№ 4790
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110140038 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ....... против КР. Р. СП., с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД.
С исковата молба, уточнена по реда ма чл.143, ал.2 ГПК в първото по делото
открито съдебно заседание, ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в ..........., като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ и му дължи следните суми: 1 498, 09 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2021 г. до окончателното
изплащане; 265, 39 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г.; 26,
35 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2021 до окончателното
изплащане; 3, 74 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 02.02.2021 г. Твърди,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 7944/2021 г. на СРС, ГО, 40 състав. Претендира установяване на вземанията
си по исков ред. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпили отговор на исковата молба от ответника КР.
Р. СП. чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете. Навежда
оплакване, че претендираните суми са произволно определени. Позовава се на изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление от 09.02.2021 г. ....... е сезирала съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу КР. Р. СП. за сумата от 1 498, 09 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
1
м.05.2017 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2021 г. до окончателното
изплащане; 265, 39 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г.; 26,
35 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2021 до окончателното
изплащане; 3, 74 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 02.02.2021 г.
С разпореждане на съда по образуваното ч.гр.д. № 7944/2021 г. на СРС, ГО, 40
състав от 18.02.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като в полза на
заявителя е присъдена и сумата от 35, 87 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415, ал.1, т.2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си по исков ред.
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, том ., рег. №
...., дело № ...... г. от ........ г., по силата на който ........... продава на .......... С. следния
свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр. ...........,
застроен на 43, 75 кв.м., състоящ се от: стая, кухня и обслужващи помещения.
Видно от удостоверение за наследници № 000993/24.06.2008 г., изд. от Столична
община, Район „Възраждане“, .......... С. е починал на 02.06.2008 г., като е оставил
наследник по закон: КР. Р. СП. – син.
Със заявление-декларация от 28.07.2008 г. КР. Р. СП. е поискал откриване на
партида за имота на негово име.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ....... от 22.07.2002 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ........., което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Пред СРС е ангажиран договор от 02.11.2007 г., сключен между ....... –
възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма
......... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна
енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са
2
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За исковия период м.05.2017 г. – м.04.2020 г. е начислена
топлинна енергия за 1 бр. щранг лира в банята, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. През исковия период фирмата за
дялово разпределение е изготвила три изравнителни сметки: за периода м.05.2017 г. –
м.04.2018 г. за сумата от 790 лв. за доплащане, за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за
сумата от 232, 78 лв. за доплащане и за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. за сумата от
504, 01 лв. за връщане, като крайният резултат от изравняването за периода е сума за
доплащане в размер на 53, 23 лв. Констатира се, че стойността на доставената
топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1 771, 63 лв., формирана
като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 718, 63 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 53, 23 лв. В посочената сума не са
включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатирана е
дължима сума за дялово разпределение в периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г. в размер
на 26, 35 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че са извършени плащания в общ размер на 273, 52 лв., както
следва: 203, 75 лв. – по обща фактура от 31.08.2018 г. и 69, 77 лв. – по обща фактура от
31.07.2019 г., които, както е уточнило вещото лице по реда на чл.200, ал.2 ГПК, са
отразени в общите фактури, което е видно и от представените по делото съобщения
към последните (л.32-33). Констатира се задължение за цена на дяловото
разпределение в размер на 26, 35 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.1, т.2 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
3
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая от представените писмени доказателства: нотариален акт за продажба
на недвижим имот № ............ дело № ...... г. от ........ г. и удостоверение за наследници на
.......... С. се установя качеството на ответника на собственик на процесния имот през
исковия период, което не се и оспорва от негова страна. От качеството на ответника на
собственик на топлоснабден имот произтича и качеството му на клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
исковия период м.05.2017 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 1 771, 63 лв.,
формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 718, 63 лв. и
сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 53, 23 лв.
Тази сума надвишава заявената от ищеца такава за периода м.05.2017 г. –
4
м.04.2020 г. в размер на 1 498, 09 лв. Последната е формирана след съобразяване от
страна на ищеца на извършените плащания от страна на длъжника, които са отразени с
в съобщенията към общите фактури и с тях е намалено задължението според
заключението на ССЕ и поясненията на вещото лице по реда на чл.200, ал.2 ГПК.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна
давност на вземането за стойността на топлинната енергив, по отношение на което
съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск се счита предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.02.2021 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземания, станали изискуеми преди 09.02.2018 г., каквито в случая се явяват
вземанията за периода м.05.2017 г. – м.11.2017 г. /вземането за м.11.2017 г. става
изискуемо на 15.01.2018 г./, чийто размер възлиза на сумата 57, 13 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК при съобразяване на данните от представеното съобщение към
обща фактура № **********.
За периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. е изготвена изравнителна сметка за сумата
от 790 лв. за доплащане. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане
в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни
вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия – в този случай това изравнително вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата - в този случай според чл. 33, ал. 2, вр.
чл.32, ал.3 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплатят фактурите от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата. Изравняването за
сумата за доплащане в размер на 790 лв., включено в общата фактура от 31.07.2018 г.
съставлява ново вземане на ищеца – за по-голяма от претендираната по прогнозни
фактури топлинна енергия, чиято изискуемост настъпва 45 дни след датата на издаване
на общата фактура – 31.07.2018 г., поради което не попада сред погасените по давност
вземания.
По изложените съображения съдът намира, че непогасени по давност са
вземанията за периода м.12.2017 г. – м.04.2020 г. в размер на сумата от 1 440, 96 лв.
Върху погасената по давност главница за периода м.05.2017 г. – м.11.2017 г.
лихва не се дължи по арг. от чл.119 ЗЗД.
Върху главните вземания за периода м.12.2017 г. – м.04.2020 г. приложение
5
намират Общите условия на ищеца от 2016 г., при съобразяване на които се налага
извод, че в полза на ищеца съществува вземане а мораторна лихва, начислена в
периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г., в размер на 255, 28 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на услуга дялово разпределение, извършвана в случая от .........
съгласно заключението на СТЕ и ангажираните писмени доказателства, съобразно
което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на .......
се явяват установени по основание. Общият размер на дължимата цена на дяловото
разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 26, 35 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на
л.34 от делото, както и на заключението на СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 82, 47 лв. разноски за заповедното и сумата от 898, 83 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че КР. Р. СП., ЕГН ********** дължи на .......,
ЕИК ........, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 440, 96 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в ..........., аб. № ........ за
периода м.12.2017 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 255, 28 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2018 г. –
02.02.2021 г.;
сумата 26, 35 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
09.02.2021 до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.02.2021 г.
по ч.гр.д. № 7944/2021 г. на СРС, ГО, 40 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на установено съществуването на:
вземането за главницата, представляваща стойността на топлинната енергия – за
сумата над 1 440, 96 лв. до 1 498, 09 лв. и за периода м.05.2017 г. – м.11.2017 г.;
вземането за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия – за сумата над
255, 28 лв. до 265, 39 лв.; вземането за мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение – в пълния заявен размер от 3, 74 лв. за периода 31.08.2018 г. –
02.02.2021 г.
ОСЪЖДА КР. Р. СП., ЕГН ********** да заплати на ......., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 82, 47 лв. разноски за заповедното и сумата от
898, 83 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ..........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7