Решение по дело №867/2012 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 91
Дата: 17 април 2015 г. (в сила от 11 декември 2015 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20123130100867
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…/…

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II - Ри състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев

 

при участието на секретар Н.С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 867 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц.В.З. ***, против Д.П.З., В.З.В. и П.З.В., с която е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне до размер на ½ ид. част на договор за прехвърляне на недв. имот срещу задължение срещу гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 143, т. 2, дело № 665/19.12.1986г. по описа на ПРС, сключен между В. З. Т. и С. П. Т.а от една страна и Здравко В.З. от друга страна. Ищцовата страна се легитимира като законен наследник на прехвърлителите по договора и сочи, че ответниците са законни наследници на преобретателя. Твърди, че  нито преобретателя, нито ответниците са изпълнявали задълженията си да се грижат за прехвърлителите по сключения договор, като дори след смъртта на прехвърлителя В. З., ответниците прогонили прехвърлителката С. Т.а от обитаваните от нея помещения в жилищната сграда в имота. Ищецът полагал грижи за прехвърлителката до смъртта й. Ответниците оспорват предявения иск, като недопустим с оглед липса на активно процесуална легитимация за ищеца. Възражението за недопустимост е неоснователно. Доколкото се твърди пълно неизпълнение на алеаторния договор, то правото за развалянето му може да възникне до смъртта на прехвърлителя, като същото е наследимо от законните наследници до размера на наследствената им квота.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответниците оспорват изцяло предявения иск, като неоснователен. Правят възражение за изтекла погасителна давност, така и възражение за изпълнение на договора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в отношенията между страните обстоятелството, че са деца и наследници на починалия наследодател С. П. Т.а, б. ж. на гр. Провадия, починала на 22.09.2007 г.. По безспорен начин е установено и обстоятелството, че между наследодателя на ответниците Здравко В.З.,***, починал на 31.03.2004 г. като преобретател и съпрузите В. З. ***, починал на 21.08.1994 г., и С. П. Т.а, б. ж. на гр. Провадия, починала на 22.09.2007 г., като прехвърлители е налице валиден договор за продажба на 100 кв. м. идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 300 кв. м., находящо се в гр. Провадия, Варненска област, съставляващо парцел XII - 2268 в кв. 165 по плана на града, при граници: Петра Ив. Костова, Герчо Иванов, ул. „Бойчо Желев" и улица „Овче поле", ведно с цялата построената в това дворно място жилищна сграда срещу задължението да поеме цялостната им издръжка и гледане докато са живи, като им предостави храна, подслон, облекла и медицински грижи при болест и немощ. Същото се установява и от приетия като доказателство.

Не се спори, а и видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници № 580/26.07.2012 г. на Община Провадия ищецът се явява наследник по закон на прехвърлителя по договора С. П. Т.а.

Не се спори, а и видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници № 17-366/1/20.06.2013 г. на Община Провадия ответниците са наследници по закон на преобретателя по договора Здравко В.З..

За доказване на нужда от грижи и издръжка и за положени от ищците грижи и дадена издръжка за прехвърлителя С. П. Т.а, както и за отказ за полагането на грижи и отказ за даването на издръжка бяха изслушани свидетелите И. Х. К., Г. З. А., С. А. З., и К. В. И..

От показанията на св. К. се установи, че е гостувала в дома на наследодателя С. П. Т.а. Последната живеела в една къща с ищеца в гр. Провадия. Наследодателката била здрава и сама се е гледала. Последните дни чула, че са и правили операция. Като се разболяла, ищецът и съпругата му се грижели за нея. Не знае дали съпругата и синовете на брата на Ц. са се грижили за наследодателката, която живеела в стая  до къщата. Не знае кой и е готвел и чистел. До операцията наследодателката на ищците била подвижна. Не е била свидетел на скандал между ответниците и наследодателите С. и В..

От показанията на св. А. съдът установява, че познава наследодателката, както и наследодателя З.. Ходил е в тях. С. З. била подвижна и се обслужвала сама. Виждал е жената на ищеца да носи ядене на баба С. З., която живеела в долепена стаичка до къщата на ищеца. В двора имало и друга къща. Там живеел братът на ищеца. Не е бил свидетел на скандали между С. З. и ответниците.

От показанията на св. З. се установява, че съпругът й е първи братовчед с ищеца. Прехвърлителите живеели в приземния етаж в старата къща, която се намира в един двор с къщата на Ц.. Прехвърлителите сами се преместили в стаите, които са пристроени към къщата на ищеца, защото там им било по-удобно. Не били гонени от наследодателя на ответниците. Не са влизали в никакви пререкания и са били в добри отношения след преместването. Докато бил жив, наследодателят на ответниците е водил прехвърлителката до болницата, вземал й лекарства. Грижел се за нея. След смъртта на З. З., неговата съпруга Д. и прехвърлителката били в добри отношения. Виждала е ответницата Д.З. да носи храна на С. З.. Виждала е и синовете на Д.З. да помагат на баба С. З., особено през зимата за носене и сечене на дърва. Често е ходила в пристройката обитавана от С. З.. Виждала е за нея да се грижат както ищецът, така и ответниците.

От показанията на св. И.се установява, че познава страните и техните родители. Били семейни приятели с Д. и З. З.. Не е чувала да е имало скандали между Д. и З. З. и прехвърлителите. Когато гостувала по поводи виждала да се приготвя и оставя храна за прехвърлителите. Прехвърлителката до смъртта си е била на крака и се обслужвала сама.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД  за разваляне на валиден договор за гледане и издръжка от наследници на прехвърлителя-продавач.

Искът е допустим - съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а съгл. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, когато с договора са прехвърлени вещни права върху недвижим имот, това става по  исков ред. При условие, че кредиторът по договора почине, всеки от неговите наследници може да иска развалянето на алеаторния договор до размера на наследствените си права.

По своята правна характеристика договора за гледане и издръжка е алеаторен такъв и с неговото сключване настъпва транслативният ефект на сделката - правото на собственост на имота или вещта преминава от прехвърлителя върху преобретателя, а преобретателят ще трябва да изпълняват алеаторното задължение за в бъдеще за доставяне на грижи и издръжка. В случай, че преобретателят  не изпълнява поетото алеаторно задължение, договорът може да бъде развален.

При иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД  за разваляне на договор за гледане и издръжка в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за издръжка и гледане с ответника, нуждите на прехвърлителя от издръжка и грижи, както и размерът на необходимите средства за издръжка и естеството на грижите. От друга страна, при условие, че ищецът успее да докаже необходимостта от издръжка и гледане, в тежест на ответника е да докаже че задължението за издръжка и гледане е изпълнявано - фактът на изпълнението на договора е в доказателствена тежест на преобретателя на имота - ответник по предявения иск.

От събраните доказателствата по делото и от свидетелските показания, които съдът кредитира, като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства се установи че ищецът е син на прехвърлителя, който факт не се оспорва от ответната страна и в този смисъл няма спор, че ищецът, като дете на С. З. има качеството на негов наследник по закон съобразно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН.

Не се оспорва между страните и валидността на сключения с нот. акт № 143, т. 2, дело № 665/19.12.1986 г. по описа на ПРС, сключен между В. З. Т. и С. П. Т.а от една страна и З. В.З. от друга страна договор за издръжка и гледане.

Не се споделя тезата на ищцовата страна, че само той е осигурявал издръжката и гледането на прехвърлителя С. З.. Установи се от свидетелските показания, че прехвърлителката преди 22.09.2007 г. (когато е починала) не е имала нужда от гледане, като дотогава същата се е обслужвала сама, била е в добро здравословно състояние и е била жизнеспособна и в състояние сама да обслужва текущите си нужди. Не се установи по делото прехвърлителката да е имала финансови затруднения, налагащи нуждата преобретателите да престират парична издръжка. Установи се, че за недълъг период от време, когато се е разболяла и е била приета в болница за нея са се грижили, както ищецът и неговата съпруга, така и ответниците. Установи се, че отношенията между прехвърлителя и ответниците винаги са били много добри, като последните са й приготвяли и носили храна, цепили са й дърва и са откликвали на нуждите на прехвърлителите.

Установи се, и че след смъртта на съпруга си прехвърлителката е била в състояние, което й е позволявало да се грижи и обслужва сама, без да са били необходими грижи от страна на ответниците или на ангажирани от същите лица, като едва за кратък период от време реди да почине, здравословното състояние на прехвърлителката се е влошило, така, че да има нуждата от преки грижи, които са били осигурени както от ищеца, така и от ответниците. Дори да се приеме, че през този недълъг период е налице неизпълнение от страна на ответниците, то същото би било незначително с оглед изпълнението в останалия период по задължението за издръжка

Не се потвърдиха и твърденията на ищеца, че след кончината на преобретателя В. З. Т., прехвърлителката С. З. е била изгонена от дома на ответниците. Установи се, в тази връзка от свидетелските показания, че двамата прехвърлители сами са пожелали да се преместят в пристройката до къщата на ищеца за по-голямо удобство.

Обсъдено по-горе в изложението бе, че не бе установено по делото прехвърлителят С. З. да е изпитвала нужда от осигуряване на преки грижи и издръжка, но дори да се приеме, че същите се дължат въпреки наличието или липсата на нужда от такива и са престирани от ищеца, следва да се има предвид че последният се явява низходящ на прехвърлителя и като такъв му дължи издръжка при нужда съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 2 СК, което означава, че е бил длъжен да осигурява издръжка на майка си не само от морални съображения, а и по задължение произтичащо от закона. Дори да е налице предоставена от ищеца издръжка и гледане за прехвърлителя, същата е давана въз основа на негов личен дълг към наследодателя, произтичащ от закона и морала, но не и като изпълнение на задълженията на ответниците. Подобно  осигуряване на средства и грижи от страна на ищеца, който е и низходящ на прехвърлителката по никакъв начин не може да доведе до извода за наличие на отказ на преобретателите по договора да престират такива и съответно че е налице виновно неизпълнение от тяхна страна.

По делото не се събраха също и доказателства, които по несъмнен начин да установяват отказ на преобретателя да престира издръжка на прехвърлителя или отказ на същия да му дава издръжка, нито се установиха действия на ответниците, от които да се подразбира такъв отказ.

Искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ответниците за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ищците.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от Ц.В.З. *** срещу Дияна П.З.,***, В.З.В., с ЕГН: **********, от гр. Провадия, Варненска област, ул. *** и П.З.В., с ЕГН: **********, от гр. Провадия, Варненска област, ул. *** ИСК с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения до размер на ½ ид. част на договор за прехвърляне на недв. имот срещу задължение срещу гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 143, т. 2, дело № 665/19.12.1986г. по описа на ПРС, сключен между В. З. Т. и С. П. Т.а от една страна и З. В.З. от друга страна за прехвърляне на 100 кв. м. идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 300 кв. м., находящо се в гр. Провадия, Варненска област, съставляващо парцел XII - 2268 в кв. 165 по плана на града, при граници: П. Ив. К., Г. И., ул. „Бойчо Желев" и улица „Овче поле", ведно с цялата построената в това дворно място жилищна сграда срещу задължението да поеме цялостната им издръжка и гледане докато са живи, като им предостави храна, подслон, облекла и медицински грижи при болест и немощ.

ОСЪЖДА Ц.В.З. *** да заплати на Г.Д. М., ЕГН ********** и Д. П.З.,***, В.З.В., с ЕГН: **********, от гр. Провадия, Варненска област, ул. *** и П.З.В., с ЕГН: **********, от гр. Провадия, Варненска област, ул. *** сумата в размер на 300 лева представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: