№ 587
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300500275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.187 ал.1
т.1 и т.10 от КТ и чл.23 б.“в“ от Инструкция за работа на машинист,
локомотивен и помощник –машинист, локомотивен в „БДЖ – Пътнически
превози“ ЕООД / в сила от м.юли,2020г./
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Поделение за
пътнически превози - Пловдив към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД,
БУЛСТАТ 1754056470228, против Решение № 2358/01.12.2021г. по гр.д.№
8726/2021г., постановено от Районен съд –Пловдив, XV гр.с., с което е
отменена Заповед № 230/7.05.2021г., изд. от пълномощник на директора, с
която на ищеца КР. Н. Ц., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ както и е осъдено да заплати на адв.М.С. Н., сума в
размер на 350 лв., за направени разноски по делото; както и е осъдено да
заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив сума в размер от 50 лева, представляваща държавна
такса върху уважения иск. Моли да бъде отменено атакуваното решение и
вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения
иск.
1
Въззиваемата страна КР. Н. Ц., ЕГН **********, чрез адв.М.Н.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от ищеца КР. Н. Ц. против
„Поделение за пътнически превози - Пловдив към БДЖ – Пътнически
превози“ ЕООД е заведена искова молба, с която посочва, че е
дисциплинарно наказан от дружеството- работодател със забележка, поради
неявяване му на работа на 14.04.2021 г. Изтъква, че тя е незаконосъобразна,
тъй като ответното дружество е било запознато по надлежния ред, че ищецът
няма да се яви на работа, като от него са изложени мотиви, че неявяването на
работа се дължи на обстоятелството, че е бил седми пореден ден на работа,
без ползване на непрекъснат междуседмична почивка от 36 часа, който му се
полага. Провел е разговор по телефона с госпожа Б., която заема длъжност
началник наряд, като й изложил горепосочените причини и съответно е
заявил, че няма да положи този извънреден труд. Твърди, че обичайно до
16:15 часа, ако работник не се явява на работа се уведомява локомотивен
наряд, а след този час 16:15 се уведомява депо-майстора. Ищецът е наблегнал,
че по принцип липсват графици предварително обявени за месеци, а той е
семейно ангажиран и не желае да полага извънреден труд. Заявява, че
господин Златев, който е искал обяснение по реда на чл. 193 КТ, не му е
работодател, нито господин Ч., който е наложил дисциплинарното наказание.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който
се ответникът „Поделение за пътнически превози - Пловдив към БДЖ –
Пътнически превози“ ЕООД от своя страна твърди, че ищецът е следвало да
уведоми дежурния депо-майстор, след което да представи съответния
документ в оправдание за неявяването му на работа. Оспорва се, че е била
нарушена междуседмичната му почивка от 36 часа, тъй 1 като промяна на
смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната
седмичната почивка може да бъде по-малък размер от почивката в ал. 2 на чл.
153 от КТ, но не по -малко от 24 часа, в случай когато действителната и
техническата организация на работа в предприятието налага това. Посочва, че
уведомлението, което ищецът е депозирал не е такова, а по съществото си
2
представлява отказ за получаване на извънреден труд. Поддържа, че инженер
С.З. и инженер А.Ч. са надлежно упълномощени съответно да искат
обяснения и да налагат дисциплинарни наказания. Спазен бил надлежния ред
за налагане на дисциплинарно наказание.
В хода на производството са приложени всички относими
документи към издадената Заповед № 230/07.05.2021г. Разпитани са и двама
свидетели съответно Н. К. и св. И. К..
