Р Е Ш Е Н И Е
№ 2280/5.12.2022г.
Град Пловдив, 05.12.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2295 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба, предявена от П.Л. *** срещу ревизионен
акт № Р-16001621005645-091-002 от 16.05.2022 г., издаден от В.А., началник
сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и К.Н., главен инспектор по приходите
в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 328 от
27.07.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за ДДС
в размер на 5 877,09 лева и 1 001,35 лева лихви, за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 2 267 лева и 431,39 лева лихви и за
2020 г. в размер на 8 232 лева и 731,79 лева лихви, за вноски за ДОО за 2019 г.
в размер на 2 220 лева и 447,57 лева лихви и за 2020 г. в размер на 4 440 лева
и 483,65 лева, за вноски за ЗО за 2020
г. в размер на 2 448,80 лева и 268,10 лева лихви, за вноски за ДЗПО-УПФ за
2019 г. в размер на 750 лева и 151,21 лева лихви и за 2020 г. в размер на 1 500
лева и 163,46 лева лихви, както и изменен в частта за допълнително установени
задължения за вноски за ЗО за 2019 г. от 1 356,80 лева на 1 200 лева
и лихви от 289,24 лева на 259,40 лева.
Според жалбоподателката се оспореният ревизионен акт е незаконосъобразност
поради неправилно приложение на чл.122 ДОПК, защото не са събрани доказателства
за установяване на факти и обстоятелства съгласно ДОПК, липсва извършен анализ
на оборотите от гледна точка на произхода на формирания приход и неговия
източник, както и надлежни установявания с допустими доказателства на всички
елементи от фактическия състав на възприетите като реализирани продажби. Иска
се отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на разноски по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение по доводи, изложени в
представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният
ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателката и по този
начин неблагоприятно засяга нейната правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения срок пред горестоящия в приходната
администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното обжалване по административен ред и подаването на жалба в рамките
на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат
извод за нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Ревизионното
производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621005645-020-001 от
07.10.2021 г., изменена със заповед за изменение на заповед възлагане на
ревизия № Р-16001621005645-020-002
от 01.02.2022 г., и
обхваща определяне на задължения данък върху добавената стойност за периода от 22.05.2020
г. до 31.03.2021 г. и за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2020 г. определяне на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, за ДОО за самоосигуряващи се лица, за
здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица и за универсален пенсионен фонд
за самоосигуряващи се лица. Въз основа на събраните доказателства е съставен
ревизионен доклад № Р-16001621005645-092-001 от 15.04.2022 г. Въз основа на
ревизионния доклад е издаден обжалваният ревизионен акт № Р-16001621005645-091-002
от 16.05.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за
възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице,
надлежно упълномощено въз основа на заповеди № РД-09-1979 от 30.09.2021 г., №
РД-09-2514 от 29.11.2021 г., № РД-09-2428 от 13.12.2019 г., № РД-09-2515 от 29.11.2021
г., № РД-09-789 от 13.05.2022 г. и № РД-09-788 от 13.05.2022 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на
ревизията са съобразени със сроковете по чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад
и ревизионният акт са издадени от компетентните органи по приходите и в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са съобщени на дружеството, като по този начин на
ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в
пълен обем.
Ревизията е
извършена по реда на чл.122 ДОПК, тъй като органът по приходите е установил
наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, 2, 4 и 5 ДОПК. През ревизирания период
П.К. няма регистрация като едноличен търговец или като лице, упражняващо
свободна професия, занаятчийска или земеделска дейност, но е извършвала
системно продажби на стоки – бижута и украса, изпращани чрез куриерска фирма. „Еконт експрес“ ООД и заплащани чрез наложени платежи, т.е.,
ревизираното лице е извършвало търговска дейност по смисъла на чл.1 ТЗ и за
ревизирания период не е подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Установено е също, че П.К. е
едноличен собственик на капитала и управител на „Пепи стайл
82“ ЕООД, регистрирано на 05.10.2020 г.
Въз основа
на множеството процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад, и
събраните писмени обяснения и документи от ревизираното лице и от трети лица,
извършени са проверки и присъединени доказателства от предходно контролно
производство, органите по приходите са установили, че през 2019 г. и 2020 г. П.К.
