Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.10.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 4028 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.11.2020 г. по гр.д. № 63619/19 г.,
СРС, ГО, 165-ти с-в е признал за установено
по отношение на ответника „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Ш., че
в полза на ищеца „Е.- 2“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б. Б., съществува вземане за следните суми:сума от 1 320 лв., представляваща
задължение за извършени услуги с механизирана техника по фактура № 50/16.09.2015г., сума от общо 584,04 лева, представляваща обезщетение
за забава, за периода: 10.04.2016г.- 10.04.2019г., за които суми е издадена на
19.06.2019г. Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 20708/2019г.
по описа на СРС, 165 състав и съобразно протоколно определение от 16.07.2020г.
по настоящото дело, като е отхвърлил иска за установяване
дължимостта на обезщетение за забава до
пълно претендирания му размер от общо 593,78 лв., представляваща сбор на
следните суми: сума от 401,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху
задължение по № 43/13.08.2015г., за периода: 10.04.2016г.- 10.04.2019г. и сума
от 191,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху заплатено на 18.03.2020г. задължение по
фактура № 50/16.09.2015г., за периода:
10.04.2016г,- 18.03.2020г., като неоснователен. Осъдил е „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя С. Ш., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „Е.-2“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя
Б. Б., сума в размер общо на 350 лв.,
представляващи сторени съдебно- деловодни разноски в исковото производство.
Осъдил е „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Ш., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
на „Е.-2“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от уп равителя Б. Б., сума в размер общо на 347,68 лв., представляващи
сторени съдебно- деловодни разноски по ч.гр.д. №20708/2019г. по описа на СРС,
165 състав.
С решение 29.01.2020 г. по гр.д. № 63619/2019 г., постановено по реда на
чл.247 ГПК, СРС, ГО, 165 сътав е допуснал, на основание чл.247 от ГПК,
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
№20242298/03.11.2020г. по гр.д. №
63619 по описа за 2019г. на
СРС, 165 граждански състав, като вместо:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „В.Б.“
ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
С.Ш., че в полза на ищеца „Е.- 2“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Б. Б., съществува вземане за
следните суми: сума от 1 320 лв.,
представляваща задължение за извършени услуги с механизирана техника по фактура № 50/16.09.2015г.. сума от общо 584,04 лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода: 10.04.2016г.- 10.04.2019г„ за които суми е издадена на
19.06.2019г. Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №20708/2019г. по описа на СРС, 165 състав и съобразно протоколно
определение от 16.07.2020г. по настоящото дело, като е отхвърлил иска за установяване дължимостта на обезщетение за забава
до пълно претендирания му размер от общо 593,78 лв., представляваща сбор на
следните суми: сума от 401,92 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължение по № 43/13.08.2015г.. за
периода: 10.04.2016г.- 10.04.2019г. и сума от 191,86 лв., представляваща
обезщетение за забава върху заплатено на 18.03.2020г. задължение по фактура №
50/16.09.2015г., за периода: 10.04.2016г.- 18.03.2020г., като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ЧЕТЕ В
РЕШЕНИЕТО:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Ш., че в
полза на ищеца „Е.- 2“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б. Б., съществува вземане за следните суми: сума от 1 320 лв., представляваща задължение за
извършени услуги с механизирана техника по
фактура № 43/13.08.2015г., сума от общо 584,04 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
10.04.2016г.- 10.04.2019г., за които суми е издадена на 19.06.2019г. Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №20708/2019г. по описа на СРС,
165 състав и съобразно протоколно определение от 16.07.2020г. по настоящото дело, като е отхвърлил исказа установяване дължимостта на обезщетение за забава до пълно претендираният му размер от общо 593,78 лв., представляваща
сбор на следните суми: сума от 401,92 лв., представляваща обезщетение за забава
върху задължение по фактура № 43/13.08.2015г., за периода: 10.04.2016г.-
10.04.2019г. и сума от 191,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху
заплатено на 18.03.2020г. задължение по фактура № 50/16.09.2015г., за периода:
10.04.2016г.- 18.03.2020г., като неоснователен“.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „В.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Ш., чрез пълномощника
по делото адвокат Д.Ж., със съдебен адрес:***, офис 223 с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че решението е
недопустимо, че в диспозитива на решението не е налице очевидна фактическа
грешка, а се касае до изначално грешен, неразбираем и сбъркан диспозитив, че в
атакуваното решение има произнасяне по вече прекратен от съда иск. Сочи се още,
че е оспорен размерът и основанието на вече начислените лихви, като върху
главницата от 1800 лв., представляваща сбора от двете фактури № № 43 и 50 за
периода 10.04.2016 г.-10.04.2019г. е 548,04
лв., а не претендираният размер от 584,04 лв., като в исковата молба е
допусната техническа грешка, досежно претендирания размер. Ищецът не е доказал
исковата си претенция по основание и размер. Що се отнася до обстоятелството за
твърдяната от ответника липса на надлежно съхранявани документи, то се твърди,
че в ЗСч, в чл.12, ал.2 и ал.3 е посочено, че счетоводните регистри и
финанснови отчети се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на отчетния
период, следващ отчетния период, а за
всички останали документи, срокът на съхранение е 3 години, считано от 1 януари
на отчетния период, следващ отчетния период. Прави се извод, че ДДС дневниците,
в които е трябвало и/ или е отразена процесната фактура 50/16.09.2015 г., са били правомерно унищожени след
01.01.2019 г. Ответникът „В.Б.“ ЕООД не
е подписвало процесната фактура № 50/16.09.2015
г., не я е осчетоводявало в счетоводството си, управителят на дружеството
не е получавал лично и до неговото знание не е досигнала информация за
предявяване на тази фактура, издадена от „Е.2“ ООД, за да се твърди, че същият
е потвърдил сделката.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност да
прогласи процесното решение като
недопустимо и да прекрати делото. Претендира разноски за двете съдебни инстанции..
Въззиваемото
дружество „Е.2“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Б. Б., чрез пълномощника по делото
адвокат Д.,*** оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски за настоящата интанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове по рена на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Е.2“ ООД, ЕИК ******** е предявил срещу
ответника „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** установителни искове за признаване на
установено между страните, че ответинкът дължи на ищеца следните суми: сума от 1
800 лв., представляваща главница за незаплатени услуги за транспорт и
използване на механизирана техника- автокран, фадрома и ремарке, за периода:
01.08.2015г.- 30.09.2019г., за което са издадени фактура №43/13.08.2015г. на
стойност от 1 320 лв. и фактура №50/16.09.2015г. на стойност 480 лв., които не
са били заплатени на ищеца и сума от 584,04 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 10.04.2016г.- 10.04.2019г., за които суми е издадена на
19.06.2019г. Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№20708/2019г. по описа на СРС, 165 състав. Иска се присъждане на разноски.
Ответникът „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********
е оспорил исковите претенции. Изложени са
съображения, че фактура № 43/13.08.2015г.
не е била доведена до знанието на ответника и не е осчетоводявана от него.
Извършено е признание на задължението по
фактура № 50/16.09.2015г., като са представени доказателства за заплащане
по банков път на 18.03.2020г. на задължението по последната фактура. Иска се
отхвърляне на исковата претенция в
частта й относно задължението по фактура №43/13.08.2015г.
С протоколно определение от 16.07.2020г., на основание чл.232 от ГПК,
поради частично оттегляне на претенцията от ищеца, съдът е прекратил
производството по делото по отношение на сумата от 480 лв., представляваща
задължение по фактура № 50/16.09.2015г. и е обезсилил издадената заповед за
изпълнение в тази й част. Посочил е, че предмет
на делото е останала дължимостта на следните суми: сума от 1 320 лв.- задължение по фактура № 43/13.08.2015г.,
сума от 401,92 лв.- обезщетение за забава върху горното задължение, за периода:
10.04.2016г.-10.04.2019г., както и сума от 191,86 лв.- обезщетение за забава
върху заплатеното задължение по фактура № 50/16.09.2015г., за периода:
10.04.2016г.- 18.03.2020г.
По делото са приложени препис на фактура № 43/13.08.2015г., неподписана от
получателя си/ответното дружество, за сумата от 1 320 лв с ДДС, представляваща
стойността на услуга автокран, извлечение от дневника за продажби на ищеца и
справка- декларация за ДДС, 3 бр. товарителници и пътни листове, издадени в
периода: 04.08.2015г.- 10.08.2015г.
С проекто-доклада по делото ответникът е бил задължен на основание чл.190
от ГПК да представи извлечение от регистъра на покупките, за периода:
01.08.2015г.- 30.09.2016г. С молба от 29.05.2020г. ответникът е посочил, че не
съхранява в счетоводството си дневниците за покупка и продажба за посочения
период, която информация може да бъда получена от НАП.
С проекто-доклада по делото съдът служебно е изискал от ТД на НАП- гр.София
да представи на основание чл.192 от ГПК справка за осчетоводяване на процесиите
фактури от ответното дружество и съответно ползването на данъчен кредит по тях.
С писмо с вх. № 5074477/16.06.2020г., приходната администрация е посочила,
че процесиите фактури са включени в дневниците за покупки по ЗДДС от страна на
ответното дружество, както следва: фактура
№ 43/13.08.2015г.- за м.08.2015г. и фактура № 50/16.09.2015г.- за
м.10.2015г.
От правна страна:
Неоснователно се явява твъдението на жалбоподателя, че в диспозитива на решението не е налице очевидна
фактическа грешка, а се касае до изначално грешен, неразбираем и сбъркан
диспозитив. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК
ще бъде налице при несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното обективиране в писмения текст на диспозитива на решението.
В случая, съдът изично е посочил в мотивите на решението си, че предмет на
делото е останала дължимостта на следните суми: сума от 1 320 лв.- задължение по фактура № 43/13.08.2015г.,
сума от 401,92 лв.- обезщетение за забава върху горното задължение, за периода:
10.04.2016г.-10.04.2019г. както и сума от 191,86 лв.- обезщетение за забава
върху заплатеното задължение по фактура № 50/16.09.2015г., за периода:
10.04.2016г.- 18.03.2020г. В решението си от 03.11.2020, съдът е визирал
фактура № 50/16.09.2015 г., а не процесната, като грешката е отстранена по реда
на чл.247 ГПК с решение от 29.01.2021
г./ ОФГ в годината/, с което съдът е признал
за установено по отношение на ответника „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С. Ш., че в полза на ищеца „Е. 2“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б. Б., съществува вземане за следните суми: сума от 1 320 лв., представляваща задължение за
извършени услуги с механизирана техника по
фактура № 43/13.08.2015г., сума от общо 584,04 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
10.04.2016г.- 10.04.2019г., за които суми е издадена на 19.06.2019г. Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №20708/2019г. по описа на СРС,
165 състав и съобразно протоколно определение от 16.07.2020 г. по настоящото
дело, като е отхвърлил иска за
установяване дължимостта на обезщетение за
забава до пълно претендираният му
размер от общо 593,78 лв., представляваща сбор на следните суми: сума от 401,92
лв., представляваща обезщетение за забава върху задължение по фактура №
43/13.08.2015г., за периода: 10.04.2016г.- 10.04.2019г. и сума от 191,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху заплатено на 18.03.2020г. задължение
по фактура № 50/16.09.2015г., за периода: 10.04.2016г.- 18.03.2020г., като
неоснователен“.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че в първоинстанционното производство, въззивникът/ответник е признал задължението по фактура №
50/16.09.2015г., като е представил доказателства за заплащане по банков път
на 18.03.2020г. на задължението по нея. Спрямо главницата по тази фактура
производството е било прекратено с влязло в сила определение за прекратяване. Същевременно, във въззивната
жалба се развиват доводи, че процесната фактура е именно № 50 от 16.09.2015г., че ДДС дневниците, в които е трябвало и/ или е отразена процесната фактура 50/16.09.2015 г. са били
правомерно унищожени след 01.01.2019 г., че „В.Б.“ ЕООД не е подписвало
процесната фактура № 50/16.09.2015г., не
я е осчетоводявало в счетоводството си, управитялт на дружеството не е
получавал лично и до неговото знание не е досигала информация за предявяване на
тази фактура, издадена от „Е.2“ ООД, за да се твърди, че същият е потвърдил
сделката. При тези данни, въззивникът/ответник също е допуснал грешка, като
развива доводи, касещи фактура № 43 от 13.08.2015г.,
явяваща се действителният предмет на делото, развити в отговора на исковата
молба, а не сочената от него във въззивната жалба фактура № 50 от 16.09.2015г., по която е извършил плащане.
Нормата
на чл.258 сочи, че с договора
за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, а
съгласно чл.266, ал.1, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му
се установява при приемането на работата. Този договор е консенсуален, двустранен
и възмезден
договор. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за
изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи-работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема
да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а
само форма за доказване на договора за изработка. Поради това не съществува
пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне
на устно предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане
на отправеното предложение с конклудентни действия от поръчващия, като например
изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на срок за
завършване на работите, предоставяне на материали или на техническа
документация, необходима за извършване на работите, предварително заплащане на
част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя. Законът задължава поръчващия да приеме изработеното -
чл. 264, ал.1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява съвкупност от
фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното.
По делото са приложени препис на фактура №
43/13.08.2015г., неподписана от получателя си/ответното дружество, за сумата от
1 320 лв с ДДС, представляваща стойността на услуга с автокран, извлечение от
дневника за продажби на ищеца и справка- декларация за ДДС, 3 бр. товарителници
и пътни листове, издадени в периода: 04.08.2015г.- 10.08.2015г. От тези писмени
доказателства, формално оспорени от ответника,
се установява, че страните са постигнали съгласие ищецът да извърши услуги
с механизирана автотехника/автокран, които са на стойност 1320 лв. с ДДС.
Неоснователно се явява твърдението на въззивника/ответник, че фактура № 43 от 13.08.2015г.,
не е осчетоводявана от него, че не е
ползван данъчен кредит по нея и не е
била отчетена като разход. Както бе отбелязано по-горе, с писмо с вх. № 5074477/16.06.2020г., НАП, ТДД на НАП
София, офис „Красна поляна“ е посочила, че процесната фактура е включена в
дневниците за покупки по ЗДДС от страна на ответното дружество за месец август 2015
г. и то е ползвало данъчен кредит по
нея. При тези данни може да се направи извод, че този първичен счетоводен документ е бил
надлежно осчетоводен, като и за обективираните в него облагаеми доставки е
упражнено правото на данъчен кредит от страна на ответника. По този начин ответникът
е признал, както сключването на договора, по който в изпълнение на задължението
на изпълнителя е получил осъществената работа, предмет на това облигационно
правоотношение - арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, така и е направил
признание, че има задължения за сумата посочена в нея. Ето защо напълно
неоснователни се явяват твърденията, че ответникът не е осчетоводил фактурата,
че не бил длъжен да съхранява
търговските си квиги, в т.ч. ДДС дневниците, че ответното дружество не
било получило фактурата/ но е ползвало данъчен кредит по нея/.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, задължението за
заплащане на дължимото възнаграждение по договор за изработка не е със законово
уговорен падеж, поради което и с оглед липсата на друга уговорка между страните,
длъжникът изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение при
условията на чл. 84, ал. 2 ГПК след покана. Съгласно константната съдебна
практика, издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на
изискуемото възнаграждение - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следствие на което е изпадането
на длъжника в забава. Ето защо предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за заявения от ищеца период от 10.04.2016 г. до 10.04.2019г. При
тези данни обаче, върху главницата от 1800 лв., включваща главниците по двете
фактури, след изчисление с електронен калкулатор по реда на чл.162 ГПК се
получава лихва в размер на сумата от 548,04
лв., която е дължимата сума, а не претендираната и приета от съда сума от 584,04 лв.
Ето защо, процесното решение, включително и това по
чл.247 ГПК, следва да бъде отменено в частта, в която е признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца обезщетение
за забава за периода 10.04.2016г.- 10.04.2019г. за сумата над 548,04 лв. до
присъдената сума от 584,04 лв., като искът бъде отхвърлен за
сумата от 36 лв.
Променя се и размерът на разноските.
За заповедното производство разноските са в общ размер
от 347,68 лв, които и съобразно уважената част от иска /0, 97/ възлизат на 337,25 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, в която
са присъдени разноски за заповедното
производство над сумата от 337,25 лв.
За исковото производство разноските са в общ размер от 350 лв., които и съобразно уважената
част от иска 0,97 възлизат на 339,50 лв. Решението следва да бъде отменено в
частта, в която са присъдени разноски за
исковото производство за сумата над 339,50 лв.
В останалата част решението следва да бъде
потвърдвено.
За ответника се следват разноски според отхвърлената
част от иска, които и върху сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение
възлизат на 12 лв., платими от въззиваемото дружество/ищец.
За въззивното производство въззивникът/ответник е
направил разноски в размер от 38,08 лв. само за държавна такса, които и
съгласно отхвърлената част от иска възлизат на 1,14 лв.
За въззиваемия/ищец няма данни за направени разноски
за въззивната инстанция, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 03.11.2020
г. по гр.д. № 63619/19 г. на СРС, ГО, 165-ти
с-в и решение от 29.01.2021 г./ ОФГ в годината/, постановено по реда на чл.247 ГПК, в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на
ответника „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Ш., че в полза на
ищеца „Е. 2“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б. Б.,
съществува вземане за сумата над
548,04 лв. до присъдената сума от общо 584,04
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.04.2016г.-
10.04.2019г., както и в частта, в която с съдът е осъдил ответника да заплати
на ищеца разноски за заповедното производство
за сумата над 337,25 лв. и за
исковото производство за сумата над
339,50 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Е. 2“, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Б. Б. срещу „В.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С. Ш. за признаване за установено между страните,
че „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** дължи на „Е.
2“, ЕИК ******** сумата от 36 лв., представляваща представляваща обезщетение за
забава за периода 10.04.2016г.- 10.04.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА „Е.2“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б. Б.,
чрез пълномощника по делото адвокат Д.,***
да заплати на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С. Ш., чрез пълномощника по делото адвокат Д.Ж.,
със съдебен адрес:***, офис 223 направените разноски за първата инстанция
в размер на 12 лв.
ОСЪЖДА „Е.2“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б. Б.,
чрез пълномощника по делото адвокат Д.,*** да
заплати на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Ш., чрез
пълномощника по делото адвокат Д.Ж., със съдебен адрес:***, офис 223 направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 1,14 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.