№ 1...3
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110108398 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца „Мегатакси 2000“ ЕООД срещу ответника Ответникът
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за сумата от 532,40 лева /изменение размера на иска, чрез увеличаването му на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК в осз от 10.06.2025г./, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди по лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“,
с рег. № СВ 7... ХН вследствие на ПТП, настъпило на 19.12.2024 г. в гр. София, ж.к.
„Люлин 7“, на ул. „705-та“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда – 12.02.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Мегатакси 2000“ ЕООД твърди, че на 19.12.2024г. в гр. София, ж.к.
„Люлин 7“ на ул. „705-та" е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Опел" с рег.
№ СВ 4... ВВ и лек автомобил марка „Киа", модел „К5" с per. № СВ 7... ХН по вина на
водача на л.а. „Опел“, който като извършва маневра за паркиране, при която удря в
задна лява част паркирания вече л.а. марка „Киа" модел „К5". Поддържа, че с
поведението си водачът на л.а. марка „Опел" е нарушил разпоредбата на чл. 25 ал. 1
ЗДвП. За произшествието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от
19.12.2024г., в който водачът на л.а. марка „Опел" е посочил, че е виновен за
настъпване на произшествието в частта „забележка". Вследствие на удара върху л.а.
„Киа", модел „К5" с per. № СВ 7... ХН, собственост на „Мегатакси 2000" ЕООД са
нанесени увреждания на задна броня и заден ляв панел/калник. Ищецът е завел
претенция/щета № 43082132405160 при ответното дружество, където към момента на
ПТП е застрахована гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел“ с рег. № СВ 4...
ВВ и след извършен оглед на автомобила същото е изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 244 лева. Ищецът
твърди, че сумата, необходима за възстановяване на щетите по лекия автомобил
възлиза на 594 лева, като след заплащане на сумата от 244 лева е останал непогасен
остатък – 300 лева, от която претендира частично сума в размер на 100 лева.
Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в срока по чл.131 ГПК е
депозирал отговор, в който оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на валидно
1
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между него и водача на лек автомобил
марка „Опел“, с рег. № СВ 4... ВВ към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и че доброволно е изплатил на ищеца сума в размер на 244 лева.
Оспорва размера на исковата претенция и твърди, че тя не отговаря на сумата,
необходима за възстановяване на действително причинените вреди по лек автомобил
малка „Киа“, модел „К5“ по средни пазарни цени. Поддържа, че с получаването на
допълнително обезщетение ищецът би се обогатил неоснователно доколкото липсват
доказателства същият да е ремонтирал автомобила за суми, по-високи от тези, които
са му изплатени от ответника. Претендира разноски. На основание чл. 153 ГПК като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени
следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен между ответника и водача на л.а. „Опел“, с рег. № СВ 4...
ВВ; че на 19.12.2024 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 7“ на ул. „705-та" е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „Опел" с рег. № СВ 4... ВВ и лек автомобил марка „Киа",
модел „К5" с peг. № СВ 7... ХН при сочения механизъм; че ответникът е изплатил на
ищеца сумата от 244 лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на процесното ПТП.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи наличието на следните правопораждащи факти: 1. предпоставките по чл.
45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС,
фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка от което са произлезли вреди , както и размера на имуществените
вреди; 2. наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответника.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства, е да
докаже погасяването на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен между ответника
и водача на л.а. „Опел“, с рег. № СВ 4... ВВ; че на 19.12.2024 г. в гр. София, ж.к.
„Люлин 7“ на ул. „705-та" е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Опел" с рег.
№ СВ 4... ВВ и лек автомобил марка „Киа", модел „К5" с peг. № СВ 7... ХН при
сочения механизъм; че ответникът е изплатил на ищеца сумата от 244 лева като
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на процесното ПТП.
С оглед възраженията на ответника спорен се явява единствено размерът на
дължимото се от застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, което се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
2
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386, ал.
2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената застрахователна
сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото
имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество
като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда), т.е.
тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в
този смисъл и тР.та съдебна практика постановена по аналогична нормативна уредба –
например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115
от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО,
решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се
определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за
извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната
инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този 3
Актът е постановен на 24.11.2023 смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т.
д. № 652/2009 г., I т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I
т. о., решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012
г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 469/2012 г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г.
на КФН и актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да
проверява дали определеното от вещо лице обезщетение не надхвърля тези вреди.
Следователно при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени, които възлизат на
сумата 776,40 лева. По отношение възражението на ответника, че обезщетението се
претендира в завишен размер, като същото следва да бъде изчислено на база цени на
доверен сервиз, следва да се посочи, че същото не би отразило адекватния стойностен
еквивалент на вредите към датата на процесното ПТП, тъй като при изчисляването
биха се съобразили цените само от ограничен сегмент от пазара. От друга страна
посочената от вещото лице стойност на база средни пазарни цени предполага
съобразяване на цените на всички видове икономически субекти, поради което именно
тази стойност съдът приема като обективен критерий за действително причинените
вреди. Ето защо възражението се явява неоснователно.
Не се спори по делото, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на
244 лв., представляваща обезщетение по заведена в ответника щета №
3
43082132405160. Ето защо дължима на ищеца се явява разликата между определената
от вещото лице стойност за възстановяване в размер на 776,40 лв. и изплатеното на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 244 лв. или сумата в размер на 532,40
лв. Следователно предявеният от ищеца иск за сумата 532,40 лева се явява
основателен в своята цялост и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 650 лева, от които
50,00 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за САТЕ, 350 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 650 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Мегатакси 2000“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 432 КЗ сумата 532,40
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по лек
автомобил марка „Киа“, модел „К5“, с рег. № СВ 7... ХН вследствие на ПТП,
настъпило на 19.12.2024 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 7“, на ул. „705-та“, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 12.02.2025 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на „Мегатакси 2000“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 650,00 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4