е изпращала множество пратки със стоки – бижута и украса, с наложен платеж чрез
„Еконт експрес“ ООД. Съгласно представена декларация от
ревизираното лице в началото на 2020 г. съпругът й имал здравословни проблеми,
които не му позволявали да работи, поради което започват да изработват
украшения в къщи, като всички продукти изпращат по куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД, със заплащане с наложен платеж, а
сумите получават в брой в офис на куриера; всички артикули са изработвани от П.К.
и от съпруга й, като са използвали материали от български фирми и онлайн
магазини (Ем-арт, Бижуленд, Паола-Аполония, Киан бижу, Пакит.бг), доставяни повечето с
куриерска фирма „Спиди“ и малка част с „Еконт експрес“; търговската надценка, с която са продавани
артикулите, е 10% заради голямата конкуренция и трудната икономическа
обстановка в страната; ревизираното лице декларира, че не притежава електронен
магазин, всички артикули са предлагани единствено във Фейсбук
и са поръчвани от клиентите чрез лично
съобщение до П.К., която е подавала данни за доставка чрез „Еконт
експрес“ ООД.
В хода на
ревизията е извършена насрещна проверка на „Еконт
експрес“ ООД, от което дружество са представени файлове на документи и сведения
за изпратени пратки – информация за всички изпратени и получени пратки,
получени наложени платежи и парични преводи, изпратени парични преводи,
документи, удостоверяващи плащането в брой на наложен платеж, договор за
куриерски и пощенски услуги с плащане в брой от 18.02.2020 г. и анекс. Въз
основа на извършения анализ на файловете и информацията органите по приходите
са направили извод, че продажбите не са единични, не са инцидентни сделки, а са
осъществявани редовно и с цел реализиране на доходи по смисъла на чл.1, ал.1,
т.1 ТЗ. Констатирано е, че от тази дейност се формират доходите на лицето за
2019 г. и 2020 г., които доходи не са декларирани, че в случая П.К. е действала
в качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като е
извършвала по занятие сделки с цел приходи/доходи. Според ревизиращите органи
броят и системността на осъществяваните сделки сочат, че те са извършвани не за
обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба и не са налице
изключенията, предвидени в чл.2 ТЗ. Въз основа на събраните доказателства
органите по приходите са установили укрити приходи за 2019 г. в размер на
21 873,50 лева и за 2020 г. в размер на 71 178,65 лева.
На жалбоподателката са връчени уведомления по чл.17 и чл.124 ДОПК, както и искане за представяне на декларациите по чл.124 ДОПК, каквито
декларации не са били представени с писмения отговор на уведомлението.
За установяване на търговската надценка, с която е работила
жалбоподателката, ревизиращият екип е извършил проверка в информационния масив
на НАП на данните, декларирани в публикувания ГФО на „Пепи стайл
82“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е П.К. и дружеството
е със същият основен предмет на дейност както физическото лице. При проверката е
установено, че от 18.10.2021 г. изпращач на стоките чрез „Еконт
експрес“ ООД е именно търговското дружество „Пепи стайл
82“ ЕООД, а изчислената надценка за 2020 г. е в размер на 800%, която е
приложена при определяне размера на разходите за отчетна стойност на
продадените стоки за ревизираните години.
Въз основа
на анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.1, 2, 3, 4, 8, 12 и 16 ДОПК и събраните доказателства ревизиращият екип е установил
задълженията на двете ревизирани години.
По ЗДДФЛ данъчният
финансов резултат от извършваната дейност като едноличен търговец за 2019 г. и
2020 г. е определен като разлика между установените от ревизията общо укрити
приходи в размер на 21 873,50 лева и 71 178,65 лева и установените от
ревизията общо разходи, съответстващи на укритите приходи – 2 430,39 лева
и 7 908,74 лева, формирани на база изчислената надценка от 800%. Годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е
определена, като установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ в
размер на 4 326,80 лева и 8 388,80 лева, или годишната
данъчна основа за 2019 г. е в размер на 15 116,31 лева и 54 881,11 лева
за 2020 г. Съответно на основание чл.48,
ал.2 ЗДДФЛ е установен допълнително данък и лихви.
При
ревизията на основание чл.86 ЗДДС допълнително е начислен ДДС върху
укритите приходи от продажба на бижута, украса и др., общо в размер на
5 877,09 лева, като въз основа на предоставените данни от куриерските дружества в
таблици (стр.7-8 от ревизионния доклад) е показан размерът на укритите
приходи за всеки данъчен период и дължимият ДДС.
Въз основа
на установените неотчетени приходи от продажби органите по приходите са
проследили облагаемия оборот за задължителна регистрация съгласно чл.96, ал.1 ЗДДС, като са установили, че към 30.04.2020 г. ревизираното лице е достигнало
облагаем оборот в размер на 53 566,55 лева и до края на м.10.2020 г. поддържа
облагаем оборот над 50 000 лева, след който няма данни за реализирани
приходи. Направен е извод, че П.К. е следвало да подаде заявление за
задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 ЗДДС до 07.05.2020
г., а срокът, в който е следвало да бъде издаден акт за регистрация, е
21.05.2020 г., но заявление не е подадено и П.К. не се е регистрирала по ЗДДС.
Затова и на основание чл.102, ал.3 ЗДДС за всички извършени от П.К. облагаеми
доставки за периода 22.05.2019 г. – 31.10.2020 г. органите по приходите са
установили дължим ДДС общо в размер на 5 877,09 лева, а на основание
чл.175 ДОПК за невнесения в срок ДДС са начислени лихви общо в размер на 1 001,35
лева.
При
ревизията след направена справка в информационната система на НАП е установено,
че П.К. е едноличен собственик на капитала на „Пепи стайл
82“ ЕООД от 05.10.2020 г. и няма данни за осигуряване като самоосигуряващо
се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 КСО, нито по реда на чл.4, ал.1,
т.1 КСО, чл.40, ал.1, т.1 и 5 ЗЗО за ревизирания период.
След анализа
на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК е установен нов облагаем
размер на осигурителния доход на лицето от извършвана икономическа дейност,
както следва: за 2019 г. – 19 443,11 лева и за 2020 г. – 63 269,91 лева,
а на основание чл.124а ДОПК, във връзка с чл.6, ал.8 и ал.9 КСО и чл.40, ал.1,
т.2 ЗЗО за периода м.08.2019 г. – м.10.2020 г. са установени задължения за
авансови и окончателни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО и лихви.
За периода м.01.2019 г. – м.07.2019 г., през който П.К. не е
осигурена по реда на чл.40, ал.1, 2 и 3 ЗЗО са установени задължения за
здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.5 ЗЗО.
За да измени
ревизионния акт в частта за дължимите вноски за здравно осигуряване за 2019 г.,
решаващият орган е взел предвид, че при определяне на годишния осигурителен
доход, върху който се довнасят здравноосигурителните вноски на самоосигуряващо се лице, следва да се вземе предвид
доходът, върху който са определени авансови осигурителни вноски като лице по
чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО, и доходът като лице по чл.40, ал.5 ЗЗО, като определеният по
реда на чл.122 ДОПК осигурителен доход от дейността на лицето като едноличен
търговец следва да се разпредели само в месеците, в които е упражнявало
икономическа дейност. Съответно, прието е, че за 2019 г. годишният осигурителен
доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за довнасяне, е равен
на 10 240 лева (15 000 лева доход като едноличен търговец, ограничен
до максималния размер на осигурителния доход за периода от м.08.2019 г. до
м.12.2019 г. – 4 760 лева; 2 800 лева осигурителен доход, върху който се
дължат авансови здравноосигурителни вноски за дейността на едноличен търговец +
1 960 лева доход по чл.40, ал.5 ЗЗО). Така дължимата здравноосигурителна
вноска за довнасяне е определена в размер на 819,20 лева и лихва в размер на
155,89 лева; дължимата допълнително здравноосигурителна вноска е определена в
размер на 1 200 лева и лихва в размер на 259,40 лева.
В хода на
съдебното производство не са събирани нови доказателства, въпреки че още с
разпореждането от 01.11.2022 г. за насрочване на делото в открито заседание
съдът е изпълнил задължението си и е указал на жалбоподателката
доказателствената й тежест да обори фактическите констатации на ревизионния
акт, които съгласно чл.124, ал.2 ДОПК се смятат за верни до доказване на
противното. Вместо активно провеждане на насрещно доказване, обаче,
жалбоподателката и нейният процесуален представител са избрали поведение,
целящо шиканиране на процеса.
При тези факти съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен.
Настоящата
ревизия е проведена по особения ред на чл.122 ДОПК. За определяне на данъчната
основа в конкретния случай е използван анализ на относимите към жалбоподателката
обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1, 2, 3, 4, 8, 12 и 16 ДОПК. Обстоятелствата,
техният подбор и анализ не се оспорват от жалбоподателката с конкретни
възражения. Анализираните обстоятелства са избрани въз основа на събраните в
ревизията доказателства за дейността и реализираните от жалбоподателката доходи,
които, макар че формално се оспорват от жалбоподателката, не се установи да са
в различни размери.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че
информацията и документите от „Еконт експрес“ ООД не са
събрани по надлежния ред съгласно ДОПК, защото, видно от изпратеното до
дружеството искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от
10.11.2021 г. (л.5728), същите са поискани на основание чл.37, ал.5 и чл.57 ДОПК.
Съгласно чл.37, ал.5 ДОПК всички лица, държавни или общински
органи са длъжни в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по
приходите да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите
на информация и другите доказателства относно посочените в искането факти и
обстоятелства. А съгласно чл.57, ал.1 и 2 ДОПК с писмени обяснения могат да се
установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, за
установяване на: 1.
достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани
документи; 2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен
документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице
или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за
доказването на които законът не изисква писмен документ; 3. фактите и
обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение
за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и
обстоятелства. Съгласно чл.54, ал.3 ДОПК органът по приходите има право да
събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се
установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е
било негов съконтрагент; смята се, че данните са
създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента,
ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на
местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води
счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.
Следователно предоставените от третото лице данни, документи
и носители
на информация, както и писмените обяснения на третото лице са допустими
доказателства и доказателствени средства в ревизионното производство, събрани
по реда на ДОПК, противно на заявеното от жалбоподателката. Съответно органите
по приходите не могат да игнорират тези доказателства и са длъжни да ги обсъдят
и вземат предвид при издаване на ревизионния доклад и на ревизионния акт. Още
повече, че жалбоподателката фактически не оспорва извършването на онлайн
продажбите, изпращането на стоките чрез „Еконт
експрес“ ЕООД и плащането чрез наложен платеж, в какъвто смисъл са дадените от
нея писмени обяснения в хода на ревизията (декларация – л.5730-5733). В този
смисъл фактите, установени чрез събраните по
реда на чл.37, ал.5 и чл.57 ДОПК доказателства и доказателствени средства, се
потвърждават напълно от признанието на самата жалбоподателка, а развитата в
жалбата защитна теза остана недоказана.
От друга страна, жалбоподателката е разполагала с процесуална
възможност в хода на ревизията и на производството по обжалване (както по
административен ред, така и по съдебен ред) на ревизионния акт да опровергае
установените чрез събраните по реда на чл.37, ал.5 и чл.57 ДОПК доказателства и
доказателствени средства факти, което не е сторено при нейна доказателствена
тежест с оглед презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК, съгласно която в
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
Голословно и неподкрепено с доказателства се явява
твърдението на жалбоподателката, че разходните касови ордери и разписките не са
подписани от лицата, посочени в тях. В тази насока също не са ангажирани
доказателства нито в ревизията, нито в производството по обжалване на
ревизионния акт. Не кореспондира със съдържанието на решението на директора на
ДОДОП Пловдив твърдението на жалбоподателката, че не е обсъдено възражението й
за включването на конкретни суми в установения размер на приходите, както и
твърдението й за липса на анализ за произхода на формирания приход и неговия
източник. Напротив, всички тези възражения са обсъдени при обжалването на
процесния ревизионен акт по административен ред и в решението на директора на ДОДОП Пловдив са
изложени в достатъчна степен ясни мотиви относно неоснователността на тези
възражения. Изрично е отбелязано от решаващия орган, че при ревизията е
констатирана липса на съставяни счетоводни документи от ревизираното лице,
което не е било регистрирано като търговец, не води счетоводство и не подава
годишна данъчна декларация, въз основа на предоставената информация от трето
лице са установени множество конкретни сделки, лица, суми, дати, стоки,
определени са разходи за дейността, съобразена е надценка по аналог от
дружеството, управлявано от самото ревизирано лице, което дружеството е с
аналогична дейност, приходи и разходи от същите стоки.
В случая безспорно е доказано от събраните писмени
доказателства, че през процесните периоди жалбоподателката е получавала редовно
парични суми чрез наложен платеж и парични преводи от „Еконт
експрес“ ООД, което се установява от предоставената от дружеството информация
за всички изпратени и получени пратки, всички получени наложени платежи и
парични преводи, всички изпратени парични преводи в полза на П.К., включително
снимки на документи, показващи изплащането в брой за периода м.08.2019 г. –
29.10.2020 г. И както се каза по-горе, тези факти са признати от самата
жалбоподателка в хода на ревизията.
С оглед на така установените факти правилен е изводът на
приходните органи, че жалбоподателката е извършвала търговска дейност по
смисъла на ТЗ, тъй като доходите й за ревизирания период са основно от
извършени онлайн продажби на стоки, които представляват търговска дейност по
смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ – покупка на стоки
или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,
преработен или обработен вид. Съгласно чл.286, ал.2 ТЗ търговски са и
сделките по чл.1, ал.1 независимо от лицата,
които ги извършват.
В случая предмет на доставките са продажби на стоки – бижута
и украса, като не се касае за изолирана единична продажба, а за системна
дейност, което показва намерението на жалбоподателката да извършва тези
продажби като стопанска дейност по занятие и с цел реализиране на приход, която
дейност съвпада и с осъществяваната търговска дейност от „Пепи стайл 82“ ЕООД, чийто капитал е еднолична собственост на
жалбоподателката. От събраните писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че извършените онлайн продажби са осъществени през процесния период
и че получените парични суми от тези продажби не са декларирани и не са
обложени с данък, поради което обоснован е изводът на ревизиращите органи, че
са налице недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от жалбоподателката в
интернет, както и че не са представени всички изискани документи, а воденото
счетоводство не дава възможност за извършване на проверки и ревизии.
С оглед наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК напълно
законосъобразно ревизиращият екип е преминал към ревизия по особения ред,
защото основната задача на нормата на чл.122 ДОПК е да даде възможност да се
извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяване на
данъчните задължения съобразно приложимите материалноправни норми не са налице.
Целта на особения ред за определяне на данъчната основа за облагане е чрез
заместване на изискуемите по материалния закон декларации, отчети и други
документи с документите, посочени в чл.122 ДОПК, да се получи цялостна, макар и
косвена, представа за дейността на задълженото лице.
На основание чл.122, ал.2 ДОПК органите по приходите са
извършили анализ на относимите към жалбоподателката обстоятелства и са
определили данъчните основи за облагане с данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС.
Данъчният финансов резултат като едноличен търговец е
определен като разлика между установените от ревизията укрити приходи за 2019
г. и 2020 г. и установените общи разходи, съответстващи на укритите приходи,
формирани на база изчислената надценка, след което установеният облагаем доход
е намален със сумите за задължителните осигурителни вноски. По този начин на
основание чл.48, ал.2 ЗДДФЛ допълнително е установен данък върху доходите и
лихви за несвоевременното разчитане с бюджета. Т.е., при определяне на
задължението по ЗДДФЛ правилно е приложен материалния закон, а възраженията на
жалбоподателката за неправилно определени данъчна основа и данък останаха
недоказани. Не се установиха други размери нито на приходите, нито на
надценката, нито на разходите. При липса на надлежно водено счетоводство и на
пълно насрещно доказване на своите твърдения жалбоподателката не може да черпи
благоприятни за себе си последици от своето пасивно поведение. От друга страна,
липсата на надлежно водено счетоводство категорично представлява обстоятелство
по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред.
С нормите
на чл.122-124 ДОПК се преодоляват последиците от
неправомерното поведение на данъчнозадълженото лице, което осуетява
определянето на данъчната основа по общите правила. Тези правни норми не
установяват нов обект на данъчното правоотношение, правопораждащ
юридически факт или данъчна ставка. Използваните от чл.123, ал.1 ДОПК понятия печалба и доход съответстват
на обектите на облагане по ЗКПО и ЗДДФЛ (чл.1, т.1-3 ЗКПО и чл.2 ЗДДФЛ), а презумпцията по чл.123, ал.1 ДОПК е за съществуването на обект на
облагане – печалба или доход – в случаите по чл.122, ал.1 ДОПК, при определяне на основата по реда
на чл.122, ал.2 ДОПК, в хипотезите на имуществени
несъответствия по т.1 и 2 на чл.123, ал.1 ДОПК. За обектите на облагане по чл.123, ал.1 ДОПК основата за облагане с данъци се
определя по реда на чл.122, ал.2 ДОПК при данъчна ставка, установена в
съответния материален данъчен закон. В този смисъл не се възприема становището
на жалбоподателката, развито в жалбата до съда, доколкото е обърната правна
логика. Действително ревизията е извършена по особения ред не защото органите
по приходите са установили несъответствие между приходите и разходите на
жалбоподателката, а защото са налице други обстоятелства, представляващи
основание за извършване на такава ревизия – неподадена годишна данъчна
декларация, укрити приходи, липса на водено счетоводство и на документи,
установяващи основата за облагане с данъци.
Обосновано и правилно органите по приходите са приели въз
основа на събраните доказателства и анализа на обстоятелствата по чл.122 ДОПК,
че извършените продажби представляват доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС, които
са облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1 ЗДДС и
са с
място на изпълнение на територията на страната, а за дата на данъчното събитие
е определена датата, на която доставчикът (т.е., жалбоподателката) получи
плащането – при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път
(чл.25, ал.3, т.4 ЗДДС). Ревизиращият екип е изготвил подробни таблици за
размера на укритите приходи за всеки данъчен период и за размера на дължимия
ДДС въз основа на предоставените данни от куриерските дружества. В този смисъл
недоказано е възражението на жалбоподателката за липса на анализ от страна на
ревизиращия екип на произхода на прихода и неговия източник.
Нормите на чл.122-124 ДОПК се прилагат
съответно и за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Приходните
органи са установили укрити доходи от извършване на икономическа дейност,
затова обосновано и правилно са приели, че жалбоподателката е извършвала
трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице върху установения по реда на чл.122-124 ДОПК доход.
Осигурителният доход е определен по реда на чл.124а ДОПК, а размерът на
задължителните осигурителни вноски и лихвите върху тях е установен съгласно КСО
и ЗЗО. При обжалването по административен ред директорът на ДОДОП Пловдив е
изменил размера на определените задължения за вноски за здравно осигуряване,
като определеният осигурителен доход по реда на чл.122 ДОПК е разпределен само
в месеците, в които жалбоподателката е упражнявала икономическата дейност,
съобразен е максималният размер на осигурителния доход за 2019 г. и 2020 г., както и факта, че в периода
м.11.2020 г. – м.12.2020 г. жалбоподателката упражнява трудова дейност като
едноличен собственик на капитала на „Пепи стайл 82“
ЕООД и в това й качество осигурителните вноски е следвало да бъдат определени
по реда на чл.4, ал.3, т.2 и чл.127 КСО и чл.40, т.2 ЗЗО, но което не е
направено с оглед забраната по чл.155, ал.8 ДОПК ревизионният акт да не се
изменя във вреда на жалбоподателя.
Следователно и при определяне на размера на дължимите
задължителни осигурителни вноски органите по приходите правилно са приложили
материалноправните норми на КСО и ЗЗО. Не може да се сподели възражението на
жалбоподателката, че е дължала вноски, определени въз основа на минималния
месечен осигурителен доход съгласно ЗБДОО, защото върху този доход се определят
авансовите вноски, а окончателните вноски се определят върху действителната
годишна данъчна основа, която в случая е определена по реда на чл.122 ДОПК, не
трябва да надвишава максималния месечен осигурителен доход и не то надвишава. В
този смисъл при определяне размера на дължимите задължителни осигурителни
вноски не е допуснато твърдяното нарушение на закона от страна на ревизиращите
органи.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдена
жалбоподателката да заплати на НАП сумата 3 279,82 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, изчислено по чл.8, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Л.К.,
ЕГН **********,***, срещу ревизионен акт № Р-16001621005645-091-002 от
16.05.2022 г., издаден от В.А., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила
ревизията, и К.Н., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 328 от 27.07.2022 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на
НАП, в частта за допълнително установени задължения за ДДС в размер на 5 877,09
лева и 1 001,35 лева лихви, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2019 г. в размер на 2 267 лева и 431,39 лева лихви и за 2020 г. в размер на 8
232 лева и 731,79 лева лихви, за вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 2 220 лева
и 447,57 лева лихви и за 2020 г. в размер на 4 440 лева и 483,65 лева, за вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 2 448,80
лева и 268,10 лева лихви, за вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. в размер на 750 лева
и 151,21 лева лихви и за 2020 г. в размер на 1 500 лева и 163,46 лева лихви,
както и изменен в частта за допълнително установени задължения за вноски за ЗО
за 2019 г. от 1 356,80 лева на 1 200 лева и лихви от 289,24 лева на
259,40 лева.
ОСЪЖДА П.Л.К., ЕГН **********,***,
да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 3 279,82 (три
хиляди двеста седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: