№ 132440
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело №
20241110144160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. 37 ГПК.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
236992/19.07.2024г. на СРС, заявителят „**********“ ЕООД е поискал издаване на заповед
за изпълнение срещу И. С. С..
С Разпореждане № 110958/05.08.2024г. на заявителя са дадени указания да представи
доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР, че длъжникът-заемополучател е дал съгласие за
сключване на договора за кредит. Разпореждането е връчено на заявителя на 28.08.2024г.
Изпълнение на дадените указания в едноседмичния срок не е последвало, въпреки че на
заявителя са указани последиците от това.
Следва да се има предвид, по аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, че
съдът следи служебно за наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се
претендират сумите по заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на
неравноправни клаузи, то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги
договор. Щом съдът може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в
договор, то на същото основание няма пречка да се преценява наличието и
действителността на целия договор. В противен случай биха се обезмислили правилата за
засилване на служебното начало в заповедното производство с оглед защитата на
потребителите. По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от
договори. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият
правоприемник по договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже,
че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че
длъжникът е дал съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са
ангажирани. Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в
производството в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е
подписан с електронен подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи
дадено по някакъв начин съгласие от страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното
е практиката на Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. №
11102/2020г. на СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І
ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение
№ 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г. по
ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г, Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. №
6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч.
1
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 236992/19.07.2024г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2