РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Перник, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
Мария В. Милушева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500533 по описа за 2021 година
С решение № 260272/09.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2424/2020 г. по описа
на Пернишкия районен съд е уважен предявените от П. И. И. и К. И. И., действащи
чрез своята майка и законен представител Е. Г. Р., искове с правно основание чл. 150
СК за изменение на присъдената в полза на децата месечна издръжка с Решение №
38/20.04.2015 г. по гр.д. № 97 по описа за 2015 г. на Брезнишкия районен съд. С
Решението е изменен размера на издръжката, която бащата И. П. И. следва да заплаща
ежемесечно на своите деца, а именно: в полза на детето П. И. И., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Е. Г. Р., ЕГН **********, е
увеличен размера на дължимата издръжка от 100,00 лв. /сто лева/ на 200,00 лв. /двеста
лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2020 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска като неоснователен за разликата над 200,00 лв. до пълния предявен
размер 210,00 лв., на основание чл. 150 СК. В полза на детето К. И. И., действаща чрез
своята майка и законен представител Е. Г. Р., е увеличен размера на дължимата
издръжка от 100,00 лв. /сто лева/ на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2020 г. до настъпване на обстоятелства
1
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля като неоснователен
иска за разликата над 180,00 лв. до пълния предявен размер 200,00 лв., на основание
чл. 150 СК.
В срок решението е обжалвано от И. П. И., чрез адв.Г., с искане същото да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Изложени са доводи за неправилност на
изводите на съда, доколкото същия не се е съобразил с финансовите възможности на
страните по делото и разпоредбата на чл.142, ал.3 от СК относно размера на дължимата
издръжка.
В законоустановения срок, Е.Р., чрез адв.Х., изразява становище за
неоснователност на жалбата. В отговора се излагат подробни мотиви в подкрепа на
първоинстанционното решение, като въззиваемата счита, че същото е правилно,
законосъобразно и при преценката за основателност на исковете съдът е изследвал
нуждите на децата и възможностите на родителите да осигурят дължимата издръжка.
Настоящият състав на ОС Перник, съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК,
извърши проверка за допустимост и валидност на обжалваното решение, като по
доводите наведени с въззивната жалба и въз основа на събраните доказателства, след
като съобрази становищата на страните по делото, по вътрешно убеждение съгласно
чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П. И. И., ЕГН
**********, и К. И. И., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител Е. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И. П. И., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдената в
полза на децата месечна издръжка с Решение № 38/20.04.2015 г. по гр.д. № 97 по описа
за 2015 г. на Брезнишкия районен съд, от 100,00 лв. за всяко дете на 210,00 лв. за детето
П. И. И., ЕГН **********, и 200,00 лв. за детето К. И. И., ЕГН **********, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 03.06.2020 г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.Предявените искове за увеличаване на дължимата
месечна издръжка на непълнолетния Г. Х. И. от 110 лв. на 160 лв. месечно и на
малолетната С. Х. И. от 95 лв. на 140 лв., са с правно основание чл. 150, във връзка с
чл. 142 и чл. 143 от СК.
2
Исковата претенция се основава на доводи за изменение на обстоятелствата при
които е определена от съда първоначалната месечна издръжка, тъй като от влизане в
сила на Решение № 38/20.04.2015 г. по гр.д. № 97 по описа за 2015 г. на Брезнишкия
районен съд е изминал дълъг период от време, а нуждите на децата П. - ученик в 6ти
клас, и К. - 2-ри клас, значително са нараснали с оглед необходимостта от осигуряване
на необходимите парични средства за дрехи, учебници и помагала, както и за
посещаване на извънкласни дейности.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез адв. Г., в който предявените искове се оспорват като неоснователни. И.
твърди, че е безработен и няма доходи, поради което е в затруднение да заплаща и
присъдената към момента издръжка.
Дирекция „Социално подпомагане“ – *** не е изразила становище и не е взела
участие в производството пред първоинстанционният съд.
По делото не е спорно, а се установява и от представените удостоверения за
раждане № *** и № ***, издадени от *** община, че въззивникът е баща на децата П.
ИВ. ИВ., ЕГН **********, и К. И. И., ЕГН **********. Видно от представения заверен
препис на Решение № 38/20.04.2015 г. по гр.д. № 97 по описа за 2015 г. на Брезнишкия
районен съд, гражданският брак между И. И. и Е. Р. е прекратен, като упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака деца са предоставени на
майката Е.Р., която и понастоящем се грижи за отглеждането и възпитанието на децата
си, които живеят при нея. На бащата И. И. е бил определен режим на лични контакти с
децата, като е бил осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 100 лв. в
полза на всяко дете, чрез тяхната майка и законен представител Е.Р..
От удостоверение изх. ***., издадено от *** се установява, че К. И.. И.. е ученик
през учебната 2019/2020 г. във 2-ри клас, а от служебна бележка № ***,, издадена от
***, че П. И.. И.. е ученик в 6-ти клас през учебната 2019-2020 г.
Съгласно удостоверение, издадено от „София Дипартмънт Сторс“ ООД, за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. Е.. Г. Р. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 9274,20 лв. и обезщетение по чл. 40, ал. 5 КСО в размер на
222,39 лв.
От приложената по делото справка в Търговския регистър е видно, че И.. П. И.. е
едноличен собственик на „Калина Филм Продакшън” ЕООД.
3
От удостоверение с изх. № *** от ТП на НОИ-*** се установява, че И.. П. И.. е
осигуряван за периода от м.01.2019 г. до м.08.2019 г. от „Калина Филм Продакшън”
ЕООД при осигурителен доход 560,00 лв., а за м.04.2020 г. /при 92 лв. осигурителен
доход/ и м.05.2020 г. /при 460,00 лв./ от „Транспорт логистик Европа” ЕООД.
Съгласно удостоверение № *** от ТП на НОИ-*** за периода 01.01.2019 г. –
13.11.2020 г. на И. П. И. не е изплащано парично обезщетение за безработица.
От удостоверение с изх. № *** от ТД на НАП *** се установява, че за периода от
27.04.2020 г. до 01.06.2020 г. е регистриран трудов договор за И. П. И. с „Транспорт
логистик Европа” ЕООД, като към 17.11.2020 г. няма данни за действащи трудови
договори и няма данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Видно от удостоверение с изх. № *** от ТД на НАП ***, че в ИС на НАП липсват
данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и няма
декларирани данни за 2020 г.
С Разпореждане № *** на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ-*** е отпуснато парично обезщетение за безработица на Е. Г. Р. за периода от
01.08.2020 г. до 31.05.2021 г. в размер на 27,69 лв.
С Разпореждане № *** на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ-*** е спряно изплащането на отпуснатото с Разпореждане № *** парично
обезщетение за безработица, считано от 01.08.2020 г. и е възобновено изплащането на
парично обезщетение за безработица за периода 01.09.2020 г. – 30.06.2021 г. в размер
на по 27,69 лв. дневно.
Въз основа на установените факти, които съответстват на тези, установени от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени искове за изменение на
съдебно определена издръжка по отношение на малолетния П. И. И. и малолетната К.
И. И., чрез увеличаване на размера от 100 лв. на 210 лв. месечно за П. И. И. и от 100 лв.
на 200 лв. месечно за К. И. И..
Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните по
делото доказателства са налице доказателства за настъпило изменение в потребностите
на децата П. И. И. и К. И. И., свързани с необходимите средства за обучението и
отглеждането им, както и за посещаване на извънкласни дейности и ежедневните
4
битови потребности. С нарастване на възрастта на издържаното лице, поради
изминалите повече от пет години от определянето на предходната издръжка, са се
увеличили средствата, необходими за издръжката им. По аргумент на основанията на
чл. 150 от СК и поради настъпило съществено и трайно изменение в нуждите на
издържаните лица, предявените искове безспорно са основателни и правилно съдът ги
е уважил.
При определяне на размера на издръжката, първоистанционният съд е съобразил
установените факти относно материалното състояние и на двамата родители. Поради
това, настоящият състав приема за неоснователно възражението на въззивника, че
съдът е присъдил издръжка в завишен размер и в нарушение на разпоредбата на чл. 142
от СК.
Въззивникът И. е посочил, че съдът е следвало да се съобрази с разпоредбата на
чл.143, ал.2 от СК, според която минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, като за 2020 г. размерът бил
152,50 лв. Настоящият състав счита за неоснователно това възражение. Исковата молба
е депозирана през м.Април 2020 г., а съдебното решение на ПРС е постановено през
м.Март 2021 г. Производството пред настоящата инстанция се развива в края на 2021 г.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил обстоятелството, че производството
по делото се е развило продължителен период от време и с оглед ежегодното
увеличаване на минималната работна заплата за страната на основание чл.244, ал.1 от
КТ, съдът правилно е съобразил настъпилото изменение в обстоятелствата и именно на
основание чл. 143, ал.2 от СК е определил издръжка в размер, близък до минималния.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от доходите и имуществата си. Осигуряването на алиментното парично
задължение на непълнолетното дете е единствената възможност да му бъде осигурена
издръжка за осигуряването на нормални условия за неговото отглеждане и възпитание,
тъй като за детето не съществуват други източници на доходи, поради което това
задължение е безусловно. Ето защо намаляването на имуществото на някой от
родителите, не го освобождава от задължението за осигуряване на издръжка на
непълнолетното му дете, като родителят е длъжен да осигурява средства за препитание
на всички свои деца, независимо от кой пореден негов брак са родени. Ето защо
позоваването на въззиваемия на липсата на възможност да заплаща издръжката в
претендираните размери, поради липса на доходи, по никакъв начин не го освобождава
от задължението да осигури и заплаща издръжка на своето непълнолетно дете.
5
Според т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970 г. „възможностите“ на лицето, което дължи
издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст,
образование, професионална квалификация, трудоспособност. Според утвърдената
съдебна практика лицето, което дължи издръжка може да бъде освободено от това
задължение само при „пълна, обективна и абсолютна невъзможност“ да дава издръжка.
От доказателствата по делото не може да се направи извод, че ответникът И.И. се
намира в абсолютна невъзможност да изплаща издръжка на децата си – няма данни
същият да има заболявания, чието лечение да е свързано с допълнителни разходи или
да е налице друго обективно обстоятелство препятстващо изпълнението на дължимото
по закон задължение. Настоящият състав счита за правилен изводът на
първоинстанционния съд, че не е налице невъзможност бащата да заплаща издръжка в
присъдените размери.
При изложените съображения въззивният съд счита, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в неговата цялост.
При този изход на делото и с оглед изявлението на процесуалния представител на
въззиваемата Е.Р., въззивникът И.И., следва да бъде осъден да заплати адв. Н.Й. Х.– Й.
от АК-П., сумата от представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260272/09.03.2021 г., постановено по гр.д. №
2424/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА И.. П. И.., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на адв. Н.Й. Х. –
Й. от АК-П., сумата 128,57 лв. /сто двадесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/ -
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7