№ 164
гр. Елин Пелин, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20241820101666 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.12 и сл. от Закона за защита от
домашно насилие, като е образувано по първоначално предявена молба за
защита от В. А. Л. срещу А. Л. С. с твърдения за осъществени актове на
физическо и психическо насилие на дата 01.12.2024 г. в гр. Елин Пелин, във
връзка с постъпила по реда на чл.4, ал.2 ЗЗДН от РУ-Елин Пелин преписка вх.
№262000-4682/02.12.2024 г., по описа на РУ Елин Пелин във връзка с изготвен
доклад за посетен сигнал за домашно насилие. В производството е прието за
съвместно разглеждане и съединено гр. дело №1772/2024 г., по описа на РС-
Елин Пелин с молител ответника по първоначалната молба А. Л. С. срещу В.
А. Л., с оплаквания за осъществени актове на домашно насилие на същата
дата 01.12.2024 г. в гр. Елин Пелин.
С постъпилата молба вх. №7117/06.12.2024 г. от В. А. Л. срещу А. Л. С.
/неин баща/ се иска налагане на мерки за защита срещу ответника , в т.ч. чрез
издаване на заповед за незабавна защита.
Сочи конкретни актове на физическо и психическо насилие, осъществени
от ответника на дата 01.12.2024 г. около 17.00 час в гр.Елин Пелин. Твърди, че
на 01.12.2024 г. около 17:00 часа, баща й отново причаквал в автомобила си,
малко по-надолу от домът й на ул. "Н. П." №*** в гр. Елин Пелин. Твърди, че
когато отишла да му каже да си върви, той започнал да я обижда с думите:
„боклук, курва, мърша“, както и да се заканва, че ще убие молителката и баба
й. Сочи, че физическата разправа се проявявала в удряне по стъклото на колата
на молителката и отправяне на заплахи към нея и баба й, която била вътре.
Сочи, че ответникът по молбата блъскал и бутал молителката, а когато на пътя
спряло момче със своя автомобил и се опитал да укроти баща й и да се
защити, същия извадил нож от някъде и подгонил момчето (Х.), заплашвайки
живота му. Твърди, че след подадения втори сигнал от молителката за помощ,
на място пристигнал екип от полицаи, които задържали баща й,
конфискувайки ножа му.
1
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която
молителката декларира извършено на 01.12.2024 г. около 17.00 час в гр. Елин
Пелин, спрямо нея домашно насилие, изразяващо се във физическа и
психическа агресия чрез блъскане и бутане на молителката, обиждане и
отправяне на заплахи от ответника по молбата.
С молба вх. №7483/30.12.2024 г. ответникът по първоначалната молба А.
Л. С. иска налагане на мерки за защита срещу В. А. Л. , в т.ч. чрез издаване на
заповед за незабавна защита.
Твърди, че на 01.12.2024г. година около 12:00 часа молителят се чул със
сина си Х. по телефона и провели традиционен ежедневен разговор. Сочи, че
около 13:00 часа молителят А. С. отишъл до дома, в който живеят неговите
деца, на горепосочения адрес на ответницата, срещнал се със сина си Х., с
когото се разбрали да се видят по-късно. Твърди, че около 16:00 на същата
дата , се върнал на горепосоченото място , където преди това бил оставил
автомобила си , а именно на около 300 метра (по негова преценка) след ул. "Н.
П." № *** , гр. Елин Пелин , считано при влизане в гр. Елин Пелин, на който
адрес живеят ответницата и още две негови деца - синове. Твърди, че докато
се качвал в автомобила си видял дъщеря му В. да излиза от адреса пред
къщата , в която живее. След като и тя го видяла, се отправила към молителя
С., като му казала с груб тон: „ нямаш право да идваш тук, изчезвай оттук, не
разбра ли че ти не си желан“. Сочи, че попитал дъщеря си защо се държи така
с него, като В. не отговори нищо и си тръгнала обратно към адреса, а
молителят С. останал с колата си на гореописаното място. Твърди, че около
20-30 минути след гореописаните събития и на същото място - около 300
метра от ул. "Н. П." № *** , гр. Елин Пелин, до автомобила му се доближил
лек автомобил „Опел , подарен от молителя на дъщеря му В.. Заявява, че
„Опелът“ бил управляван от дъщеря му В., която спряла автомобила си
напречно пред спрелия на горепосоченото място автомобил на молителя С.,
като по този начин той да не можел да тръгне. Твърди, че като в екшън филм
ответницата рязко слязла от лекия автомобил, управляван от нея, приближила
се към автомобила на молителя и с крясъци, започнала да го обижда и
заплашва с думите: „боклук такъв, ще те закопая“, „ще те съдя до дупка“,
„Махай се оттук, боклук такъв“. Твърди, че докато крещяла посочените думи
дъщеря му В. , започнала със сила да блъска вратата и стъклото на
шофьорската врата, зад които се намирал молителя. Твърди, че за да я спре,
избутал шофьорската врата на автомобила си и слязъл от него , но вместо
разговор ответницата продължила до го обижда с думите „ боклук“ „ отрепка“
и да отправя и други закани, че ще го съсипе и ликвидира като човек.
Твърди, че с горепосоченото си поведение, дъщеря му В. е осъществила
актове на домашно насилие, като се е държала агресивно и предизвикателно
към него, целяла да го провокира и да създаде напрежение в отношенията
между молителя и двамата му сина. Твърди, че с поведението си дъщеря му В.
не само за пореден път безпричинно го унижила, но и ограничила
безпричинно личната му свобода, в това число и възможността да общува с
другите си 2 деца ( да ходи близо до дома, в който живеят, да контактува с тях
, да се среща с тях и т.н.), както и да се намира на обществено място. Счита, че
с поведението си на посочените дата и място дъщеря му В., осъществила
2
спрямо молителя актове на физическо, емоционално и психическо насилие,
както и опит за такова насилие принудително да ограничи личния му живот,
личната му свобода и личните му права, като отправяла обидни думи „Боклук
такъв. Ще те закопая! Ще те съдя до дупка! Махай се оттук!“ на посоченото
място в гр. Елин Пелин ул."Н. П." №*** на около 300 метра след посочената
улица.
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която
молителят А. С. декларира извършено на 01.12.2024г. спрямо него домашно
насилие от ответницата по молбата В. Л., изразяващо се във физическо,
емоционално и психическо насилие, както и опит за насилие принудително да
ограничи личния му живот, личната му свобода и личните му права, както и
посредством отправяне на обиди.
В съдебно заседание молителят по първоначалната молба и ответник по
съединеното дело В. А. Л., редовно призована, се явява лично и с адв. З. Р.,
редовно упълномощена по делото. Поддържа предявената молба за защита от
нейно име, като оспорва молбата за защита на насрещната страна.
В съдебно заседание ответникът по първоначалната молба и молител по
съединеното дело А. Л. С., редовно призован, се явява лично и с адв. К. Г.,
редовно упълномощена по делото. Поддържа предявената молба за защита от
негово име, като оспорва молбата за защита на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид изложеното в молбите - предмет на
разглеждане в настоящото производство, намира следното:
Молбите за защита са подадени в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лица,
имащи правен интерес съгласно чл.3 т.5 и т.4 от закона, поради което като
допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Не се спори по делото, като е отделено за безспорно и не нуждаещо се от
доказване обстоятелството, че А. Л. С. е баща е на В. А. Л..
От приетите справки с вх.№7304/17.12.2024 г. и вх.№448/31.01.2025 г. от
„ЦПЗ – София“ ЕООД, се установява, че лицата А. Л. С. и В. А. Л. не се водят
на учет и са лекувани в „ЦПЗ – София“ ЕООД.
От приетите справки за съдимост на А. Л. С. и В. А. Л. се установява, че
лицата са неосъждани.
По делото са приобщени като писмени доказателства материали от ДП
№244/2024г. по описа на РУ Елин Пелин, от л.116 до л.291 от делото, от които
се установява, че във връзка с подаден сигнал за домашно насилие от В. Л. С.а
и образувана преписка вх. №262000-4682/02.12.2024 г., по описа на РУ Елин
Пелин е образувано досъдебно производство относно разследване за
извършено престъпление от общ характер от А. Л. С..
От постъпилото писмо от Национална система 112, районен център 112
София с вх.№2178/17.04.2025 г., се установява, че към телефона за спешни
повиквания на дата 01.12.2024 г. от тел: ********** в 16.40 часа и от 16:45
часа е подаден сигнал от лице, което се представя като В. Л..
От приобщения компактдиск от Национална система 112, съдържащ
звукозапис и електронни карти на инцидента и възпроизвеждането им в
съдебно заседание, се установява, че първият сигнал изхожда от лице, което се
представя като В. Л., която моли да се извика полиция и съобщава за мъж,
които удря и посяга. Посочва адрес: Елин Пелин, ул. "Н. П" 48. Сигналът е
приет на 01.12.2024 г. в 16:40 мин.
От приетите електронни карти на инцидента от НСС 112, се установява,
3
че вторият сигнал е подаден на 01.12.2025г. в 16:45 часа от лице, което заявява,
че преди малко е звъняло на спешния номер. Моли по-бързо да се изпрати
екип, защото баща й А. Л. С. има нож. Съобщава, че лицето е посегнало на
едно момче, което е спряло да й помогне и тя не може да се справи. Посочва
адрес: "Н. П"№***, гр.Елин Пелин.
По делото от страна на молителката В. С.а са разпитани св. В. К. / баба на
молителката/ и св. Х. Г..
Свидетелката В. К., сочи в показанията си, че на 01.12.2024 г. била в
къщата в гр. Елин Пелин, ул. "Н. П" 4, която била собственост на свидетелката
и сестра й. Заявява, че в тази къща живеят дъщеря й Д. с близнаците и В., а
свидетелката живее е с. Нови хан. Свидетелства, че някъде към 12.00 часа
видяла единият от близнаците, който изскочил много бързо през вратата и
когато свидетелката погледнала през прозореца, видяла баща му А. да говори
с него в техния двор. Заявява, че Х. се опитвал да го избута, да му каже нещо,
но А. се нервирал и силно извикал „Къде е майка ти, бе? Извикай майка ти.“.
Заявява, че детето с доста усилия успяло да го избута и след няколко минути
свидетелката видяла, че колата на А. минала покрай улицата и си заминал.
Заявява, че Х. влезнал в къщата разтреперен, и когато свидетелката го
попитала „Какво става?“ и той й казал да се обади на майка му, че баща му е
идвал и пак е пиян. Свидетелката заявява, че се обадила на Д., която била на
работа. Свидетелства, че В. свършила урока, който преподавала в къщата,
излязла и отишла да вземе майка си Д.. Сочи, че когато са излизали, А. не го е
имало в уличката, където обикновено стои. Свидетелства, че към 16:30 часа с
В. тръгнали към Нови Хан, за да я закара и като излезли от тях видели, че
колата на А. пак е там. Направили едно кръгче по улицата, В. спряла пред
колата на А., за да го помоли да си отиде, да не стои там, защото много пъти
когато А. видел, че Д. е сама, влизал вътре и ставали разправии. Свидетелката
заявява, че В. говорила с А., който бил в колата с отворен прозореца. А. като
видял, че свидетелката е в колата започнал да я сочи с пръст и много се
нервирал. Свидетелства, че А. поискал да отвори вратата и с отварянето на
вратата блъснал В. и я ударил, а след това той блъсна вратата още един път.
