№ 805
гр. Бургас, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500838 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от А. А. С. гражданин на *** ***, родена на
**********г., представлявана от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК -
адвокат Снежана Николова, против Решение № 105 от 17.03.2023г. по гр.д. №
899/ 2022г. по писа на РС-Несебър, с което са уважени искове с правна
квалификация чл. 79 и чл. 86 ЗЗД и въззивницата е осъдена да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на
135.42 лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с
адрес: гр.*** к.к.*** -***, комплекс ***, сграда № * ет.* ап.****, дължима по
издадена фактура 28.10.2019 г., с отчетен период по фактура от 11.04.2019 г.
до 03.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 37.58 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за
периода от 28.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 26.08.2022
г.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Твърди се, че ищецът не е представил
доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните. Твърди се, че се изисква сключването на индивидуален договор, но
такъв липсвал. я е било необходимо подписването на два договора между
1
оператор и потребител на ВиК услуги. По делото не бил представен нито
предварителен, нито окончателен договор, нито под каквато и да е друга
форма изразено приемане на общите условия, поради което нарушени били
разпоредбите на чя.147а, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че липсват доказателства за количеството потребена вода, като по
делото не е представен карнет, подписан от потребителя, каквото било
нормативното изискване на Наредба №4, чл.32 ал.4. От представената
съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото, лице станвало ясно,
че няма извършено отчитане на водомера по „електронен път“ - т.е.
дистанционно или друго отчитане, при което да се осъществява електронно
сваляне на данните на водомера. Данните от водомерите били нанесени на
ръка от инкасатора в някакво мобилно устройство, което не правело
отчитането „електронно“ и не освобождавало ВиК-оператора от
задължението да съставя карнет с подпис на потребителя. Също така по
делото не били представени доказателства за връчването на фактурите, както
и за изпращането на покана за доброволно изпълнение до ответника, поради
което задълженията не били изискуеми. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявените искове.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна и в
законоустановения срок е постъпил отговор. В него се твърди, че жалбата е
изцяло неоснователна. Изложени са аргументи в подкрепа на изводите на
районния съд. Твърди се, че собственикът на водоснабдения имот отговаря
пред ВиК оператора, дори и да не упражнява фактическа власт върху
водоснабдения имот, като той бил обвързан и от общите условия. В случая,
изрично било предвидено, че в електронния карнет не се полага подпис от
потребителя. Липсвало вменено задължение в тежест на оператора – да
уведомява потребителя, което да е свързано с изискуемостта на вземането му.
Начина на отчитане бил съобразен с Наредба № 4. Моли се за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, срещу А. А. С.,
В исковата молба се твърди, че С., като собственик на обект, била
абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвала
услугата, предоставяне от ищеца, а именно доставка, отвеждане и
пречистване на вода за обект[1]гр.*** к.к.*** -***, комплекс ***, сграда № *
ет.* ап.****, с идентификатор 51500.506.684.2.52, със заведена партида в
базата данни с аб. № 741517. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от
Наредбата, предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на
2
публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез
сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувала
възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия
било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК
оператора два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни
фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества,
отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени
на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и пречистване. В
случая била издадена фактура № **********/28.10.2019 г. за сумата от 135.42
лв. Падежът на плащане на фактурата бил 30 дни от издаването им, съгласно
изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този
срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30
/тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тази
сума по фактурата ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение
в размер на законната лихва върху стойността на издадената фактура от
момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и
лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
В месечният срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответната страна, с който исковата молба се
оспорва. Излагат се доводи, че ищецът не представя доказателства за валидно
възникнало и съществуващо облигационно правоотношение с ответника.
Твърди се, че не може да се направи извод за връзка на ответника с имота, за
който са начислени задълженията. Навежда се ненадлежно отчитане на
водомера и липса на валидни доказателства за количествата потребена вода.
Сочи се, че по делото няма доказателства за връчване на фактура и за
изпращане на покана за доброволно изпълнение на ответника. Моли се съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
3
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на водоснабдения
процесен обект. Установено е също, че ответника е титуляр на партида с
абонатен № 741517 за сочения по- горе имот, по отношение на който се
претендира незаплатена стойност по издадена фактура за ползвани ВиК
услуги от 28.10.2019 г., с отчетен период по фактури от 11.04.2019 г. до
03.10.2019 г.
Съобразно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива
услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: потребители на услугите В и К са: собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. С оглед на тези
норми потребителите, които са задължени да заплащат В и К услуги са
собствениците или носители на ограничени вещни права- на строеж или на
ползване.
Независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за
предоставяне на ВиК услуги, ответникът, по силата на закона и Наредба №
4/2004 г., като собственик на процесния имот има качеството на "потребител "
на такива услуги с факта на придобиване собствеността върху имота. От този
момент между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя, причиства и отвежда вода до обекта
на ответника, а последният се е задължил да заплаща стройността на
ползваните услуги.
Неоснователно е възражението относно изискуемостта на писмен
договор между страните /ищецът не е твърдял ответникът да се явява "нов
"потребител, поради което и цитираната във въззивната жалба правна норма
на чл. 8, ал. 5 от Наредбата е неприложима/.
От заключението на назначената експертиза по настоящото
производство, което и настоящия съдебен състав кредитира в цялост, се
4
установява, че водомерът е визуално отчитан, като се потвърждава верността
на представената от ищеца справка, в която е отразено, че при три от
отчитанията за процесния период, водомерът е отчитан като „видян“.
Отчетът е извършван по електронен път, чрез мобилен компютър /а не
дистанционно/ като вещото лице по техническата експертиза подробно е
описало начина, по който се извършва този отчет. При електронното отчитане
на водомера не е необходим и подпис на потребителя /чл. 32, ал. 4 от Наредба
№ 4 /2004 г./
В настоящия случай се касае за отчитане по електронен път, което
изрично е допустимо от наредбата и се извършва при реално снемане на
данните от измервателното устройство след осигурен достъп от потребителя.
При процесния метод на отчитане се установява реалното количество
потребена вода с точност до литър, като вещото лице е заявило, че оператора
е невъзможно да издаде документ със сгрешени данни.
Правилни са изводите на районния съд, че няма правно значение факта
дали фактурите са били връчени на ответната страна, както и, че ответната
страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане на
дължимото.
При това положение въззивната инстанция намира изводите за
основателност, както на главния, така и на акцесорния иск за правилни,
поради което намира въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и
платен депозит за възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105 от 17.03.2023г. по гр.д. № 899/
2022г. по писа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА А. А. С., гражданка на *** ***, родена на ********** г.,
БУЛСТАТ ********, с адрес в Република България: гр.*** к.к.*** -***,
комплекс „*** ***“, сграда № * ет.* ап.****, да заплати на „Водоснабдяване
и Канализация“ ЕАД с ЕИК *********, сумата в размер на 400 лв.,
представляваща разноски по делото.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6