РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Русе, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело №
20234500100743 по описа за 2023 година
Предявените искове са с правно основание чл.511, ал.3 във вр.с ал.1 КЗ и чл.45
ЗЗД.
Ищецът О. И. Р., чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на
04.03.2023 г. в гр.Русе, на път I-5 В. П., при управление на т.а. „МАН“, модел „ТАХ
18440“, рег. №ВХ 9924 НЕ , с полуремарке рег.№ВХ1286XF е извършил нарушение на
правилата за движение и причинил ПТП. Твърди, че водача на т.а., при извършване на
маневра-излизане от Тир паркинг от обозначеното за „вход“ място, с посока на движение
Русе-Бяла, заема двете ленти за движение, като по този начин отнема предимството на
правомерно движещия се по пътя с посока Русе-Бяла мотоциклет „Хонда“, рег.№СС0913В,
управляван от ищеца. Зa да избегне удар с т.а.,Р. направил опит дa спре, пpи кoйтo загубил
контрол над мотоциклета и падал на дясната си страна, поради което и пострадал.
Заявява, че ПТП било посетено от полицейски служител, който съставил КП за ПТП с
пострадали №176/50 и че във връзка с процесното ПТП било образувано ДП 77/2023 г. по
описа на ОДМВР-Русе/пр.пр. 1339/2023 г. по описа на РП-Русе/.
Счита, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на т.а. „МАН“, модел „ТАХ
18440“, рег. №ВХ 9924 НЕ, който не съобразил поведението си на пътя с чл.5, ал.1, чл.8, ал.1
и чл.25, ал.1 ЗДвП. Заявява, че след процесното ПТП посетил УМБАЛ „Канев“АД-Русе с
оплаквания от силни болки и значително ограничение на движенията в областта на дясна
раменна става. При извършеният преглед се установили следните телесни увреждания:
дислокация на дясната раменна става, счупване на горния край на дясна раменна кост,
състоящо се във фрактура на шийката и големия туберкул, травма на гръдния кош.Било
предприето лечение-репозиция на луксацията на дясната раменна става, която била
имобилизирана с ортеза. След тридневен болничен престой, ищецът бил освободен, с
препоръки за продължаване на лечението в друго лечебно заведение, спазване на щадящ
режим на покой, без да натоварва травмирания крайник, както и да приема обезболяващи
медикаменти пpи нужда. На 07.03.2023 г., поради продължаващи болки е бил
хоспитализиран в УMБAЛCM „Н. И. Пирогов" ЕАД, където му е била извършена
1
оперативна интервенция- hemialloplastica AHS dex- тотална замяна на раменна става.
Ищецът е бил изписан от болницата на 12.03.2023 г., с препоръки за спазване на
следстационарен режим, провеждане на рехабилитационна програма в съответния
оздравителен период и продължаване на антикоагулантната терапия.
Твърди се и че получените от ПTП травми му били причинили болки и страдания,
които са били със значителен интензитет през първите месеци след инцидента. Предвид
нараняванията си, Р. е следвало да спазва щадящ режим на покой, без да натоварва
сменената раменна става на дясната си ръка, което довело до невъзможност да посреща
самостоятелно ежедневните си битови нужди/хранене, обличане, тоалет/, за задоволяване на
които е ползвал помощта на своите близки и роднини. Това допълнително засилвал
чувството му за безпомощност и уязвеност, като се считал за постоянно бреме за своите
близки и роднини. Травмираният му крайник е бил обездвижен и силно болезнен, изпитвал
силна и нестихваща болка в травмираната област, трудно повлияваща се от приеманите
обезболяващи. Преди инцидента не бил имал подобни проблеми и е бил активен човек,
като е водил нормален начин на живот. След процесното ПTП настъпили редица
неблагоприятни промени в ежедневието му- загуба на сън, неспокойство, унило състояние
на духа, трудно придвижване, нестихващи болки. Смяната на раменната става щяла да
допринесе за един по-тежък и продължителен възстановителен период. Ищецът изпитвал
страх и уплаха от случилото се.
Твърди и че във връзка с лечението на претърпените травми е направил разходи в
размер на 5200.40 лв.
Ищецът твърди и че съгласно изискванията на КЗ входирал претенция до НББАЗ на
21.07.2023 г. Случаят бил разгледан и от НББАЗ и с писмо от 04.08.2023 г. му били отказали
заплащане на обезщетения.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата в размер на 50000.00 лв./съгласно допуснато в о.с.з. на 29.05.2024 г.
увеличение на иска/- представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат на ПТП, причинено на 04.03.2023 . от водач на т.а. „МАН“, модел „ТАХ 18440“,
рег. №ВХ 9924 НЕ , с полуремарке рег.№ВХ1286XF в гр.Русе, на път I-5 , ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2023 г. до окончателно заплащане, както и сумата от
5200.40 лв.-имуществени вреди от същото ПТП за направени разходи за лечение, ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2023 г. до окончателно заплащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника Сдружение "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен
отговор, в който счита предявените искове за неоснователни. Не оспорва валидността на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор „ГО“-
зелена карта за т.а. „МАН“, модел „ТАХ 18440“, рег. №ВХ 9924 НЕ , с полуремарке рег.
№ВХ1286XF, сключен с украинска застрахователна компания, валиден към датата на
процесното ПТП. Намира претенциите на първо място за неоснователни като оспорва
посочения в исковата молба механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване.
Оспорва твърдението за противоправно поведение от страна на водача В. П., респ. за
извършени от него нарушения на ЗДвП, както и че същия има вина за настъпване на
процесното ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Р., както и възражение за прекомерност на
претенцията за заплащане на неимуществени вреди. Отделно, оспорва изцяло иска за
заплащане на имуществени вреди и началната дата на дължимост на лихвата за забава.
Претендира и направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От представения като писмено доказателство КП за ПТП с пострадали
2
№176/50/04.03.2023 г./л.7/, издаден от служител на МВР е видно, че на 04.03.2023 г. в 07.10
ч. в гр.Русе, на път I-5 /Русе-Велико Търново, посока към гр.Бяла/ е настъпило ПТП с
участието на т.а. „МАН“, модел „ТАХ 18440“, рег. №ВХ 9924 НЕ , с полуремарке рег.
№ВХ1286XF , управляван от В. П., гражданин на Украйна и мотоциклет „Хонда“, рег.
№СС0913В, управляван от ищеца. В КП е посочено, че О. Р. е с деформация на дясна
раменна става, настанен в ортопедия, както и че обстоятелствата и причините за ПТП се
изясняват. По повод на инцидента е образувано ДП 77/2023 г. по описа на ОДМВР-
Русе/пр.пр. 1339/2023 г. по описа на РП-Русе, копие от което е приложено по делото/ по
реда на чл.212, ал.2 НПК срещу неизвестен извършител, водено за престъпление по чл.343,
ал.1,б.“б“ вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК. Досъдебното производство не е приключило към
настоящия момент.
Страните по делото не спорят, относно валидността на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор „ГО“-зелена карта за т.а.
„МАН“, модел „ТАХ 18440“, рег. №ВХ 9924 НЕ, с полуремарке рег.№ВХ1286XF, сключен с
украинска застрахователна компания, валиден към датата на процесното ПТП. Този факт е
посочен като безспорен и в изготвения в о.с.з. на 20.03.2024 г. доклад по делото.
Приложена е отправената от ищеца до ответника претенция за изплащане на
обезщетение вх. № 2066/21.07.2023 г. за претърпените от него щети във връзка с ПТП от
04.03.2023 г., както и отговор на ответника от 04.08.2023 г., в който е посочено, че към
момента НББАЗ не може да се произнесе по претенцията поради липса на окончателен акт
по образуваното ДП и/или влязла в законна сила присъда/л.18-л.20/.
Към доказателствения материал са приобщени и заверени копия от 4 броя фактури, с
косови бонове към тях, както и един касов бон на обща стойност от 5200.40 лв. - заплатени
от ищеца разходи за лечение.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да се вземе предвид от съда при
постановяване на съдебния акт, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищеца е
претърпял следните увреждания: изкълчване на дясната раменна става, многофрагментно
счупване на дясна раменна кост в близкия край, наложило хемиалопластика. Същите могат
да бъдат получени, както е описано в ИМ, а именно при ПТП от 04.03.2023 г. Вещото лице е
посочило, че установеното многофрагментно счупване на дясна раменна кост не е
подлежало на задоволителна репозиция/извършена в УМБАЛ Канев/ и се е наложило
отстраняване на фрагментите и имплантиране на изкуствена глава на раменната
кост/извършено в УMБAЛCM „Н. И. Пирогов"/, която ще остане имплантирана до края на
живота на ищеца, освен ако не се наложи замяната й. Вещото лице е посочило, че при
установените увреждания, болките са най-силни непосредствено след получаването им, след
което продължават със значителен интензитет до обездвижване на крайника и прилагане на
анестезия. Болки със значителен интензитет се усещат и в следоперативния период, които
обикновено се купират с обезболяващи медикаменти. Болки с по-слаб интензитет, нo c
постоянен характер е обичайно да се усещат за по-дълъг период от време, /месеци и години/
особено при промяна в атмосферните условия. Експертът е уточнил, че при изписването на
Р. от УMБAЛCM „Н. И. Пирогов му е препоръчано да провежда „рехабилитационна
програма в съответния оздравителен период", което най-общо означава да спазва
препоръчаната му програма за раздвижване на крайника, което може да се постигне в
домашни условия.
Вещото лице е посочило, че не е могло да установи актуалното здравословно състояние
на ищеца, т.к. адвоката на ищеца е уведомил експерта, че Р. няма възможност да се яви на
преглед защото работи в чужбина.
Вещото лице установява, че заплатените медицински услуги от ищеца имат връзка с
лечението на травмите от процесното ПТП.
3
Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно
обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от предмета на доказване
по делото е съобразена изцяло от вещото лице при изготвяне на изслушаната и приета по
делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е обсъдило изключително подробно
събраните по делото доказателства и медицинската документация, поради което и съдът
изцяло кредитира приетата медицинска експертиза.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира като обективна и компетентно дадена. В същата експертът е посочил
следния механизъм на процесното ПТП: Ha 04.03.2023 г. в paйoнa нa на 4+700 нa път I-5
„Pyce- Бялa" със скорост oкoлo 60 -70 км/час се движи в лявата лента мотоциклет „Хонда
MF 05", c per.№ CC 0913В, управляван oт Р.. B cъщoтo време от входа на паркинг започва дa
излиза влекач с марка „МАН", модел „ TAX 18440" с per.№ BX 9924 НЕ, с прикачено
полуремарке с per.№ BX1286XF. Водачът нa мотоциклета намалява скоростта си, след като
възприема влeкaчa с ремаркето нa входа нa паркинга, кoйтo cпиpa нa входа преди да навлезе
на главния път. След това водачът нa мотоциклета зaпoчвa рязко дa ускорява скоростта на
мотоциклета до 75 км/час/при разрешена в участъка скорост до 60 км/час/ и продължава
движението си в лявaтa лента, като преценява че товарния автомобил нямa да е oпacнocт за
движението му по глaвния път. B същият момент, процесния товарен автомобил рязко
потегля и започва маневра „нaвлизaнe на главния път, съчетано с десен завой", кaтo навлиза
на пътното платно. При движение напред тoй зaeмa двете ленти зa движение oт пътя и
нaпълнo oтнeмa предимството зa движение нa мотоциклет „Хонда MF 05". Намирайки се на
около 64 метра от товарния автомобил, водачът на мотоциклет „Хонда“ възприема опасност
от предприетата маневрата на товарния автомобил и предприема аварийно спиране, при
което губи устойчивост, пада на пътната настилка и до мястото на спиране се плъзга нa
дясната си страна около 42,80 метра без да настъпи съприкосновение с т.а.
Вещото лице посочва,че основната техническа причина зa ПТП са действията на вoдaчa
на т.а. „МАН“, който предприема маневра „навлизане нa главен път" през входа на
паркинга без дa пропусне мотоциклета, движещ се по пътя с предимство. Допълнителна
причина зa ПТП ca и действията нa водача на мотоциклета-ищеца Р.. Той е имал техническа
възможност дa възприеме товарния автомобил при видимост над 100 метра, но не е
преценил действията нa вoдaчa на т.а. и рязко е увеличил скоростта си нa движение, след
което интензивно е задействал спирачната система на мотоциклета без дa се съобрази с
пътнaтa обстановка, като е загубил устойчиво движение и е паднал нa пътната настилка без
дa се удари в т.а.
Експертът заключава и че при установената скорост на движение от 75 км/час,
произшествието не е било предотвратимо от страна на водача на мотоциклета чрез спиране,
но e било предотвратимо при движение с разрешената скорост за пътния участък-до 60
км/час. Водачът на т.а. e имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез изчакване и
пропускане на мотоциклета и извършване на маневрата без да пречи на другите участници в
движението през изхода нa паркинга, където е имало трета ускорителна лента за излизащи
от паркинга МПС.
По делото е разпитан свидетелят Б. С./познат на ищеца/, който сочи, че след
проведеното в гр.София лечение, Р. му е гостувал и видимо не можел да си движи ръката, да
се обслужва с нея, изпитвал болки.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, т.к. имат пряко наблюдение върху
физическото състояние на ищеца след безспорно претърпения инцидент, а и не са
опровергани от доказателствана по делото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.3 КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да
4
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл.496, ал.1 КЗ, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл.380 КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост на
иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора. Ответникът не
оспорва обстоятелствата - основание на претенцията, а именно застрахователят на водача на
МПС, което се намира извън територията на страната да няма кореспондент за територията
на РБългария. Легитимацията на ответника се аргументира и с разпоредбата на чл.511, ал.3
КЗ, съгласно който текст в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие
по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл.511, ал.3 КЗ, бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен
срещу застрахователя на виновния водач.
В случая по делото е установено/ а и няма спор между страните/, че т.а. „МАН“, модел
„ТАХ 18440“, рег. №ВХ 9924НЕ е обичайно пребиваващ на територията на Украйна, както и
че преди подаване на исковата молба /на 21.07.2023 г./ ищеца е отправил пред НББАЗ
писмена покана за заплащане на обезщетение, като в тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ,
Бюрото се е произнесло по така предявената претенция и е посочило, че не може да се
произнесе по претенцията поради липса на окончателен акт по образуваното ДП и/или
влязла в законна сила присъда/л.18-л.20/.
С оглед данните за депозирана претенция пред НББАЗ и изтекъл срок по смисъла на
КЗ, съдът намира депозираните искови претенции за процесуално допустими.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по
договор застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, сключен със
застраховател, установен в държава, различна от Република България към датата на
събитието настъпило в Република България.
В настоящият случай съдът намира, че са установени горепосочените предпоставки,
обуславящи отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинени вреди.
По делото се установи както механизма на ПТП, така и причините за това. От приетата
съдебна-автотехническа експертиза се установява, че основната техническа причина зa ПТП
са действията на вoдaчa на т.а. „МАН“, който предприема маневра „навлизане нa главен път
" през входа на паркинга без дa пропусне мотоциклета, управляван от ищеца, движещ се по
пътя с предимство.Водачът на т.а. е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез
изчакване и пропускане на мотоциклета и извършване на маневрата без да пречи на другите
участници в движението през изхода нa паркинга, където е имало трета ускорителна лента за
излизащи от паркинга МПС.
Установи се също, че в резултат от ПТП ищецът получил следните телесни
увреждания: изкълчване на дясната раменна става, многофрагментно счупване на дясна
раменна кост в близкия край, наложило хемиалопластика. Установените увреждания следва
да се преценяват по медико-биологичния признак-трайно затрудняване на движенията на
десен горен крайник, за срок повече от 30 дни. Ищецът е бил настанен в болнични заведения
за периода 04.03.2023 г.-12.03.2023 г., като в УMБAЛCM „Н. И. Пирогов" му е поставена
изкуствена става, която ще остане имплантирана до края на живота на ищеца, освен ако не
се наложи замяната й. Вещото лице е посочило, че при установените увреждания, болките са
най-силни непосредствено след получаването им, след което продължават със значителен
интензитет до обездвижване на крайника и прилагане на анестезия. Болки със значителен
интензитет се усещат и в следоперативния период, които обикновено се купират с
обезболяващи медикаменти. Болки с по-слаб интензитет, нo c постоянен характер е
5
обичайно да се усещат за по-дълъг период от време, /месеци и години/ особено при промяна
в атмосферните условия.
Свидетелят С. изнася данни, че и към настоящия момент ищецът има затруднения в
движението на дясната си ръка, както и че след оперативната намеса не можел да се
обслужва с нея.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение- по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4
от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, и отчете вида и характера на доказаните по делото
увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на
болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на
ищеца към датата на ПТП /42 г./, начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на Р.,
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Наред с това следва да се съобрази и обстоятелството, че не могат да
бъдат точно установени, поради което и не подлежат на доказване като известни
обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който изпитва човек, при ПТП, както и
неудобството от имплантиране на изкуствена глава на раменната кост, която ще остане
имплантирана до края на живота на ищеца. Съдът обаче съобразява и посоченото в приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза, че вещото лице не е могло да установи
актуалното здравословно състояние на ищеца, т.к. адвоката на последния е уведомил
експерта, че Р. няма възможност да се яви на преглед защото работи в чужбина. Т.е. съдът
приема, че към момента е налице подобряване на здравословното състояние на ищеца.
Видно от всичко гореизложено, пострадалият е претърпял вреди, които не се
отличават със специфика и по-голяма интензивност и продължителност на търпенето им от
обичайните за хора, получили такива увреждания. Усложнението вследствие на изкълчване
на дясната раменна става, многофрагментно счупване на дясна раменна кост в близкия край
не засяга здравния му статус по непоправим начин и отстраняването на проблема зависи
изцяло от неговото активно поведение/ препоръчано му е да провежда „рехабилитационна
програма в съответния оздравителен период", т.е. да спазва препоръчаната му програма за
раздвижване на крайника, което може да се постигне в домашни условия/. Съдът съобразява
и че Р. не се е явил на личен преглед при вещото лице-лекар, т.к. според неговия
процесуален представител работи в чужбина. Тъй като обезщетението следва да служи само
за репариране на вредите, но не и да бъде средство за обогатяване на пострадалия, при
определянето му съдът съобрази и ценовата конюнктура в страната към датата на ПТП,
изражение на която са минималната работна заплата- 780.00 лв., средната брутна месечна
заплата по данни на НСИ – около 2012.00 лв., както и установените в КЗ лимити на
6
застрахователните обезщетения. При съвкупния анализ на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че обезщетение в размер на 22000.00 лв. е годно да обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди, който размер съответства най-пълно на критерия за справедливо
обезщетение по чл. 52 ЗЗД
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, заплатените медицински
услуги от ищеца имат връзка с лечението на травмите от процесното ПТП. Тези разходи са
следните: 3138.00 лв.- заплатени за Малък остесинтезен пакет- кoнци KГ-1А и за Система за
тотална замяна на раменна става с обратен тип /анатомична/ кат № UNIC101; 1200.00 лв.-
заплатени за избор екип и придружител; 245.00 лв.-заплатени за Medi Sas- 0110; 600.00 лв.-
заплатени за самостоятелна стая и 17.40 лв.-заплатена потребителска такса-общо 5200.40 лв.
Съдът намира,че тези разноски на ищеца/за които са представени доказателства, че са
реално извършени-л.21-л.25/ са направени във връзка с лечението му от травмите, получени
от процесното ПТП. Разноските, представляват пасив, вреда, която Р. претърпява във връзка
с това ПТП. До този извод съда достига като съобрази чл.24а Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ, в която разпоредба е посочено, че по време на
своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична
помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително
поискани услуги, в това число и подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената
на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по
желание на пациента/т.1/ и др. В чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа регламентацията
относно цените на посочени услуги. С оглед тази правна регламентация съдът приема, че
ведно с другите посочени в цитираните разпоредби възможности, т.нар „подобрени битови
условия”са вид медицинска услуга, уредена като допълнително право, установено в полза на
пациента. При извършването на медицински манипулации за възстановяване на здравето на
пациента са предвидени възможности за избор на условията, при които този пациент най-
пълноценно би възстановил своето здраве. Това не са луксозни разноски, а такива, на който
пациентът има право, регламентирано в цитираната Наредба, за да може пълноценно и
спокойно да възстанови своето увредено здраве. На пациентът е предоставен избор относно
условия, при които може да получи необходимите медицински манипулации, свързани с
преодоляване последиците от настъпилите травматични увреждания на неговото здраве.
Както беше посочено този избор има отношение към пълноценното и спокойно
възстановяване здравето на увреденото лице и направените разноски при упражняване на
този избор са във връзка с претърпяното ПТП. Заплатените медицински услуги, чрез които
здравословно състояние на ищеца се подобрява, представляват имуществени вреди, които са
в причинно-следствена връзка с осъществения деликт и подлежат на обезщетяване по
настоящият ред от ответника.
Ето защо предявеният иск за се явява основателен не само за категорично
необходимите за лечението- Малък остесинтезен пакет- кoнци KГ-1А, Система за тотална
замяна на раменна става с обратен тип /анатомична/, Medi Sas-0110, потребителска такса, но
и за останалите заплатени от ищеца суми за избор на екип, самостоятелна стая и допускане
на придружител- всичко общ размер на 5200.40 лв.
Съдът намира обаче за основателно възражението за съпричиняване на вредата,
направено от ответника в отговора на ИМ. По правило релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / в
7
т.см. Решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010г. /
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза абсолютно категорично се
установява, че от техническа гледна точка причините за процесното ПТП са комплексни,
като от една страна те са свързани с действията / бездействията / от страна на водача на т.а.
„МАН", модел „ TAX 18440" с per.№ BX 9924 НЕ, но от друга страна ПТП е свързано и с
действия /бездействия / от страна на водача на мотоциклет „Хонда MF 05", c per.№ CC
0913В –ищец по делото, който е имал техническа възможност дa възприеме товарния
автомобил при видимост над 100 метра, но не е преценил действията нa вoдaчa на т.а. и
рязко е увеличил скоростта си нa движение, след което интензивно е задействал спирачната
система на мотоциклета без дa се съобрази с пътнaтa обстановка, като е загубил устойчиво
движение и е паднал нa пътната настилка без дa се удари в т.а. Вещото лице е посочило и че
при установената скорост на движение от 75 км/час, произшествието не е било
предотвратимо от страна на водача на мотоциклета чрез спиране, но e било предотвратимо
при движение с разрешената скорост за пътния участък-до 60 км/час.
От това може да се направи извод, че и действията на водача на мотоциклет „Хонда
MF 05“ не са били напълно адекватни на създалата се ситуация и по този начин също така се
намират в причинна връзка с настъпилото ПТП и причинените в резултат на него вреди.
Като не намира основание да не възприеме изводите, направени от експерт със специални
знания, съдът приема, че е проведено успешно доказване на твърдяното от ответника
поведение на пострадалия, което обективно е съпричинило настъпване на вредите.
Като взе предвид, обаче това, че първопричината за възникване на опасната и
неочаквана за другите водачи на превозни средства ситуация на пътя, е виновното и
противоправно поведение на водача на т.а. „МАН", модел „ TAX 18440" с per.№ BX 9924
НЕ, който с действията си е поставил началото на механизма на възникване и развитие на
процесното ПТП, в чиито рамки действията на О. Р. се явяват последващи и провокирани, и
поради това акцесорни от гледна точка на причинените вреди, съдът намира, че
съотношението между вредоносното поведение на водача на товарния автомобил и
съпричиняващото поведение на водача на мотоциклета е 70/30 %.
Поради изложеното, съдът намира, че е приложима нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД и съда
определя, че обезщетенията трябва да се намалят с посочените 30%, т.е. за обезщетение за
неимуществени вреди на Р. следва да се присъди сумата от 15400.00 лв., за обезщетение за
имуществени вреди сумата от 3640.28 лв., а над тези суми, исковете следва да се отхвърлят,
като неоснователни.
Относно лихвата за забава върху главниците, съдът съобразява актуалната съдебна
практика на ВКС, която категорично приема, че върху определените размери на
застрахователните обезщетения, ответникът дължи и заплащане на лихва за забава, като и
по отношение на този ответник, според съда намира приложение нормата на чл.429, ал.3 във
вр. във вр. с ал.2, т.2 КЗ, касаеща лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице и които лихви също така се включват в размера на
дължимото застрахователно обезщетение. Този извод се налага, т.к. в настоящия казус
НББАЗ изпълнява функциите на представително национално бюро- член на бюрата от
системата "Зелена карта" и отговаря в хипотезата на чл.511, ал.1 КЗ, а не действа в
качеството си на компенсационен орган, извършващ плащания в случаите по чл.515 КЗ.
Видно от законовите разпоредби, се касае до съвсем различни функции и правомощия на
Бюрото: в първата хипотеза то плаща все едно е застраховател на виновния водач,
произнасяйки се по претенцията на пострадалите лица в тримесечния срок по чл.496, ал.1
КЗ, като може да релевира всички възражения, с които разполага застрахователят и
деликвентът, а във втория- дейността му се ограничава само до проверка дали е отправена
претенция за обезщетение до компетентния правен субект по установения ред и в
предвидените срокове, без да прави преценка по същество/чл.516, ал.7 КЗ/, произнася се в
8
двумесечен срок съгласно ал. 2 и встъпва в правата на удовлетворения кредитор. В първата
хипотеза чл. 511, ал. 3 препраща към чл.496, ал.1 КЗ, но тази норма урежда само срока за
произнасяне на НББАЗ по адресираната до него претенция и съответно поставя начало на
забавата му за изплащане на застрахователното обезщетение. Други препратки
законодателят не е направил и липсва специална за НББАЗ уредба, при което са приложими
общите разпоредби относно компонентите, включени в застрахователното обезщетение
Поради това и като се има предвид, че датата на извънсъдебното предявяване на
застрахователната претенция от страна на ищеца е 21.07.2023 г., то върху определените
обезщетения за причинените му неимуществени и имуществени вреди, ответникът дължи
законната лихва, считано от 21.07.2023 г. до окончателното им изплащане.
И двете страни са претендирали разноски. Видно от материалите по делото, ищеца не
е направил разноски за производството пред тази съдебна инстанция. Оказаната му от
адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, което изрично е
посочено в сключения между страните договор/л.195/. С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в размер
на 2450.00 лв. Ответникът също претендира присъждане на разноски, като същият е доказал
такива в размер на 5604.00 лв.-заплатено по банков път адв.възнаграждение и 700.00 лв.-
възнаграждения на вещи лица/съгласно списък по чл.80 ГПК-л.196/. Съобразно
отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответник следва
да се присъди сумата от 4129.80 лв. На основание чл. 83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 761.60 лв. и 103.50 лв.-заплатени от БС
възнаграждения на в.л., също изчислени съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Граф
Игнатиев № 2, ет.2, представлявано от С. Х. С. да заплати на О. И. Р., ЕГН ********** от
*****, със съдебен адрес: *****, сумата от 15400.00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 04.03.2023 г. в гр.Русе,
на път I-5, и сумата от 3640.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
21.07.2023г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на О. И. Р., ЕГН ********** срещу Сдружение "Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК ********* за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15400.00 лв. до пълния предявен
размер от 50000.00 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата
над 3640.28 лв. до пълния предявен размер от 5200.40 лв.
ОСЪЖДА О. И. Р., ЕГН ********** от *****, със съдебен адрес: ***** да заплати на
Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Граф Игнатиев № 2, ет.2,
представлявано от С. Х. С. сумата от 4129.80 лв.-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
9
застрахователи“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Граф
Игнатиев № 2, ет.2, представлявано от С. Х. С. да заплати на адвокат Я. Д. Д., ЕГН
**********, вписан към ***** адрес: ***** сумата от 2450.00 лв. на основание
чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Граф
Игнатиев № 2, ет.2, представлявано от С. Х. С. да заплати по сметка на Окръжен съд- Русе
сумата от 761.60 лв.- д.т. върху присъдените обезщетения и сумата от 103.50 лв.-заплатени
от БС деловодни разноски на осн.чл.78,ал.6 ГПК.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по следната
банкова сметка в „Алианц Банк България“АД, с титуляр адвокат Я. Д. Д.: *******
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10