Р Е Ш
Е Н И
Е
№................, град Шумен,
23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Цветкова
при секретаря Р. Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм. дело №335 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „Д.2.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.С.,
срещу РА №Р-03002719006535-091-001/30.04.2020 г. издаден от Началник на сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП гр.Варна и Главен инспектор по приходите в ТД на НАП
гр.Варна в частта, с която е потвърден с Решение №168/30.07.2020 г. на Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Варна при ЦУ на
НАП, по отношение установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец
март 2015 г., месец август 2015 г. и месец септември 2015 г. общо в размер на
1026.27 лв., ведно с лихва в размер на 486.63 лв.
Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно
му е отказано правото на данъчен кредит по фактури №261/01.08.2015 г.,
№280/25.08.2015 г. и №291/01.09.2015 г., издадени от „Ч.К.“ ЕООД. Излагат се
доводи, че предмет на доставката и по трите фактури е услуга – почистване на
търговски обект, находящ се в град София и представляващ дискотека „П.“ с площ
от 1067 кв.м, стопанисван от дружеството – жалбоподател, която услуга е реално
извършена от доставчика. Жалбоподателят се позована и Директива 2006/112/ЕО по
отношение правото на приспадане на данъчен кредит, както и на Решения на СЕС по
дела С-80/2011 и С-142/2011 г. /обединени/. В тази връзка счита, че не
установено неправомерно поведение от страна на получателя по доставката или
наличие на данни за данъчна измама, поради което незаконосъобразно по
посочените фактури на жалбоподателя не е признато правото на данъчен кредит. По
отношение на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период месец март
2015 г. по фактура №2563/09.03.2015 г., издадена от ЕТ „С П-С.И..“ се твърди,
че такава фактура е издадена и е представена на ревизиращия екип, поради което
не е налице основанието по чл.71 от ЗДДС. С оглед гореизложеното жалбоподателят
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалвания РА,
както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно
призован, за нея се явява гл. юрисконсулт М.К., редовно упълномощена, която излага
становище за законосъобразност на ревизионния акт, поради което моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение. По делото е представено и писмено становище
от гл. юрисконсулт Д.С., в което се излагат също доводи за неоснователност на
жалбата и моли съда да я отхвърли като такава и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
На първо
место следва да се посочи, че при обжалване на РА пред Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП е констатирано, че РА
е издаден при неизяснена фактическа обстановка, поради което с Решение
№168/30.07.2020 г. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ЦУ на НАП е отменил РА в обжалваната част, с която са установени
задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период месец юни 2015 г. за сумата в
размер на 37 310.19 лв. главница и лихва в размер на 18 164.29 лв. и
задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. за сумата в
размер на 2 334.59 лв. главница и 967.05 лв. лихва и го е върнал за ново
произнасяне.
С оглед на
гореизложеното, предмет на настоящото съдебно производство са установените
задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец март 2015 г., месец август
2015 г. и месец септември 2015 г. и начислените лихви.
На
основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002719006535-020-01/10.10.2019
г., издадена от С.А., на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП град Варна, е
възложено извършването на ревизия на оспорващото дружество за корпоративен
данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12. 2015 г. и данък върху добавената
стойност за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. Заповедта е подписана
като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на
издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 17.11.2020 г. и
връчена на 21.10.2019 г., съгласно Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол“, като срокът на ревизията е тримесечен от датата
на връчване на заповедта. С последваща Заповед за изменение на ЗВР от 20.01.2020
г., издадена от С.А., началник сектор при ТД на НАП град Варна, на основание чл.112 ал.2
т.1, чл.113 ал.3
и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до 21.02.2020
г. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на
електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на
17.11.2020 г. и е връчена по електронен път, съответно на 20.01.2020 г. на
дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка. С последваща
Заповед за изменение на ЗВР от 20.02.2020 г., издадена от С.А., началник сектор
при ТД на НАП град Варна, на основание чл.112 ал.2
т.1, чл.113 ал.3
и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до
20.03.2020 г. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на
валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание
по делото на 17.11.2020 г. и е връчена по електронен път, съответно на 21.04.2020
г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка.
В хода
ревизията са изпратени искания за насрещни проверки, писмени обяснения от трети
лица, както и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от
данъчно-задълженото лице.
В хода на
ревизията е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от
01.03.2011 г. и основен предмет на дейността му е свързана с питейни заведения.
В ревизирания период дружеството е осъществявало дейността си в нает търговски
обект в град София, ж.к. Студентски град, ул.Атанас Манчев №6, бар-клуб „П.“,
съгласно Договор за наем от 21.11.2011 г., до 2016 г.
Непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Ч.К.“ ЕООД с
БУЛСТАТ *********.
Установено е, че ревизираното дружество през
данъчен период месец август и месец септември 2015 г. е включило в дневника си
покупки и се е възползвало от правото си на приспадане на данъчен кредит по
фактури, издадени от „Ч.К.“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, както следва: фактура №261/01.08.2015
г. с данъчна основа 2 700.00 лв. и ДДС 540.00 лв., фактура №280/25.08.2015
г. с данъчна основа 420.00 лв. и ДДС 84.00 лв. и фактура №291/01.09.2015 г. с
данъчна основа 1 219.35 лв. и ДДС 243.87 лв., всички с предмет на доставка
- услуга „абонаментно почистване“.
От ревизиращия екип е съставен протокол за
насрещна проверка на „Ч.К.“ ЕООД, както и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения до „Ч.К.“ ЕООД, но дружеството не е било открито за връчване.
Извършена е проверка в информационните масиви на НАП по отношение на доставчика
„Ч.К.“ ЕООД и е установено, че до месец юли 2015 г. дружеството е имало
регистрирани трудови договори на работници, назначени като чистачи. За месец
август и месец септември 2015 г. е установено, че няма назначени работници като
чистачи, а само един служител на длъжност „административен специалист“.
Констатирано е, че фактура №261/01.08.2015 г., фактура №280/25.08.2015 г. и
фактура №291/01.09.2015 г. са включени в дневника за продажби на „Ч.К.“ ЕООД.
Основната дейност на това дружество-доставчик е свързано с организация и почистване
на търговски помещения, спортни центрове, складове, сгради, като за месец
август 2015 г. клиентите са 16 за извършваната услуга, а за месец септември
2015 г. са 14.
В писмените обяснения управителят на
ревизираното дружество във връзка с тези доставки е посочил, че плащането на
фактурите е извършвано веднага след тяхното получаване на имейла на дружеството,
като са приложени разпечатки от кореспонденцията, като липсва информация по
отношение на фактура №280/25.08.2015 г. От
ревизиращия екип са съставени и изпратени Искания за представяне на документи и
писмени обяснения до лица, които са работили като чистачи в „Чистота и комфорт“
ЕООД, като единствено са представени от лицето Р.Б.Т..
Непризнато
право на данъчен кредит по фактура, издадена от „С П.С.И..“ ЕТ с БУЛСТАТ *********.
Установено е, че ревизираното дружество през
данъчен период месец март 2015 г. е включило в дневника си покупки и се е
възползвало от правото си на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена
от „С П.С.И..“ ЕТ с БУЛСТАТ *********, а именно фактура №2563/09.03.2015 г. с
данъчна основа 792.50 лв. и ДДС 158.40 лв. с предмет на доставка „по оферта за
печат и разпространение на рекламни материали“. При извършена проверка в
информационните масиви на НАП е установено, че в дневника за продажби на
доставчика процесната фактура е отразена като анулирана. Въз основа на това и
доколкото ревизираното лице не притежава оригинал на фактурата или заверено
копие на същата от доставчика, както и не е уведомило органът по приходите за
кражба, загуба, повреждане или унищожаване на данъчен документ, ревизиращият
екип на основание чл.71 от ЗДДС е отказал правото на данъчен кредит на
жалбоподателя по фактура №2563/09.03.2015 г. на стойност 158.40 лв. и е
начислена на основание чл.175 от ДОПК лихва в размер на 79.94 лв.
Въз основа на извършените констатации и
приложените доказателства, е съставен Ревизионен
доклад /РД/ №Р-03002719006535-092-001/03.04.2020 г., издаден от органите по
приходите при ТД на НАП-Варна, овластени със заповедта за възлагане на ревизия.
Докладът е подписан с електронен подпис, в срока на валидност и е връчен на
ревизираното лице на 06.04.2020 г. по електронен път, видно от разписката. С РД
по ЗДДС, с оглед предмета на спора, е установено ДДС за данъчен период месец
март 2015 г. в размер на 158.40 лв. и лихва в размер на 79.94 лв., с оглед
непризнато право на данъчен кредит по фактура №2563/09.03.2015 г.,
издадена от „С П.С.И..“ ЕТ с БУЛСТАТ *********.
В срока
по чл.117 ал.5 от ДОПК ревизираното лице е подало възражение срещу ревизионния
доклад, с което е оспорило всички констатации и установени задължения, като са
били приложени и писмени доказателства.
Ревизията е
приключила с издаване на РА №Р-03002719006535-091-001/30.04.2020 г. от С.А. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Ж.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2
от ДОПК. В РА са обсъдени обстойно представеното възражение и
приложените нови счетоводни документи, като ревизиращият екип е приел същите за
неоснователни. По отношение на фактура №261/01.08.2015 г. с данъчна
основа 2 700.00 лв. и ДДС 540.00 лв., фактура №280/25.08.2015 г. с данъчна
основа 420.00 лв. и ДДС 84.00 лв. и фактура №291/01.09.2015 г. с данъчна основа
1 219.35 лв. и ДДС 243.87 лв., издадени от „Ч.К.“ ЕООД е прието, че
доставчикът не е извършил фактурираната услуга „почистване“, тъй като за този
период няма ресурсна обезпеченост – няма назначени лица на длъжност „чистачи“.
Въз основа на това е прието, че не е настъпило данъчно събитие, поради което на
дружеството не е признато право на данъчен кредит по посочените фактури както
следва: за данъчен период месец август 2015 г. общо в размер на 624.00 лв. и за
месец септември в размер на 243.87 лв.
Въз основа
на това и на основание чл.119 ал.2 от ДОПК с процесния РА е установен ДДС за
данъчен период месец март 2015 г. в размер на 158.40 лв. и лихва в размер на 81.13
лв.; ДДС за данъчен период месец август 2015 г. в размер на 624.00 лв. и лихва
в размер на 293.02 лв. и ДДС за данъчен период месец септември 2015 г. в размер
на 243.87 лв. и лихва в размер на 112.48 лв.
РА е подписан с електронен подпис, в срока на
валидност на удостоверението и е връчен на ревизираното лице електронно на 11.05.2020
г., съгласно извършеното отбелязване в него.
Срещу РА е
подадена жалба вх. №18110-1/26.05.2020 г. до Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, който с Решение №168
от 30.07.2020 г. е потвърдил ревизионния акт в едната част, предмет на
настоящото производство, а в другата част го е отменил и го е върнал за ново
произнасяне. Решението е съобщено на жалбоподателя на 10.08.2020 г. по
електронен път, който недоволен е депозирал жалба срещу РА на 24.08.2020 г.
чрез административният орган пред Административен съд – Шумен.
От така
установено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореният
в настоящото производство РА е издаден надлежно от оправомощената С.А.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Ж.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2
от ДОПК.
Съдът
приема, че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са
представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания,
така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към
административната преписка.
По
ЗДДС.
За данъчен период месец март 2015 г.
С РА по
ЗДДС за данъчен период месец март 2015 г., с оглед непризнато право на данъчен
кредит в размер на 158.40 лв. по фактура №2563/09.03.2015 г., издадена от ЕТ „С.П-С.И.“,
е установено задължение за ДДС в размер на 158.40 лв., ведно с лихва в размер
на 81.13 лв. Основанието, прието от ревизиращия орган е, че ревизираното лице
не притежава данъчен документ в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от ЗДДС. Установено е, че в счетоводството на дружеството е налице само копие на
фактура №2563/09.03.2015 г., издадена от ЕТ „С.П-С.И.“ и в дневниците за
продажби на доставчика тази фактура е анулирана, поради което ревизиращият екип
е приел, че не е налице основанието по чл.71 т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че процесната фактура е открадната, поради което
е представено само копие на същата.
Съгласно чл.71 т.1 ЗДДС данъчно
задълженото лице упражнява право си на приспадане на данъчен кредит по отношение
на доставки, по които е получател, когато притежава данъчен документ, съставен
в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 ЗДДС, в който данъкът е
посочен на отделен ред. За да бъде правото на данъчен кредит валидно упражнено,
в тежест на жалбоподателя е да установи, че към този момент е разполагал с
оригинален първичен счетоводен документ или със заверено от издателя с подпис и
печат копие, което да съхранява в счетоводството си. Следва да се има предвид,
че изискването лицето да притежава оригинален документ е насочено освен към
спазване на счетоводния принцип за документална обоснованост, така и към
предотвратяване на злоупотребите с ДДС, поради което и законът предвижда
специфична процедура по уведомяване на контролните органи в случай на изгубване,
унищожаване или повреждане на данъчните документи - чл.112 ал.3 от ЗДДС. Съгласно
посочената разпоредба, при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на
данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24
часа от узнаването на съответното обстоятелство.
В
настоящата хипотеза безспорно е, че жалбоподателят не е уведомил писмено
компетентната ТД на НАП по отношение твърдения от него факт, че процесната
фактура е открадната. Представеното копие на тази фактура по делото не е
заверено от издателя на фактурата ЕТ „С.П-С.И.“ - с подпис и печат, което жалбоподателя
следва да съхранява в счетоводството си. Следователно представеното от
жалбоподателя копие на оригинала на тази фактура не може да замести първичния
счетоводен документ и да се ползва със силата на официален документ за
данъчното производство, нито пък да замести фотокопие от екземпляра на издателя
на документа. При тези данни и доколкото в дневниците на доставчика тази
фактура е отразена като анулирана съдът приема, че не са налице категорични
доказателства за притежаване на оригинална данъчна фактура по смисъла на чл.114
от ЗДДС, представляващо абсолютно основание за признаване правото на приспадане
на данъчен кредит, както и на равностойните им по последици заверени копия,
съставени по реда на чл.112 ал.3 от ЗДДС. По този начин остава недоказано и
наличието на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, предмет на процесната
фактура, поради което изводът на ревизиращия орган, че не са налице визираните
предпоставки на чл.71 т.1 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит, съдът намира
за законосъобразен.
В хода на
съдебното производство от страна на жалбоподателя се представи фактура №2586/09.03.2015
г., издадена от ЕТ „С.П-С.И.“ със същия предмет – „по оферта 02.03.-08.03“, със
същата данъчна основа 792.50 лв. и ДДС в размер на 158.40 лв., както процесната
фактура №2563/09.03.2015 г. и по която фактура плащането също е в брой. Това
обаче не обосновава друг извод, тъй като в закона е регламентирано точно
процедурата при кражба на данъчен документ, като съставянето на нов такъв, не е
предвиден в закона. Още повече, че тази фактура по никакъв начин не установява
факта, че е издадена във връзка с открадната процесна фактура, а установява
нова доставка. Следователно жалбата в тази част е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
За данъчен период месец
август и месец септември 2015 г.
С РА по
ЗДДС за данъчен период месец август и месец септември 2015 г., с оглед не
признато право на данъчен кредит по фактура №261/01.08.2015 г. с данъчна
основа 2 700.00 лв. и ДДС 540.00 лв., фактура №280/25.08.2015 г. с данъчна
основа 420.00 лв. и ДДС 84.00 лв. и фактура №291/01.09.2015 г. с данъчна основа
1 219.35 лв. и ДДС 243.87 лв., издадени от „Ч.К.“ ЕООД, е установено задължение за ДДС в размер на 624.00
лв. за данъчен период месец август 2015 г., ведно с лихва в размер на 293.02
лв. и ДДС в размер на 243.87 лв. за данъчен период месец септември 2015 г.,
ведно с лихва в размер на 112.48 лв. Основанието, прието от ревизиращия орган
е, че доставчикът не е извършил фактурираната услуга „почистване“, тъй като за
този период няма ресурсна обезпеченост – няма назначени лица на длъжност
„чистачи“, поради което не е настъпило данъчно събитие, за да е налице правото
на данъчен кредит по тези доставки от страна на ревизираното лице.
От
показанията на свидетелите П.Т.М., който е зареждал обекта на жалбоподателя с
напитки, и А. К. О., който е извършвал профилактика на озвучителната техника на
обекта, по категоричен начин се установи, че в процесните периоди в обекта
дискотека „П.“ в град София, Студентски парк, ежедневно е извършвано почистване
от служителите на доставчика „Чистота и комфорт“. И двамата свидетели, които са
посещавали обекта регулярно – първият 2 пъти седмично, а вторият 3-4 пъти в
седмицата, сочат, че почистването се е извършвало преди обяд, с оглед спецификата
на работното време; хората, почистващи обекта са били доста на брой – 7, 8
човека, носели са обозначение, че са от фирма „Чистота и комфорт“. От
показанията на свидетеля П.М.също се установи, че почистващата фирма е карала
кофите и препаратите за почистване със собствено превозно средство, на което
също е имало надпис „Чистота и комфорт“.
Относно така
описаната услуга съдът намира, с оглед особеностите на предмета на доставките,
че е доказано наличието на реално осъществена доставка на описаната услуга – абонаментно
почистване на обекта и основно почистване на санитарни помещения след ремонтни
дейности, съгласно оферта. За изпълнението на такъв вид услугата не се изисква
специална квалификация, знания и умения, която услуга може да бъде извършена от
всяко физическо лице. Не е необходима и голяма материална обезпеченост за
доставчика, за да извърши възложената му услуга. Съгласно писмените обяснения
на управителя на ревизираното дружество предметът на посочените доставки е абонаментно
почистване на дискотеката и плащането се е извършвало по банков път, веднага
след получаване на фактурата по имейл. В хода на ревизията са представени процесните
фактурите, извадка от електронната кореспонденция с доставчика на услугата „Ч.К.“
ООД, дневни отчети по сметка, в които е отразено плащането по процесните
фактури. Освен това основната
дейност на дружеството – доставчик в този период е „организация
и почистване на търговски помещения, спортни центрове, складове, сгради“, като
за месец юли 2015 г. клиентите са 17, за август 2015 г. - 16, а за месец
септември 2015 г. са 14, което изрично е отразено в РД и в
РА.
Неоснователно е прието от ревизиращия екип,
че доставчикът за тези период няма ресурсна обезпеченост – няма назначени лица
на длъжност „чистачи“, тъй като тази констатация не отговаря на събраните по
делото доказателства. Фактура №261/01.08.2015
г. с данъчна основа 2 700.00 лв. и ДДС 540.00 лв. касае абонаментно
почистване за месец юли 2015 г. Както и в самия РД е отразено, че за този месец
дружеството е имало регистрирани трудови договори на работници, назначени като
чистачи – 2 лица. Липсата на сключени трудови договори по никакъв начин не води
до извод за липса на ресурсна обезпеченост, тъй като за този вид дейност е
възможно лицата да бъдат назначени на граждански договори. Изводът на
ревизиращия орган се опровергава и от разпитаните в хода на настоящото
производство свидетели.
Независимо от горното следва да се посочи и
следното:
Доставката
на услуга по смисъла на чл.9 ал.1 ЗДДС, която дефиниция напълно съответства на
чл.24 §1 от Директива 2006/112/ЕО, е всяко извършване на услугата. Въз основа
на посочените разпоредби, от една страна жалбоподателят следва да докаже всички
положителни предпоставки на правото на данъчен кредит, а именно, че е налице
реално осъществени доставки на услуги, а приходната администрация основанието,
на което е издаден ревизионния акт, с който са вменени на ревизираното лице
задължения за ДДС. Нееднократно в своята съдебна практика Върховният
административен съд посочва, че за доказване на положителния факт на извършване
на доставка на стоки/или услуги, тежестта на доказване е на ревизираното лице,
което е упражнило правото на данъчен кредит по чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС. Това
означава, че негово е задължението при поискване от приходните органи да
представи всички двустранно подписани документи с негово участие, установяващи
предаване/приемане на стоките и/или извършване на договорените услуги. В същото
време не може получателят по издадените му фактури за стоки и/или услуги да се
задължава или да се държи отговорен за действията, респ. бездействията на
своите доставчици. Константна е практиката и на СЕС в този смисъл, поради което
са и издадените решение по дела С-324/1 и решение по съединени дела С-80/11 и
С-142/11 и др., на които се позовава и жалбоподателя, в които категорично се
застъпва схващането, че не се допуска национална практика, съгласно която
данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да
приспадне от ДДС, поради това, че издателят на фактурата за предоставените
услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по
веригата на доставки. В случая приходните органи в тежест на ревизираното лице
са вменили отговорност за действия и бездействия на неговия доставчик. В хода
на ревизионното производство и в хода на съдебното не се представиха
доказателства, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по
веригата на доставки, поради което на жалбоподателя неоснователно не му е
признато право на данъчен кредит по процесните фактури. Следователно РА в тази част
се явява издаден при неправилно приложение на материалния закон и следва да се
отмени като незаконосъобразен.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в
настоящото производство РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закон форма и при спазване на административнопроцесуалните правила. РА следва
да бъде отменен като незаконосъобразен в частта, с която са установени
задължения за ДДС на жалбоподателя за периода месец август 2015 г. в размер на
624.00 лв. ведно с лихва в размер на 293.02 лв. и за периода месец септември
2015 г. в размер на 243.87 лв. ведно с лихва в размер на 112.48 лв. Жалбата в
останалата част следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а именно по
отношение на установено задължение за ДДС за данъчен период месец март 2015 г.
в размер на 158.40 лв. и лихва в размер на 81.13 лв.
С оглед
изхода на спора, предвид своевременно направеното искане от страните по делото
и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски по делото в размер на 548.27 лева, включващи заплатена
държавна такса и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената
част от жалбата. В полза на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 53.18 лева, съобразно отхвърлената
част от жалбата. Направеното възражение от ответната страна по реда на чл.78
ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК за прекомерност на договореното и изплатено
възнаграждение за един адвокат, съдът намира за неоснователно. Видно от
приложения Договор за правна защита и съдействие договореното и изплатено
възнаграждение за един адвокат е в размер на 600.00 лв., платено изцяло в брой.
Предвиденото минимално възнаграждение, съгласно чл.8 ал.1 т.2 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер
на 300.00 лв. плюс 7% за горницата над 1000.00 лв. Или в настоящия случай
минималният размер е 360.00 лв. С оглед фактическата и правна сложност на
настоящото дело, съдът приема, че договореното възнаграждение в размер на
600.00 лв. не е прекомерно, поради което възражението на ответната страна е
неоснователно.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03002719006535-091-001/30.04.2020 г. издаден от
Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП гр.Варна и Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП гр.Варна в частта, с която на „Д.2.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.С., са установени
задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период месец август 2015 г. в размер на 624.00 лв., ведно с
лихва в размер на 293.02 лв. и за данъчен период месец септември 2015 г. в
размер на 243.87 лв., ведно с лихва в размер на 112.48 лв., потвърден в тази
част с
Решение №168/30.07.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ град Варна при ЦУ на НАП.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Д.2.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя К.С., срещу Ревизионен акт №Р-03002719006535-091-001/30.04.2020 г. издаден от
Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП гр.Варна и Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП гр.Варна, в останалата част, а именно за установено
задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период месец март 2015 г. в размер на
158.40 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 81.13 лв., потвърден в тази част с Решение
№168/30.07.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ град Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Д.2.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.С.,
направените по делото разноски общо в размер на 548.27 /петстотин четиридесет и
осем лева и двадесет и седем стотинки/ лв.
ОСЪЖДА „Д.2.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя К.С., да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 53.18 /петдесет и три лева и
осемнадесет стотинки / лв.
На
основание чл.160 ал.6 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: