Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА Й.
при
секретаря Илиана Коцева, като разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д. №10405/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от трето
лице „С.П.“ ЕООД по изпълнително дело №20188580401135 на ЧСИ У.Д., рег. №858 на
РКЧСИ, срещу извършен по същото дело
опис на следния недвижим имот, а именно: МАГАЗИН, находящ
се в гр. София, ул. „******, заедно с обслужващите към него стая и галерия над
нея, застроени общо на 103,72 кв.м., само магазина от 60,72 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.703.1341.1.46
по КККР.
Излагат се твърдения, че считано от 2015 г. описаният по-горе недвижим имот е апортиран в дружеството, т.е. жалбоподателят е собственик
на имота и към момента на описа е бил във владение на имота. Поради изложеното,
моли съда да отмени като
незаконосъобразни действията на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение
върху посочения недвижим имот.
Взискателят по
изпълнителното дело „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по жалбата в законоустановения тридневен срок.
Длъжникът по изпълнителното
дело „Ц.- Р“ ООД не взема становище по жалбата в законоустановения
тридневен срок.
Частен съдебен
изпълнител У.Д. е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни
действия, в които е изложил становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание
чл.435 ал.4 ГПК акт на съдебния изпълнител – насочване на изпълнението върху
вещ, която към деня на възбраната се намира във владение на трето лице.
Разпоредбата на
чл.435 ал.4 ГПК, която определя кръгът на лица, легитимирани да обжалват
действия на съдебния изпълнител, не поставя изискването тези трети лица да са
собственици на имота, а единствено да се намират в негово владение. Изложените
съображения по отношение разпоредбата на чл.435 ал.4 ГПК водят до извода, че
законът е въвел като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща
възникването и съществуването на правото на жалба по чл.435 ал.4 ГПК,
обстоятелството третото за изпълнението лице да упражнява фактическа власт
върху вещта към момента на налагане на възбраната. Следователно активно
процесуално легитимиран да обжалва насочването на изпълнението е само третото
за изпълнителното дело лице, което към момента на възбраната твърди, че
владението му върху недвижимия имот е започнало преди налагане на възбраната.
Съгласно разпоредбата на чл.436
ал.1 ГПК, жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се подава в
едноседмичен срок, който за третите лица започва да тече от узнаване на
действието.
В случая жалбата е подадена в едноседмичния срок
от узнаването, което настоящият съдебен състав намира, че е 10.06.2019 г.
Поради това, и с оглед твърденията, че процесният
недвижим имот не е собственост на длъжника, а на жалбоподателя, същият се явява
трето за изпълнението лице и е легитимиран да обжалва насочването на
изпълнението върху същия имот, а жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Видно от приложеното копие от изпълнителното
дело, на 03.06.2019 г. е извършен опис на следния недвижим имот, собственост на
длъжника „Ц.– Р4 ЕООД, а именно: МАГАЗИН, находящ се
в гр. София, ул. „******, като в протокола за опис е посочено, че имота се
отдава под наем от жалбоподателя „С.П.“ ООД.
Изпълнително
дело №20188580401135 по описа на ЧСИ У.Д. е образувано на 31.10.2018 г. по
молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от
25.09.2018 г., издаден по гр.д. №45236/2018 г. по описа СРС, 33 състав, срещу
длъжника „Ц.– Р“ ООД за парични вземания.
ЧСИ е насочил
принудителното изпълнение върху описания по-горе недвижим имот - магазин. Върху
този имот е наложена възбрана с постановление от 28.03.2019 г., вписана в Служба
по вписванията - София на 03.04.2019 г. под №74, т.VІ.
Видно е от нот. акт за продажба на недвижим имот №195, т.ІІ, н.д.
№250/25.07.2002 г. на нот. В.И., че „Булгарплод – София“ АД е продал на ЕТ „Ц.91“ следния
недвижим имот, а именно: Магазин, находящ се в гр.
София, ул. „******, заедно с обслужващите към него стая и галерия над нея,
застроени на 103,72 кв.м., само магазин от 6,72 кв.м.
От съдържащия се
в изп. дело договор за продажба на търговско
предприятие от 14.08.2009 г., нот. заверен от нот. Н.Д., рег. №1835/2009 г., вписан в Служба по
вписванията – София, се установява, че ЕТ „Ц.91“ е продал на „Ц.– Р“ ООД
собственото си търговско предприятие, съставляващо съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, включващо и правото на собственост върху процесния недвижим имот – магазин.
Видно е от съдържащите
се в изп. дело протокол от ОС на съдружниците
в „Ц.– Р“ ООД от 20.03.2015 г., декларация-съгласие от управителя на „Ц.– Р“
ООД, нот. заверена от нот.
Димитър Александров, рег №14736/21.07.2015 г. и
учредителен акт-устав на „С.П.“ ЕООД от 01.06.2015 г., че Ц.– Р“ ООД е извършило
непарична /апортна/ вноска по реда на чл.72 ТЗ на
следния недвижим имот, а именно: Магазин, находящ се
в гр. София, ул. „******, заедно с обслужващите към него стая и галерия над
нея, застроени на 103,72 кв.м., само магазин от 6,72 кв.м.
От извършената справка в ТР при Агенция по вписванията се
установява, че непаричната вноска на описания по-горе недвижим имот е вписана
по партидата на „С.П.“
ЕООД на 27.07.2015 г.
При тези данни, настоящият
съдебен състав намира, че по делото се установи, че процесният
недвижим имот, върху които е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника,
тъй като е внесен от него като непарична вноска в „С.П.“ ЕООД, което предхожда
налагането на възбраната по процесното изп. дело, като в случая са спазени законовите изисквания
за извършването на непарична вноска /апорт/. Нормата
на чл.73 ал.1 ТЗ предвижда вноската на право, за учредяването или за
прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, да се извърши с
дружествения договор или устава. За целта вносителят трябва да даде писмено
съгласие с нотариално заверен подпис, което да съдържа описание на вноската.
Дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на
възникването му, т.е. когато бъде вписано в търговския регистър /арг. от чл.73 ал.4 ТЗ/. Вписването в Службата по
вписванията по ПВ няма конститутивен ефект – такъв
ефект има вписването на дружество в търговския регистър /ТР №7/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/.
Поради изложеното, действията на ЧСИ по
насочване на изпълнението върху процесния недвижим
имот се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.435
ал.4 ГПК по жалба на „С.П.“ ЕООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, действията на ЧСИ У.Д. с рег.
№858 от РКЧСИ по изп. дело №20188580401135, изразяващи се в
насрочване и извършване на опис на следния собствен на жалбоподателя недвижим
имот, а именно: МАГАЗИН, находящ се в гр. София, ул. „******, заедно с обслужващите
към него стая и галерия над нея, застроени общо на 103,72 кв.м., само магазина
от 60,72 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.703.1341.1.46 по КККР.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.