О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 93

 

                                        гр. Перник, 09.02.2018 год.

 

              Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                            Председател: Людмила Пейчева

                                                                    Членове: Капка Павлова

                                                                                     Димитър Ковачев

 

като разгледа докладваното от Председателя въз.гр.дело № 554 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

                Постъпила е молба от А.Ц.Г., жалбоподател и въззиваем по въз.гр.дело № 554/2017 год. по описа на Пернишкия окръжен съд и със жалбоподател „Стомана Индъстри“ АД гр. П., чрез адв. Б.В. от Адв. колегия гр. П., със съдебен адрес:***, с искане съдът да допълни решението си в частта за разноските в размер на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно доказателства по делото и отхвърляне на жалбата на „Стомана Индъстри“ АД, за която реално се отнася този размер за адвокатско възнаграждение, както и с изрично направено искане за присъждането им в открито съд. заседание на 26.10.2017 год. при условията на чл. 248 ГПК.

                     При условията на евентуалност и по чл. 250 ГПК същият моли за произнасяне, ако съдът намери, че искането не е по чл. 248 ГПК.

                  В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор - становище от „Стомана Индъстри“ АД, гр. П., чрез пълномощника адв. Х.М. от САК. Същият счита за неоснователно искането на ищеца за допълване/ изменение на решението в частта за разноските.

                 В случай, че съдът възприеме доводите поддържани от ищеца и формулирани в молбата за допълване/ изменение на решението в частта за разноските, то същите идентични доводи са относими и за разноските направени от дружеството пред въззивната инстанция, за което същото поддържа изрично искане за допълване/ изменение на решението в частта за разноските, с оглед изхода на дело, доколкото и ищецът е подал въззивна жалба, която е отхвърлена.

                  Пернишкият окръжен съд, след като преценява доводите на молителите и събраните по делото доказателства, приема следното:

                  Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която по въззивното дело е представила Списък на разноските по чл. 80 ГПК. Поради това молбата е процесуално допустима /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 9/.

                  Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца А.Ц.Г. против Решение № 561 от 15.06.2017 год., постановено по гр. дело № 00989/2017 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта относно отхвърления размер от 5 000 лева за обезщетение по повод професионалното заболяване „глухота, неврит на слуховите нерви“, над уважения такъв в размер на 15 000 до пълния претендиран размер от 20 000 лева главница, ведно със законната лихва върху това обезщетение, която също е отхвърлена, както и относно определения размер на разноските съобразно отхвърлената част от исковете над уважения размер от 975 лева.

                  С решение № 376 от 21.12.2017 год., постановено по въз.гр. дело № 554/2017 год. по описа на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение № 561 от 15.06.2017 год., постановено по гр. дело № 00989/2017 год. по описа на П. районен съд. С решението съдът не е присъдил разноски в полза на ищеца - жалбоподател, като е приел, че с оглед изхода на делото не се дължат разноски на страните, а същите следва да останат така, както са направени.

                  Както се посочи първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца за исковата претенция над уважената от 15 000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева.

                  Ответното дружество също е депозирало въззивна жалба, с която обжалва изцяло уважения размер на претенцията от 15 000 лева.

        Обжалваното решение на районния съд е потвърдено и двете въззивни жалби са приети за неоснователни. Поради това всяка една от страните дължи на другата сторените съдебните разноски, но само и доколкото разноските са направени за защита по въззивната жалба на другата страна.

        В открито съдебно заседание на 26.10.2017 год. процесуалният представител на ищеца адв. В. е заявил, че претендира присъждане на разноски по въззивното производство, за което е представил Договор за правна защита и съдействие № 4696 от *** год. и Списък на разноските по чл. 80 ГПК. Видно от същите адвокатският хонорар е раздел на две части - едната от 200 лева е по жалбата на ищеца, а другата в размер на 700 лева е по жалбата на дружеството „Стомана Индистри“ АД.

       Предвид изложеното следва да се приеме, че искането по чл. 248 ГПК е основателно и следва да бъде уважено. Следва да се допълни постановеното Решение относно претендираните от А.Ц. Г. спрямо жалбоподателя „Стомана Индъстри“ АД, гр. П. разноски в размер на 700 лева и посочени в Договор за правна защита и съдействие от *** год. и Списък на разноските по чл. 80 ГПК. В този смисъл следва да се осъди „Стомана Индъстри“ АД да заплати на А.Ц.Г. направените от него разноски, съобразно отхвърлената въззивна жалба на дружеството в размер на 700 лева, за която реално се отнася този размер на адвокатското възнаграждение.

               С оглед подадения в срок отговор - становище същите идентични доводи са относими и за разноските направени от „Стомана Индъстри“ АД пред въззивната инстанция, за което дружеството поддържа изрично искане за допълване/ изменение на решението в частта за разноските, с оглед изхода на дело, доколкото и ищецът е подал въззивна жалба, която е отхвърлена.

         От представения Списък на разноските на дружеството по чл. 80 ГПК, заплатеното от „Стомана Индъстри“ АД адвокатско възнаграждение е в размер на 1 356 лева с ДДС. Следователно в случая ищецът- въззиваем следва да заплати на дружеството - жалбоподател половината от тази сума в размер на 678 лева, за които се приема, че той е сторил във връзка с осъществяването на защитата му срещу жалбата на ищеца -  въззиваем А.Ц.Г. по тази жалба. В този смисъл е Определение № 364 от 2.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2751/2015 г., IV г. о., ГК и Определение № 600 от 24.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4377/2015 г., IV г. о., ГК/.

          Предвид изложеното, съдът

                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

          ДОПЪЛВА решение № 376 от 21.12.2017 год., постановено по въз.гр.дело № 554/2017 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта за разноските като:

         ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.  М. от САК да заплати на А.Ц.  Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Б.В. сумата от 700 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

           ОСЪЖДА А.Ц.Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Б.В.  да заплати на „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.  М. от САК сумата от 678 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

         

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.