Определение по дело №638/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 466/06.11.2023 г. по ВЧНД № 638/2023 г. по описа на Окръжен
съд-Сливен
Производството е по чл. 64, ал. 7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на М.А.С., обвиняем по досъдебно производство №
511/2023 г. по описа на РУ –Нова Загора против Определение № 309/30.10.2023 г. по ЧНД
№ 546/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което на основание чл. 64, ал. 5 от
НПК спрямо обвиняемия С. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".
В жалбата са наведени оплаквания срещу определената от първоинстанционния съд
мярка за процесуална принуда свързани с доводи за отсъствие предпоставките на
процесуалния закон за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. На първо място се
твърди, че лицето не е осъждано и няма опасност да извърши престъпление. В допълнение
се поставя акцент върху обстоятелството, че обвиняемият е направил самопризнания и няма
реална опасност да се укрие предвид заявеното желание да сключи споразумение с РП-Нова
Загора. Финално подчертава, че повдигнатото му обвинение не е за тежко умишлено
престъпление. Моли съда най-тежката мярка за неотклонение да бъде изменена в по-лека. В
с.з. жалбата се поддържа лично и чрез защитник. Допълнително се сочи, че обвиняемото
лице има постоянен адрес в **** като се ангажират дписмени доказателства. Въвеждат се
твърдения за влошено здравословно състояние на обв.С..
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предлага обжалваното
определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Окръжен съд – Сливен, като взе предвид изложените от страните доводи в съдебно
заседание пред настоящата инстанция, оплакванията в жалбата и след като извърши
цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намери следното:
Досъдебно производство № 511/2023 г. по описа на РУ –Нова Загора е образувано на
26.10.2023 г. за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК за това, че на
26.10.2023 г. по автомагистрала „Тракия“, км.242 +500, в землището на с.Езеро, общ.Нова
Загора, противозаконно е подпомагано, чрез осигуряване на транспорт на общо 9 бр.
чужденци, представящи се за граждани на Афганистан, да преминават в страната в
нарушение на закона-чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България като
деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил марка
„Ауди А3“ с рег.№**** и по отношение на повече от едно лице- престъпление по чл.281,
ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК.
С постановление от 27.10.2023 г. на разследващия орган, предявено на
жалбоподателя на същата дата, в качеството на обвиняем е привлечен М.А.С. за това, че
26.10.2023 г. за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК за това, че на
26.10.2023 г. по автомагистрала „Тракия“, км.242 +500, в землището на с.Езеро, общ.Нова
Загора, в съучастие с П.Г.Ч., С.Р.Я. и М.А.С., като съизвършител, с цел деецът да набави за
себе си или за другиго имотна облага, противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване на
транспорт на общо 9 бр. чужденци,представящи се за граждани на Афганистан, да
преминават в страната в нарушение на закона-чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в
Република България като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно
средство-лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№**** и лек автомобил БМВ 323 с рег.№
***, по отношение на повече от едно лице, общо девет лица и е съпроводено с неподчинение
на орган на власт- престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.5, т.6 и т.7, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от
НК. Обвиняемият е дал обяснение по обвинението.
Очевидно в постановлението е допусната техническа грешка при изписване на
третото име на съизвършителя, но доколкото се касае за работно обвинение, пропускът
1

