ПРОТОКОЛ
№ 102
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
СъдебниАнахид Гарбис Хънгикян
заседатели:Димка Н.а Георгиева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
и прокурора Дилян Господинов Пинчев
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Ат. Добрева Наказателно
дело от общ характер № 20215300202020 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА Р. Я.. В. – редовно призована, се явява лично и със
защитника си адв. К.Н..
Окръжна прокуратура - Пловдив изпраща представител прокурор
Д.П..
ПОСТРАДАЛОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ – „****“ АД, чрез
упълномощения в досъдебното производство юрисконсулт В. Г. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание, не
са налице процесуални пречки.
ЮРК. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМАТА В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът, след съвещание намира, че са налице процесуалните
предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на подсъдимата:
Р. Я.. В. - родена на **** год. в гр. А., обл. Пловдив, живуща в гр.А.,
***, **** гражданка, без друго гражданство, с висше образование,
неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
1
ПОДСЪДИМАТА В.: Получила съм препис от обвинителния акт преди
повече от 7 дни. Получила съм и препис от разпореждането на съдията-
докладчик с въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК и съм запозната с
тях.
Съдът разясни на подсъдимата правата й по чл. 55 НПК.
ПОДСЪДИМАТА В.: Разбрах правата си.
АДВ. Н.: Получихме препис от разпореждането на съда за насрочване
на делото в разпоредително заседание преди повече от 7 дни. Запознат съм с
обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Получил съм съобщението по чл.247в от НПК, ведно с
препис от разпореждането на съда за насрочване на делото в разпоредително
заседание, преди повече от 7 дни.
ЮРК. Д.: Получих препис от разпореждането на съда за насрочване на
делото в разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и по чл. 275 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови
доказателства.
ЮРК. Д.: Няма да правя искания за отводи. Имам искане за
предявяване на граждански иск.
АДВ. Н.: Нямаме искания за отводи. Няма да сочим нови доказателства,
нямаме искания, но ще взема отношение по чуждите такива.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови
доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът след съвещание счита, че следва
да се даде ход на разпоредителното заседание по делото и да се пристъпи към
изслушване становището им по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРИСТЪПВА се към изслушване становищата на страните по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Във връзка с въпросите по чл.248 НПК, считам, че
настоящото дело е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив, с оглед
квалификацията на деянието и местоизвършване на същото.
Считам, че на този етап няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Считам, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
2
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемата и в случая на ощетеното юридическо
лица.
Считам, че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила, а именно по реда на Глава 27 или Глава 29 от НПК и
отправям предложение към подсъдимата и нейния защитник евентуално ако
желаят да се приложи един от тези два реда, като при единия ред би трябвало
да възстановят причинените щети.
Считам, че на този етап няма основание за разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
На този етап нямам искане за събиране на нови доказателства.
Мярка за неотклонение няма, така че няма да взимам отношение по тази
точка.
Моля, ако делото се гледа по общия ред, да призовете всички лица,
посочени в приложението към обвинителния акт. В този смисъл ми е
становището.
ЮРК.Д.: Поддържам казаното от прокурора, като относно начина на
разглеждане на настоящото дело оставям на уважаемия съд да прецени.
От името на „***“ като пълномощник на ощетеното лице на основание
чл.84, ал.1 и следващи от НПК, моля в настоящото производство „***“ да
бъде конституирана като граждански ищец. Моля да се приеме за
разглеждане в настоящото наказателно производство и граждански иск, с
който иск подсъдимата Р. Я.. В. да бъде осъдена да заплати на ощетеното
лице „***“ сумата от 715 758. 45 лв., която сума представлява част от
стойността на претърпените от банката вреди в резултат на умишленото
противозаконно увреждане на имуществото на банката, ведно със законната
лихва върху същата сума, считано от подаване на настоящия иск до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, в това
число и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представям
гражданския иск и в писмен вид заедно с пълномощно, както и препис от
молбата за подсъдимата.
Преписи от представената молба от юрк. Д. СЕ ВРЪЧИХА на
защитата на подсъдимата и на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Мисля, че молбата е представена своевременно и
отговаря на изискванията на НПК и ГПК и няма процесуална пречка да бъде
приет гражданският иск за съвместно разглеждане в настоящия процес.
АДВ. Н.: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми съдебни заседатели,
въпреки сериозните ми възражения срещу така предявения граждански иск,
3
както от формална страна, така и по същество, ще оставя темата за последно,
следвайки хронологията на предписаната процедура в разпоредителното
заседание.
По принцип няма как да не се съглася с преждеговорящите страни, че
делото е подсъдно на съда, че няма основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство, че не се налага разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Не се налага да
се ревизира въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимата, доколкото
същата е без такава в момента, а процесуалното й поведение не налага
вземане на нова мярка за неотклонение.
