Решение по дело №499/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 349
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20211200500499
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Благоевград , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова

Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500499 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на К. Х.. Н. против решение №
8080/30.03.2021 г., постановено по гр.д. 463 по описа за 2020 г. на РС-Петрич.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Пространни съображения са изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата оспорва доводите като неоснователни.
БлОС счита подадената въззивна жалба за допустима. Подадена е от
лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона срок.
За преценка на доводите в жалбата предвид събраните доказателства и
закона, БлОС намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от констативен протокол № 3027946 за проверка на неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, че на 08.10.2019 г.
„Ч.“, АД е извършило проверка на средство за търговско измерване на обект
на абоната К. Х.. Н., представляващ къща, находяща се с. М., община
Петрич, ул. „Е.“, 5. Според констатациите в протокола при проверката е
установено: липса пломба на щита на ел. таблото; пломба на капачка на
клемния блок на СТИ - манипулиран; фирмените пломби на СТИ-
манипулирани; дисплей на СТИ- мига.
1
Отразено е, че СТИ е демонтирано и поставено в безшевен чувал за
БИМ, като на негово място е монтиран нов електромер, който е измерен и
работи в клас на точност.
Според констативния протокол от метрологичната експертиза на
средството за измерване № 105/10.2.2020 г. на БИМ, ГД "Мерки и измертални
уреди“, Регионален отдел-Плевен по отношение на техническото състояние на
частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е констатирано
при отваряне на електромера, че е осъществяван достъп до вътрешността му;
че жълтият и синият проводник, свързващи токовата пластина с електронната
платка на електромера, са демонтирани от платката. Посочено е, че
електромерът отчита грешка минус 90%, при максимална допустима грешка
от 2%. Вещото лице от техническата експертиза, изслушана от РС сочи, въз
основа на констативният протокол на БИМ, че констатираното не е
вследствие на производствен дефект, а на целенасочено външно въздействие
върху СТИ, водещо до грешка на отчитане 90 % минус т.е. неотчита 90 % от
реално потребената ел. енергия.
Въз основа на тези констатации е издадена фактура№ 3265845/7.4.2020 г., за
сумата от 1650 лв., а с ДДС възлизаща на 1980 лв., като изрично във
фактурата е посочено, че сумата е дължима по чл. 83, ал. 1, т 6 от ЗЕ и чл. 56
от ПИКЕЕ/ДВ бр. 35/2019 г./
Издадена е фактура № 1933564/7.4.2020 г. и за сумата за 25 лв., а с ДДС
възлизаща на 30 лв., представляваща разходи за проверка на електромера
ЕРП, както и фактура № 1933561/7.4.2020 г. за сумата от 24 лв.,
представляваща разходи за проверка на електромер ГДМУ монофазен.
Сумите по трите фактури в общ размер на 2 034 лв. са платени като ищецът
предявява настоящия иск за връщането им като платени без основание, на
основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД. РС е отхвърлил иска, поради което ищецът
обжалва решението. Доводите му в жалбата БлОС счита за несъстоятелни .
Жалбоподателят е направил довод за неспазване на реда на ПИКЕЕ при
извършената на 08.10.2019 г. проверка на изправността на СТИ, тъй като е
направена в негово отсъствие, по причина, че не си е бил в къщи, с което се
опровергавало да е търсен от служители на ЧЕЗ и да е отказал да присъства,
както и да е отказал да подпише протокола за констатациите от проверката.
БлОС счита довода за несъстоятелен. Правилно и законосъобразно РС е
приел, че ищецът е канен да присъства на проверката, като свидетелят К.
изрично посочва , че именно лицето -посочил е стоящия в залата ищец - е
уведомено, в деня на проверката, че ще се извърша такава. Свидетелят П.,
един от проверяващите, също сочи, че лицето е било поканено, не е отказало
да присъства, както е отказало и да подпише протокола, за който му е
обяснено, че ще се изготви. Освен това ако ищецът не си е бил в къщи, както
той изрично заявява в с.з. пред РС, това не означава, че проверка не е
следвало да се извършва, тъй като това би обезмислило извършването на
2
такава. Ако го е нямало в къщи, то логично е да не присъства. Или предвид
твърдението му няма нарушение на поверяващите, което да е станало пречка
за разписаната възможност като абонат да присъства на проверката, в случай
че е поканен, което обаче предполага да си е в къщи при извършването й. В
този контекст без значение е твърдяната заинтересованост на свидетелските
показания на св. К., каквото заинтересованост от друга страна няма, тъй като
не може да се извлече само от обстоятелството, че св. К. като представител на
федерацията на потребителите присъства на множество подобни
проверки. Протоколът за извършената проверка на 8.10.2019 г. е
подписан от двамата служители на оператора на съответната мрежа,
извършили проверката и от присъствалия св. К., който не е служител на
оператора.
С оглед изложеното БлОС счита, че е спазена ал. 3 на чл. 49 от ПИКЕЕ,
според която при отсъствие на ползвателя или на негов представител при
съставянето на констативния протокол или при отказ от тяхна страна да го
подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В
констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване, ако е направен такъв.
Изискването по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ за изпращане на констативния
протокол в 7 срок от съставянето му с препоръчано писмо с обратна разписка
или по друг начин, ако е съставен в отсъствие на ползвателя, в процесния
случай не е спазен. По делото няма данни да е изпращан с двете приложени
от ответника писма изх. № **********/7.4.20 г. и № NTZ138356/3.4.20 г., в
които за приложение в нито едно от тях не се сочи, че се прилага
констативния протокол от 8.10.2019 г. като такъв не е изпращан и с първото
цитирано писмо, с което ответникът изрично твърди, че е изпратил
протокола на ищеца. Това нарушение обаче, настоящият състав счита за
формално и несъществено по своя характер и че не може да обоснове извод за
неправилност на действията на дружеството по корекция на сметката, тъй
като възможността за предявяване на възражения срещу протокола не се
преклудира с изтичането на този срок, поради което не може да се счете, че с
неизпращането му е нарушено правото на защита.
Несъстоятелно се сочи, че проверката след като е извършена в
отсъствие на абоната и негов представител, то не може да се приеме, че
състоянието на СТИ в деня на проверката е такова, в каквото е било
изпратено за експертиза на БИМ, с аргумента, че констативният протокол е
частен свидетелстващ документ и не се ползва с доказателствена тежест
относно удостоверите в него изгодни факти, обслужващи ответника, след
като не е подписан от ищеца. Довода е несъстоятелен. Направените
констатации от проверяващите са потвърдени при разпита им като свидетели,
което е достатъчно да се приемат за верни, при липса на опровергаващи ги
доказателства. По отношение на предположението на жалбоподателя за
невъзможността да се помнят детайли от свидетелите предвид множеството
3
проверки, които се извършвали/присъствали, следва да се посочи, че
съдебната практика приема, изявленията/констатациите в оспорените частни
документи за установени, ако извършилото ги лице, подписало документа,
заяви че ги поддържа без да е е нужно да възпроизвежда детайли от
констатираните обстоятелства.
Визирания от жалбоподателя факт за неизвършване на проверка по реда
на чл. 43, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ на техническото състояние на електромера от
монтирането му през 2015 г. до процесната проверка на 08.10.2019 г., не води
до извод, че е причина за констатираното установено от доказателствата по
делото външно вмешателство върху СТИ при проверката.
Довода в жалбата, че в ЗЕ не е предвидена обективна отговорност на
потребителя на електрическа енергия за заплащане на стойност за минал
период при неотчетена или неточно отчетена ел. енергия, а при липса на
законова делегация, даваща право на ДКЕВР да предвиди такава обективна
отговорност не следва да се ангажира отговорност без доказана вина на
потребителя - е несъстоятелен
С изменението на Законът за енергетиката през 2012 г. в сила от 17.7.2012 г.,
действащ към момента на процесната проверка – 08.10.2019 г. е налице
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако
е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2 т. 6 и чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ да
предвиди в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекцията на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. За наличие на
законово основание с измененията и допълненията на ЗЕ, публ.в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.7.2012 г. за корекция на сметка на потребител се е
произнесъл ВКС с решение № 111 по чл. 290 ГПК от 17.7.2012 г. по т.д.
1650/2014 г.; Решение № 166/11.05.2016 г. по т.д-. 1797/2014 г. и в много
други последващи свои, измежду които е и Решение № 118/18.9.2017 г. по
т.д. 961/2016 . на ВКС, ТК 2ро т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в
който е даден отговора именно на този въпрос, че „Крайният снабдител на
електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, напревени със ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от
17.07.2012 г. и след влизане в сила на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила
от 17.11.2013 г. В случая проверката е извършена при ПИКЕЕ, които са в
сила от 04.05.2019 г. ВКС е изразил разбирането, че на основание на ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г. за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ е предвидено
4
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
корегира сметките на потребителите само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия. Практиката се споделя и понастоящем от ВКС, видно от
определение № 60/31.1.2019 г. на ВКС по т.д. 1690/2018 г. 2-ро т.о.
Довода на въззиваемия, че процесната сума е начислена
неоснователно, тъй като въззивното дружеството не е предвидило ред за
уведомяване на клиенти при извършване на подобна корекция, който да е
разписан в общите условия на дружеството, съобразно изискването на чл. 98а,
ал. 2 т. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ, не се споделя от БлОС. РС също не
го е споделил, посочвайки, че такъв ред би имал отношение към последиците
от забава, но не и за изпълнението на валидно възникнило договорно
задължение. По въпроса за последиците от неразписан ред в общите условия
БлОС споделя тезата на ВКС,застъпена в решение № 124/18.6.2019 г. на ВКС
по гр.д № 2991/2018 г. , 3-то г.о., възприета от РС, че ако такъв ред не е
предвиден в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1 ,т. 6 от ЗЕ, то
това не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред.
С оглед изложеното очевидно доставчикът обосновава правото си за
едностранна корекция на сметките със спазването на ЗЕ и издадените в
съответствие с него ОУ и ПИКЕЕ поради което несъстоятелно се сочи, че
корекцията се извършва въз основа на клаузи от ОУ, приети от самия
доставчик и затова неравноправни по см. на чл. 143, т. 6 и 18 ЗЗП .
Навежда се и довод, според който платеното от ищеца количество ел.
енергия е предполагаемо, а не реално потребено, с което се нарушава чл. 188
ЗЗД, поради което е недължимо платено. БлОС счита и този довод за
абсолютно несъстоятелен. Правилата на ПИКЕЕ за корегиране на сметките
са спазени и видно е, че в тях се съдържат и такива, за които е без значение
реалното потребеното количество ел. енергия. Затова и вещото лице по
изслушанате съдебнотехническа екпретиза сочи, че не може да каже дали
реално е потребена ел.енергията, която е начислена на ищеца, но че при
преизчисляването й категорично заявява, че са спазени правилата на ПИКЕЕ
и по конкретно на относимите към настоящия случай правила за
преизчисляване, визирани в чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Затова тяхното
спазване БлОС счита за достатъчно за законосъобразна промяна на сметките
с така изчисленото количество ел. енергия. Според чл. 50, ал. 1 б. "а" от
ПИКЕЕ, когато СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата се
изчислява количеството ел. енергия за по-кратия период между периода от
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до
последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи
датата на констатиране на неправилното/неточно измерване като при
средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта,
количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените
количества се корегират с установената грешка, като се отчита класът на
5
точност на СТИ. В настоящия случая в.л. въз основа на КП от БИМ според
който провереното СТИ измерва само 10 % от реално потребената енергия и
отчитайки 2 % заводска грешка на СТИ, сочи, че останалите 88 % /100-12/
представляват реално потребена, но неотчетена ел. енергия като изчислена по
относимото правило на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ следва, че средно
дневното количество потребена ел. енрегия за процесния период е 124
квт/ден, която за тримесечия период от 93 дни възлиза на 11 525 квтч /л. 177
от делото/. Видно е, че е начислената от опрератора и платена от ищеца за
количество квтч е 10 142, т.е. по-малко от посочената от вещото лице. За 10
142 квтч му е начислена като дължима сума от 1 650 лв., която с ДДС възлиза
на 1980 лв. Вещото лице сочи, че преизчислението е извършено по
действащите за периода цени на ел. енергия,утвърдени от КЕВР, съгл. чл. 56,
ал. 3 ПИКЕЕ – Решение Ц -19/1.7.2019 г./КЕВР, раздел цени за НЕК и ЧЕЗРБ.
Към нея като се прибавят разходите за проверките от 30 лв. и 24 лв.,
начислени на основание чл. 44, ал. 4 от ПИКЕЕ, следва че сумата възлиза на 2
034 лв., която ищецът е платил с основание.
По изложените съображения за несъстоятелност на доводите в жалбата БлОС
потвърждава атакувания акт. Не се установи платената сума да е без
основание по см. на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на делото на въззиваемият съдът присъжда за
настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС.
РЕШИ:
Потвърждава решение № 8080/30.03.2021 г., постановено по гр.д. 463 по
описа за 2020 г. на РС-Петрич
Осъжда К. Х.. Н., с ГН ********** да плати на „Ч.“, ЕАД
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6