№ 4028
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110130889 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства под опис.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.03.2023 г. от 13:30 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца – и препис от отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от ищеца А. К. Т. искове с правно основание чл. 124 ГПК
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника „А...“ ООД, че клаузата на чл. 20 от Договор за кредит А1 Карта
от 09.02.2022 г., с която е уговорена неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечение и клауза на чл. 21, ал. 4 от Договор за кредит А1
Карта от 09.02.2022 г., с която е предвидена такса разходи за действия на
1
събиране на задълженията са нищожни нищожна като противоречащи на
добрите нрави, евентуално неравноправни поради неспазване на нормите
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 33 ЗПК, чл. 143 ЗЗП..
Ищцата А. К. Т. твърди, че на 09.02.2022 г. страните са сключили
Договор за кредит А1 Карта, по силата на който ответникът, в качеството си
на кредитодател се задължава да предостави на ищцата, в качеството й на
кредитополучател, револвиращ кредит в размер на 300 лв. В договора било
предвидено в чл. 20 задължение за потребителя да предостави допълнително
обезпечение в 3-дневен срок от договора, като при неизпълнение дължи
неустойка в размер на 4,8 % от усвоената главница. Посочва, че съгласно чл.
21, ал. 4 от договора при забава ищцата дължи разходи за действия по
събиране на вземането в размер на 15 лв. до заплащане на съответното текущо
задължение по договора, а именно по 15 лв. на всяко шесто число на
съответния месец. Поддържа, че клаузите, съдържащи се в чл. 20 и чл. 21, ал.
4, са нищожни поради противоречие с добрите нрави и като сключени при
неспазване ан нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. чл. 22 и чл. 33 ЗПК,
както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че неустойката за забава
била нищожна, тъй като цели заобикаляне на закона и размерът й е
необосновано висок. Посочва, че клаузата за неустойка цели да прехвърли
риска от неизпълнение нна задължението на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличение на задълженията.
Твърди, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е такава,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено неоснователно
обогатяване. Поддържа, че така уговорена неустойката представлява скрита
възнаградителна лихва. Заявява, че се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Също така навежда
твърдения, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, поради
което също следва да се приеме за неравноправна. Поддържа се нищожност
на клаузата по чл. 21, ал. 4 от договора за заем като заобикаляща закона,
противоречаща на добрите нрави и на принципа за справедливост. Посочва,
че клаузата за неустойка цели да прехвърли риска от неизпълнение нна
задължението на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличение на задълженията. Твърди се, че с процесната клауза
по чл. 21, ал. 4 се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение и същата представлява добавък към
възнаграждението по договора. Оспорва да е индивидуално уговорена. Моли
за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „А...“ ООД подава отговор на исковата молба, в срока по
чл. 131 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че
процесните клаузи са действителни. Оспорва същите да противоречат на
закона, на добрите нрави или на принципа за справедливост, респекивно да
заобикалят закона. Твърди, че неустойката не следва да се включи в ГПР, тъй
като същата възниква при неизпълнение на договора. Посочва, че
2
начисляването на неустойката зависи единствено от поведението на
кредитополучателя. Включването на неустойката в ГПР би объркало
потребителя, тъй като няма да даде реална информация за кредита. Поддържа,
че в договора ясно е посочено при какви условия е изчислен ГПР. Поддържа,
че не следва да се посочва математическият алгоритъм, по който е изчислен.
Сочи се, че в договора за кредит не следва да се изброяват всички разходи, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Поддържа, че уговорената неустойка минимизира риска от неизпълнение и
осигурява добросъвестно поведение от длъжника. Твърди, че ищцата, като
потребител, била предварително уведомена за размерът на неустойката и
възнаградителна лихва, тоест е могла изобщо да не встъпва в договорни
отношения или да предостави обезпечението преди да бъде сключен самият
договор. Оспорва твърденията на ищеца, че действията по събиране на заема
и свързаните с него разходи представляват дейност по управление на кредита.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, включително клаузата за неустойка на чл. 20 и за такса разходи
по чл. 21, ал. 4; че клаузите противоречат на моралните разбирания за
справедливост и излиза извън присъщите им функции, както и че същите са
уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
В тежест на ответника е да докаже: валидно обвързваща страните
договорни клаузи за неустойка и такса разходи, които са индивидуално
уговорени /т.е. не са били предварително изготвени от него или дори да е
била, ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието им/, както и всички обстоятелства, от които произтичат
възраженията му.
Приема на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за
кредит А1 Карта от 09.02.2022 г. със соченото съдържание, включително
клаузите на чл. 20 и чл. 21, ал. 4.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
3
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4