№ 921
гр. София , 16.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба с № 21036959/23.06.2021 г., подадена от адв. М.П. – САК –
повереник на пострадалите лица К.И.С. и К.А. К., срещу определение от 21.06.2021 г.,
постановено по НОХД № 14081/2020 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав, с което е
оставено без уважение искането на последните да бъдат конституирани като страна по
делото в качеството на частни обвинители.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че спрямо подсъдимите са повдигнати обвинения за извършването
на престъпления против собствеността, а именно спрямо М. АТ. М. по чл. 195, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, спрямо Т.Д. по чл. 195,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, а по
отношение на С.С.С. – по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК. Изтъква се, че макар
престъплението да е спряло на фазата на опита, с оглед начина на осъществяване на
деянието и използваните технически средства от същото са били причинени съставомерни
имуществени вреди, което обуславя и правото на К.С. и К. К. да бъдат конституирани като
частни обвинители по делото.
Постъпила е и втора частна жалба с вх. № 21037396/25.06.2021 г., подадена от адв.
М.М. – САК, упълномощен защитник на подсъдимия М. АТ. М., срещу определение от
21.06.2021 г., постановено по НОХД № 14081/2020 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав, с
което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на СРП. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е
неправилен и необоснован с аргумента, че обвинителният акт не отговаря на изискванията
на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като в обстоятелствената му част не са посочени времето и
мястото на извършване на деянието, както и пълните данни за личността на обвиняемия.
Прокуратурата не е взела становище по постъпилите жалби.
Постъпило е становище по частна жалба с вх. №21038640/05.07.2021 г., подадено от
подсъдимия Т.Д. чрез неговия служебен защитник - адв. А.И., с което се поддържа, че
1
обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че не са били
причинени съставомерни имуществени и неимуществени вреди от престъплението, поради
което не следва К.С. и К. К. да бъдат конституирани като страна по НОХД № 4081/2020 г.
по описа на СРС.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събрания доказателствен
материал, прие за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 14081/2020 г. по описа на СРС, НО, 94-ти
състав, било образувано по внесен в СРС обвинителен акт, с който М. АТ. М. бил привлечен
към наказателна отговорност за извършването на престъпленията по чл. 345, ал. 1 НК и по
чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК;
Т.Д. (T.D.), роден на **** г. в Република Молдова, бил привлечен към наказателна
отговорност за извършването на престъпление по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5
във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК; С.С.С. бил привлечен към наказателна
отговорност за извършването на престъпление по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 и т. 4 във
вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК.
В разпоредително заседание от 21.06.2021 г. по НОХД № 14081/2020 г. по описа на
СРС НО, 94-ти състав, районният съд е оставил без уважение молбата на К.С. и К.К.,
подадена чрез техния адв. М.П. – САК, за конституирането им като страна по делото в
качеството на частни обвинители с мотивите, че инкриминираното деяние е спряло на
фазата на опита, поради което от престъплението няма причинени съставомерни последици.
С обжалваното протоколно определение първоинстанционният съд е приел също, че
държавното обвинение е посочило времето, мястото и механизма на извършване на
деянието, поради което изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт отговаря
на разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК. Предвид изложените съображения първата
инстанция е оставила без уважение искането на защитата за прекратяване съдебното
производство по НОХД № 14081/2020 г. по описа на СРС и връщане на делото на
прокурора.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Настоящото наказателно производство е образувано по жалби, подадени от активно
легитимирани страни, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, като същите са отправени до съответния родово и местно компетентен съд,
поради което се явяват допустими.
Разгледана по същество, жалбата с № 21036959/23.06.2021 г. е основателна.
От една страна, настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първата
инстанция, че подсъдимите са предадени на съд за престъпление, което е останало
недовършено, т.е. макар подсъдимите да са били започнали изпълнението на
инкриминираното деяние, независещи от тях обстоятелства са осуетили настъпването на
противоправния резултат на това престъпление (неправомерното установяване на своя
фактическа власт върху предмета на посегателство).
От друга страна, следва да се отбележи, че изпълнителното деяние при т.нар.
„взломна кражба“ включва два функционално свързани акта, изразяващи се в
осъществяването на действия по преодоляване на защитната/охранителната преграда и
такива, насочени към поставянето на инкриминираните вещи във владение на
2
извършителя/ите. В тази връзка съдебната практика приема, че повредите, причинени на
сградите при проникването в тях за извършване на кражба, се явяват пряка и непосредствена
последица от престъпната дейност по отнемането на чуждите движими вещи ( вж. Решение
№ 76 от 18.02.1981 г. по н.д. № 79/81 г. ВК - застъпените принципни положения са относими
и в случая, доколкото предпоставките за конституиране на частен обвинител и граждански
ищец са еднакви, а именно пострадалият да е претърпял вреди от инкриминираното деяние).
Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, неправомерният достъп до
вътрешността на жилището, обитавано от свидетелите К. и С., е реализиран посредством
повреждането на стъклопакета на балконска врата („...подбили алуминиевата врата с
инструмент тип „кози крак“ и свалили стъклопакета, след което проникнали в
апартамента.“). Накърняването на субстанцията на балконската врата по начин, който я
прави временно/частично негодна за употреба според предназначението й, независимо, че е
бил постигнат само междинният резултат от извършеното деяние (проникването в
жилището), но не и крайният (отнемането на предмета на престъплението), обуславя извод,
че причинените имуществени вреди се явяват съставомерни. Това е така, защото те са пряка
и непосредствена последица от повреждането на преграда, здраво направена за защита на
лица или имот, което представлява елемент от престъплението, за осъществяването на което
подсъдимите са предадени на съд.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките
на чл. 76 НПК. Свидетелите К. и С. имат качеството на пострадали лица и са претърпели
имуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, поради което имат
правото да бъдат конституирани като частни обвинители в съдебното производство. Така
направеният извод обуславя отмяната на обжалваното определение в частта, в която е
оставена без уважение молбата за конституиране на свидетелите К. и С. като частни
обвинители по делото.
По отношение на втората частна жалба с вх. № 21037396/25.06.2021 г., подадена от
адв. М.М. – САК, упълномощен защитник на подсъдимия М. АТ. М., същата е
неоснователна поради следните съображения:
За да са налице допуснати на досъдебната фаза отстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняем, от изложеното в
обвинителния акт не трябва да може да се определи предмета на доказване. Времето,
мястото и начинът на извършването на престъплението (ако последното е елемент от
състава на престъплението) несъмнено са сред реквизитите на съдържанието на
обвинителния акт, чиято липсата всякога е предпоставка за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на районният съд, че внесеният в СРС
обвинителен акт е изпълнил своето предназначение да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемите в него. Държавното
обвинение в достатъчна степен е посочило часовите рамки на осъщественото
инкриминирано деяние: „в неустановен момент на 21.12.2019 г. обвиняемият М. разположил
в междублоковото пространство, обособено като паркинг, находящо се в гр. София, в
близост до бул. „**** и ул. „Проф. Велизар Веков“ № 4, лек автомобил „Тойота“, „Рав 4“ с
рама № JTMWRREV40D051714, с рег. ****, издадени за други МПС..“ (л. 4); „ на 21.12.2019
г. обвиняемите М. АТ. М., Т.Д. и С.С.С. се намирали в района на гр. София, бул. „****….“
(л. 4); „Обвиняемият С. се разположил в близост до хотел „Феста“, находящ се в гр. София
на бул. „****, за да има пряка видимост към сградата..“ (л. 4); „В неустановен с точност
момент на 21.12.2019 г. между 17:08 часа и 21:22 часа обвиняемият М. и обвиняемият Д.
влезли в сградата… (л. 4); „Вследствие на действията на обвиняемият М. и обвиняемият Д.
на 21.12.2019 г. в 21:22 часа се задействала алармената система“ (л. 5); „На 21.12.2019 г.
3
около 22:28 часа св. К. и св. С. се прибрали в сградата…“, „В това време св. С. продължила
по коридора и влязла в другото помещение, където пред отворената врата на мебелния
шкаф, в който се съхранявала металната каса, стоели обвиняемият М. и обвиняемият Д..“ (л.
5). Доколкото се касае за кратък период от време от приблизително 5 часа (от около 17:08
часа на 21.12.2019 г. до около 22:28 часа на 21.12.2019 г.), контролно-решаващата инстанция
счита, че няма пречка пред защитата да представи доказателства и да обори обвинителната
теза, като докаже, че подсъдимия/те не се е намирал през това време на
местопроизшествието.
По отношение на довода на защитата, че не е посочено детайлно времето, в което
обвиняемите М. и Д. (понастоящем подсъдими) са формирали предварителен сговор за
осъществяване на кражбата, съдът счита, че от хронологията на описаните събития може да
се разбере в какво се изразява повдигнатото срещу тях обвинение. Безспорно за
законосъобразното гарантиране на правото на защита на обвиняемия е необходимо да не се
приемат недопустимо широки времеви рамки на обвинението, които не предоставят никаква
конкретна и точна информация за времето на деянието и блокират възможностите за
адекватна защита. Видно обаче от съдържанието на обвинителния акт, макар и без посочен
приблизителен или точен час, респ. интервал от време, в който да е било взето решението за
извършване на кражбата, времето на осъществяване на престъплението е определено
достатъчно ясно и конкретно (21.12.2019 г.), за да могат обвиняемите лица да организират
защитата си. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и ал. 3
НПК, определяща задължителното съдържание на обстоятелствената част и на диспозитива
на обвинителния акт, предвижда като изискуем реквизит да бъде посочено не часа, а
единствено времето на извършването на деянието. То може да бъде изразено в дата, час или
период от време, или във всички тях взети заедно. Законът обаче не предвижда, че
обвинението трябва поначало да посочва и часовите рамки на деянието.
С оглед изложеното съдът счита, че прокуратурата е индивидуализирала в
достатъчна степен съставомерните признаци от състава на престъплението. Непосочването в
обвинителния акт на часа на деянието не е довело до ограничаване на правото на защита на
подсъдимите лица, защото обстоятелствата, отнасящи се до деянието, съдържат
изискуемото се от закона време на извършването му, а именно – деня, в който то е било
осъществено (вж. Решение № 338 от 20.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 301/2008 г., III н. о.,
НК).
Що се отнася до доводите на защитата досежно другите два реквизита – място на
извършване на престъплението и пълни данни за личността на обвиняемия, настоящият
съдебен състав намира и тях за неоснователни. Пространствените граници на деянието са
определени по ясен и недвусмислен начин: по отношение на подсъдимия М. (обвинен в
извършването на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК) мястото на извършване на деянието е
детайлно описано - междублоково пространство, обособено като паркинг, находящо се в
близост до бул. „**** у ил. „Проф. Велизар Веков“ № 4, гр. София; по отношение на
подсъдимите лица М. и Д. (обвинени в извършването на кражба при условията на
съизвършителство) - частен дом, находящ се на бул. „**** (сграда бизнес център „Б.“), ****,
гр. София (л. 3); по отношение на подсъдимия С. (обвинен в извършването на кражба при
условията на съучастие - като помагач) - хотел „Феста“, находящ се на бул. „****, гр. София
(л. 4). На следващо място, в обвинителният акт са обективирани и пълните данни на тримата
обвиняеми: три имена; ЕГН, респ. номер и дата на издаване на паспорта на подсъдимия Д.;
адрес; националност; гражданско; съдимост (осъждан/неосъждан).
Предвид гореспоменатите съображения въззивният съд намира, че обвинителният акт
е годен да постави началото на съдебното производство, тъй като съдържа в необходимата
4
степен описание на фактическите параметри на обвинението, поради което счита, че
обжалваното определение в частта, в която е прието, че няма допуснати на досъдебната фаза
съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд, наказателно отделение, II въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.06.2021 г. по НОХД 14081/2020 г. по описа
на СРС, НО, 94-ти състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на К.И.С. и
К.А.К.., подадена чрез повереника - адв. М.П., за конституирането им като частни
обвинители в наказателното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 76 НПК К.И.С. като ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в
съдебното производство по НОХД 14081/2020 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 76 НПК К.А.К.. като ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в
съдебното производство по НОХД 14081/2020 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.06.2021 г. по НОХД 14081/2020 г.
по описа на СРС, НО, 94-ти състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на
защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5