Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 16.03.
2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
При
участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурора Ивайло Занев,
след като разгледа докладваното от съдия Михайлов в.н.ч.д. № 5315 по описа за
2019 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Протоколно определение от 26.11.2019 г., постановено
по н.ч.д. № 10602/2019г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав по НЧД № 10602/2019
съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо най-тежко наказание на осъдения Е.И.В. (със снета
самоличност по делото) на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
измежду наложените му по НОХД № 634/2013 г. на PC Враца и НОХД № 8296/2014 г.
на СРС, НО, 21 състав – ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, УВЕЛИЧИЛ е на
основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание със срок от 4
/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА и е ПРИСЪЕДИНИЛ на основание чл. 23, ал. 2 от НК наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, наложено на
осъдения по НОХД 634/2013 г. на PC Враца.
С посоченото Определение съдът е приспаднал изцяло на
основание чл.25, ал.2 от НК наказанието по НОХД № 634/2014 г. на PC Враца,
което е изтърпяно изцяло и е приспаднал частта от наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, която е изтърпяна от
осъдения, като е определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
наказанието ЛОС да се изтърпи при първоначален строг режим.
Срещу така постановеното определение е постъпила Въззивна
жалба от адв. П.К. от САК, защитник на Е.И.В., в която се сочи, че съдът
неправилно е приложил чл. 24 от НК, като е завишил наказанието на осъденото
лице, като се иска отмяна на Определението на СРС в тази му част.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на
чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваното протоколно определение е
от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния
ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
адв. К. поддържа – защитник на осъдения В., поддържа жалбата, като заявява, че няма искания по доказателствата, не прави отводи и на
съдебния състав, секретаря и прокурора.
Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата
и не сочи нови доказателства.
В хода по същество защитникът на осъдения В. – адв. К.
посочва, че е изложила подробни съображения във въззиванта жалба. Намира
приложението на чл. 24 от НК за незаконосъобразно, поради което моли за
отмяната му.
В заключителната си реч прокурорът посочва, че
правилно са приложени разпоредбите на чл. 23-25 НК. Посочва, че включените в
кумулацията престъпления са умишлени и засягат разнородни по своя характер
обществени отношения. Застъпва становището, че осъденият В. се явява личност с
изключително висока обществена опасност с оглед обремененото му съдебно минало.
Не на последно място акцентира, че деянието по н.о.х.д. № 8286/2014 г. на СРС е
извършено по-малко от 10 месеца, след като В. е излязъл от затвора, където е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. С тези
аргументи представителят на държавното обвинение предлага атакувания
първоинстанционен акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата, подадена от адв. К., както и тези, изложени в съдебно заседание и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваното протоколно
определение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като
съображенията за това са следните:
За да постанови определението си, първостепенният съд
е извършил пълен и обстоен анализ на осъжданията на Е.В., като е групирал
същите, съобразно разпоредбите на чл. 25 от НК и е приложил разпоредбата на чл.
24 от НК, като е увеличил наложеното общо най-тежко наказание с 4 месеца.
Въззивната инстанция намира, че районният съд е
направил законосъобразни изводи както по отношение групирането на присъдите,
така и за необходимостта от увеличаване на наложеното общо най - тежко
наказание по реда на чл. 24 от НК.
Контролираният съд е определил общо най-тежко
наказание измежду наложените на осъдения по н.о.х.д. № 634/2013 г. по описа на
Районен съд-Враца и по н.о.х.д. № 8296/2014 г. по описа на Софийски районен
съд. Правилни са изводите, че престъпленията, за които В. е осъден по
посочените наказателни производства, са извършени в условията на реална
съвкупност. Видно от справката за съдимост деянието, за което е образувано
н.о.х.д. № 634/2013 г. по описа на Районен съд-Враца, е извършено на 08.12.2012
г. Осъденият В. е признат за виновен за осъществено престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК и на основание чл. 54 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 8 години. На основание чл. 343г от НК е наложено наказание „лишаване
от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години. Присъдата
е вляла в сила 30.12.2013 г. Второто деяние от съвкупността, за което е
образувано н.о.х.д. № 8296/2014 г. по описа на Софийски районен съд, е
извършено на 22.10.2010 г.. Осъденият В. е признат за виновен за осъществено
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК и на
основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 година. Присъдата е влязла в сила на 09.05.2019 г.
С оглед на така извършените престъпления от осъдения В.
и датата на влизане в сила на съответните присъди правилно първоинстанционният
съд е констатирал, че деянията са извършени преди В. да е бил осъден, за което
и да е от тях с влязла в сила присъда, поради което са налице предпоставките на
чл. 23, ал. 1 от НК. Следователно обосновано са групирани наказанията по
н.о.х.д. № 634/2013 г. по описа на Районен съд-Враца и по н.о.х.д. № 8296/2014
г. по описа на Софийски районен съд, като на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл.
23, ал. 1 НК е наложено общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година.
Районният съд на основание чл. 23, ал. 2 НК законосъобразно
е присъединил наложеното по н.о.х.д. № 634/2013 г. по описа на Районен
съд-Враца наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство
за срок от 2 години.
Настоящата инстанция споделя и крайното решение на
районния съд за приложение на чл. 24 от НК. Възможността за увеличение на
определеното общо най-тежко наказание е способ за постигане на справедлива
оценка на общата престъпна деятелност на дееца и се прилага, когато съдът
констатира, че определеното наказание е несправедливо и несъответства на
съвкупността от престъпни деяния и на личната опасност на дееца. В конкретния
случай в съвкупността са включени две деяния, едното от които е тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Двете деяния засягат разнородни
обществени отношения. Едното от тях е насочено срещу документооборота, а
другото – безопасността на пътя. Макар и да не е тежко престъпление по смисъла
на НК, деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК създава опасност за неопределен кръг
от хора, поради което спада и към така наречените общоопасни престъпления.
На следващо място, съобразявайки предходните осъждания
и настоящите извършени престъпления, съдът в този си състав достигна до извода,
че подсъдимият е с изградени престъпни навици и с изграден престъпен модел на
поведение, който ескалира от реализиране на престъпления против собствеността в
такива против половата неприкосновеност, а впоследствие достига до засягане на
различни обществени отношения. В тази връзка неоснователни се явяват доводите
на защитата за ниска лична обществена опасност на осъдения В.. Районният съд е
съобразил обстоятелството, че част от престъпленията са осъществени, когато той
е бил все още непълнолетен, както и разнородния характер на престъпните деяния.
Видно от справката за съдимост осъденият В. е започнал престъпната си дейност с
престъпления против собствеността, след което моделът на поведение ескалира в
незачитане на половата неприкосновеност. А деянията в настоящата съвкупност
засягат обществените отношения, свързани с документооборота и с безопасността
на пътя. Освен че осъденият В. с престъпната си дейност е накърнявал различни
сфери на обществени отношения, реализираната спрямо него наказателна репресия
не е постигнала превъзпитателния и превантивен ефект. Видно от справка от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието
осъденият В. е изтърпял общо пет на брой наказания „лишаване от свобода“, като
всяко едно от тях е с различен срок. Показателно за трайните престъпни навици,
създадени в продължение на житейския му път, и липсата на постигнат
корекционно-превъзпитателен ефект върху него е обстоятелството, че по-голямата
част от престъпленията, за които е осъден, са осъществени скоро след
изтърпяване на предходно наказание. Видно от справката от ГДИН в рамките на
половин година след освобождаването му от затвора, В. е осъществявал поредното
престъпление. Изложеното води до извод за висока обществена опасност на
осъдения В., спрямо когото е необходимо осъществяването на интензивна
наказателна репресия, за да бъдат постигнати корекционно-превъзпитателната и
превантивната цел. Изолирането му в пенитенциарно заведение е необходимо не
само с оглед постигане на индивидуалната превенция, но и на генералната такава.
С тези съображения настоящата инстанция намира увеличението
на общото най-тежко наказания с 4 месеца за законосъобразно и съответно както
на престъпната деятелност на осъдения В., така и на неговата лична обществена
опасност.
Първостепенният съд правилно на основание чл. 25, ал.
2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ и
„лишаване от право да управлява МПС“, наложени на осъдения В. по н.о.х.д. №
634/2013 г. по описа на Районен съд-Враца.
Законосъобразно, ръководейки се от нормите на чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, районният съд е приел, че първоначалният режим,
при който осъденият следва да изтърпи наказанието, е строг.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че
жалбата е неоснователна и атакуваното определение не подлежи на отмяна, поради
увеличената по реда на чл. 24 от НК обща санкция или на друго основание.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от
26.11.2019 г. на Софийски районен съд, НО, 21-ви състав, постановено по н.ч.д.
№ 10602 по описа на съда за 2019г.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.