Решение по дело №474/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 496
Дата: 31 август 2022 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20221200500474
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Благоевград, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
Членове:Николай Грънчаров

Атанас Иванов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500474 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. №60764/17.05.2022
г., по описа на РС – Г.Д., подадена от адв. Н.Р. К-Ч, като особен
представител на Л.А., срещу решение №8826/21.04.2022г.,
постановено по гр. д. №5/2021 г., по описа на РС Г.Д.. Излага
възражения за неправилност, поради несъобразяване на най – добрия
интерес на децата при предоставянето на родителските права и
задлъжения за децата М. А. и Г.А., както и при определянето на
режима на лични контакти на другия родител с тях. Иска да бъде
отменено, в частта, в която родителските права и задължения върху
непълнолетното и малолетното дете, родени от брака между страните,
са предоставени на бащата и да бъде постановено те да се упражняват
от майката, да бъде определен режим на лични контакти с бащата и
същият да бъде осъден да плаща за тях месечна издръжка в размер на
175лв.
Въззиваемият Г. ИВ. АЛ. не е депозирал отговор на ВЖ.
1
Във въззивната инстанция е приложен социален доклад от отдел
„Закрила на детето“ гр. Г.Д., който е идентичен на приложения в
първоинстанционното производство.
Решаващият състав, като обсъди събраните от районния съд
доказателства, прие за установени следните факти :
Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че Г. ИВ. АЛ.
и ЛЮБ. ИЛ. АЛ. са сключили граждански брак на 07.02.2004г., по
време на който са родени тримата им синове – Иван А. на 18 години,
М. А. на 15 години и Г.А. на 6 години. Към момента най – голямото
дете е завършило средното си образование в НПГ“***“ гр. Г.Д. и не се
твърди да е продължило обучението си, а второто дете е завършило 8
клас в ПГМСС “***“ гр. Г.Д., а най – малкото е в III – та
подготвителна група в детска градина в същия град.
Не е спорно, че семейството е живяло в семейното жилище в гр.
Г.Д., което представлява втори етаж от жилищна сграда на ул.“***“
№12, за което се изплаща ипотечен кредит. Видно е от представените
вносни бележки, издадени от ПИБ АД – клон Благоевград, че през
2021г. вноски по кредита са правени от ищеца.
Не спорно и обстоятелството, че в началото на м. октомври
2020г. ответницата Л.А. е заминала сама да работи в Германия, а Г.А.
и трите им деца са останали и продължават да живеят в семейното
жилище, както и че фактическите грижа за децата е поел техният
баща.
Последният е декларирал към 23.12.2020г. месечен доход от
700лв. и притежаването на МПС – „Тойота Раф 4“.
От извлечение от банкови сметки на И.К. – баща на ответницата,
и на Богдан Кокудев – брат на ответницата, се установява, че през
2021г. тя правила множество парични преводи по тези сметки.
Л.А. е декларирала към 27.01.2022г., че получава трудово
възнаграждени в размер на 6 000лв. и че притежава в режим СИО
2
недвижим имот – автоморга, находяща се в гр. Г.Д., ул.“***“.
Социалния доклад насочва съда, че децата имат изградени топли
отношения и с двамата родители, както и помежду си. Сочи, че децата
са добре обгрижени от гледна точка на хранене, хигиена и дрехи,
както и че бащата проявява загриженост за обучението им в училище,
респ. в детската градина, които редовно посещават. Последният им е
осигурил и много добри битови условия за живот. Констатирано е от
социалните работници, че бащата не пречи на контакта между децата
и майката, който се осъществява основно чрез мобилен телефон.
По повод сигнал до Държавната агенция за закрила на детето от
бащата на ответницата И.К., е изготвено становище от отдел „Закрила
на детето“ при дирекция „Социално подпомагане“ гр. Г.Д., в което е
обобщено, че малолетния Г.Г. А. не е установен риск, по смисъла на
параграф 1, т. 11“в“ от ДР на ЗЗакр.Д, предвид което не се налага да се
предприемат мерки за закрила.
Районният съд е допуснал и разпитал свидетели на двете страни
в производството, чиито показания са непротиворечиви и логични
сами са себе си и съпоставени едни с показанията на другите
свидетели, поради което настоящият състав ги кредитира.
