Решение по дело №316/2018 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 230

град Шумен, 15.11.2018 г.

 

            Шуменският окръжен съд,  в открито заседание на шести ноември,  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                        Председател: Константин Моллов

                                                                                  Членове:1.Йордан Димов

                                                                                                   2.Ненка Цветанкова

 

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №316 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №881/29.11.2017 г. постановено по гр. д. №2856/2017 г. по описа на Шуменски районен съд (ШРС) до делба между съделителите – М.Л.Ч., ЕГН-**********,*** и С.Х., ЕГН-********** и С.Х., ЕГН-**********, е бил допуснат до делба, при квоти 2/8 за М.Л.Ч. и по 3/8 за всяка от С.Х. и С.Х. следния недвижим имот: Жилище №50 (петдесет), находящо се на 4-ти (четвърти) етаж в жилищната сграда ЕЖБ блок 16, вход „В“, построена върху държавна земя, квартал 565, улица „...“ № 1 в гр. Шумен, състоящо се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 64.53 кв. м. (шестдесет и четири цяло и петдесет и три квадратни метра), заедно с избено помещение № 11 (единадесет) със застроена площ от 3.76 кв. м. (три цяло и седемдесет и шест квадратни метра) и 1259/100000 (хиляда двеста петдесет и девет стохилядни идеални части) от общите части на сградата и право на строеж върху 71.29 кв. м. (седемдесет и един цяло и двадесет и девет квадратни метра), при граници (съседи) на жилището: изток – двор; запад – жилище 49 и двор; юг – жилище и двор; отгоре – V-ти жилищен етаж; отдолу – III-ти жилищен етаж;, а на избеното помещение: изток – двор; запад – изба № 10; юг – общ коридор; отгоре – I-ви жилищен етаж; отдолу – земя (съгласно нотариален акт № .../31.10.1996 г. по описа на ШРС), а съгласно схема № 15-431891/07.09.2017 г. изд. от СГКК гр. Шумен: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №83510.658.109.2.50 (осем три пет едно нула точка шест пет осем точка едно нула девет точка две точка пет нула), с предназначение: Жилище, апартамент, с площ от 64.53 кв. м. (шестдесет и четири цяло и петдесет и три стотни квадратни метра), намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор №83510.658.109, при граници (съседи): на същия етаж: имоти с идентификатори с №№ 83510.658.109.2.51, 83510.658.109.2.49; под него № 83510.658.109.2.47, над него 83510.658.109.2.53; с адрес на имота: град Шумен, п.к. 9700, улица „***“ № 1 (едно), вход 3 (три), етаж 4 (четвърти), апартамент № 50 (петдесет).

В последствие с второ Решение №530/05.06.2018 г. по същото дело първоинстанционния съд се е произнесъл по съществените въпроси във втора фаза на делбата. Посоченият по-горе недвижим имот е бил изнесен на публична продан, като е било постановено, че получените пари следва да бъдат разпределени между наследниците съобразно квотите им в собствеността - 2/8 за М.Л.Ч. и по 3/8 за всяка от С.Х. и С.Х.. Наследниците са осъдени да платят държавна такса за водене на производството върху стойността на дяловете си като М.Л.Ч. е осъден да заплати сумата от 464.50 лв., а С.Х. и С.Х. са били осъдени да заплатят всяка една от тях по отделно сумата от 696.74 лв. Също така са осъдени С.Х. и С.Х. да заплятат на М.Л.Ч. по 75 лв. всяка, като разноски в производството.

Недоволни от така постановеното решение са останали С.Х. и С.Х., като от тяхно име е подадена и настоящата въззивна жалба. В последната се сочи, че обжалваното решение е неправилно е незаконосъобразно и следва да бъде върнато за ново разглеждане от първата инстанция. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалният закон. Твърди се, че жалбоподателките не били призовани редовно, като това препятствало участието им в производството и нарушавало принципа на равнопоставеност. Твърдят, че не били запознати с експертизата на вещото лице и не били съгласни с оценката на недвижимия имот. Оценката била направена по сравнителен метод без да е влизано в жилището, а само с оглед на площадката на блока от вън. Оценката на ищеца, която била 11 612.26 лв. била завишена и нереална поради направени от жалбоподателките подобрения. Твърдят, че за тези подобрения били предоставени доказателства в първата фаза на делбата и същите възлизали на  твърдят, че между двете фази на производството били инвестирали още 9 144.33 лв., за които пре необходимост биха представили платежни документи. Твърдят, че била сменена дограмата на входната врата. Намират, че така другият съделител М.Л.Ч. се обогатявал неоснователно за тяхна сметка. Намират, че е необходимо изготвяне на нова експертиза и нова оценка, която да бъде съобразена с направените подобрения.. да не се завишава цената на ¼ от имота на другият съделител, както и да се определи цената към настоящият момент, да се извади стойността на направените подобрения и тогава да се сели на 4 и да се получи стойността на дяловете на съделителите. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върнато делото на първата инстанция или да постанови решение предвид претенциите на жалбоподателките като бъде оценен делът на другия съделител на около 5500 – 6500 лв.

От страна на другият съделител М.Л.Ч. е депозиран отговор на така подадената въззивна жалба, в който се сочи, че жалбата е просрочена и следва да бъде върната. Намира, че жалбата е неоснователна. Намира, че жалбоподателките още при започване на делото са били лично уведомени за него, като им е била връчена, както ИМ, така и проекта за доклад по реда на чл.140 от ГПК. Намира, че оплакванията, че жалбоподателките не са били запознати с експертното заключение по делото е вследствие на тяхната дезинтересираност, както и на наетият от тях адвокат. Намира, че това е злоупотреба са права, тъй като последните твърдели, че са правили ремонти в жилището – т.е. били са в България, а едмновременно с това не са се интересували от развитието на делото. Оспорва твърдението, че между двете фази на делбата са били вложени средства в ремонт на процесното жилище. Намира, че не са налице основания за отмяна на решението, както и че жалбата следва да бъде отхвърлена. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явяват и двете жалбоподателки С.Х. и С.Х., както и представялващия ги адвокат Х.С. от Шуменска АК. Те поддържат въззивната жалба като изложените им се концентрира най-вече върху обстоятелството били ли са узнали жалбоподателките за насрочването на втората фаза за делбата. Адвокатът твърди, че било заявено от жалбоподателките, че те живеят в Турция и са посочили адрес за призоваване там, но това незнайно защо не било отразено в протокола. Вследствие на това те не били редовно призовани за втората фаза на делбата, което ги е препятствало да участват, както и са поставят въпроси пред експертизата и да установят стойността на направените от тях подобрения по отношение на процесният имот. Подобни твърдения отправя и жалбоподателката С.Х., която твърди, че между първата и втората фаза на делбата не били в България и не знаели, че ще има втора фаза на делбата. Сочи, че също така не били уведомени надлежно, тъй като съобщението било залепено на друг адрес.

Въззиваемият М.Л.Ч. се явява лично и с адвокат М.Д. ***. Последният сочи, че жалбоподателките са били получили лично съобщенията за завеждане на делото пред първата инстанция, като последващата промяна на адреса им не влияела върху редовността на призоваването. Сочи, че същ6ите имали регистриран адрес в Република Бъргария и са имали задължението при промяна на адреса си да посочат друг, на който да бъдат призовани. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното такова и да бъдат присъдени направените от въззиваемият разноски.

Предоставените от страна на жалбоподателките писмени бележки се придържат към изразеното в жалбата становище, че следва да бъде отменено първоинстанционното решение, а делото да бъде върнато за разглеждане от първата инстанция. Намира, че производството по втората фаза е разгледано, а решението постановено при множество процедурни нарушения, като е отнета на жалбоподателките възможността да участват в процеса като упражняват правата си и предявят своите претенции и направят възражения. Твърди, че в рамките на първото заседание жалбоподателките са посочили, че живеят в Република Турция и не живеят в Република България, като първоинстанционният съд не е отбелязал това обстоятелство, а последните са били отново призовавани на адрес в България. Твърдят, че адресът, на който са първоначално призовани – гр. Шумен, ул. „...” №20 е неактуален, тъй като макар да са имали регистрация там – това е било само за срок от една година до 31.03.2016 г. твърдят, че от 2014 г. адресът на който пребивавали е на ул. „...” №1, бл.16, вх.3, ет.4, ап.50. Отново поддържат становището си, че назначената и приета от първоинстанционният съд експертиза, по която е оценен делбеният имот, е неточна и неправилна. Сочат, че тя не е взела предвид направените от жалбоподателките подобрения, не е взета предвид амортизацията на името. Желаят имота да им бъде възложен, като те останат да живеят в жилището. Намират, че справедлива цена, която следва да заплатят на жалбоподателят за деля му е 6 000 лв. намират, че не трябва да се отчите поскъпването на недвижимите имоти в момента, а в момента на подаване на ИМ пред първоинстанционният съд. Намират, че ищеца се опитва да се възползва неправомерно от обстоятелството, че жалрбоподателките от 40 години живеят непрекъснато в Истанбул и не желае да бъдат изследвани задълбочено обстоятлествата. Моли далото да бъде варнато за разглеждане на първата инстанция. Намират, че не следва съдът да се произнася по разноските за гледане на делото във втората инстанция. Алтернативно желаят въззиваемият да бъде осъден да им заплати сторените в производството разноски.

Към момента на постановяване на решението по делото не са постъпили писмени бележки от страна на въззиваемият, въпреки, че срокът за подаването им е вече изтекъл.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество последната се явява неоснователна.

Във въззивното производство съдът е обвързан да провери първоинстанционното решение само в рамките на възраженията направени от жалбоподателите – чл.269 от ГПК „Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.” Както може да се установи от посоченото в жалбата жалбоподателките са предприели две линии на защита. Първата е, че те не са били редовно уведомени за гледането на делото в рамките на втората фаза на производството за делба. Намират, че това им е попречило да предявят своите претенции по сметки, както и да заемат становище по въпросите за оценката на имота и остойностяването на припадащите се на страните дялове. Втората линия на защита е, че дори да се приеме, че те са били редовно призовани и поради това не са взели участие във втората фаза на производството за делба, те са били предявили своите претенции по сметки в по-ранен период и като не ги е разгледал първоинстанционният съд отново е допуснал нарушение. Тези оплаквания са направени във въззивната жалба и съдът взема предвид най-вече това, за да определи пределите на въззивна проверка, а не изложеното в съдебно заседание или в писмените бележки, доколкото те евентуално се различават от изложеното в жалбата, тъй като подаването на жалбата е меродавният момент за преценяване на пределите на проверката.

В жалбата няма направени уточнения във връзка с претенциите по сметки – основание, размер на претенциите и т.н., като подобни твърдения макар и неясни има с писмените бележки, в които е направено твърдения за подобрения в определен размер и са представени множество доказателства, които следва да установят направени подобрения. Тези доказателства не могат да бъдат приемани и разгледани в призводството предвид обстоятелството, че се представят в срока за решаване на делото, т.е. след  приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.

От фактическа страна в рамките на производството се установява, че жалбоподателките са били ответници в рамките на първоинстанционното производство. Те са уведомени за пръв път за воденото против тях производство за съдебна делба от страна на ищеца М.Л.Ч. в рамките на процедурата по размяна уредена в чл.131 от ГПК. Уведомяването за ИМ е станало на адреса посочен в нея от ищеца – гр. Шумен, ул. „...” №20, като призовките са приети от С.Х., която е била уведомена лично и е приела съобщението за сестра си С. със задължение да го предаде. Това е станало на 18.10.2017 г., а на 02.11.2017 г. е постъпил писмен отговор на ИМ от страна на двете ответници. С определение от 08.11.2017 г. първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане в първа фаза на делбата на 27.11.2017 г. При уведомяването за съдебно заседание – длъжностното лице по призоваването е посетил отново същият адрес на 13.11.2017 г., като е отбелязал, че по данни на съсед лицата не пребивават на адреса. Констатира се, че на 23.11.2018 г. жалбоподателките подават в деловодството на ШРС молба, която сама по себе си представлява опис на приложените към нея документи, които да бъдат приети като доказателства по делото. В тази молба в т. VІІІ е посочено, че се прилага и „фактури, фискален бон за сумите изплатени от нас за направените подобрения в имота.”. В самата молба обаче не се съдържа нито посочване на общият дължим размер на сумите, които са вложени или пък с които се е увеличила стойността на имота, нито има направена претенция по сметки. Първата фаза на делбата е приключила с провеждане на едно заседание – това на 27.11.2017 г., на което жалбоподателките са присъствали лично. Решението по първата фаза е постановено на 29.11.2017 г. Съобщенията за решението са били връчени на ответниците отново на посоченият в ИМ адрес и където последните са били уведомени първоначално – гр. Шумен, ул. „...” №20. Съобщенията са получени от С.Х.. Първо заседание за втора фаза на делбата е насрочено за 12.03.2018 г. ответниците са призовавани отново на адреса находящ се в гр. Шумен, ул. „...” №20, но не са били открити на адреса. Първоинстанционният съд е приел, че става въпрос за нередовно призоваване, извършено при нарушаване на процедурата от длъжностното лице по призоваването и е постановил да се извърши ново призоваване за нова дата, като лицата се уведомят при спазване процедурата на чл.47 от ГПК. При новото призоваване на същият адрес отново ответниците и жалбоподателки не са били открити. В съдебно заседание на 23.04.2017 г. първоинстанционният съд е приел, че ответниците са призовани редовно на основание чл.40, ал.2 и чл.41, ал.2 от ГПК и е дал ход на делото. В това заседание е назначена  СТЕ за оценка на процесният (единственият) делбен имот. В следващото  съдебно заседание е приета СТЕ, приключено е съдебното дирене и е даден ход по същество. За постановеното решение по втора фаза на делбата ответниците отново са били призовани на единственият техен адрес известен по делото, но не са били открити. Били са залепени съобщения за това на адреса.

В рамките на първоинстанционното призводство не са установени следните обстоятелства, които се твърдят в жалбата и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, а именно, че жалбоподателките не са били уведомени редовно за втора фаза на делбата, че валидно са предявили в рамките на първоинстанционното производство претенции по сметки, че последните са декларирали пред съда, че нямат адрес в България в рамките на гледане на делото пред първоинстанционният съд, както и че са сямтали за някакъв период от време да отсъстват от страната.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи. С настоящата жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщането на делото за ново разглеждане във втора фаза на делбата. Това се обосновава с наличие на процедурни нарушения при призоваването на ответниците и невъзможност от тяхна страна да бъде предявена валидно претенция по сметки (чл.348 от ГПК). Предвид изложеното по-горе от фактическа страна съдът намира, че не е налице нарушение при призоваване на страните. Както бе посочено те са били призовани, като са получавали съобщенията за това лично или едната е получавала съобщенията и за двете на процесният адрес в гр. Шумен два пъти. Първият път при получаване на ИМ при размяната по чл.131 от ГПК, както и при уведомяването за готовото решение. Между тези два пъти те са били призовавани за първото по делото съдебно заседание и не са били намерени на адреса, но са се явили лично за съответното съдебно заседание. Когато ответник бъде редовно призован на посоченият от ищеца адрес, то съдът няма законово задължение да изследва нито постоянният, нито настоящият адрес на ответника – чл.38 от ГПК „Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.” Т.е. по смисъла на закона веднъж призовани редовно на посоченият от ищеца адрес ответниците следва да получават всички касаещи ги призовки и съобщения по едно дело на същият този адрес, освен ако не посочат по собствена воля друг адрес. Това следва не само от текста на чл.38 от ГПК, но и от задължението вменено по силата на чл.41, ал.1 от ГПК – „Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.” Страна по дело, която пък замина за повече от месец в чужбина има задължение да посочи съдебен адресат, комуто да бъдат връчвани съобщения – чл.40, ал.1 от ГПК „Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.” При неизпълнение на задълженията по чл.41, ал.1 от ГПК и чл.40, ал.1 от ГПК законът не вменява каквото и да е задължение за съдът да извършва ново призоваване, а посочва, в чл.41, ал.2 от ГПК, че „При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.”, а в чл.40, ал.2 от ГПК, че „Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.” Видно е, че за тези последици ответниците са били уведомени още с връчването на ИМ в процедурата по чл.131 от ГПК, тъй като с разпореждането за размяна постановено от съда на 11.10.2017 г. в предпоследните два абзаца са дадени точно указанията съдържащи се в чл.41, ал.1 от ГПК и чл.40, ал.1 от ГПК. Твърдението на ответниците, че те са заявили пред първоинстанционният съд, че ще отсъстват от страната не се подкрепя от записаното в протоколите по делото. Явно е обаче, че подобно обстоятелство дори да бе установено не е изпълнение на изискванията на чл.40, ал.1 от ГПК или чл.41, ал.1 от ГПК, които изискват респективно посочване на нов адрес или на адрес на съдебен адресат. Ето защо следва да се приеме, че ответниците са били редовно уведомени за първото заседание по делото във втората фаза на делбата, като първоинстанционният съд не е допуснал нарушения в процедурата.

Не се установява и алтернативното твърдение на жалбоподателките, че последните са предявили претенции по сметки още с отговора на ИМ. Видно от съдържанието му такава претенция няма. Такива не са били предявени и след това, нито с нарочна молба, нито в някое от проведените съдебни заседание. Следва да се има предвид, че претенциите по сметки макар да се разглеждат без заплащане на отделна държавна такса и без да е задължително да са в писмен вид ли да се дължи държавна такса следва да съдържат фактически твърдения във връзка с основанието на претенцията, както и петитум – какво точно се иска да постанови съдът. Такива няма направени в срока по чл.346 от ГПК „В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.” и тъй като този срок е преклузивен, доколкото няма нарушения на съда при процедурата следва да се приеме, че ответниците са пропуснали възможността правно валидно да предявят подобни претенции.

Не са основателни, поради голеизложените причини и оплакванията на жалбоподателките от заключението на СТЕ, тъй като тя е назначена и приета в производство без процедурни нарушения. Ако жалбоподателките бяха изпълнили законовите си задължения по чл.41, ал.1 от ГПК (респ. чл.40, ал.1 от ГПК) можеха да бъдат призовани и на друг посочен от тях адрес.

Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Следва жалбоподателките да бъдат осъдени да заплятат солидарно на въззиваемият сторените от последният разноски за водене на производството пред въззивната инстанция, възлизащи на 720 лв. за адвокатски хонорар.

Съдът констатира, че по депозираната жалба е внесена държавна такса в размер на 25 лв., а интересът на ответниците да обжалват решението е обвързан с размера на дела на ищеца, който е 11 612.26 лв., като за водене на производството първоинстанционният съд е определил задължение за заплащане на държавна такса от 464.50 лв. Предвид това пред въззивната инстанция при този интерес следва да се дължи половината или 232.25 лв., от които са внесени 25 лв. Жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда сумата от 207.25 лв., представляваща невнесена по жалбата държавна такса.

 

п

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №881/29.11.2017 г. постановено по гр. д. №2856/2017 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА С.Х., ЕГН-********** и С.Х., ЕГН-********** и двете с адрес ***, със съдебен адрес *** да заплатят на М.Л.Ч., ЕГН-**********,*** сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, разноски за водене на въззивното производство.

ОСЪЖДА С.Х., ЕГН-********** и С.Х., ЕГН-********** да заплатят по сметка на ШОС сумата от 207.25 лв. (двеста е седем лева и двадесет и пет стотинки) държавна такса за водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 от ГПК в едномесечен срок, който срок тече от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                           2.