Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . . .
28.09.2016
година,гр.Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети септември
, две хиляди и шестнадесета година,в публично заседание в с ъ с т а в :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
СЕКРЕТАР:М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия
Веселин Петричев а.н.х.дело № 342 по описа за
2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Н.Х.Н.
*** с ЕГН-**********,със съдебен адрес ***,чрез адв.В.
Г. П.-АК-гр.Пазарджик е обжалвал наказателно постановление № 15-0367-000420 от 12.03.2015г. година на Началника на Група
към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград с молба същото да бъде отменено,като е
отбелязал че не е извършил
нарушението,за което е санкциониран ,допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила-нарушение на чл.42,ал.1,т.3,предл.2
и чл.57 ,ал.1,т.51предл.второ от ЗАНН,тъй като не е отразено точното място и
час на извършване на административното нарушение,описателната част е
непълна,тъй като не е посочено по кой ред-административен или съдебен ред е
лишен от право на управление,има несъответствие между посочената за нарушена
правна норма в акта за нарушение и в самото НП,като за посочената такава по
чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП липсва конкретизация с оглед на съдържащите се в нея
две предложения,като освен това в наказателното постановление не е посочен
акта,с който е лишен от право да управлява МПС,т.е същото е издадено в
нарушение на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН;неправилно е приложен закона с оглед на
посочената квалификация по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП,като нарушението според него
е по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,поради липса на изначална правоспособност,като се
сочат и други доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,ограничили
правото му на защита,както и за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на Н. адв.В. П.,който по изложените в нея съображения моли за
отмяна на атакуваното НП,като ангажира и представя писмени доказателства.
Представител на ответника РУП
Велинград не се явява,като в писмено Становище началника на посоченото РУП
сочи,че жалбата е неоснователна и необоснована – водача е извършил адм. нарушение по чл. 177,ал.1,т.1,139 ал.5 от ЗДвП;акта е
редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното и наказващият орган е изпълнил задълженията
по чл. 52,ал.4 и чл. 53,ал.1 от ЗАНН.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.02.2015г. година,е съставен АУАН на жалбоподателя Н.Н. ***,за това че на същата дата в около 11,40 часа в гр.Велинград,на път Втори клас № ІІ-84,при Хмелосушилната, е
управлявал товарен автомобил марка “ДАФ-АЕ-45”, с рег.№ ******,собственост на М.Х.Я.
от гр.Ботевград ,като извършва следните
нарушения – управлява МПС,след като е лишен от това право по административен
ред,МПС няма залепен валиден винетен стикер на
предното обзорно стъкло за 2015г. В АУАН е отбелязано,че водача е нарушил
чл.150 и чл.139 ал.5 от ЗДвП .Въз основа
на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,в което
нарушението е описано по идентичен начин,посочена е като нарушена разпоредбата на чл.150 на ЗДвП и на основание
чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП на Н.Н. е наложено адм. наказание
глоба в размер на 300 лева,за нарушението по чл.139 ал.5 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1500 лева на основание чл.179 ал.3,т.2 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя Т.М. ***, се установи,че жалбоподателят е спрян за проверка в
гр.Велинград, на Хмелосушилната.,управлявайки товарен
автомобил,при която не е представил СУ
на МПС – но при направена справка от ОДЧ
в масивите на МВР се установило,че му е
отнето свидетелството за управление на МПС.По отношение на констатираното с
акта нарушение за липса на залепен валиден винетен
стикер на предното обзорно стъкло за 2015г. свид.М.
не взема отношение в показанията си,но пък сочи,че при проверката водача Н. не
е представил талона за автомобила,каквато констатация за нарушение липсва в
приложения акт за нарушение.
От страна на защитата по
делото са представени жалба от Н.Н. *** против
заповед №70120 от 2014г. за прилагане на принудителна административна
мярка,издадена от Началника на сектор “Пътна полиция при ОДМВР” Бургас с която
е отнето правото му на управление,както и призовка за с.з.,протокол от
деловодната програма на АС Бургас ,сочещ на висящност
на производството по тази заповед.
С оглед на горното съдът
счита,че ж а л б а т а е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде у в а
ж е н а като се ОТМЕНИ наказателно
постановление № 15-0367-000420 от
12.03.2015г. година на Началника на
Група при ОДМВР Пазарджик,РУ Велинград,в частта, с която на жалбоподателя Н.Х.Н.
*** , са наложени административни
наказания на основание чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП
- г л о б а 300
лева,за нарушение на чл. 150 от
ЗДвП, глоба в размер на 1500 лева ,за нарушението по чл.139 ал.5 от ЗДвП ,тъй
като по време на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения:
- АУАН е съставен,а
наказателното постановление е издадено при нарушение на чл. 42,т.4 от ЗАНН и съотв. чл. 57,ал.1,т.5,пр.1 от ЗАНН,тъй като липсва описание на нарушението – посочено
е ,че водача управлява след като е лишен по административен ред,но не е
конкретизиран и акта,с който е бил лишен от право да управлява МПС,посочената
като доказателство и оспорена пред Административен съд гр.Бургас заповед по
реда на чл.174 т.4 от ЗДвП,като висящността на
производството по издадената принудителна заповед,очевидно препятствува
влизането й в сила,което поставя под въпрос осъществяването на това нарушение
от гледна точка на неговата материалноправност.
- Допуснато е и нарушение при приложението на
материалния закон,с оглед на показанията на полицейския служител и актосъставител Т.М.,който твърди,че СУМПС на Н. е само
отнето и непредадено и в тази насока следва да се отбележи,че
приложимата в случая правна норма е тази по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП , а не
посочената по т.1 от закона т.е. наложената санкция е по норма несъотносима за конкретното извършеното от страна на
жалбоподателя.Констатираните процесуални нарушения са изводими от постоянната
практика на съдилищата,касаеща приложението на принципа за идентичност на
описателната част на нарушението с неговата цифрова идентификация ,определяща
приложимостта на съответната материално правна норма.
Поради изложеното до тук е нарушено
правото на защита на жалбоподателя,тъй като той не е бил в състояние да научи
точно за какво нарушение на правилата за движение по пътищата е
санкциониран.Нарушен принципа за адекватна правна защита и на участие в
производствата по установяване на нарушението и налагане на наказанието,което
опорочава принципа на законност на тези производства.Допуснатите съществени
процесуални нарушения налагат отмяната на постановеното от страна на наказващия
орган НП в тази му част,без спора да се разглежда по същество респ. да се изследват
и анализират доказателствата по делото,касаещи авторството и виновността на
нарушителя.
Следва да отпадне и
отговорността за нарушението посочено в акта касаещо обвинението за липса на
залепен валиден винетен стикер,тъй като в своите
показания свид.М. не сочи за извършено такова
административно нарушение,нещо повече свидетелствува за нарушение свързано с
непредставен талон на автомобила,което не е било отразено в описателната част
на съставения акт за нарушение.Дори и да се приеме,че действително актосъставителя М. е констатирал това административно
нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП,то при извършената служебна проверка
съдът,също констатира,че и в тази си част,същото е издадено при съществени нарушения на процесуални правила:
- АУАН е съставен,а
наказателното постановление е издадено, в нарушение на чл. 42. ,т.4 от ЗАНН,съотв.
на чл. чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като
липсва описание на нарушението – не е посочен вида на МПС,а същия е от значение за определяне квалификацията на деянието,респ.
размера на глобата.И в АУАН,и в наказателното постановление се сочи,че водача
управлява „т.а. ДАФ АЕ 45,с рег.№ ******,но това не е достатъчно,за да се
приеме,че водача е осъществил състава на административно нарушение по чл.
179,ал.3,т.2 от ЗДВП. В този законов текст е предвидена
административно-наказателна отговорност за водач, който управлява пътно
превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от
одобреното, се наказва с глоба, както следва: т. 1. „при управление на пътно
превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни
превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за
пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална
маса 12 (дванадесет) или повече тона” и
т.2 „при управление на пътно превозно средство,
предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без
мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари
с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за
пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена
отделна винетна такса, и/или които имат максимално
допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона” т.е и в двете точки се сочат
ППС,предназначени за превоз на товари с определена индивидуализация,като такава
в случая липсва и в АУАН,и в наказателното постановление.
Поради всичко
изложено до тук следва да се направи извода,че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя,тъй като не е бил в състояние да разбере за какво нарушение е
санкциониран и въз основа на коя
административно-наказателна разпоредба.Съдът също не е в състояние да прецени в
случая дали следва да бъде наложена глоба по чл. 179,ал.3,т.1 или по чл.
179,ал.3,т.2 от ЗДвП т.е да провери дали квалификацията на деянието е
законосъобразна
Водим
от изложеното до тук съдът
Р Е
Ш И :
О т м е н я в а наказателно постановление № 15-0367-000420 от
12.03.2015г. година на Началника
на група при ОДМВР Пазарджик,РУ ВЕЛИНГРАД, с което на Н.Х.Н. *** с ЕГН-**********,със
съдебен адрес ***,чрез адв.В. Г. П.-АК-гр.Пазарджик,
са наложени административни наказания- г л о б а
в размер на 300 /триста / лева ,
на основание чл.177, ал.1,т 1 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП,глоба в размер на 1500/хиляда и петстотин/
лева,на основание чл.179,ал.3,т.2 от ЗДвП,за нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на Глава дванадесета от Административно
- процесуалния кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото,че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :