Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на осми декември през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА
ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 625 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 21.10.2019 г. СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 57804/17
г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ, предявени от „Т.С.“ ЕАД, че
ответникът С.Г.Г. дължи на ищеца сумата от 1 370,60 лв., представляващ
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „******,
както и сумата от 13,80 лв.- главница за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. със законната
лихва върху сумите от 08.11.2016 г. до окончателното им изплащане, като е
отхвърлил предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
151,95 лв.-обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 17.10.2016 г., както и сумата от 2,02
лв.-обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение за
периода 15.09.2015 г.-17.10.2016 г.Решението е постановено при участието на „Н.“
ЕАД като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете.Въззивникът излага доводи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява въз основа на
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София, с които се регламентират отношенията между
потребителите и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.Твърди, че в раздела на
ОУ-„Заплащане на ТЕ“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия-30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
поддържа становище, че задължението на ответника за заплащане на дължимите суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца за доставка на топлинна енергия.Излага доводи, че
общите фактури на дружеството се публикуват на сайта на дружеството на
петнадесети август всяка календарна година и от тази дата тече едномесечният
срок за плащане.Излага оплаквания за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд относно изпадането на ответника в забава.Моли съда да
отмени решението в обжалваната от него част и да уважи исковете.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника- С.Г.Г. срещу
първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с оплаквания,
че в посочената част решението е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.Твърди, че
по делото не се спори, че той е собственик на процесния имот, и че в процесната
сграда ЕС не е имало отопление, като абонатите са ползвали топлинна енергия
само за подгряване на топла вода.Спори се дали ищецът е определил правилно
количеството изразходвана БГВ в имота, а оттам и количеството доставена
топлинна енергия.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за определяне на количеството ползвана гореща вода съобразно
чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. въз основа на норма за
потребление от 140 л. на обитател за едно денонощие поради неосигурен достъп до
имота и то на база трима живущи в имота, като твърди, че не е доказан
неосигурен достъп.Дори и да е установен недоказан достъп, неправилно сметките
са начислени на база три живущи в имота лица, а не само на едно лице.Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице промяна в обстоятелствата от
подаване на молбата-декларация от 2001 г.Поддържа становище, че рекламационното
производство няма задължителен характер.Моли съда да отмени решението в
обжалваната от него част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Н.“ ЕАД не взема становище по
въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 08.11.2016 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Г.Г. за
сумата от 1 370,60 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г., сумата от 151,95
лв.-законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 17.10.2016 г., както и 13,80
лв., представляваща сума за дялово разпределение и 2,02 лв.-законна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на задължението.Твърди, че ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 63474/16 г. на
СРС, 43 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че на основание &, т.2а от ДР на ЗЕ ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик на
следния топлоснабден имот- апартамент № 35 в гр.София, жк „******.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.В чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в
която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо инженеринг” ООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 1 370,60 лв.-главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015
г., сумата от 151,95 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 17.10.2016
г., както и 13,80 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода
01.05.2014 г.-30.03.2015 г. и 2,02 лв.-законна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 17.10.2016 г. със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението
Със заявление вх.№ 3074234/08.11.2016 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Г.Г. за
процесните суми.На 27.12.2016 г. СРС, 43 с-в, по ч.гр.д.№ 63474/67 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
връчено на ищеца на 24.07.2017 г.Исковата молба е подадена на 23.08.2017 г.
Представено е решение от 20.09.2002 г. на ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „******за сключване на
договор с „Нелбо инженеринг“ ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.
На 25.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
жк „******и „Нелбо инженеринг“ ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.
Видно от нотариален акт № 74 по н.д.№ 20838/95 г. и от
договор за доброволна делба, оформен с нотариална заверка на подписите, С.Г.Г.
е собственик на апартамент № 35 в гр.София, жк „******.
С молба-декларация вх.№ ОП-5547/19.10.2001 г. С.Г.Г. е
поискал от „Т.С.“ ЕАД откриване на партида за процесния имот, като е декларирал,
че семейството му се състои от един член.
Представен е и констативен протокол от 24.05.2015 г. /втора дата/, подписан
от домоуправителя на ЕС- Л.Трифонова и от служител на ФДР, от който е видно, че
абонатът С. Г. не е осигурил достъп във
връзка с годишен отчет на уреди за дялово разпределение в бл.908, вх.Б, ап.35
/л.78 от делото/, както и изравнителна сметка за периода м.05.2014 г.-м.04.2015
г. със сума за доплащане 280,39 лв. и с посочени лица-3.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Н.М.е установено,
че вх.Б на бл.***в жк „***“ от 2004 г. се снабдява с топлоносител гореща вода
посредством индиректна абонатна станция /АС/ тип Брутерм 200/100 kW.Топлинната енергия, постъпила в процесната ЕС се измерва
с определеното от нормативната уредба средство за измерване /СИ/-общ топломер.ФДР
е извършила разпределението на топлинната енергия за топла вода след реален
отчет на водомерите за гореща вода в сградата.През исковия период в процесната
сграда няма отопление, т.е. подгревателят за отопление не работи.Във вх.Б на
бл.***в жк „***“ абонатите ползват топлинна енергия само за услугата битово
горещо водоснабдяване /БГВ/.В процесния апартамент няма извършен отчет.През
м.05.2015 г. ответникът не е осигурил достъп до имота, за което е съставен
констативен протокол на 24.05.2015 г. /втора дата/.Сумите за топла вода са
начислени на абоната на база три броя потребители съобразно разпоредбата на
чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., според която при липса на
узаконен водомер в имота или достъп за отчет се начисляват по 0,14 куб.м. на
един потребител за едно денонощие.Фактурираната сума за процесния период е
1 090,16 лв., а след съобразяване на резултата от изравнителните сметки
/280,39 лв./ сумата за реално потребена топлинна енергия възлиза на
1 370,55 лв.Посочената сума е без предишни неплатени и просрочени суми и
без начисляване на лихви по тях, както и без сторнирани суми от евентуално
извършени плащания по време на процесния период или след него.В посочената
главница не са включени суми, дължими на ФДР за отчет на уредите и изготвяне на
изравнителните сметки.Ищцовото дружество е начислявало сумите съгласно действащите
към момента нормативни документи.Технологичните разходи са отчислявани
ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия преди нейното
разпределение.Общият топломер в АС преди и след процесния период е преминавал
на периодична проверка съгласно заповедите на ДАМТН, като проверките са
извършвани от лицензирани фирми.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
не му е представен документ за промяна на броя на живущите в жилището.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице В.Петрова
е установено, че няма данни за направени плащания за покриване на начислените
суми за процесния период.Начислените суми за дялово разпределение възлизат на
13,80 лв.Размерът на законната лихва върху главницата за периода от датата на
изпадане в забава до 15.11.2017 г.
възлиза на 398,32 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди.По отношение стойността на реално
доставената топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на техническата
експертиза, като е изложил съображения, че съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба
№ 16-334/2007 г. /отм./ клиентът има задължение да осигури достъп до имота за
отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и разпределение на
топлинната енергия, в противен случай месечното потребление се изчислява
съгласно чл.69, ал.2, т.2 от цитираната наредба за изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти и чл.70, ал.4 за топлинна енергия в имотите.Приел
е, че клиентът има право на рекламация в определен срок, каквато ответникът не
е направил.Съдът се е позовал на представения по делото констативен протокол за
неосигурен достъп, а по отношение броя на живущите е приел, че
молбата-декларация е подадена през 2001 г. и е налице промяна към момента на
процесния отчет, като при несъгласие ответникът е следвало да уведоми
доставчика по надлежния ред.По отношение на мораторната лихва върху главницата
за топлинна енергия съдът е приел, че ответникът не е изпаднал в забава поради
нищожност на клаузата на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия, в сила от
12.03.2014 г., респ. поради липса на доказателства кога са публикувани
месечните сметки в сайта на дружеството.Претенцията за мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение е отхвърлена поради липса на доказателства
за отправена покана от кредитора до
ответника.
По делото не се спори, че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия.Спори се относно размера на доставеното количество топлинна
енергия за БГВ.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба №
16-334/2007 г. /отм./, действала през процесния период изразходеното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление
на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие-когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени,
имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.Настоящият съдебен
състав счита, че в случая са налице предпоставките за начисляване на топлинната
енергия по реда на чл.69, ал.1, т.2, предл.посл. от Наредба № 16-334/2007 г. /отм./.В разпоредбата на чл.70, ал.2 от
същата наредба е предвидено задължение на клиентите да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето, извършващо услугата дялово
разпределение, за отчитане показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или
за осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях.По
делото е представен констативен протокол, приет в съдебно заседание на
18.06.2019 г., който не е оспорен от ответника, и в който е удостоверено, че на
втора дата-24.05.2015 г. за процесния апартамент с абонат С.Г. не е осигурен
достъп, поради което ответникът не може да черпи права от неизпълнение на
задължението си и от собственото си бездействие.Същият не се е възползвал и от
предоставената му възможност, уредена в чл.70, ал.5 от Наредба № 16-334/2007 г.
/отм., в редакцията преди изм. ДВ
бр.74/19 г./ да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната
сметка в 3-месечен срок от получаване на същата от упълномощения за сградата
представител и определянето й според показанията на уредите.Съдът намира обаче,
че неправилно е начислена топлинна енергия на база потребление на три
лица.Видно от молбата-декларация ответникът е посочил, че семейството му се
състои от един член.Липсват доказателства за променен брой на потребителите в
имота и за подадени такива данни от потребителя, което да е послужило като
основание за посочване на три лица в изравнителната сметка.В съдебно заседание
вещото лице също е пояснило, че не му е представен документ, от който да е
видно, че действително е променен броя на живущите в жилището.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е провел пълно доказване, че размерът на
предоставената топлинна енергия следва да се определи в посочения размер за
трима обитатели и сумата следва да се определи на база потреблението за един
обитател, т.е. в размер на 456,87 лв.Липсата на проведено рекламационно
производство не е пречка за определяне на размера на потребеното количество
топлинна енергия съгласно действащата нормативна уредба в последващо исково
производство.
По отношение на размера на начислените суми за дялово
разпределение не се съдържат конкретни оплаквания във въззивната жалба.Същият е
определен от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2
е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.По
делото липсват доказателства дали и на коя дата фактурите /вкл. общата фактура/ са публикувани на интернет страницата на
ищцовото дружество.Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на това
обстоятелство включително и пред настоящата инстанция.Поради изложеното съдът намира, че за вземанията на ищеца за стойността на
топлинна енергия за исковия период ответникът не е изпаднал в забава и искът за
мораторна лихва върху задължението за главница за доставена топлинна енергия е
неоснователен. Цитираните във въззивната жалба клаузи относно изпадане на
купувачите на топлинна енергия в забава касаят Общите условия от 2008 г., които
не са приложими към процесния период.
Ответникът не дължи и мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за сумата
над 456,87 лв. до 1 370,60 лв., както и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство над 205,49 лв., а
за заповедното-над 15,30 лв., като вместо него се постанови решение, с което искът
в посочената част се отхвърли като неоснователен.В останалата част решението
следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия и сумата от 200,57 лв.-разноски за първата инстанция, както и 227,42
лв.-разноски за въззивната инстанция или общо 427,99 лв.Съдът намира за неоснователно
възражението по чл.78, ал.5 ГПК, заявено от въззивника-ищец, тъй като размерът
на договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение на пълномощника на
въззивника-ищец /300 лв./ е под минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. и възлизащ на 337,69 лв.С оглед изхода на спора
разноски на въззивника-ищец не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
21.10.2019 г. на СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 57804/17 г. в частта, с която е уважен
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за
топлинна енергия за сумата над 456,87 лв. до 1 370,60 лв., както и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по исковото
производство над 205,49 лв., а за заповедното-над 15,30 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Г.Г. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата над 456,87 лв. до 1 370,60 лв., представляваща главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „******, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* и със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на С.Г.Г. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***-партер,
офис 1 сумата 427,99 лв. /четиристотин двадесет и седем лева и
деветдесет и девет стотинки/-разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.