Не съм съгласен с процесуалната изрядност на обвинителния акт, а от
там с неговата годност да породи валиден съдебен процес, независимо от коя
по предписаните от закона форми – общ ред, споразумение или съкратено
съдебно следствие. Именно поради това и на този етап с моята подзащитна не
сме в състояние да вземем отговорно и информирано решение по въпроса,
визиран в чл.248, ал.1, т. 4 от НПК по какъв ред да поискаме да се разгледа
делото. На мен от прочита на този обвинителен акт не ми станаха ясни много
неща. Разбирам, че по същия начин гледа на него и подсъдимата В., за това
правя искане съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт.
Разбира се няма как да не се отнеса с дължимото уважение към
огромния труд, който на досъдебното производство е бил положен, за да бъде
разследвано събитието, в което е припознато престъплението, заради което
подсъдимата В. е пред Вас. Няма как да не призная, че изключителната
фактическа, а според мен и правна сложност на делото, сами по себе си са
рисков фактор, който вероятно е една от причините обвинителният акт да
страда от пороците, на които ще се спра. Положен е наистина голям труд, но
са допуснати грешки, които на този етап ощетяват правото ни на защита.
Първото нещо, което мен ме впечатли изключително много е още от
самото начало на обвинителния акт, отразяването на информация за
определени лица, които по това дело са и свидетели, за които след изписване
на имената им в скоби е посочено „клиент с крайна сметка еди-колко си пъти
от еди-коя си до еди-коя си дата“. Аз не съм дълбоко сведущ по темата с
банковото право, но ми е известно, че няма такова легално понятие,
юридическо и проследявайки обстоятелствената част на обвинителния акт
така и не мога да разбера какво значи през цялото време при споменаването
на определени клиенти уточнението, че са клиенти с крайна сметка еди-
колко си пъти от дата до дата с обща сума някаква посочена конкретно. За да
не обременявам изложението си няма да изброявам всички, убеден съм, че
всичко това сте го видели и също Ви е направило впечатление.
Интересното е, че след като напредна прочита на иначе доста дългия
4
обвинителен акт може да се направи някакво предположение, че уточнението
срещу имената на определени свидетели, че са клиенти с крайна сметка еди-
колко си пъти от еди-коя си еди-коя си дата, вероятно има за цел да посочи, че
това са клиенти, от чийто сметки са били изтеглени пари вън от банката.
Обаче нищо повече от предположение и догадка по този въпрос не съм в
състояние да направя, тъй като пак според обвинителния акт, клиентите с
крайни сметки са общо седем, а лицата, за които в обстоятелствената част на
обвинителния акт съществува подобно уточнение са повече от седем и дори в
списъка за призоваване на лицата към обвинителния акт, такива лица са
визирани в графа „свидетели“ от точка 1 до точка 10. При това положение за
нас остава напълно неясно какво значи „клиент с крайна сметка еди-колко си
пъти от еди-коя си дата до еди-коя си дата“.
Сетне на стр. 2 , във тори абзац от обвинителния акт е посочено, че през
2006 г . подсъдимата Р.В. била назначена с трудов договор в клон - гр.А. на
„***“ на длъжност *****. В хода на целия обвинителен акт аз така и не
разбрах какво значи ****. Вярно е, че по-нататък в своето служебно развитие
подсъдимата е била преназначена на друга длъжност, която е посочена, но
дотолкова, доколкото се твърди, че изпълнителното деяние е започнало от
времето, когато е била ****, няма как за защита да не е важно да знае какво
значи тази абревиатура. Ясно е, че щом се твърди, че субектът на
престъплението е с особеното качество на длъжностно лице, което именно
придава търсената съставомерност на престъплението, безусловно важно е да
изясним каква именно е длъжността й. Аз не можах да се натъкна в
обвинителния акт на подобно изяснение. Сега отварям една скоба понеже
често се бъркат тези неща – не от съда, разбира се, убеден съм, че в огромната
доказателствена съвкупност, образувала многобройните папки на
досъдебното производство, можем да се натъкнем на някакво уточнение по
този въпрос, въпреки че самият трудов договор, с който аз се запознах, също
сочи **** и нищо друго, обаче е редно да се сме наясно, че доказателствата
по делото служат единствено, за да обосноват и да докажат определени
твърдения, а не вместо тях и ако нямаме конкретно твърдение каква е
изричната длъжност на подсъдимата В. в периода, когато е било ****, без
значение е, че някъде в материалите може да има сведение по този въпрос,
което е доказателство по темата. Изисквания за качеството на обвинителния
акт, с които правосъдието е закърмено от далечната 2001 г. сочат на
необходимост всички съставомерни белези да бъдат описани по начин,
неоставящ съмнение, така че освен първото, което посочих, свързаното с
крайните сметки, това също намирам за основание, будещо неяснота в
обвинителния акт.
На стр.3, трети абзац е посочено, че на В. били предоставени служебен
акаунт, написан на латиница и кодово име. Може би епохата е такава, че би
трябвало да се подразбира едва ли не по необорима презумпция, че няма
нормален и дееспособен човек, който да не знае какво е акаунт и да не може
да чете на латиница, но подобни изисквания към членовете на българското
5
общество, за които по конституция официален език е българския език няма и
ние не сме длъжни да знаем какво е „акаунт“. Намирам, че това е пропуск при
уточняването на това понятие, който също малко или много резултира върху
възможността, както да разберем с детайлна точност вменените ни събития,
така и да организираме защитата си във връзка с твърденията за тях.
По-надолу е посочено, че в клона на банката в гр. А., офис „***** II“
стриктно се спазвали описаните в обвинителния акт по – горе правила.
Всичко това е чудесно, стига да не беше посочено на 2 абзац на стр.6, където
е посочил прокурорът, че „след като започнала работа в банката подсъдимата
разбрала, че има начин да нарушава правилата“. Може да ви се стори досадна
заядливост от страна на адвоката, който си няма друга работа, но за мен
възниква една неяснота по въпроса как вижда прокурорът ситуацията в
организацията на работата на банката, която е била ощетен от подсъдимата В.
- стриктно ли са се спазвали правилата или не са се спазвали стриктно.
На стр.4, последен абзац, са изброени клиенти, до чийто сметки
подсъдимата е имала достъп. Оказва се в последствие, че има и други
клиенти, както и че така изброените пък не се споменават в никаква
събитийна връзка с инкриминираната деятелност. Това също създава за нас
неяснота.
Не ни е ясно обстоятелството, визирано в абзац 2 на стр.8, защо в скоби
е посочено, че следва да се отбележи, че сметките в „***“ са две, защото не
може да са на една сметка кредитът и кредитната карта. Никъде не намерих
отговор на този въпрос.
Вероятно е въпрос на техническа грешка, твърде очевидно е, за да
твърдим друго, но е досадна и е налична - на стр.9, втори абзац е посочено, че
подсъдимата В. е изготвила от името на банката експресно искане за издаване
на кредитна карта без депозит и като декларатор е имитирала подписа на
М.Г..
На стр.10, второто изречение е недовършено. Посочено е в него, че
обвиняемата е решила да агитира дъщерята на.... и изречението свършва.
На същата страница в последните две изречения е посочено, че В. за
осъществяване на намисленото престъпление предприела действие по
откриването на две разплащателни сметки в лева в други банки. Не е ясно кои
са тези две други банки, а голямото чудене става още по-голямо, когато четем
следващото изречение, че в резултат именно на това, банката открива на
нейно има една разплащателна сметка и втора разплащателна сметка еди-
каква си. Ние не можем да разберем в крайна сметка в други банки ли са тези
разплащателни сметки, в „***“ ли са тези две разплащателни сметки.
Междувременно с напредване на описването на фактическата
обстановка, а така в крайна сметка до нейния фактически финал, през цялото
време е посочвано, че от определени сметки чрез посочени кредитни карти В.
е теглила, изтеглила и присвоила определени суми чрез АТМ и чрез ПОС.
Отново с риск да стана досаден и обявен за заядлив, няма как да се съглася с
6
очевидно втъканото от прокурора подразбиране, че всеки знае какво е „АТМ“
и „ПОС“. Аз не знам какво е „АТМ“, даже ако излезем вън на стълбите и
попитам някой какво е „АТМ“, едва ли ще може да ни каже. Да, можем да
допуснем, че това е банкомат. Не виждам проблем ако е така да бъде
написано, ако това е негова официална абревиатура в скоби, както и друг път
е уточнявал прокурорът, да ни посочи, че това е банкомат. Да, вярно е, че при
преглед на доказателствата по делото става ясно, че една голяма част от
парите са теглени от банкомат, ама дали банкомат и АТМ е едно и също не
знам. Отделно на някои АТМ-та е посочено мястото, където са се намирали.
Ето например първото, на което попадам – на стр. 12, позицията 57, където е
посочено, че АТМ е на офис гр.А., ул. „****“ №3 и този адрес се повтаря
неведнъж, обаче за безброй други АТМ- та ние не знаем къде са се намирали.
По абсолютно идентичен начин стои и въпросът с твърдяното
присвояване посредством ПОС. Вярно е, че съм малко пристрастен, уважаема
г-жо Председател и съдебни заседатели, и емоционално свързан, но за мен
абревиатурата ПОС е Окръжен съд – Пловдив. Аз не знам какво има предвид
прокурорът. Ако е терминално устройство за извършване на безкасови
разплащания в търговски обекти, не виждам причина да не бъде посочено и
уточнено, така както е уточнявано за други неща, като клиент с крайна сметка
не знам колко си пъти, но освен тази неяснота възниква и онази, която за нас
е още по-смущаваща и затрудняваща, защото никъде не е посочено къде се
намира този ПОС. Ако е това, което с догадки предполагам, би трябвало да е
в търговски обекти. Би трябвало да може да се установи къде се намират тези
търговски обекти. Би трябвало да може да се изясни, че на конкретните дати
и часове, които иначе прокурорът е посочил, че са се случили
разплащанията посредством ПОС, кои са местата. Разбирате ли, че е
непосилна задача на защитата да изгради алиби по въпроса дали на дата,
произволно казано, както е посочено на стр.10 – на 05.12.2007 г. чрез АТМ,
именно Р.В. е изтеглила и присвоила 100 лв. от сметка на Г., защото не знаем
къде е това АТМ. По същия начин е и с ПОС. Ами точно в този момент на
05.12.2007 г. Р.В. може да е била в гр. К.. Ако се твърди, че изтеглянето и
присвояването е станало в гр.К. - няма шанс, но ако се твърди, че е в гр.А. тя
има право да докаже, че е била в гр.К., но прокурорът, спестявайки
необходимите твърдения по този въпрос, ни лишава от възможността да се
защитаваме. Как да докажем, че не сме били в даден магазин, че не сме
купували никога определена стока при твърдението, че сме правили
безкасови плащания ако това е ПОС, след като не се твърди къде се намира
търговският обект, когато е станало това. Давам си сметка колко е трудна
задачата на обвинението. Ролята на адвоката не е да всява смут и да саботира
работата на органите на досъдебното производство или на който и да било
друг орган. Правилното разбиране за адвокатската функция би трябвало да
сочи, че адвокатът е гарант, че законът спрямо неговия клиент ще бъде
спазен, ако ще на базата на този закона да му бъде отрязана главата. Разбирам
колко е трудно, разбирам изключително тежката задача пред разследващия
7
апарат да напишат обвинителния акт при доста тежката взискателност на
****та съдебна практика към вида, съдържанието и качеството на
обвинителния акт. Виждали сме от целия Европейски съюз обвинителни
актове и присъда, далеч по-семпли от тези в България, ама такива са
изискванията и аз съобразявам защитата на моята клиентка с тях, които са
актуални и валидни, както с устойчива, така и най-вече със задължителна
практика на ВКС.
На стр. 18 от обвинителния акт, абзац първи, е посочено, че на
определена дата на основание „прехвърляне на средства“ от сметка с титуляр
Й.А., последният прехвърли сума в определен размер по друга своя сметка, а
тази операция била извършена от банков служител с еди-какъв си код на
колегата си А.С.. Тук първият въпрос, който възниква е това нещо със
знанието или без знанието на А. е станало. Така описано не можем да
разберем. Второ - не можем да разберем А. ли е субектът на прехвърлянето,
имайки предвид глаголното време, в което е изградено твърдението или друг,
и този банков служител с код на колегата си А.С. кой е - дали е В., както
можем да подразбираме, защото не е посочено или е някой друг?!
На същата стр.18, последно изречение, касае договор на свидетеля Б.Б.
за свободен депозит и е посочено, че този договор бил станал известен на
обвиняемата и тя решила да използва сметката на Б. като междинна за
намерението си да присвоява пари.
На стр.19 първото изречение изглежда е продължение на мисълта на
прокурора, където се сочи, че за целта на 24.09.2009 г. Б.Б. внесъл на каса
сумата от еди-колко си лева. За коя цел Б. е внесъл на каса сумата?! За целта
В. да използва сметката му като междинна за присвояване на пари или за
друга цел, и ако е първата - що за присвояване би могло да има и ако има –
каква е ролята на Б. в него?!
За пореден път ще помоля да не бъдат схващани възраженията ми в
ироничен контекст. Осъзнавам сложността на обвинението, но не мога да
пропусна тези забележки, защото за нас е важно, категорично важно, да
имаме изряден обвинителен акт преди да вземем решение какъв процес
искаме да проведем дотолкова, доколкото това донякъде зависи от нас.
Уважаема г-жо Председател, Уважаеми съдебни заседатели няма да
досаждам с вглъбяването в безкрайните детайли и дребни други грешки в
обвинителния акт. Считам, че изтъкнатото от мен до момента съставлява
основание за сериозна критика към обвинителния акт, а и налага той да бъде
коригиран, за която цел да се върне делото на ОП-Пловдив. Моля, да
съобразите и да споделите нашия възглед така, както го формулирах до
момента.
Що се отнася до предявения граждански иск, на първо място съм
обвързан да възразя относно процесуалната легитимация на колегата юрк. Д.
да извърши настоящите действия. Представеното от него по това дело
пълномощно не му дава това право. Първото което е, основното му право е да
8
осъществява процесуално представителство на „***“ пред българските
съдилища и пр. по всички заведени от и срещу „***“ дела. Делото, което е
поставено на разглеждане пред Вас нито е заведено от „***“, нито е срещу
„***“. От тази гледна точка процесуалното представителство с подобен тип
пълномощно е недопустимо. Самостоятелно да подписва и подава молби,
заявления и пр. за иницииране на искове и други производства с материален
интерес на иска до 100 000 лв. От исковата молба, която е представена е
видно, че касае седем пъти по-голяма сума от тази, за която му е даден
процесуален лимит, тъй че нито понастоящем колегата Д. може да
представлява „***“ с това пълномощно, нито да подава легитимно въпросния
граждански иск.
Все пак, понеже съществува възможност да не се съгласите с мен, с
мотиви, които ще ми бъде много интересно да чуя, следва да кажа, че и
самата молба за предявяване гражданския иск не е процесуално издържана.
Съществува според мен едно дълбоко погрешно разбиране, че щом се
предявява граждански иск като акцесорна възможност в наказателния процес,
то наличието на обвинителен акт спестява необходимостта и неудобството на
гражданския ищец поне с две думи да опише основанието, на което черпи
претенцията си. То е деликтно. Би следвало с няколко думи минимум да
научим от що за деликт възниква тази претенция, а тук проблемът е свързан и
с това, че размерът на претенцията не е идентичен с размера на щетите по
обвинителен акт, както и смущение по въпроса за датата, от началото на която
тече законната лихва, така че на мен не ми е ясно какво и защо точно колегата
иска.
Сетне няма как да не направя остро възражение за изтеклата
погасителна давност за предявяване този иск. Когато става дума за искове на
деликтно основание според ЗЗД погасителната давност за исковата претенция
е 5 години от извършване на деликта ли от узнаване на неговия извършител.
Допускам, че това е основанието, заради което „***“ е решила да пробва с
граждански иск срещу В., тъй като преди по-малко от 5 години тя е
привлечена като обвиняем, обаче, както е посочил прокурорът в
обвинителния акт, както е посочено от свидетелите, представители на
банката, разпитани в ДП и както е налично такова писмено доказателство по
делото, още през 2013 г. в офис на банката на бул. М. Р.В. е написала
саморъчни обяснения, в които е съобщила за извършеното от нея, като е
посочила, че няма други лица и няма други замесени и че никой друг от
банката хал хабер си няма за това, какво е правила тя и на база на това тя е
уволнена, т.е. банката е била наясно, съгласила се е и е признала факта, че
именно Р.В. е деликвента. Дали е престъпление или не е - предстои в този
процес да се изясни, но банката е приела, че деликта е ясен през 2013 г. и
деликвентът е ясен, когато саморъчно пише тези обяснения. Е защо банката
от 2013 г. не е предявила търсения си граждански иск днес, тъй че на това
основание считам за недопустимо приемането и най – накрая, разбира се, като
обикновено дежурна реплика на защитниците срещу гражданските ищци няма
9
как да не кажа, че приемането на този граждански иск в настоящия
наказателен процес, ако с нищо от казаното преди това не сте съгласни с мен,
би затруднило категорично разглеждането на делото и ако в много от
казусите, подобни заявления се правят проформа, ако мине номерът, то в този
казус състоятелността на моето така формулирано последно възражение е
толкова очевидно, че няма нужда да я домотивирам като се има предвид, че
дотолкова, доколкото гражданският иск е допустим, банката може да си го
заяви и по граждански ред, така че Ви моля да приемете, че гражданският иск
е предявен недопустимо, ощетеното юридическо лице в днешното съдебно
заседание се представлява недопустимо, да отхвърлите молбата за приемане
на граждански иск - било на това основание или на останалите, които касаят
съществото. Благодаря Ви, приключих.
ЮРК.Д.: Относно представителната власт, считам, че такава
представителна власт е налична, тъй като „***“ като пострадал вече е страна
в процеса и представеното пълномощно дава право за осъществяване на
процесуално представителство по вече образувани дела пред българските
съдилища. В този смисъл считам, че това пълномощно дава представителна
власт на мен по това дело и мога да предявя граждански иск.
