Решение по дело №2865/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2045
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20201100502865
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.03.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

                       РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр. дело 8820/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнението Ч.Е.Б. АД срещу Постановление за разноски, издадено на 02.01.2020 г. по изп.д. № 20197900402289 на ЧСИ рег. № 790, с което е отказано да бъдат намалени определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокат и такси по ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че възнаграждението за адвокат е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност; че пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е неправилно изчислена върху база, включваща и адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство; че не следва да се начислява такса за връчване на покана, нито за изготвяне на разпределение, тъй като такова не се извършва.

Взискателят З.К.С.***ЕООД не взема становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е определено в неговия нормативно установен минимум. Сочи действията, за които е начислена такса, като счита, че не се дължи единствено такса за изготвяне на разпределение.

 

Жалбата е частично основателна.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2019 г., издаден в полза на З.К.С.***ЕООД, за сумата от 422,85 лева – деловодни разноски по гр.д. № 14792/2019 г. на СРС. С молбата за образуване на изпълнителното производство съобразно изискването на чл. 426, ал. 2 ГПК молителят е направил и искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника от посочена в молбата търговска банка. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, като в срока за доброволно изпълнение дълъг е бил изцяло погасен чрез изпълнение на запорното съобщение. От представения по делото препис от договор за правна защита и съдействие се установява, че сумата от 350 лв. е платена в брой в полза на процесуалния представител на взискателя.  

При тези факти е видно, че единствените действия, извършени от взискателя, са свързани с образуване на изпълнителното производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство. Следователно минималното възнаграждение, до което следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност, се определя при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв., дължими за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от извършване на изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение и след неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване способ, ако той се осъществява с еднократно действие (както е в случая – чрез изпращане на запорно съобщение). Щом в настоящия случай такива допълнителни действия не са извършвани поради погасяване на вземането, то отговорността на длъжника е ограничена само до разноските за необходимо извършените действия.

Дължимите на съдебния изпълнител такси съгласно ТТРЗЧСИ са за образуване на изпълнително производство (24 лв. с ДДС), за изпращане на покана за доброволно изпълнение (24 лв. с ДДС), за налагане на запор (18 лв. с ДДС), както и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да се изчисли въз основа на всички подлежащи на събиране суми с изключение на сумите, които изрично са посочени в Тарифата като неформиращи тази основа – това са авансовите такси съгласно заб. 4 към т. 26 от Тарифата. Всички останали суми, за събирането на които съдебният изпълнител извършва действия, вкл. и адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство, формират основата по т. 26 от Тарифата. Следователно в базата за определяне на таксата по т. 26 от Тарифата следва да се включи вземането по изпълнителния лист и дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Така определен, размерът възлиза на 74,74 лв. с ДДС.

Такса за изпращане на съобщение за приключване на делото не се дължи – няма данни да е постановяван акт за приключване на производството, нито такъв да е изпращан на страните.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Постановление, издадено на 02.01.2020 г. по изп.д. № 20197900402289 на ЧСИ рег. № 790, с което е отказано да бъдат намалени определените в поканата за доброволно изпълнение разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по възражение на Ч.Е.Б. АД, ЕИК *******, определените в Покана за доброволно изпълнение изх. № 41798/12.12.2019 г., разноски за адвокат до сумата от 200 лв., както и разноски по ТТРЗЧСИ за обикновени такси до сумата от 66 лв. и за пропорционална такса до сумата от 74,74 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1/                                 

 

       2/