№ 162
гр. Враца, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 02339/08.02.2022 г. на В. Д. Т., с ЕГН
********** и адрес: гр.***, против действия на частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ Ц. Д. по изп.д.№ 20209000400407 по извършване на опис на движими
вещи, находящи се на посочения адрес на жалбоподателя.
В жалбата се посочва, че на 20.01.2022 г. В.Т. е бил уведомен от
съседите си, че ЧСИ Д. е идвала на адреса, за да извърши опис на движими
вещи. Твърди се, че недвижимият имот е собственост на Д. Г. Т. - бащата на
жалбоподателя, а всички находящи се в апартамента движими вещи са
собственост на жалбоподателя и неговите родители. Твърди се също, че от
съседите жалбоподателят е разбрал, че съдебният изпълнител е търсил лицето
А. Х. Х., който е регистриран на този адрес, но същият не живее там повече от
5 години и не притежава нищо в имота, включително и движими вещи.
Жалбоподателят посочва, че нито той, нито родителите му имат задължения и
образувани изпълнителни дела, че нямат връзка с лицето А. Х. и не знаят къде
да го намерят и как да го накарат да заличи адресната си регистрация, както и
че не са уведомявани за извършване на описа или за други изпълнителни
действия в собствения им имот. Счита, че разпоредбата на чл.483 ГПК
вменява задължение на съдебния изпълнител да се увери в собствеността на
имота преди да предприеме изпълнителни действия, което в конкретния
случай не е спазено.
В жалбата се иска отмяна на действията на съдебния изпълнител по
извършване на опис на движими вещи, находящи се на адрес: гр.***, като
неправилни и незаконосъобразни.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя Б. И. С., чрез пълномощника му адв.П. И., който изразява
становище за недопустимост на жалбата, излагайки доводи, че не е налице
елемент от фактическия състав на чл.435, ал.4 ГПК – липсва наложен запор
1
върху движима вещ. Излага становище и за неоснователност на жалбата.
Оспорва твърденията на жалбоподателя, че няма връзка с длъжника и не е
уведомяван за описа, като изтъква, че към жалбата са приложени документи,
които са били адресирани до длъжника и за снабдяването с които не е било
направено искане по изпълнителното дело. Навежда доводи, че при
принудително изпълнение, насочено спрямо движими вещи, собствеността
върху недвижимия имот, в който се намират същите, е ирелевантна, а се
съблюдава единствено адресната регистрация на длъжника. Изтъква, че в
тежест на третите лица, претендиращи собственост върху движимите вещи, е
доказването на собствеността. Взискателят моли за отхвърляне на жалбата.
В същия срок не е постъпило възражение от длъжника А. Х. Х..
На основание чл.436,ал.3 ГПК са изготвени мотиви от ЧСИ Ц.Д., в
които посочва в хронологична последователност извършените действия по
изп.д.№ 407/2020 г. Изразява становище за недопустимост на жалбата, като
посочва, че е бил насрочен опис на движими вещи на постоянния адрес на
длъжника, но такъв не е извършен поради липса на достъп до жилището, т.е.
вещите не са описани и не са запорирани по смисъла на чл.450, ал.1 ГПК, за
да възникне право на жалба на третото лице. В условията на евентуалност се
навеждат и доводи за неоснователност на жалбата, като се посочва, че
обстоятелството, че недвижимият имот е собственост на лице, различно от
длъжника, не означава, че последният няма собствени вещи в имота. Развива
съображения, че законът презумира, че вещите, находящи се на адреса на
длъжника, са негова собственост, освен ако в момента на описа с писмени
доказателства се докаже, че са собственост на друго лице. Изтъква, че
длъжникът нееднократно е получавал книжа на посочения в жалбата адрес, че
този адрес е регистриран като негов постоянен в НБД ГРАО, както и че
самият той го е посочил като свой адрес в депозирана в изпълнителното
производство молба за оттегляне на пълномощия.
Към жалбата са приложени писмени доказателства. Представено е и
заверено копие от изп.д.№ 20209000400407 по описа на ЧСИ Ц.Д..
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените доводи от жалбоподателя, взискатели и
ЧСИ Д., съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на Б. И. С. въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 13.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 763/2020 г.
по описа на РС-Враца против А. Х. Х., с постоянен адрес: гр.***.
Длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително производство
чрез поканата за доброволно изпълнение, която е получил лично на
28.07.2020 г.
На основание чл.458 ГПК като взискател по изпълнителното дело е
присъединена Държавата за съобщените публични задължения на длъжника
А. Х., за което същият е уведомен лично на 13.08.2020 г.
С Определение № 260005/11.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 763/2020 г.о по
описа на ВРС е прогласено настъпило по силата на закона спиране на
принудителното изпълнение на Заповед за изпълнение № 403/13.03.2020 г.
против А. Х. Х.. С молба от 06.04.2021 г. взискателят Б. И. С. е представил
Решение № 12/01.03.2021 г. по гр.д.№ 1976/2020 г. по описа на ВРС, с което е
признато за установено, че А. Х. Х. дължи на Б. И. С. сумите по издадената
Заповед за изпълнение № 403/13.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 763/2020 г. по описа на
2
ВРС. Решението е влязло в законна сила на 23.03.2021 г. и въз основа на
същото е издаден и изпълнителен лист от 01.04.2021 г. за присъдените
деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
Изпълнителното производство е възобновено, като е присъединен и
втория изпълнителен лист и до длъжника А. Х. е изпратена покана за
доброволно изпълнение и за сумите по този изпълнителен лист. С тази покана
е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД и за
14.05.2021 г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на адрес: гр.***.
Поканата е изпратена по пощата, но е върната в цялост с отметка "преместен".
С разпореждане от 14.05.2021 г. ЧСИ е отложил извършването на насрочения
опис поради нередовното уведомяване на длъжника.
С молба от 01.12.2021 г. взискателят е поискал да се направи нова
справка за банковите сметки на длъжника, както и отново да се насрочи опис
на движими вещи по постоянния адрес на длъжника.
До длъжника е изпратена нова призовка за опис на движими вещи, с
която описът е насрочен за 20.01.2022 г. Поканата за доброволно изпълнение
и призовката за принудително изпълнение са връчени на длъжника на
23.12.2021 г. чрез упълномощения от него процесуален представител
адв.М.Д..
Видно от съставения протокол за опис от 20.01.2022 г., съдебният
изплънител е посетил адреса в гр.*** в присъствието на процесуалния
представител на взискателя, но е констатирал, че жилището е заключено и
никой не отваря. Отразено е, че поради липсата на опис, не е извършен
насрочения опис на движими вещи.
На 21.02.2022 г. пред съдебния изпълнител е депозирана жалба от В.
Д. Т., в която заявява, че на 20.01.2022 г. е бил информиран от съседите си за
извършеното посещение за извършване на опис. Същият уведомява съдебния
изпълнител, че жилището е собственост на неговите родители, както и че А.
Х. Х. не живее на този адрес от години и не притежава нищо в имота,
включително и движими вещи.
Тази жалба е оставена без движение от съдебния изпълнител, като на
жалбоподателя са дадени указания кое конкретно действие обжалва, както и
да бъдат внесени дължимите такси по сметка на ЧСИ. Съобщение с тези
указания е връчено на жалбоподателя на 01.02.2022 г. В дадения му 7-дневен
срок е подадена жалба вх.№ 02339/08.02.2022 г., въз основа на която е
образувано настоящето съдебно производство.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл.436,
ал.1, изр.2 ГПК – жалбоподателят посочва, че на 20.01.2022 г. е узнал за
предприетите от съдебния изпълнител действия, насочени към извършени на
опис, а първоначалната жалба е депозирана на 21.01.2022 г.
Жалбата е подадена от лице, което не е страна в изпълнителното
производство. Съобразно разпоредбите на чл. 435, ал. 4 и 5 от ГПК третото
лице за изпълнителното производство има право да обжалва само
лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, а именно:
насочването на изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната
или предаването, ако се отнася за движима вещ, са се намирали във
владението на това лице, както и въвод във владение на недвижим имот, ако
3
трето лице е било във владение на имота преди предявяването на иска,
решението по който се изпълнява.
В конкретния случай жалбоподателят посочва, че обжалва действията
на съдебния изпълнител, насочени към опис на движими вещи, находящи се
на адрес: гр.***. От данните по делото е видно, че такъв опис само е бил
насрочен, но не е бил извършен от съдебния изпълнител, поради липсата на
достъп до имота. Настоящият съдебен състав намира, че липсва правна
възможност трето на изпълнението лице да обжалва действията на частния
изпълнител по насрочване на опис на вещи на длъжника. Както бе посочено,
разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК предвижда, че трето лице може да обжалва
насочване на изпълнение върху движими вещи, които в деня на запора се
намират в негово владение. Съобразно разпоредбата на чл. 465 във връзка с
чл. 450, ал. 1 от ГПК, запорът върху движима вещ се налага с описването й от
съдебния изпълнител. При липсата на извършен опис, липсва и наложен запор
на движими вещи в изпълнителното производство, респективно и насочване
на изпълнението към вещи, които към датата на запора (описа) са били във
владение на жалбоподателя. Липсата на опис води и до липса на конкретно
посочване на движими вещи, за които да се твърди, че са собственост на
жалбоподателя, поради което не може бъде извършена преценка по същество
съгласно чл.435, ал.4, изр.2 ГПК.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е подадена преждевременно, преди в полза на третото лице -
жалбоподател да е възникнало субективното право да оспори действия на
съдебния изпълнител чрез жалба по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Ето защо
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално
недопустима, а производството по настоящето дело – да бъде прекратено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима
жалба вх.№ 02339/08.02.2022 г. на В. Д. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.***,
против действия на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Ц. Д. по изп.д.№
20209000400407 по извършване на опис на движими вещи на 20.01.2022 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 109/2022 г. по описа на Окръжен
съд-Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя и страните в изпълнителното производство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4