подлежи на корекция. Безспорно от материалите по делото се установява, че обвинение с
визираната по-горе квалификация е повдигнато освен на жалбоподателя С. и на Д.Е.Н.,
П.Г.Ч. и С.Р.Я..
С определение № 309 от 30.10.2023 г. по ЧНД № 546/2023 г. по описа на Районен
съд – Нова Загора, по отношение на обв. С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража".
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и гласни
доказателствени материали, съдържащи данни относими към повдигнатото обвинение,
както и към личността на обвиняемия. Приложени са протоколи за разпит на свидетели,
справки за съдимост, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване
на лица, изготвени са фотоалбуми.
Съгласно справката за съдимост, съдържаща се в материалите по досъдебното
производство на обвиняемият с влязло в сила на 26.06.2020 г. Решение по АНД № 68/2020 г.
по описа на РС-Карнобат, е признат за виновен за престъпление по чл.191, ал.1 от НК,
освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба
в размер на хиляда лева. Видно от представеното в съдебно заседание писмено
доказателство обвиняемото лице е с настоящ адрес ****.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба срещу определението на РС – Сливен е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение. Определението на първоинстанционния съд, с което по
отношение на обв. С. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", е правилно и
законосъобразно.
Съобразно тежестта на обвинението и събрания до момента доказателствен материал,
настоящата инстанция намира за налични предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане
спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Въззивният съд счита,
че събраните до момента доказателствени източници обосновават разумно подозрение по
смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, без да изследва и да извежда категорични изводи за вината
на обвиняемия. За разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не
може да почива на предположения, за задържането под стража по чл. 64 от НПК е
достатъчно наличието само на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, предмет на обвинението. В настоящото съдебно производство се решават
въпроси, които са съществено различни от тези, които следва да обсъжда при постановяване
на присъдата. В конкретния казус данните от свидетелските показания и писмените
доказателства и доказателствени средства, конкретно протоколите за разпит на свидетели,
протоколите за оглед и изготвените фотоалбуми, неразделна част от тях, както и справката
за съдимост на обвиняемото лице на този етап от разследването са достатъчни за
обосноваване на предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК.
Правилно първоинстанционният съд, макар и с оскъдни мотиви по отношение на
обвиняемия /в производството районният съд се е произнесъл и спрямо останалите трима
обвиняеми/ е приел за адекватна оспорената мярка за процесуална принуда. Въззивният съд
намира, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление
с оглед конкретно установените факти за времето и начина на извършване на деянието, за
което е повдигнато обвинение. Механизмът на извършване на деянието обуславящ сериозна
предварителна организация, включваща освен четиримата обвиняеми и техни близки
родственици и съпруги; броят на подпомогнатите да преминат в страната ни лица от
Ислямска република Афганистан, начинът на транспортиране /броят на лицата в
автомобила/ обуславят извод за висока обществена опасност както на деянието, така и на
дееца.
2

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да подчертае, че твърдяното в
жалбата, а именно че в случая се касае за престъпление, което не попада в обхвата на чл.93,
т.7 от НК не кореспондира с материалите по делото. Както вече бе посочено, на обвиняемия
е повдигнато обвинение за престъпление по чл.281, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, което
предвижда наказание лишаване от свобода от две до дванадесет години, поради което в
случая очевидно се касае за обвинение за тежко умишлено престъпление. Що се касае до
твърдението за влошено здравословно състояние на обвиняемия, в тази насока не са
ангажирани доказателства. Съобразно разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС на лишените от
свобода и задържаните лица се осигурява достъп до медицинска помощ и здравеопазване. В
обобщение въззивният съд намира за налична и реална опасността от извършване на
престъпление или укриване, ако по отношение на обвиняемия бъде определена по-лека
мярка за неотклонение. Предвид горното и като се солидаризира с крайните изводи на
Районен съд – Нова Загора за наличие на кумулативните предпоставки по чл. 63, ал. 1 от
НПК за вземане спрямо обвиняемия Василев на първоначална мярка за неотклонение
"Задържане под стража", на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, настоящият състав намери, че
Определение № 309/30.10.2023 г. по ЧНД № 546/2023 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, с което на основание чл. 64, ал. 5 от НПК спрямо обвиняемия С. е взета мярка за
неотклонение "Задържане под стража", следва да бъде потвърдено.
По описания по-горе начин, съдът постанови съдебния си акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3

Номер на акта:	466
Дата:	6 ноември 2023 г. (в сила от 6 ноември 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200600638
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 ноември 2023 г.

Определение по дело №638/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите