Решение по дело №224/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 1 март 2022 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20217200700224
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     № 31

гр.Русе, 17.06.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 224 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалби на М.В.Й., С.И.Й. и Н.К.Й.,***, против виза за проектиране от 08.03.2021 г., издадена от изпълняващия длъжността главен архитект на Община Русе, с която, на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, е допуснато изработването на инвестиционен проект за: 1.Укрепване, реконструкция и основен ремонт на сграда с идентификатор 63427.2.5662.2; 2.Укрепване, реставрация и основен ремонт на фасадата към улица „***“ и 3.Изграждане на ВиК инсталация в самостоятелни обекти с идентификатори 63427.2.5662.2.3 и 63427.2.5662.2.4.

В жалбите се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателите сочат, че не са налице предпоставките по чл.140, ал.3 от ЗУТ за издаване на оспорената виза, тъй като сградата с идентификатор 63427.2.5662.2 по кадастралната карта на гр.Русе, одобрена със заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, не представлява обект – недвижима културна ценност. Сочи, че по своето съдържание административният акт не отговаря на изискването по чл.140, ал.4 от ЗУТ, тъй като в графичната му част да са нанесени задължителните линии на застрояване и максимално допустимата кота корниз. Поддържа, че визата не отговаря и на чл.140, ал.2 от ЗУТ, тъй като, макар и да е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и влезлия по-рано в сила застроителен и регулационен план и върху нея да са означени наличните сгради и постройки, то липсват нанесени приложимите устройствени показатели – линиите на застрояване и височини на сградите, плътност и интензивност на допустимото застрояване. Молят съда да постанови решение, с което обжалваната виза за проектиране да бъде обявена за нищожна поради липса на предмет, респ. същата да бъде отменена като унищожаема. Претендират присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – главният архитект на Община Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбите. Признава, че в текстовата (мотивна) част на административния акт е допусната фактическа неточност, като е посочено, че сградата е ситуирана в охранителната зона на единична културна ценност. Поддържа, че това процесуално нарушение е несъществено, тъй като от представените в съдебно заседание доказателства се установява, че самата сграда с идентификатор 63427.2.5662.2 по кадастралната карта на гр.Русе, представлява единична културна ценност, поради което визата е издадена на коректното правно основание – чл.140, ал.3 от ЗУТ. В нея не били нанесени линиите на застрояване и максимално допустимата кота корниз, тъй като същата не била издадена в хипотезата на чл.134, ал.6 вр. чл.140, ал.3 вр. от ЗУТ, доколкото с нея не се предвижда ново застрояване или изменение на съществуващото такова. Поддържа, че предмет на визата е извършването не на ново строителство, а на укрепване, реконструкция, основен ремонт и рестраврация на сградата – недвижима културна ценност, без промяна в габаритите й, в който случай издаването на виза за проектиране също е задължително съгласно чл.140, ал.3, изр.първо, in fine от ЗУТ, независимо, че в тези случаи визата не допълва или изменя плана за застрояване. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбите. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – В.Т.Т. и С.Н.Р., чрез процесуалния си представител, също изразяват становище за неоснователност на жалбите. Сочат, че по делото са представени категорични доказателства, от които се установява, че процесната сграда е недвижима културна ценност. Поддържат, че действащия за имота застроителен и регулационен план е изработен и одобрен при действието на ЗТСУ (отм.), който закон не урежда устройствени показатели като визираните в чл.140, ал.2 от ЗУТ - линии на застрояване, допустими височини, плътност и интензивност на застрояването, поради което няма как те да са отразени и на оспорената скица, извадка от действащия ПУП, върху която е изработена визата. Сочи, че сградата се намира в състояние, което реално застрашава живота и здравето на гражданите, поради което извършването на предвидените укрепване, реконструкция и основен ремонт, са крайно наложителни. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбите. Претендират присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Визата е индивидуален административен акт в случаите на чл.140, ал.3 от ЗУТ, в които издаването й е задължително. В тези случаи процесуално легитимирани да обжалват този акт пред административния съд, съгласно чл.215, ал.1, изр.първо от ЗУТ, са лицата по чл.140, ал.3, изр.второ вр.чл.131 от ЗУТ, между които са и съсобствениците на имота, за който е допуснато изработването на инвестиционен план с оспорената виза – арг. от чл.131, ал.1 вр.ал.2, т.1 от ЗУТ. Такива, видно от представените нотариални актове (на л.5 и л.8 от делото) и схеми на самостоятелни обекти от СГКК - Русе, са и тримата жалбоподатели по отношение на общите части на процесната сграда по чл.38, ал.1 от ЗС (външните стени, фасада, покрив и т.н.), а Н.К.Й. и С.И.Й. – и по отношение на посочените във визата два самостоятелни обекта в тази сграда, във връзка с предвиденото изграждане на ВиК инсталация в тях.

В чл.140, ал.3, изр.второ от ЗУТ е предвидено, че визата се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 без да е изрично предвидено, че това следва да стане по реда на АПК. Процесната сграда е в режим на хоризонтална етажна собственост (ЕС) и включва четири отделни самостоятелни обекта, поради което и по арг. от чл.3 от ЗУЕС не е изключена от предвидения ред на управление на ЕС. В случая обаче, предвид липсата на данни за избран управител на ЕС, приложимият ред за съобщаване на този акт е този по § 4, ал.3 вр.ал. 2 от ЗУТ – чрез отправяне на индивидуално писмено съобщение до всяко от заинтересуваните лица. Тази процедура е спазена от страна на административния орган като съобщението с изх. № 94В-9972-1/12.03.2021 г. (л.18 от преписката) за издадената виза е връчено на М.Й. на 16.03.2021 г., срещу подпис в известието за доставяне, а на С. и Н. Йорданови – на 17.03.2021 г. Следователно, и двете жалби са подадени в 14-дневния срок от съобщаването на акта, съгласно чл.215, ал.4 от ЗУТ, като жалбата на Й. е подадена на 29.03.2021 г., а тази на Йорданови – на 30.03.2021 г.

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбите са допустими – подадени са от заинтересувани лица, в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Оспорената виза за проектиране е издадена на 08.03.2021 г. от арх.Весела Иванова, изпълняваща функциите на главен архитект на Община Русе съгласно заповед № ЧР-140/30.10.2020 г. По делото (на л.3) е представена посочената заповед като с нея, на основание чл.16, ал.1 и ал.3 от ЗДСл, при условията на вътрешно съвместителство, считано от 02.11.2020 г. и за срок до назначаване на служител на незаетата щатна длъжност, но за не повече от 6 месеца, кметът на Община Русе е възложил на арх.Иванова, отговаряща на условието по чл.5, ал.2, изр.второ от ЗУТ да притежава пълна проектантска правоспособност или необходимия стаж за придобиването й, да изпълнява и длъжността „Главен архитект“ с присъщите й функции, до назначаване на титуляр. В посочената хипотеза, за разлика от регламентирания в § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ случай, не се касае до делегиране на компетентност от страна на самия главен архитект на друго лице, така, както е изяснено съдържанието на понятието делегиране в т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., а за възлагане на тези правомощия по силата на акта, с който органът по назначаването (кметът на Община Русе) нарежда изпълнението на тази длъжност при вътрешно съвместителство наред с другата, изпълнявана от арх.Иванова длъжност – началник отдел „Инвестиционно проектиране“ в Община Русе. Както се приема и в цитираното тълкувателно решение, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Както беше посочено, в случая кметът на общината не делегира собствени правомощия, тъй като той действа не като титуляр на длъжността, а като орган по назначаването по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДСл, а правомощията се придобиват от арх.Иванова въз основа на заемането на незаетата щатна длъжност. На съда е служебно известно, че със заповед № 35/16.06.2020 г. на кмета на Община Русе, считано от 22.06.2020 г., е било прекратено служебното правоотношение с арх.Живка Бучуковска, заемаща дотогава длъжността „главен архитект“ на Община Русе и че към 30.10.2020 г., когато е издадена заповед № ЧР-140/30.10.2020 г., тази длъжност е била незаета. Следователно оспорената виза за проектиране е издадена от материално и териториално компетентен орган съгласно чл.140, ал.7 от ЗУТ.

Писмената форма на акта е спазена като не са налице допуснати нарушения на закона от гледна точка на неговото съдържание.

Според чл.140, ал.2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Видно от оспорения акт, същият е издаден именно върху комбинирана скица от кадастралната карта и ПУП (т.е. застроителен и регулационен план), както изисква чл.140, ал.2, изр. второ от ЗУТ. Действащият ПУП (ЧИРП и КЗСП) за кв.263, УПИ VII – 1517,1518, в които е разположена процесната сграда, е одобрен със заповед № 816/22.05.1995 г., а кадастралната карта на гр.Русе е одобрена по- късно – със заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Както основателно сочи процесуалният представител на заинтересуваните лица, застроителните и регулационни планове, одобрени при действието на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.)., не са предвиждали устройствени показатели, присъщи на ПУП, издадени при действието на ЗУТ (линии за застрояване, интензивност, плътност, озеленяване и т.н.).

Действително, според сега действащата нормативна уредба - чл.18, ал.1, т.1-7 от ЗУТ за поземлените имоти, урегулирани за застрояване с ПУП, се определят редица устройствени показатели, а именно конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване; максимална плътност на застрояване, максималната интензивност на застрояване; минималната свободна дворна площ; минималната задължително озеленена дворна площ; начинът и характерът на застрояване; линиите на застрояване.

За първи път устройствени показатели, подобни на тези, предвидени в чл.140, ал.2 от ЗУТ (линии, плътност и интензивност на застрояване), са предвидени за застроителните и регулационни планове с допълнението на чл.48, ал.1 от ППЗТСУ (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 5.01.1996 г.) като в тази разпоредба са създадени нови т.5 и т.6. Така, според чл.48, ал.1, т.5 и т.6 от ППЗТСУ, в редакцията след посоченото допълнение и изменение, застроителният и регулационен план установява и плътността и интензивността на застрояването и строителните линии. Дори обаче след коментираното изменение и допълнение на нормата е запазен текстът на чл.48, ал.2 от ППЗТСУ, който гласи, че планът установява характера и начина на застрояването идейно – без мерки за височини, застроителни площи и разстояния.

Следователно, към датата на одобряване на ЧИРП и КЗСП със заповед № 816/22.05.1995 г., който застроителен и регулационен план е запазил действието си и след влизането в сила на ЗУТ, съгласно § 6, ал.1, изр.първо от ПЗР на същия закон, и който е бил в сила и към датата на издаване на оспорения административен акт, застроителните и регулационни планове действително не са предвиждали устройствени показатели като плътност и интензивност на застрояването и строителни линии, а характерът и начинът на предвиденото с плана застрояване са били установявани само идейно, без самият план да съдържа конкретика от гледна точка на височини, площи и разстояния. Така, щом действащият към датата на издаване на визата застроителен и регулационен план за имотите, в които попада процесната сграда, не е предвиждал отразяването на посочените устройствени показатели, то няма как те да бъдат нанесени и на самата комбинирана скица, върху която е изготвена визата, тъй като, съгласно цитираната разпоредба на чл.140, ал.2, изр.първо от ЗУТ, визата е именно копие (извадка) от действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти. Другото, предвидено в нея условие - върху тази извадка да са нанесени наличните сгради и постройки в имота и в съседните имоти, е спазено. В графичната част на визата процесната сграда, с идентификатор 63427.2.5662.2, е защрихована с червено.

Неоснователно е релевираното с жалбите основание за нищожност на административния акт поради липсата на предмет. Действително, с оспорената виза не се изменя или допълва действащия застроителен и регулационен план, а се предвижда извършването на укрепване, реконструкция, реставрация и основен ремонт на сградата, както и изграждането на ВиК инсталации в два самостоятелни обекта в нея, без да се допуска каквото и да било друго застрояване, водещо до промяна в обема на сградата. Противно на поддържаното в жалбите, обстоятелството, че с оспорената виза не се изменя плана за застрояване, не води до извод, че тя няма предмет и поради това е нищожна.

В строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните им зони издаването на виза за проектиране е задължително ex legeпо силата на изрично законово предвиждане – чл.140, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, дори и допуснатото с визата строителство да не се различава от това, предвидено по плана за застрояване и поради това с визата този план да не се изменя или допълва, поради което възражението, че този административен акт няма предмет и е нищожен, е неоснователно (вж. решение № 15854 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2020 г., II о. и др.).

По тази причина не съставлява нарушение на чл.140, ал.4 от ЗУТ и обстоятелството, че в случая визата за проектиране не е издадена с посочени задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз. По делото липсват данни специфични правила и нормативи за застрояването да са били ободрявани със самия застроителен и регулационен план, доколкото те щяха да са нанесени в комбинираната скица, върху която е изготвена визата. Както беше отбелязано по-горе, застроителн линии и височини на сградите в застроителните и регулационни планове, одобрени при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, не са били предвиждани.

Всъщност, както обосновано сочи процесуалният представител на ответника по жалбата, в случая не се касае до ново строителство, което би довело до отклонение в размерите на сградата – недвижима културна ценност, а само до нейното укрепване, основен ремонт, реконструкция и реставрация, поради което изискването по чл.140, ал.4 от ЗУТ, освен принципно неизпълнимо с оглед периода, през който е одобрен застроителния и регулационен план и липсата на специфични правила и нормативи във връзка със статута на сградата – недвижима културна ценност, се явява и неприложимо на това основание. Понятията „реконструкция“ и „основен ремонт“ имат своите легални дефиниции съответно в § 5, т.44 и т.42 от ДР на ЗУТ, а понятието „реставрация“ – в чл.163 от ЗКН като всички те са свързани с пълното или частичното възстановяване на конструктивни елементи на сградата и предотвратяване на по-нататъшното нейно разрушаване, а не и с извършването на ново строителство (напр. пристрояване, надстрояване или строителство извън предвидените размери на същата).  А че укрепването и реконструкцията на процесната сграда е повече от наложително става ясно и от представеното писмо с изх.№ 188200-1313/11.03.2021 г. от началника на Първо РУ при ОД на МВР – Русе до заинтересованата страна В.Т. (л.37 от делото). В писмото полицейският орган сочи, че стените на сградата, намираща се в централната част на гр.Русе, са застрашени от самосрутване, се са укрепени и са наклонени към тротоара на ул.“Георги С. ***“ и платното за движение. От тях, от височина около 3,5 м., падат тухли, а улицата се намира в район с висока интензивност на движение на пешеходци през цялото денонощие. На заинтересованата страна, на основание чл.66, ал.2 от ЗМВР, е указано да вземе необходимите мерки за обезопасяване на имота. Настоящият съдебен състав, който има лични впечатления от състоянието на сградата, също счита, че то е такова, че съществуват и основания за нейното поправяне и възстановяване да бъде издадена и заповед по чл.195, ал.4 от ЗУТ.

Съдът не констатира при издаването на оспорената виза да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано по подадено от В.Т.Т. заявление по чл.140, ал.1 от ЗУТ с вх. № УТ-24-46/16.02.2021 г. Същият има качеството на възложител по чл.161, ал.1 от ЗУТ – собственик е на идеални части от самостоятелни обекти с идентификатори 63427.2.5662.2.3 и 63427.2.5662.2.4 в сградата съгласно представения нотариален акт (л.4-л.6 от преписката). Оспореният акт е издаден в едномесечния срок по чл.140, ал.7, in fine от ЗУТ, считано от постъпване на заявлението.

Не съставлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в текстовата (мотивна) част на оспорения акт е посочено, че сградата се намира „в границите“ на единична недвижима културна ценност.

Видно от представеното удостоверение с изх.№ 9400-6948 от 11.05.2021 г., издадено от НИНКН (л.35 от делото), сградата с идентификатор 63427.2.5662.2, находяща се в гр.Русе, кв.263, ул.“***“ №18-Б, т.е. самата процесна сграда, описана със своя идентификатор, притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, а не е изградена в охранителната зона на такава. Допуснатата неточност обаче по никакъв начин не е повлияла върху законосъобразността на оспорения административен акт, доколкото издаването на виза по чл.140, ал.3 от ЗУТ и последващото й съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и 2 от ЗКН е задължително, както когато визата е издадена за строителство в единични културни ценности, така и когато той ще се изпълнява в охранителните зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности – чл.83, ал.1, т.1 и т.2 от ЗКН.

          Оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

От посоченото удостоверение, издадено от НИНКН, по категоричен начин се установява, че процесната сграда, с идентификатор 63427.2.5662.2, защрихована в червено на графичната част на визата, представлява обект – недвижима културна ценност с категория „местно значение“. Като такава тя е записана и в текстовата част на ОУП на Община Русе (л.40 от делото) като е индивидуализирана със своя адрес – ул.“ ***“ № 18, УПИ, върху които е разположена – УПИ VII 1517, 1518 и последните три полета от своя идентификатор: 2.5662.2. Според чл.4, ал.1, чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1 от Наредба № РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в кадастъра, в посочените полета се записва номерът на кадастралния район, на поземления имот, намиращ се в този кадастрален район и номерът на сграда в имота, т.е. чрез посочените три полета е описана именно процесната сграда с пълен идентификатор 63427.2.5662.2.

          Следователно, щом се касае до сграда, която е обект – недвижима културна ценност, респ. до самостоятелни обекти в нея, то издаването на виза за проектиране е задължително съгласно чл.140, ал.3 от ЗУТ. Това следва и от чл.3 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности, която норма предвижда, че за изготвяне на инвестиционните проекти за консервация, реставрация, експониране и адаптация на недвижими културни ценности се издава виза за проектиране по чл.140, ал. 3 от ЗУТ в съответствие с режимите за опазването им.

          Съгласуването на издадената виза по реда и от органите по чл.84 от ЗКН е последваща издаването на визата дейност, чието извършване правилно е предписано в административния акт, но което, само по себе си, няма отношение към неговата законосъобразност. Дейностите, посочени в чл.139 и сл. от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, респ. чл.1, ал.3 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г., имат отношение към изработване на инвестиционните обекти за обектите-недвижими културни ценности, за извършването на която дейност условие е наличието на вече издадена и влязла в сила виза по чл.140, ал.3 от ЗУТ – арг. и от чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ.

          Освен с материалния закон, оспореният акт е съобразен и с целта на закона, а именно опазването на културното наследство на страната – чл.1, ал.1 от ЗКН.  

По изложените съображения депозираните срещу него жалби се явяват неоснователни и като такива те следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК в полза на ответника по жалбата и на заинтересованите страни следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение. Предвид правната и фактическа сложност на делото съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по жалбата в размер на 150 лева, съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Община Русе, която разполага със собствена правосубектност като юридическо лице – чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА.

          Заинтересуваните лица – В.Т.Т. и С. Н. Р. са представили договори за правна помощ, в които е удостоверено заплащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за всеки от тях, които договори в тази част имат характера на разписка, установяваща плащането (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Макар да няма направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК от жалбоподателите, следва да се отбележи, че уговореното и заплатено от заинтересуваните лица възнаграждение не е прекомерно, тъй като то надвишава само със 100 лева минималното такова от 900 лева по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а заплатеният хонорар кореспондира на правната и фактическа сложност на делото. Доколкото в закона солидарна отговорност за разноските не е предвидена – арг. от чл.121, ал.1 от ЗЗД, жалбоподателите отговарят за тях разделно.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Й., с ЕГН **********,***, както и жалбата на С.И.Й., с ЕГН ********** и Н.К.Й., с ЕГН **********, последните двама от същия град, ул.“Оборище“ № 30, против виза за проектиране от 08.03.2021 г., издадена от изпълняващия длъжността главен архитект на Община Русе, с която, на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, е допуснато изработването на инвестиционен проект за: 1.Укрепване, реконструкция и основен ремонт на сграда с идентификатор 63427.2.5662.2; 2.Укрепване, реставрация и основен ремонт на фасадата към улица „***“ и 3.Изграждане на ВиК инсталация в самостоятелни обекти с идентификатори 63427.2.5662.2.3 и 63427.2.5662.2.4.

ОСЪЖДА М.В.Й., с ЕГН **********,***, С.И.Й., с ЕГН ********** и Н.К.Й., с ЕГН **********, последните двама от същия град, ул.“Оборище“ № 30, да заплатят на Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Пламенов Милков, сумата от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.В.Й., с ЕГН **********,***, С.И.Й., с ЕГН ********** и Н.К.Й., с ЕГН **********, последните двама от същия град, ул.“Оборище“ № 30, да заплатят на В.Т.Т., с ЕГН **********,***, сумата от 1000 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.В.Й., с ЕГН **********,***, С.И.Й., с ЕГН ********** и Н.К.Й., с ЕГН **********, последните двама от същия град, ул.“Оборище“ № 30, да заплатят на С.Н.Р., родена на *** г. в гр.София, живуща в гр.Х., Федерална Република Германия, ул.“**“ № ***, сумата от 1000 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

     СЪДИЯ: