№ 371
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120200766 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Л. М. К., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия ********* , издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не
се представлява. По делото е постъпила молба от упълномощен адвокат, с която заявява, че
поддържа жалбата и доводите за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен
и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. в 11:12 часа е било установено с автоматизирано техническо средство,
че лек автомобил „Мерцедес С350 Д4Матик“ с рег. № ******** е бил управляван в гр.
1
Бургас, по ПП – I-9, км.233+300 в посока от кв. „С.“ към ПВ „С.“, с превишена скорост от
103 км/ч, при ограничение на скоростта за движение в населено място, въведено с пътен знак
В-26 до 80 км/ч. Скоростта на управление от 103 км/ч е била установена от автоматизирано
техническо средство ARH CAMS1 № 120cc6f, изчислена след отчетен толеранс- 3 %. От
извършена справка за собственост се констатирало, че собственик на автомобила е
жалбоподателят Л. К.. От извършена справка в информационната система се установило, че
срещу жалбоподателя е бил издаден от СДВР Електронен фиш серия ******** за извършено
на ******** г. нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя на ******** г. и е влязъл в сила на ******** г. Впоследствие бил издаден и
процесният електронен фиш предмет на обжалване в настоящото производство. В
предвидения в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-девен срок, жалбоподателят не е подал декларация и не
е посочил кой е управлявал автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в електронния фиш не се вписва като задължителен
реквизит датата на съставяне на фиша, поради което в производството по издаване на
електронни фишове не са приложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че на ******** г. в 11:12 часа в гр. Бургас, по ПП – I-9, км.233+300 в посока от
кв. „С.“ към ПВ „С.“, лек автомобил „Мерцедес С350 Д4Матик“ с рег. № ******** е бил
управляван с наказуема скорост от 103 км/ч при въведена с пътен знак В-26 разрешена
скорост до 80 км/ч в населено място.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято
изправност по делото са приложени писмени доказателства - протокол от проверка на
преносима система за контрол на скоростта от ******** г. от Български институт по
метрология, както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
ведно с приложение. От посочените писмени доказателства безспорно се установява, че
процесното техническо средство за контрол е от одобрен тип, както и че на ******** г. е
2
преминало последваща периодична проверка при БИМ, която е завършила със заключение,
че средството отговаря на метрологичните изисквания.
От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л. 38) се установява, че процесното техническо средство е било с
точно местонахождение в гр. Бургас, ПП – I-9, км.233+300 в посока от кв. „С.“ към ПВ „С.“,
т.е. в рамките на населено място – гр. Бургас. Видно от протокола на мястото на контрол е
бил поставен пътен знак за въвеждане на ограничение за скоростта на движение на
автомобилите до 80 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния
участък максималната разрешена скорост за управление на МПС е била до 80 км/ч.
Измерването на скоростта се е осъществило при стационарен режим и посока на задействане
(посока на контрол) на техническото устройство – приближаващ. В преписката е налична
снимка на техническото устройство (л.38-гръб), видно от която техническото средство е
било мобилно.
На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е
била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В
електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.
Това обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от техническото
средство, видно от който скоростта на движение е била 106 км/ч, като след измерване на
допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 103
км/ч. В тази връзка неоснователно е поддържаното в жалбата възражение, че не е бил
отчетен толеранс -3 % при определяне на скоростта на движение на процесния автомобил.
Съдът не споделя изложени в жалбата възражения срещу съдържанието на
електронния фиш. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е регламентирано задължителното
съдържание на електронния фиш, като лицето, което го е издало, органът пред който
подлежи на обжалвано и в какъв срок, и възможността за подаване на възражение в 7-дневен
срок от връчването, не са от задължителните реквизити на електронния фиш. В същата
разпоредба е регламентирано, че електронният фиш се издава по образец, утвърден от
министъра на МВР. На л. 39 – гръб от делото е наличен утвърденият образец за електронен
фиш.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден
електронен фиш. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май
3
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на
скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. От налична в преписката справка за собственост (л.
16-гръб) се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил. По делото
липсват данни жалбоподателят да е подавал декларация в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с
посочване на водача на автомобила на процесните дата и час, подобни твърдения не се
съдържат и в подадената жалба. Ето защо правилно АНО е санкционирал жалбоподателя в
качеството му на собственик за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От налични по делото писмени доказателства - справка за нарушител/водач и
разпечатка от АИС АНД се установява, че срещу жалбоподателя е бил съставен на ********
г. от СДВР Електронен фиш серия ********, връчен на жалбоподателя на ******** г. за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и влязъл в сила на ******** г. Съгласно § 6, т. 33
от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Следователно настоящото
нарушение се явява извършено в условията на повторност от жалбоподателката, тъй като е
било извършено на ******** г., в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш
серия ******** (******** г.)
При така установеното по делото от фактическа страна на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на
наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Както се установи от фактическа страна, в случая се
касае за превишаване на разрешената скорост в населено място с 23 км/ч (установено е
управление с 103 км/ч при разрешена до 80 км/ч с пътен знак В-26). В чл. 182, ал. 1, т. 3
ЗДвП е предвидено, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място с превишение от 21 км/ч до 30 км/ч се наказва с глоба в размер на 100 лева. Съгласно
чл. 182, ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. След като от
фактическа страна безспорно се установява, че процесното нарушение е извършено в
4
условията на повторност от жалбоподателя, правилно АНО му е наложил наказание в двоен
размер на 100 лева, а именно „глоба“ в размер на 200 лева. Съдът счита, че с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия ********* , издаден от ОД на МВР-Бургас, с
който на Л. М. К., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т.
3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5