Районен съд – Пловдив, за да постанови решението, излага
основни съображения, че е доказано по делото лицето, издало атакуваната
заповед – инж.Ч./упълномощен от дииректора на поделение за пъчнически
превози Пловдив-А.Д./, като дисциплинарно-наказващ орган, е издал тази
оспорвана заповед на 7.5.2021г и следва да се приеме, че преклузивният
двумесечен срок по чл.194, ал.1 от КТ е спазен. Районният съд е наложил
правен извод, че с оглед събраните свидетелски показания и останалия
доказателствен материал/писмени доказтелства/, които са абсолютно
еднопосочни и безпротиворечиви, по безспорен начин се е доказало, че
ищецът е работил шест последователни дни и има право на междуседмична
почивка по смисъла на чл.153 ал.2 от КТ. Доказало се е също, че той е
уведомил г-жа Б. /наряд/ и която била отговорна за изготвянето на графиците
на процесната дата. Освен всичко това ищецът е подал заявление за отказ да
полага извънреден труд на процесната дата, която безспорно е щяла да бъде
седми пореден работен ден. Районният съд аргументира, че при ответника
обичайно е нямало предварително изготвен график за месеца, а той се е
изготвял непосредствено преди предстоящия работен ден, което поставя
работниците в ситуация, която предполага допълнителен стрес и чувство на
несигурност. В конкретния случай Ц. е уведомил веднага наряда, че няма да
полага труд на 14.04.2021г., след което е пуснал и писмено уведомление.
Районният съд е посочил, че дали наряда ще уведомява депо-майстора или
обратното е въпрос на организация на работата, с която дейност следва да се
занимава и организира от работодателя. Не е основателно възражението на
ответника, че е приложима разпоредбата на чл.153 ал.3 от КТ, тъй като в
случая не се установява, а и няма твърдения за промяна на смените.
С въззивната жалба на „Поделение за пътнически превози -
Пловдив към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД са направени възражения за
3
неправилност на правните изводи на Районния съд, защото е игнорирано
приложението на Инструкция за работа на машинист, локомотивен и
помощник –машинист, локомотивен в „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД /
в сила от м.юли,2020г./. Счита също, че не става ясно защо са кредитирани
показанията на св.К., а не на св.К.. намира, че не е доказано извършването на
уведомяването на г-жа Б. /наряд/.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът намира, че по делото правилно е възприето от Районния
съд, че след като ищецът е работил шест последователни дни, то в такъв
случай има право на междуседмична почивка по смисъла на чл.153 ал.2 от
КТ. В тази насока, следва да се подчертае, че от съдържанието на посочената
норма на чл.23 б.“в“ от Инструкция за работа на машинист, локомотивен и
помощник –машинист, локомотивен в „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД /
в сила от м.юли,2020г./ не се налага извод, че има противоречие с по-горния
по степен нормативен акт. Обосновано са кредитирани показанията на св. Н.
К., тъй като същият е представител на синдикат, по-конкретно е председател
на Федерация на транспортните работници. Посочил е, че за да се изпълни
седмичната норма са необходими 39 часа. В тази връзка е заявил, че в
синдиката имат практика да отказват да работят на следващия седми ден, тъй
като се нарушават нормите на безопасност, поради липса на необходимата
почивка и затова са изготвили заявления за отказ. За конкретния случай е бил
уведомен за отказа за полагане на труд от К. на 14.04.2021г. и входирането на
заявлението за отказ за работа за конкретния ден. Нарядът излиза в 15,30 часа
и се пуска есемес за разписанието. То влиза в сила в 00,00 часа за следващия
ден. Практиката е да се уведомява наряда, който назначава хората за работа.
Свидетелят е уточнил, че по този въпрос има предписание от Инспекцията по
труда от преди две години, като той самият лично бил подал жалба. Имало
4
хора, които работили повече от 15 дни, без да се спазват почивките.
Въззивната инстанция намира показанието на св.К. за много
убедително и компетентно относно зададените му въпроси по спора. Относно
атакуваната заповед, съдът намира, че доводите на ищеца /сега въззиваема
страна/ насочват, че не са допуснати описаното нарушение на трудовата
дисциплина, защото са подкрепени със свидетелско показание /на св.К./ и с
писмено доказателство /заявление с вх.№ 40-12-172/14.04.2021г. до ППП –
Пловдив за отказ за полагане на извънреден труд на осн. чл.153 от КТ на
датата 14.04.2021г./.
Решението се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски по делото не се претендират от въззиваемата страна.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2358/01.12.2021г. по гр.д.№
8726/2021г., постановено от Районен съд –Пловдив, XV гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5