Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в публично заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ДОРА МИХАЙЛОВА
2.РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 528/2018 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 26 от 16.02.2018 год.
по гр. дело № 168/2017 год. Ботевградският районен съд е осъдил на основание
чл. 50 от ЗЗД В.Г.Н. и Р.У.Н.,***, да заплатят солидарно на „Н. А.“ ЕООД, с. Р.сумата
113,49 лв. –обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се във възстановяване
на причинени вреди – изораване на земеделски имот; дисковане,
наторяване; валиране, сеитба; закупуване на семена за люцерна; заплащане на
смени на тракторист и за възстановяване на ограда – труд, дървени колове и
бодлива тел на 1,13 дка от обща площ 36 дка люцерново насаждение в земеделски
имоти, находящи се в землището на с. Р., м. „Г.“, на
които ищецът е арендатор, като вредите се изразяват в разрушаване на кореновата
система на насажденията в резултат на причинено непозволено увреждане на
30.09.2016 год. в с. Р., община П., изразяващо се в отъпкване, изпасване и дефекация в люцерновото насаждение, извършено от 4 броя
телета, собственост на ответниците – съпрузи, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
30.09.2016 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата
над уважения размер от 113,49 лв. до пълния предявен размер от 3219,08 лв.
Срещу така постановеното решение в
отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е в
противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния
закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявения иск.
Ответниците оспорват жалбата и молят съда да
потвърди решението на районния съд в обжалваната част.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба,
че е арендатор на подробно описаните
земеделски имоти с обща площ 36, 806 дка, намиращи се в местността
„Г.“, с. Р., като от три стани имотите са оградени с бодлива тел, закрепена на
дървени колове, а от четвъртата страна е налице растителност – естествена
ограда. На тази площ към 30.09.2016 год. е имало засято люцерново насаждение,
собственост на дружеството, като люцерната е засята през пролетта на 2016 год.
и насаждението е декларирано в ДФЗ. На 30.09.2016 год. четири броя крави и
телета с посочени ушни номера – семейна собственост на ответниците,
навлезли в имота и започнали да опасват насажденията, като отъпкали същите и
изхвърлили изпражнения. Вредите били констатирани около 17.00 ч. на посочената
дата от сина на управителя на дружеството М. Д. и Р. Д.. На места целостта на
телената ограда била нарушена. Кметът на с. Р.съставил констативен протокол за
установяване на нарушението, след което животните били върнати на Р.Н.. На
01.10.2016 год. комисия в състав И.И.– кмета на
селото, Н.Н.– агроном и Н. П.– вещо лице, извършила
допълнителен оглед на имота и е
констатирала размера и вида на щетите, за което е съставен констативен
протокол. Ищецът твърди, че сумата, необходима за възстановяване на
насажденията в предишното състояние – ново изораване и сеитба на 36 дка
люцерново насаждение, както и за възстановяване на оградата, възлиза на
3 219,08 лв., като стойността на отделните видове работа за възстановяване
на щетите е посочена по пера в исковата молба и в уточняваща молба от
28.02.2017 год. В случай, че съдът приеме главния иск за неоснователен,
предявява евентуален иск за осъждане на ответниците
да му заплатят сумата 3024 лв. – пропусната полза /добив от люцерна/ за период
от четири години, с оглед обстоятелството, че ако не се възстановят
насажденията и се оставят в това състояние ще се осуети очакваната минимална
продукция поради увреждане кореновата система на насажденията.
Ответниците в отговорите на исковата молба
оспорват изцяло исковете. Не оспорват обстоятелството, че са собственици на
животните, нанесли щетите в имота на дружеството. Твърдят, че на 30.09.2016
год. около 13.00 ч. на обяд вкарали
телетата в обора им, след което си тръгнали. Около 14,15 ч. ответницата била
уведомена от нейни познати, че телетата са навлезли в чужд имот и била извикана
да ги прибере. На място заварила сина на управителя на дружеството М. Д. и жена
му, кварталния на с. Р., кмета на селото, полицейски инспектори и представители
на охранителна фирма „Делта Гард“ ООД. Телетата на ответниците
се намирали на границата на имота на дружеството в местността „Г.“. Не знаят
как телетата са се озовали в имота на дружеството, а дори да са влезли сами
считат, че твърдяните щети не могат да бъдат нанесени
от краткия престой на животните в имота – около 1 час и половина. Молят съда да
отхвърли изцяло предявените искове.
От представените по делото
договори за наем на земеделска земя се установява, че „Н. А.“ ЕООД, с. Р.е
наемател на описаните в исковата молба имоти за стопанската 2015/2016 год. с
обща площ 36, 806 дка.
Според констативен протокол от
30.09.2016 год., съставен от кмета на с. Р., четири броя телета с описани ушни
марки, били доведени в двора на кметството поради това, че са били оставени без
надзор в местността „Г.“ в стопанисван от ищцовото
дружество имот, засят с млада люцерна, след което същите били предадени на
собственичката Р.У.. Посочено е, че нарушението е извършено същия ден.
Според показанията на разпитаните
по делото свидетели Д.и Д.на 30.09.2016 год. около 13.30 ч. в стопанисвания от ищцовото дружество заграден имот в с. Р.били забелязани 4
бр. животни – две телета и две крави, които пасяли
люцерната. Веднага била сигнализирана полицията, както и кмета на селото.
Животните били собственост на Р. и В. Н.. Целостта на телената ограда била
нарушена на няколко места. Имотът бил с площ около 36 дка, като животните били
пръснати из целия имот и го обикаляли свободно. Животните били уловени и
заведени в кметството, където по-късно били предадени на собственичката –
ответницата Н.. Кравите били унищожили голяма част от посевите, като изпасли и утъпкали насажденията на разпръснати места. Не било
установено кой е свалил оградата на места. След нанесените поражения люцерната
в процесния имот повече не била изоравана и засявана.
Бил направен един откос. През миналата година пак имало люцерна в същия имот.
Там, където люцерната била отъпкана, същата расте ограничено /има празни
места/.
Съгласно показанията на св. Д.–
служител в ищцовото дружество животните, унищожили
люцерната, са собственост на ответниците Р. и В. Н..
Свидетелката чула от съседи на процесния имот,
че кравите на ответниците
били там цялата предишна нощ, като 4 животни останали там до обяд на 30.09.2016
год. Ответницата имала общо около 20 крави, които често пасат в чужди имоти.
Счита, че умишлено е нарушена целостта на оградата на имота, тъй като същата
била здраво направена с пирони, колове и бодлива тел и животите не биха могли
сами да я разрушат. От общата площ 36 дка според свидетелката били унищожени
30-40% от люцерната. Проблемът е, че не е възможно да се изорат и отново да се
засеят само увредените участъци.
Според свидетелите Н. и Н. на
30.09.2016 год. Р.Н. оставила кравите си в заграждението, където обикновено
пасат, като не ги е пуснала нарочно в имота, стопанисван от ищцовото
дружество. На място след залавянето на животните в имота нямало сериозни
поражения, като кравите се намирали до телената ограда в края на люцерната.
Имотите на ищеца и на ответниците били съседни, като
ги делял път. Имотът на ответниците бил ограден, като
имало само малък проход в дола, откъдето се предполага, че са излезли.
Съгласно заключението на в.л. Т.от
21.09.2017 год. при огледа на място в процесния имот
ясно се вижда, че на около 1/3 от площта люцерната липсва, като на 1 кв.м. има
около 2 до 5 растения. Наблюдават се петна в посева и обединявайки ги
поразената площ е около една трета. Тъй като културата към момента на изпасване
и отъпкване е съвсем млада и все още не е с добра коренова система тези петна
няма да могат да се възстановят, като е необходимо презасяване. Нанесените щети
върху посева са от животни, като до този извод вещото лице е стигнало с оглед
вида на поразените участъци /люцерната е унищожена на петна, както са пасли
животните/. За разходи за възстановяване на увредена от животните площ не може
да се говори, тъй като всички операции от обработка до прибиране на културата
се извършват механизирано и не е възможно да се обработят само увредените
участъци, което от своя страна налага преораване и презасяване на цялата площ.
Разходите за тези дейности възлизат общо на 3 300,55 лв., както следва: за
оран – 222,48 лв.; дисковане – 148,32 лв.,
предсеитбено торене – 172,80 лв. за амониева селитра и 957,60 лв. троен суперфосфат; сеитба – 59,33 лв., валиране – 118,66 лв.,
закупуване на семена – 1341,36 лв., труд – 280 лв.
Според заключението на в.л. Г.по
назначена ветеринарна експертиза от 15.11.2017 год. пасейки 20 крави със стъпателна площ на един крайник 240 см. за един час ще
настъпят площ от 12,288 кв.м.
По делото е прието заключение на
съдебна агрономическа експертиза на в.л. Л.от 09.01.2018 год., според което при
извършения оглед на място е констатирано, че състоянието на люцерновото
насаждение в процесния имот е лошо; на няколко места
се наблюдават хармани от липсваща люцерна и отделни места с много рядък посев
от същата. Посевите са унищожени над 32%. Посеви, в които живите растения са
под 70% е икономически нецелесъобразно да се реколтират.
Вещото лице се позовава и на разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 5/10.03.2010
год. на МЗХ, според която трайните насаждения са в добро земеделско състояние,
когато най-малко 70 % от растенията, включени в масива, са живи. Люцерната е
растение, което не трябва да се използва за паша на
животни, тъй като последните силно увреждат пъпките по кореновата шийка на
люцерната и причиняват ускорено загиване на растенията. При огледа на място е
установено, че на една трета от площта липсва люцерна, като пораженията са на
петна в целия посев. Експертизата е категорична, че по-голямата вреда на
люцерновия посев е причинена не толкова от опасване, а от движението на
животните в люцерната, т.е. от отъпкването. Възстановяването на нанесените щети
на насаждението може да стане единствено чрез разораване на площта и засяване
на нова люцерна. Стойността на разходите за възстановяване на нанесените щети е
3 696,33 лв. /в тази сума са включени и разходите по възстановяване на
оградата/. Причиненото увреждане на люцерновия посев може да бъде причинено от
една или повече крави, в зависимост от времето на престоя в насажденията.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 50, изр. 2 от ЗЗД, според който за
вреди, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор същите се намират. Предпоставка за уважаване на иска в случая е ищецът
да докаже, че е претърпял вреди, които са резултат от действието на животни,
намиращи се под надзора или собственост
на ответниците. При вреди, причинени от
вещи, собственикът на вещта се освобождава от отговорност, ако се установи, че
вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на
пострадалия (вж. т. 10 от Пост. № 7/59 на Пленума на ВС).
По делото не се спори, а и от
приетите договори за наем на земеделска земя се установява, че ищецът е
арендатор на подробно описаните
земеделски имоти с обща площ 36, 806 дка, намиращи се в местността
„Г.“, с. Р., като на тази площ през пролетта на 2016 год. е било засято
люцерново насаждение, собственост на дружеството. На 30.09.2016 год. най-малко четири
броя крави и телета – семейна собственост на ответниците,
навлезли в имота и започнали да опасват насажденията, като отъпкали същата и
изхвърлили изпражнения. Доказа се също така, че в резултат на навлизането на
животните в имота на ищеца били нанесени вреди, изразяващи се в увреждане
пъпките по кореновата шийка на люцерната и причинило ускорено загиване на
растенията. При огледа на място е установено, че на повече от една трета от
площта /32%/ липсва люцерна, като пораженията са на петна в целия посев, което
прави реколтирането икономически нецелесъобразно.
Възстановяването на нанесените щети на насаждението може да стане само чрез
разораване на площта и засяване на цялата площ с нова люцерна. Стойността на
разходите за възстановяване на нанесените щети по насажденията възлиза на
3 300,55 лв., като в тази сума не е включена стойността на разходите за
възстановяване на оградата. Тъй като претенцията е предявена за сумата 3219,08
лв., от която 2719 лв. – разходи за възстановяване на растенията и 500 лв. –
разходи за възстановяване на ограда, съдът намира, че искът следва да бъде
уважен до размера от 2 719 лв. Това е така, тъй като не се установи
повредите по оградата в имота на ищеца да са причинени от ответниците
или от животните, под чийто надзор същите са се намирали. Свидетелката Д.предполага,
че умишлено е нарушена целостта на оградата на имота, тъй като същата била
здраво направена с пирони, колове и бодлива тел и животите не биха могли сами
да я разрушат, като показанията й се базират на предположения. Дори такова
умишлено деяние да е налице, липсват каквито и да било доказателства за това
кой е извършителят. Свидетелите Д.и Д.също сочат, че не е установено кой е
свалил оградата на места.
С оглед това съдът намира, че по
делото е установено основанието за ангажиране на отговорността на ответниците за нанесените на ищеца вреди, като същите
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно сумата 2719 лв. –
разходи за възстановяване на растенията, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 30.09.2016 год. до окончателното изплащане. За
разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил иска на „Н. А.“ ЕООД, с. Р.срещу
В.Г.Н. и Р.У.Н.,*** за разликата над присъдения размер от 113,49 лв. до сумата
от 2 719 лв., като вместо това следва да осъди ответниците
да заплатят на ищеца допълнително сумата 2 605,51 лв. /освен присъденото с
влязлото в сила в тази част решение обезщетение/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.09.2016 год. до окончателното изплащане. Решението
следва да бъде отменено и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на
В.Н. разноски за разликата над 278 лв. до пълния присъден размер от 813 лв.,
както и в частта, с която е осъдено да
заплати на Р.Н. разноски за разликата над 218 лв. до 452 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете. В останалата обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено. Въззиваемите следва да бъдат осъдени
да заплатят допълнително на въззивника сумата 419,80
лв., от които: 364,35 лв. - направени разноски в първоинстанционното
производство и сумата 55,45 лв. - разноски във въззивното
производство съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 26 от
16.02.2018 год. по гр. дело № 168/2017 год. на Ботевградския районен съд, с
което съдът е отхвърлил предявените от „Н. А.“ ЕООД, с. Р.искове с правно
основание чл. 50 от ЗЗД срещу В.Г.Н. и Р.У.Н.,***, за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се във възстановяване на причинени вреди –
изораване на земеделски имот; дисковане, наторяване;
валиране, сеитба; закупуване на семена за люцерна; заплащане на смени на тракторист
за площ от 36 дка люцерново насаждение в земеделски имоти, находящи
се в землището на с. Р., м. „Г.“, на които ищецът е арендатор, като вредите се
изразяват в разрушаване на кореновата система на насажденията в резултат на
причинено непозволено увреждане на 30.09.2016 год. в с. Р., община П.,
изразяващо се в отъпкване, изпасване и дефекация в
люцерновото насаждение, извършено от 4 броя телета, собственост на ответниците – съпрузи в ЧАСТТА за разликата над 113,49
лв. до 2 719 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането – 30.09.2016 год. до окончателното изплащане, както и
в ЧАСТТА, с която ищецът е осъден да
заплати на В.Н. разноски за разликата над 278 лв. до пълния присъден размер от
813 лв., както и да заплати на Р.Н. разноски за разликата над 218 лв. до 452
лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Г.Н. и Р.У.Н.,***, да заплатят
солидарно на „Н. А.“ ЕООД, с. Р.допълнително сумата 2 605,51 лв. /освен присъдените с влязлото в сила в тази част
решение 113,49 лв./ - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се във
възстановяване на причинени вреди – изораване на земеделски имот; дисковане, наторяване; валиране, сеитба; закупуване на
семена за люцерна; заплащане на смени на тракторист за площ от 36 дка люцерново
насаждение в земеделски имоти, находящи се в
землището на с. Р., м. „Г.“, на които ищецът е арендатор, като вредите се
изразяват в разрушаване на кореновата система на насажденията в резултат на
причинено непозволено увреждане на 30.09.2016 год. в с. Р., община П.,
изразяващо се в отъпкване, изпасване и дефекация в
люцерновото насаждение, извършено от 4 броя телета, собственост на ответниците – съпрузи, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 30.09.2016 год. до окончателното
изплащане
ОСЪЖДА В.Г.Н. и Р.У.Н.,***, да заплатят
солидарно на „Н. А.“ ЕООД, с. Р.сумата 419,80
лв. разноски в производството по делото, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „Н. А.“ ЕООД, с. Р.срещу В.Г.Н.
и Р.У.Н.,***, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 2719 лв. до 3219,08 лв. – разходи за
възстановяване на ограда – труд, дървени колове и бодлива тел на имот с
площ 36 дка - люцерново насаждение в
земеделски имоти, находящи се в землището на с. Р.,
м. „Г.“, на които ищецът е арендатор, като вредите се изразяват в разрушаване
целостта на оградата в резултат на причинено непозволено увреждане на
30.09.2016 год. в с. Р., община П., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 30.09.2016 год. до окончателното изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.