Сочи, че след това А. излязъл от колата и отишъл до колата, от страната на
свидетелката, чиято врата била заключена, като започнал да блъска по
стъклото, да удря по стъклото и да говори нецензурни думи, да обижда, да
псува. Свидетелства, че имало обиди и псувни и към свидетелката и към В.,
като А. използвал обидни думи: "Курви. Ще ви запала! Ще ви утрепа! Ще ви
разстрелям!". Свидетелства, че В. се опитала да спре А. да не блъска по
стъклото, но не успяла и влязла в колата, след което се обадила на полицията.
Свидетелства, че в това време минала кола, едно момче на име Х., познат на
В., който искал да помогне. Заявява, че колата на В. била спряна почти
перпендикулярно спрямо колата на А.. Свидетелства, че последните 4-5
години А. и Д. не поддържат връзка, като А. я преследвал. Свидетелства, че
другите две деца са близнаци на 16 години, като същите поддържат връзка с
баща си А. и се срещат с него когато е трезвен. Заявява, че в деня на сучилото
се, Х. не е имал уговорка с баща си, защото влезнал в къщата разтреперен и
казал: "Не бой се, бабо, отиде си". Свидетелката заявява, че на 01.12.2024 г., А.
е употребил алкохол, защото обикновено когато бил пиян влизал в къщата без
разрешение и започвал да обижда.
Св. Х. Г., сочи в показанията си, че на 01.12.2024 г. станал свидетел на
случай. Прибирайки се към вкъщи, шофирайки от село Лесново към село
Гайтанево видял колата на В. и един господин, който удрял прозореца.
Свидетелства, че спирал колата и слязъл от нея, като видял, че В. е в
автомобила и имало още една жена, която седи вътре в колата. Свидетелят
4
попитал „Господине, какво се случва?“, като въпросният господин му казал
„Разкарай се оттук! Махни се! Това не е твоя работа!“. Свидетелства, че в това
време В. излязла от нейния автомобил и казала на свидетеля да си тръгва, като
свидетелят се качил в колата, за да я премести и в това време видял господина
да бута В. към шосето доста агресивно. Сочи, че се затичал и хванал ръцете
на мъжа, който запознал да го обижда и псува. Свидетелят заявява, че хванал
ръцете на въпросния мъж и го преместил до колата. След това го пуснал, за да
види дали В. е добре и всичко е наред, като чул „Бягай, нож!“, при което
започнал да тича. Свидетелства, че се затичал, скрил се, като гледайки назад
видял, че мъжа го гони. Свидетелства, че въпросният мъж се запътил до
автомобила на свидетеля и се опитал да му спука гумата, като след това
излязла майка на В. и казала на свидетеля да се скрие вътре в двора, докато се
успокои. Заявява, че се скрил се зад вратника, зад вратата на двора. Уточнява,
че преди да се затича се появил друг мъж, съсед, който се опита да го успокои.
А. използвал думите:, „Боклук. Ще те убия! Ще те заколя! Ще те запаля!“.
Заявява, че автомобилите на А. и В. били паркирани перпендикулярно
помежду си.
Съдът кредитира показанията на св. В. К. и св. Х. Г., тъй като същите са
преки, логични и взаимно допълващи се. Съдът кредитира показанията на св.
К., преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, като не
намери основания за изключването им от доказателствения материал.
Показанията на двамата разпитани свидетели са непротиворечиви относно
възникналия между страните конфликт на 01.12.2024 г., косвено се
потвърждават от приобщените по делото писмени доказателства по ДП
№244/2024г. по описа на РУ Елин Пелин, приетата по делото докладна
записка за извършена проверка от 02.12.2024 г.; доклад за посетен сигнал за
домашно насилие с приложения към него; заявление от В. А. Л.; сведение от
В. А. Л.; обяснение от А. Л. С.; протокол за предупреждение по чл.65 от
ЗМВР, прието писмо от Национална система 112, ведно с приложените
електронни карти на инцидента и звукозаписи, както и от представената по
делото декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката В. Л..
Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно
жилище. По арг. от чл.4, ал.2 от ЗЗДН, вр. чл.18, ал.1 от ЗЗДН актът на
домашно насилие трябва да води принципно до вероятна опасност за живота
или здравето на пострадалия, а когато тази опасност е пряка и непосредствена,
пострадалият може да иска издаване на заповед за незабавна защита.
Прилагането на предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от
конкретен акт на домашно насилие, когато е налице опасност за живота и
здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на физическо и
психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на
злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е
връзка и взаимоотношение, което поведение е използвано от едно лице да
получи трайно власт и контрол над друго лице/ т.нар. патриархално насилие/,
или да бъде доминант в определена ситуация, прекрачвайки границата на
допустимото вследствие на неспособност на страните да управляват
конфликтите /т.нар. ситуативно насилие/.
Следва да се отбележи, че целта на ЗЗДН е упражняване на превенция
срещу случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това
5
насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг от хора, станали
свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по
своята същност отношения в семейството. Съобразно трайната практика,
декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва с пълна доказателствена сила и е изцяло
обвързваща съда, само и единствено при липсата на представени по делото
гласни и/или писмени доказателства. При наличието на ангажирани други
доказателства по делото, съдът има задължението да прецени представената
декларация и изложените в нея твърдения след анализ на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност. За уважаването на подадената
молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, молителят следва да установи действително извършени от ответника
действия на посочената дата, които да бъдат квалифицирани като домашно
насилие. Съответно, за отхвърлянето на молбата, върху ответника е тежестта
да ангажира доказателства, които да оборят или внесат съмнение в
представените от молителя доказателства. При това положение
опровергаването на доказателствената стойност на декларацията може да
стане само когато обективно установен факт би разколебал истинността на
описаните в нея обстоятелства.
По отношение на молбата за защита от В. А. Л..
От приложената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от
молителката В. Л. и събраните в производството доказателства се установяват
изложените в молбата за защита обстоятелства, а именно, че на 01.12.2024 г.
около 17:00 часа, близо до домът на молителката в гр. Елин Пелин, ул. "Н.
П"№***, ответникът по молбата е осъществил актове на физическо и
психическо насилие спрямо нея в присъствие на св. В. К. и св. Х. Г., като е
упражнил физическа и психическа агресия чрез блъскане и бутане на
молителката, обиждане и отправяне на заплахи.
В случая оплакването на молителката В. Л. е за осъществено ситуативно
насилие, като в декларацията за това не е посочена причината, която е
предизвикала поведението на ответника. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН когато
няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, и когато няма събрани други доказателства, и ако в същата се
съдържа конкретно и ясно описание на деянието чрез посочване на датата,
мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено
действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. При оспорване от
ответника, че не е извършил твърдяното домашно насилие, негова е
доказателствената тежест да проведе успешно насрещно доказване като обори
изложеното в декларацията и разколебае доказателствената й сила.
Предвид изложеното и доколкото съдържанието на обсъжданата
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката В. Л. не е оборено в хода на
процеса, следва да се приеме, че доказателствената стойност на същата не е
опровергана, а същата се подкрепя от събраните доказателства по делото,
поради което декларираното с нея осъществено домашно насилие следва да се
приеме за безспорно установено.
Описаното безспорно следва да се квалифицира като насилнически акт,
спрямо който е наложително да бъдат предприети мерките по Закона за
защита от домашното насилие, като молителката като пострадала от ответника
от домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, следва да получи
защита, при което са налице основанията на специалния закон за реализиране
на защита срещу домашно насилие чрез постановяване на решение с налагане
на предвидените мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН и издаване на заповед за защита.
6
Съобразявайки тежестта на извършеното от нарушителя,
характеризиращо се с типична степен на упражнената агресия, съдът намира,
че в случая следва да бъдат наложени следните мерки за защита срещу
домашно насилие в полза на молителката срещу ответника, преценени като
достатъчни да въздействат поправително, предупредително и възпиращо
спрямо последния, като за бъдеще същият съобрази поведението си с
общоприетите норми на общуване, а именно: да бъде задължен ответника да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, със
забрана да приближава молителката и жилището, в което живее с адрес:
гр.Елин Пелин, ул. "Н. П." №***, както и местоработата на молителката в гр.
София, бул. „О. п“ №***, във фирма "А. С. к.", и местата за социални контакти
и отдих, които посещава на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
По отношение на молбата за защита от А. Л. С..
С оглед на така приетото от фактическа и правна страна, съдът намира,
че в случая не се установява от събраните по делото доказателства да са
осъществени твърдените актове на домашно насилие на дата 01.12.2024 г. в гр.
Елин Пелин, ул."Н. П." №*** /на около 300 метра след посочената улица/, от
страна на В. А. Л. спрямо А. Л. С., изразяващи се във физическо,
емоционално и психическо насилие, както и опит за такова насилие
принудително да ограничи личния живот, личната свобода и личните му
права , като и отправянето на обидни думи.
На първо място отправянето на обиди от страна на ответницата по тази
молба В. Л. към молителя А. С., декларирано с представената декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН се опровергава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Така св. В. К., сочи в показанията си, че В. Л. е отишла да
помоли баща си да си тръгне от мястото където е паркирал автомобила /в
близост до дома й в гр. Елин Пелин, ул."Н. П." №***/, за да предотврати
евентуален конфликт с майка й Д.. Следва да се отбележи, че и двамата
разпитани свидетели св. В. К. и св. Х. Г. са възприели непосредствено
отправянето на обиди и физическа саморазправа /чрез бутане/ отправено от А.
С. към дъщеря му В. Л., като никои от свидетелите не свидетелства да са
отправяни обиди от страна на В. Л. към баща й. Показанията на св. В. К. се
подкрепят и от събраните доказателства от досъдебното производство и
издадената заповед за защита от 23.03.2022 г. в полза на Д. Х. К. /л.163 от
делото/, от която се установява, че същата е получила защита по реда на ЗЗДН
за актове на насилие осъществени спрямо нея от страна на А. С.. Липсата на
осъществени актове на насилие спрямо молителя А. С. косвено се
потвърждава и от факта, че същия не е подал сигнал на тел.112 и не е
потърсил защита за осъществено спрямо него неправомерно поведение от
страна на ответницата В. Л.. Съдът намира, че начинът по които В. Л. е
паркирала автомобила си спрямо автомобила на А. С., а именно
перпендикулярно на него и отправянето на молба да си тръгне по никакъв
начин не би могло да покрие състава на неправомерно поведение или опит за
насилие ограничаващо личния живот, личната свобода и личните права на
молителя С.. Съдът намира за несъстоятелни и доводите на молителя по тази
молба, че тези действия на ответницата са насочени към ограничаване на
личните му контакти с другите му две деца /близнаци на 16 г./ Следва да се
отбележи, че бащата може да осъществява лични контакти с децата си
/близнаци на 16 г./ на всяко едно място, а не непременно и единствено само в
7
дома им.
Спецификата на настоящото производството допуска съдът да формира
изводите си и въз основа на косвени доказателства, ако те не противоречат на
събраните преки доказателства или на изложеното в декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН. По тази причина и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН разполага
със самостоятелна доказателствена сила, но като частен диспозитивен
документ достоверността на съдържанието й подлежи на доказване в
съдебното производство при наличие на други доказателста, включ. и при
оспорването й чрез насрещно доказване.
Предвид изложеното по-горе и след анализ на съвкупния доказателствен
материал по делото, съдът намира, че изложената от молителя А. С. в молбата
по чл.8 ЗЗДН фактическа обстановка относно твърдените актове на домашно
насилие не е установена, като ответницата по молбата успешно разколеба
доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поради което
молбата подлежи на отхвърляне.
Съдът намира, че на осн. чл.11,ал.1 и ал.2 от ЗЗДН А. С. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Елин Пелин дължимата държавна от 50 лв.,
от която 25 лв. по уважената молба за защита на В. А. