Р Е Ш Е Н И Е №
112
гр.Самоков, 21.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският районен съд, втори
състав ,в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря
Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 713/2018
год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе взе предвид
следното :
„Топлофикаця С.”
ЕАД със седалище и адрес на управление –гр.С.,л.”Ястребец” № 23Б, чрез
пълномощника си юрисконсулт Георги Чавдаров, е предявил срещу З.Я.Д. ***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1
от ЗЗД –за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи сума за
консумирана топлинна енергия в размер на 4 701.14 лева главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода месец май
2014 год. –месец април 20.., год., 835,98 лева законна лихва за забава за
периода от 15.08.2014 год. до 23.06.2017 год., както и 28,30 лева –сума за
дялово разпределение , от които 23.63 лева –главница ,за периода месец октомври
2013 год. – месец април 2015 год. и 4,67
лева лихва , за периода от 15.08.2014 год. да 23.06.2017 год., ведно със законната
лихва от 05.07.2017 год./ датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане.Претендира
направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди ,че
ответникът З.Я.Д. като собственик на топлоснабден
имот –апартамент № .., находящ се в гр.С., ж.к.”Д.”, бл..., вх.Б, е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период,както и че не е изпълнила в
установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за
доставената топлинна енергия.
Ищецът сочи ,че в сградата –етажна
собственост ,в която се намира топлоснабдения имот
съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинната енергия ,но поради нежелание на живущите да преминат на ФДР, във
връзка с което е съставен Констативен протокол от 05.09.2009 год. и същият е
подписан от представители на ищцовото дружество.Така
етажната собственост не е изпълнила задължението си по чл.153 от Закона за
енергетиката.
Сочи се ,че ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било образувано
ч.гр.д.№ 1536/2017 год. на РС-Самоков.Районният съд уважил заявлението ,като е
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за горепосочените
суми.Заповедта за парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника З.Я.Д.
при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви в
законоустановения едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу
длъжника .
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата
З.Я.Д. не е отговорила на исковата молба.
Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД не се представлява в с.з.
В с.з. адв.Атанасова
–пълномощник на ответницата изразява становище за неоснователност на
предявените искове ,с искане да бъдат отхвърлени.Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД не се
представлява в с.з.В писмена молба ,представена по делото подържа предявените
искове и изразява становище за тяхната основателност.
Самоковският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
Ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било образувано ч.гр.д.№ 1536/2017 год. на РС-Самоков.Районният съд е уважил заявлението ,като е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжницата /ответницата/ по делото за следните суми: 4 7..,77 лева главница ,представляваща доставена ,но незаплатена топлинна енергия , мораторна лихва в размер на 840,65 лева ,за периода от 15.08.2014 год .до 23.08.2017 год. ,ведно със законната лихва ,считано от 05.07.2017 год. /датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането ,както и сумата в размер на 111,31 лева разноски за държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.Съдът не е издал заповед за сумата в размер на 23.63 лева главница за дялово разпределение и 4,67 лева лихва върху тази сума.Заповедта за парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника З.Я.Д. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви в законоустановения едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу длъжника.Настоящите искове са предявени в указания сок.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 55, том LXLV, дело № 18973/95 год. на държавен нотариус Лозан Лозанов при Софийска нотариална служба към РС-С.,З.Я.Д. е продала на Сашо Б. Василев собствения си недвижим имот ,а именно апартамент № .., във вх.Б, ет.2, в бл..., в ж.к. „Д.”, гр.С..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том, LLLXXII, дело № 33675/97 год. на държавен нотариус Димитър Димитров,при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, Сашо Б. Василев е продал на Емил Славчев Георгиев следния свой собствен недвижим имот :апартамент № .., находящ се в гр.С., ж.к.”Д.”,бл..., вх.Б,ет.2
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том ІІІ, рег.№ 9764 ,дело № 465/2005 год. на нотариус Маргарита Иванчева, с район на действие Софийски районен съд ,Емил Славчев Георгиев,е продал на З.Я.Д. следния свой собствен недвижим имот:апартамент № .., находящ се в гр.С., ж.к.”Д.”,бл..., вх.Б,ет.2
По делото са представени: извлечения от сметки по месеци за процесния период за абонатен номер № 043109; Констативен протокол № 1140/05.09.2009 год.;Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД.
По делото е представено писмо от 14.08.2017 год. на „Топлофикация С.” ЕАД до ответницата З.Д. ,от което е видно ,че поради бездействие от страна на Д. като собственик на топлоснабдения имот –апартамент № ..,нахоящ се в гр.С., ж.к.”Д.”, бл.14, вх.Б, ет.2 /не е предприела действия за промяна на партидата ,на основание чл.61,ал.3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти в гр.С. ,от месец юли 2017 год. името й е вписано като титуляр на партида с абонатен номер № 43109 за заплащан на топлинна енергия.
По делото е извършена съдебно-счетоводна
експертиза ,от заключението на която се установява следното:при справката от
вещото лице за задължение по партида /абонатен номер/ № 043109 на името на З.Я.Д.
няма извършено погасяване за периода от месец юни 2013 год. до месец април 20..
год. и до момента на проверката. Отразено е ,че всички фактури за исковия
период от „Топлофикация С.”ЕАД ,са издадени на абонатен номер № 043109 на името
на Сашо Б. Василев ,за периода от месец май 2014 год. до месец април 20.. год.За
периода месец май 2013 год. до месец април 2014 год.,на вещото лице не са представяни
фактури.
Според заключението на вещото лице от данните
в справката /съобщения към фактури за периода от месец април 2013 год. до м.май
20.. год./, дължимите суми да периода 01.05.2013 год. до 30.04.20.. год. като
главница възлиза на сумата в размер на 4 7..,77 лева.Законните лихви по
периоди върху главницата ,считано от датата на изпадане в забава до 23.06.2017
год. , е в размер на 1070.52 лева.
Към заключението на вещото лице е приложена
справка за подадените й фактури от „Топлофикация С.” ЕАД, за периода от месец
май 2014год. до месец април 20.. год. /исковия период/ на абонатен номер №
043109, на името на Сашо Б. Василев.
По делото е извършена съдебно-техническа
експертиза ,от заключението на която се установява ,че топломерите в абонатната
станция са отчитани ежемесечно ,към първо число от ищеца.Общият топломер е
отчитан редовно и правилно.
Фактурирането /начисляването на суми за
топлинна енергия на абоната е правено от ищеца ежемесечно,по отчет на общия
топломер в абонатната станция и прогнозни данни на ФДР.Според вещото лице
фактурираните суми съответстват на коригирания отопляем обем на процесния имот и са верни ,но само доколкото съответстват
на данните на общия топломер в АС и от ФДР,като по пера за процесния
период те са по констатациите за възложените на абоната суми.
Според заключението ,спрямо абоната е спазена
методиката към Наредба за топлоснабдяването за разпределението на топлинната
енергия за отопление ,както и за сградна инсталация и за отопление на имот.
Спрямо абоната не е спазена методиката към НТ за разпределението на топлинната
енергия за битово горещо топлоснабдяване.Правилно
разпределената на абоната за процесния период
топлинна енергия възлиза на 3471,42 лева .Обичайната практика за отчет на данни
при абонатите е спазена.
Видно от експертизата система за дялово
разпределение в сградата етажна собственост ,в която се намира топлоснабдения имот няма.Топлинната енергия е разпределяна по смисъла
на Наредба за топлоснабдяването, чл.61,ал.2 ,по реда на чл.9 от Методиката към
НТ,общо между абонатите в топлозахранените входове
/сгради. Няма данни за отчети на уредите при абоната от ФДР, такъв не е
извършван.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени
са допустими обективно кумулативно
съединени искове по чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150
от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД..
В настоящият случай от доказателствата по делото се установява,че между страните съществува договорно правоотношение.Дружеството ищец „Топлофикация С.” ЕАД извършва дейност по доставка и продажба на топлинна енергия ,каквато е доставял в жилищната сграда, където се намира жилището на ответника З.Я.Д.. Същата е потребител на топлинна енергия през процесния период по смисъла на легалната дефиниция на понятието потребител ,регламентирана съгласно параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ/ отм., но действаща към процесния период/,тъй като е собственик на топлоснабден имот ,съгласно представения по делото нотариален акт. От изложеното съдът приема,че между страните е възникнало облигационно правоотношение ,уредено съгласно общите условия на дружеството ищец.Съгласно разпоредбата на чл.150 ,ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.Съответно според нормата на чл.150,ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите ,които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление ,в което да предложат специални условия.По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни ,че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.Следва да се отбележи ,че е ирелевантно обстоятелството дали ответницата е ползвала имота и е живяла в него, както обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот,доколкото качеството на ответницата на купувач на топлинна енергия възниква по силата на притежаваното от нея право на собственост върху имота.
Ето защо съдът намира ,че предявените главни искове са доказани по основание.
Исковете са частично доказани и по размер.
Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост се разделя на топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация ,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,ал.2 от ЗЕ/.
В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, съдът намира за установено, че задължението на ответницата за исковия период /м.05.2014 год. –м.04.20.. год./ ,е в размер на 3 471,42 лв. до който размер следва да уважи иска, а за разликата до предявения размер от 4 701.14 лева– да го отхвърли като неоснователен.Ответникът ,чиято доказателствена тежест в процеса за установяване на обстоятелството ,че е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за потребена топлинна енергия за процесния период ,не е ангажирал доказателства в тази насока.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. По делото не се доказа
размера на обезщетението за забава за исковия период върху установения размер
на ответниковото задължение, поради което в тази част
искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна е исковата претенция на ищеца за заплащане на дялово разпределение.Представеното от ищеца извлечение от сметки съдържа данни и за задължения за услугата дялово разпределение в размер на 23,63 лева –главница , за периода от м.10.2013 год. –м.04.2015 год. и 4,67 лихва , за периода от 15.08.2014 год. до 23.06.2017 год.В исковата молба не се обосновават вземания за дялово разпределение ,макар те да са били включени в общия размер на исковите претенции.Таксите за услугата дялово разпределение не са предмет на делото ,защото те се дължат на друго основание ,което не е било въведено в исковата молба и не представляван цена на доставена топлинна енергия.
Възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане срока на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.В случая ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в едномесечния срок и не е релевирал възражение за давност в срока по чл. 131 ГПК. Ето защо възражението за давност ,направено в първото по делото заседание е преклудирано и не може да бъде разгледано по същество от настоящия съд.
По разноските.
В съответствие със
задължителните разяснения, посочени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.На основание чл.78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно уважената част от претенциите.Установи се, че в
заповедното производство, същият е направил разноски в общ размер от 211.31
лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, от които следва да му бъдат присъдени 131.00 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ
размер от 921.30 лева за вещи лица и държавна такса. Следователно в негова
полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 574.65 лева, направени в
исковото производство съразмерно на уважената част от иска.
В исковото производство ищецът е бил представляван от
юрисконсулт ,като с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
минимален размер от 100 лева по чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
На основание чл.
38, ал.2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв.Емилия Атанасова – процесуален представител на
ответника, който му е оказвал безплатна правна помощ, сумата в размер на лв.450.00 лева, представляваща минимално
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното ,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1
от ЗЗД,предявени от „Топлофикация С.” ЕАД ,със седалище и адрес на управление
гр.С. ,ул.”Ястребец” № 23б срещу З.Я.Д., че дължи на „Топлофикация С.” ЕАД
сумата 3 471,42 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2014 год. до м.04.20.. год.,за топлоснабдяван
имот ,находящ се в гр.С.,ж.к.”Д.“,бл...,вх.Б,ет.2,ап...,абонатен
№ 043109 ,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от 05.07.2017 год. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от
ЗЕ за разликата над сумата от 3 471,42 лева до пълния му предявен размер
от 5565,42 лева. ,за сумата 835,98 лв. лихва
за забава от 15.08.2014 г. до 23.06.2017 г.,за сумата 23,63 лева
–главница , за периода от м.10.2013 год. –м.04.2015 год. и 4,67 лихва ,за
периода от 15.08.2014 год. до 23.06.2017 год.,за дялово разпределение.
ОСЪЖДА
З.Я.Д. *** да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска в размер на 131.00 лева разноски в
заповедното производство,574,65 лева разноски в исковото производство и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Топлофикация С.” ЕАД на основание чл.
38, ал.2 ЗА да заплати в полза на адв.Емилия
Атанасова – процесуален представител на ответника З.Я.Д. сумата в размер
на 450.00 лева, представляваща минимално
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Решенето може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски окръжен съд от получаване на
съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