Свидетелката Донева, която съжителства фактически с ищеца
сочи, че той е поел изцяло грижите за децата, от както съпругата му е
заминала да работи в чужбина. Твърди, че помага в домакинството и
за отглеждането на децата. Категорична е, че бащата Г.А. не
ограничава контактите на децата с майка им и те разговарят с нея без
проблем. Свидетелката установява, че бащата осигурява нуждите на
децата за нормален живот, както и че имат добри отношения помежду
си.
Свидетелите К., които са брат и снаха на ответницата
установяват, че до раздялата между страните грижите за трите деца са
били полагани изцяло от тяхната майка, без да помага съпругът й.
Твърдят, че близката емоционална връзка между децата и нея е
3
запазена, тъй като те непрекъснато общуват и са я посрещнали
разплакани, когато се е прибрала в отпуск през 2021г.
Установяват, че тя им превежда пари чрез банкови сметки на
брат си и баща си, с които децата разполагат. Категорични са, че
причината за заминаването й в Германия са влошените отношения със
съпруга й и нуждата да заработва по – големи доходи, за да се
изплаща кредита за семейното жилище, което е ипотекирано в полза
на кредитора.
Съдебно - психологическата експертиза прави извод, че и трите
родени от брака между страните момчета, са с интелектуално –
емоционално развитие, съответно за възрастта им и при нито едно от
тях не се установява ниво на тревожност, което да е до страхови
изживявания, респ. нямат оформени страхове, които да повлияват на
правилното им развитие. Вещото лице психолог заключава, че
предвид ролите на родителите в живота на децата, те поведенчески се
съобразяват повече с бащата, а с майката са по – емоционални.
Експертът е категоричен, че към момента на изготвяне на
експертизата не е регистрирал наличие на синдром на родителско
отчуждение у децата Иван, М. и Г., но предвид малката възраст на
последното при ограничен режим на виждане с единия родител могат
да възникнат предпоставки за създаване на такъв.
Всеки от двамата родители декларира, при личното им
изслушване, желание да осъществява родителските права и
задължения по отношение на децата.
От децата в открито с.з. са изслушани първите две момчета.
Относимо към настоящата въззивна проверка е становището на М. А.,
който заявява, че не иска да живее при майка му, защото тя е в
чужбина, но ако е в България би искал да е при нея. Добавя, че иска да
живее и при двамата си родители.
Въз основа на изложените факти, Благовградският окръжен съд
4
приема следните правни изводи :
Предмет на въззивната проверка е първоинстанционното
решение в частта по исковете с правно основание чл. 127, ал.2 от СК и
свързаните с него искове с правно основание чл. 143 от СК, касаещи
непълнолетното дете М. А. и малолетното дете Г.А..
По исковете за упражняване на родителските права решаващият
състав приема, че следва да постанови те да се упражняват от бащата
Г. ИВ. АЛ., защото двамата родители не могат сами да постигнат
съгласие за тях. Съдът счита, че доказателствата налагат извод, че и
двамата родители са способни пълноценно, отговорно и в интерес на
децата да упражняват родителските права. Безспорно е, че майката Л.
се грижила всеотдайно, с обич и с голямо старание за тях до октомври
месец 2020г., поради което и след напускането й на семейното
жилище децата са запазили силна емоционална връзка с нея.
Заедно с това, от октомври месец 2020 г. грижите и ежедневните
действия по отглеждане и възпитанието на децата се полагат
изключително от техния баща Г.. Същите са пълноценни и адекватни
на нуждите на децата. При тази конкуренция между двама добри и
ангажирани към живота на децата си родители, съдът приема, че по –
подходящ към момента за отглеждането и възпитанието им е бащата,
защото той се грижи за тях в позната и сигурна семейна и социална
среда. Децата са останали в семейното жилище, което им и познато и
което не искат да напускат. Същите ходят на училище и детска
градина, в които имат създадени прителства и са започнали обучение,
съответно за определена професия от страна на М. и подготвително
обучение за първи клас от страна на Г.. В същото време не се
изложиха никакви твърдения от страна на майката в каква битова,
социална и училищна среда ще включи двете деца, както и каква
трудова дейност изпълнява, в коя част на денонощието и дали тя ще й
позволява да се грижи за децата. Същата не ангажира и доказателства
за тези обстоятелства. Съдът не може да събере служебно същите,
5
защото пред него не беше заявено къде живее и работи майката.
В контекста на изложеното следва да бъде съобразено и
желанието на детето М. да не напуска дома си и това, че за него
двамата родители са равностойни. Тук е мястото да се оцени и
обстоятелството, че малкото дете от две години не живее с майка си и
с оглед малката му възраст, която към момента е 6 години, той следва
да остане в позната му среда, в която се чувства сигурен. Заедно с
това, психологът посочи в заключенито си, че отделянето му от
братята му ще бъде травмиращо за него.
Изложените мотиви дават основание на съда да заключи, че най -
добрият интерес на децата М. и Г. ще бъде защитен, ако родителските
права и задължения продължат да се упражняват от техния баща Г.
ИВ. АЛ..
Родителите обаче, следва да са наясно, че е допустимо при
промяна на обстоятелствата, да се промени постановеното от съда,
досежно това кой от тях да упражнява родителските права.
Въз основа на горното, следва да се определи възможния
максимално разширен режим на лични контакти между М. и Г. и
тяхната майка. Определеният от районния съд в настоящия момент е
такъв, но съдът счита, че следва в бъдеще да бъде разширен, особено
по отношение на детето Г., защото то расте и тепърва ще се формират
моделите му на поведение и личността му. За това обаче е необходимо
сътрудничество от страна на майката, изразяващо се в по –
продължителен престой в България, за да се реализират контактите,
каквото не е демонстирано в делото.
При събраните от свидетелските показания данни, че майката
пребивава в страната само, когато е в отпуск през лятото, следва че
определеният 1 месец на децата с майката през лятото е подходящ и в
интерес на децата. Съдът правилно е определил и ежемесечни
контакти между тях за две съботи и недели месечно с преспиване при
майката, като при отсъствието й от страната по – разширен контакт е
6
безпредметно да се допуска, тъй като няма да се реализира.
Окръжният съд приема, че определената издръжка, която тя
следва да плаща за двете деца не е висока, като дори е под законовия
минимум. Предвид това, че издръжката е присъдена в претендирания
размер и решението в тази част не се обжалва от ищеца, е
недопустимо да бъде изменяна.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решение № 8826/21.04.2022г., постановено по гр. д.
№5/2021 г., по описа на РС Г.Д. следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Тъй като решението се обжалва от особен представител на
ответницата и не е внесена предварително такса за въззивното
обжалване, последната следва да бъде осъдена с решението да заплати
такса от по 40 лв. по двата иска за предоставяне на родителските
права.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8826/21.04.2022г., постановено по
гр. д. №5/2021 г., по описа на РС Г.Д. в частта, в която е предоставено
упражняването на родителските права над родените от брака деца М.
Г.ев А., роден на ***г., ЕГН ********** и Г.Г. А., роден на ***г., ЕГН
********** на бащата Г. ИВ. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. Г.Д., ул.“***“ №12; в частта, в която на майката ЛЮБ. ИЛ. АЛ.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Г.Д., ул.“***“ №12 е определен режим
на лични отношения и контакти с децата М. Г.ев А., роден на ***г.,
ЕГН ********** и Г.Г. А., роден на ***г., ЕГН **********, както
следва – да вижда и взема при себе си децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване от 9 часа в съботния ден до 18
часа в неделния ден, както и един месец през лятната ваканция, което
7
време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, със
задължение да взема и връща децата по местоживеене на бащата и в
частта, в която е осъдена майката ЛЮБ. ИЛ. АЛ., ЕГН ********** да
заплаща на децата М. Г.ев А., роден на ***г., ЕГН ********** и Г.Г.
А., роден на ***г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по
170лв. за всяко едно от децата, чрез техния баща и законен
представител Г. ИВ. АЛ., ЕГН **********, считано от датата на
предявяване на иска – 04.01.2021г. до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, платима до десето число на
месеца, за който се дължи.
В ОСТАНАЛАТА част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА ЛЮБ. ИЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес в гр. Г.Д.,
ул.“***“ №12 да заплати по сметка на Благоевградския окръжен съд
държавна такса за разглеждане на въззивната жалба общо в размер на
80лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 -
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8