Разликата в сумата е налична поради факта, че „***“ е предявила
частичен иск в размер на 25 500 лв. срещу подсъдимата В. и тази сума на
частичния иск е премахната от общо дължимата от В. сума на пострадалото
лице и затова искът е в този размер предявен.
Считам, че в макар и кратката молба са описани всички изисквани от
закона реквизити, посочени в чл.84 и чл.85 от НПК, за това моля да приемете
представеното пълномощно и моля да приемете предявения граждански иск
за разглеждане в настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Искам да взема отношение по изложеното, но да чуя и
становището на подсъдимата В..
ПОДСЪДИМАТА В.: Поддържам това, което каза моят адвокат. Не
искам да добавя друго.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Окръжни съдии, бих се съгласил с адв. Н. с
всичко това, което каза, ако беше пледоария или защитна реч, само че ние сме
в началото на един процес и считам, че да се обсъжда начинът на събиране на
доказателства и тяхната относимост или неотносимост към определени
обстоятелства, описани в обвинителния акт по делото мисля, че на този етап
не е сега моментът за това.
Освен това никъде не чух в изложението на адв.Н., че неговата клиентка
или самата тя да каже, че не е разбрала в какво е обвинена, не е разбрала
обвинението, да не говорим че изобщо тя не каза дали знае какво е АТМ или
ПОС, но мисля, че като банков служител поне е чувала тези думи. От
доказателствата по делото, вкл. и от снимковия материал, който е в огледните
протоколи на местата, където е теглила пари и където са записите от
10
последните шест месеца преди края на деянието, на самите снимки долу пише
АТМ, както пише и часа и датата на трансакцията, така че действително не е
описано какво означава АТМ, но от другите доказателства по делото, вкл. и
от експертизата става ясно,че АТМ е именно банкомата, а ПОС става ясно,
отново от документите на банката и от експертизата.
Ще взема отношение по всяко едно от нещата, които адв.Н. каза, че
липсват в обвинителния акт като доуточнение. Напълно съм съгласен с него –
действително има такива допуснати, но според мен това са технически
грешки, но пък в контекста на казаното в предходния и още по –предходния
абзац, като логическо изложение на всичко и като имена става ясно и за кой
става въпрос, както е на стр.9, на стр.10 „дъщерята на...“. По –нагоре става
ясно с кого е разговаряла тя и за чия дъщеря става въпрос.
На стр.10 за двете банки – тези сметки са само едно доуточнение. Вярно
е, че не е записано с подробности за какво са били, но това е едно
доуточнение за начина, по който подсъдимата В. е решила и е извършила
деянието, описано в обвинителния акт. В крайна сметка, както и самият
адв.Н. каза, че предполага кои са тези лица и защо са изписани като клиенти с
крайна сметка, отново в експертизата е посочено детайлно, че това са
клиентите, от чийто карти, с които тя се е снабдила и за които тя е съставила
документи по издаването им, това са картите, от които самата подсъдима
тегли, а че има повече лица, от чийто сметки са извършени такива тегления,
само че те не са точно тегления с банкови карати, а са тегления и
прехвърляния на суми от сметките на тези лица към други сметки, до които тя
е имала достъп или пък е прехвърляла от тези сметки суми само за плащания,
но не е теглила парите от банкомат, а тези, които са клиенти с крайни сметки,
това са лицата, от чийто и с чийто банкови карти е извършила техническите
тегления от съответния АТМ или пък чрез ПОС.
Абревиатурата **** я има обяснена, но не мога да кажа точно в кой
разпит. Изписана е в обвинителния акт, защото по този начин банката даде
информация. Така е изписана и към онзи момент, в който е била назначавана.
Да, технически пропуск е, че не съм я изписал в обвинителния акт, но в
доказателствата по делото категорично има какво означава ****.
За акаунта – също техническа грешка е, че не е изписано на български
език, но в компютърно техническата експертиза е уточнено какво е акаунт и
там е изписана на български и на латински език.
По отношение на изброяване на клиентите – там, където са изброени
клиентите в началото на обвинителния акт, след това по –нататък за всеки
един става ясно къде, какво е правил и за всяка една банкова сметка на тези
клиенти, затова съм изписал само тези клиенти, за които в последствие има
движение по техните сметки и това движение е станало именно с този акаунт
на подсъдимата, така че имената на тези клиенти съвпадат с имената,
посочени в последствие на обвинителния акт до края на престъпната дейност
на подсъдимата според ОП – Пловдив.
11
По отношение на това къде са се намирали АТМ и ПОС. Деянието е
започнало 2006 г. Става известно през 2013 г. Голяма част от справките по
местонахождение на АТМ или на ПОС след изтичане на 5-годишната давност
просто не бяха запазени като местонахождение. Запазени са, както виждате в
изложението на обвинителния акт е започнато след един период точното
посочване на мястото, от което са извършвани съответните тегления или
плащания. Така, както информацията се намира в банката, така е изложена
информацията и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Няма как
преди пет години точно от кой АТМ или от кое ПОС устройство са
извършени плащанията. В банката се съдържа само информация, че това
плащане е било извършено от АТМ – значи е било теглене, а другото е ПОС,
защото е било плащане и затова в началните дати липсва точното посочване
на АТМ и на ПОС, а последните шест месеца от престъпната й дейност тези
нейни тегления от АТМ са засечени и от видеокамери. Тези записи от банката
са се пазили шест месеца и заради това само за шест месеца имаме
информация за тези трансакции и по тази причина, каквато информация са
дали от банката, такава са взели предвид и вещите лица по счетоводната и по
компютърно - техническата експертизи. По този начин и ОП – Пловдив е
изготвила обвинителния акт. Това са доказателствата на този етап, това сме
изложили, но цялата фактическа обстановка – вкл. имена на лица, банки,
банкови сметки и карти, терминали – всичко е информация, която се съдържа
в материалите по делото. Това е по отношение на изложеното от адв.Н..
По отношение на гражданския иск само ще взема отношение по
давността, че не е изтекла давността, съгласно тълкувателно решение на ВКС,
чийто номер не мога да цитирам в момента. Давността в тези случаи започва
да тече от момента на повдигане на обвинение на подсъдимата. Не е изминал
5-годишен срок, така че считам,че тази давност не е изтекла и възможността
на банката да предяви иск не е преклудирана по никакъв начин. Благодаря
Ви!
АДВ.Н.: Прокурорът започна критиката към моите възражения с
коментар, че недопустимо съм се позовавал на доказателствата. Както съм
абсолютно убеден, че стриктно е отразено в протокола, аз нито един път не
съм се позовал на доказателствата, докато в същото време, докато слушахме
сега прокурора, той оправдаваше недостатъците на обвинителния акт през
цялото време с доказателствата по делото – това били доказателствата, онова
били доказателствата, това пишело в експертизата, онова било в справките и
т.н.т. Всъщност онова, което каза прокурорът е горе – долу всичко това,
което трябва да напише в обвинителния си акт. Той току – що ни обясни
онези неща, които на нас не са ни ясни. Сега за първи път научихме кои са
аджеба онези свидетели, чието изброяване започва на стр.4, сега разбираме,
че АТМ и ПОС не могат да се посочат, защото не се пазят справките.
Всъщност съм съгласен с казаното от прокурора, вън от обстоятелството, че
обсъжда доказателства. Той само потвърди забележката ми, с която започнах,
че доказателствата по едно дело служат за установяване на верността на
12
твърденията по едно дело, а не вместо тях, защото ако се съгласим с
прокурора значи щом има доказателства няма нужда от твърдения, тъй че съм
съгласен с него и ще се радвам да напише обвинителен акт в този смисъл, в
който изрази мнение по нашите възражения.
ПОДСЪДИМАТА В.: Поддържам това, което каза моят адвокат. Няма
какво да добавя друго.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание, относно въпросите подлежащи
на обсъждане по чл. 248 от НПК и като обсъди доводите на страните намира,
че делото е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив.
Не се установиха основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Съдът вижда проблем единствено в т.3 на ал.1 на чл.248 от НПК, като
съдебният състав смята, че изложените от защитата недостатъци на
обвинителния акт, доколкото са ги спънали във възможността да разберат в
какво са обвинени, съдът констатира същото при самостоятелния си прочит и
счита, че дори те в една част да представляват очевидни фактически грешки, в
по-голямата си част представляват съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване процесуалните права на
обвиняемата, понастоящем подсъдима, да разбере в какво е обвинена,
съгласно чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Извън заявените от защитата недостатъци,
Съдът счита, че в текста на обвинителния акт – в неговата обстоятелствена
част и диспозитив се съдържат множество текстове изписани на латиница,
вероятно, представляващи наименования на обекти, което обаче не е отразено
нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива – и за съда, и за защитата
също не би могло да стане ясно какво е – също представлява недостатък на
обвинителния акт влизащ в критериите на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
По-съществения недостатък, който съдът вижда в обвинителния акт,
обаче е, че цялата обстоятелствена част не съдържа обосновка на
съществените елементи на престъплението, в което е обвинена подсъдимата.
Единствено може да се намери обосновка на качеството на длъжностно
лице в началото на обвинителния акт. След това следва фактическата
обстановка така, както я е възприел прокурорът, като описание на
фактическите обстоятелства, след което следва изложение на експертизите, на
които се позовава, като директно след възприетите от прокурора експертизи
се заключава на стр.205 от обвинителния акт, че по гореизложения начин
обвиняемата е осъществила престъпния състав и цифровото му изписване.
Липсва обосновка на съществени елементи от състава на престъплението, за
което е обвинена и според съда това е по- съществен недостатък, който
препятствал защитата на подсъдимата в съдебния процес.
Всичко изложено до тук, съдът счита, че представлява допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
13
процесуалните правила, които водят до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимата, поради което и следва да бъде прекратено съдебното
производство и делото да бъде върнато на ОП-Пловдив за изправяне на тези
нарушения.
Не се налага разглеждането на делото да стане при закрити врати. Не се
налага привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, нито извършването на
съдебни следствени действия по делегация, както и съдът не дължи
произнасяне по т.6 на чл.248 от НПК, тъй като спрямо подсъдимата В. не е
взета мярка за процесуална принуда.
Доколкото по делото в разпоредително заседание се подаде и молба от
пострадалото лице „***“ за конституиране като граждански ищец, съдът
дължи и произнасяне по този въпрос: съдът намери, че подадената от
пострадалото лице молба за конституиране следва да съдържа реквизитите
по чл.85 от НПК, а такива съдът не вижда в представената молба с
изключение на размера на претендираната сума и номер на делото. Не става
ясно от какво произтича тази претенция, поради това и съдът счита, че
независимо от изложените мотиви за връщане на делото на ОП- Пловдив
изводът за предявения граждански иск е, че в този вид не може да бъде приет
за съвместно разглеждане и не може да бъде конституирана „***“ като
граждански ищец.
С оглед на горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че делото е подсъдно на Пловдивския окръжен съд.
ПРИЕМА, че няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
ПРИЕМА, че няма основание делото да се разглежда при закрити
врати, от привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване
на защитник, назначаване на вещо лице, преводач или тълковник и не е
налице основание да се извършват съдебни следствени действия по
делегация.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №2020/2021 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив.
ВРЪЩА делото на ОП-Пловдив за изправяне на посочените в
мотивната част на определението отстраними съществени нарушения.
Определението в частта по чл.248 ал.1, т.3 от НПК подлежи на
протест и обжалване по реда на Глава 22 пред Апелативен съд-Пловдив в
7-дневен срок от днес.
14
АДВ. Н.: Ако ми разрешите искам да направя едно изявление. Откакто
започна разпоредителното заседание в съдебната зала се намира едно лица,
което за нас е неизвестно, не знаем кое е то. Независимо от публичността на
процеса и правото на гражданите да присъстват, докато чакахме вън пред
съдебната зала това лице извади фотоапарат и снима моята подзащитна,
въпреки нашите остри възражения срещу това действие, което според нас
категорично нарушава конституцията. Да, дотолкова, доколкото съдебният
процес е публичен твърдя, че снимки на присъстващите на него, направени
без тяхно възражение имат право да станат публично достояние, само че вън
от съдебната зала съдебен процес няма – нито публичен, нито никакъв. Вън
от съдебната зала, частната сфера на всяко лице бива защитавана на 100 % от
конституцията. Тъй като се опасявам, че възражението ни може да остане
безответно, моля да установите и да бъде отразена в протокола, както
самоличността на присъстващото лице, така и качеството му на журналист,
репортер или въобще на правоимащ да осъществява подобна дейно в съдебна
зала, защото в противен случай за нас остава един анонимен нарушител,
срещу когото не бихме могли да претендираме никакви права. Благодаря Ви!
ПОДСЪДИМАТА В.: Поддържам това, което каза моят адвокат.
Съдът приканя присъстващото в залата лице да се представи.
ПРИСЪСТВАЩОТО ЛИЦЕ: С.Г. се казвам. Журналист съм от сайта
Пловдив 24.бг Адв. Н. знае, че съм журналист от този сайт. Това е, което мога
да кажа. Присъствам на делото, защото то е от обществен интерес за
читателите. Адв. Н. може да потърси правата си, ако е засегнат по някакъв
начин ако е публикувана снимка, но това не е предмет на сегашното дело.
АДВ.Н.: Нарушаването на правата е чрез осъществяване на процеса на
снимането, а публикуването на подобна снимка е друг вид нарушаване на
правата.
На съда се предостави от лицето С.Г. служебна карта от медия
„Пловдив 24.бг“ със снимка. Установи се идентичност между лицето на
снимката и на представената лична карта, като се установиха и трите
имена на същия -С.Т.Г..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.49 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
15
Секретар: _______________________
16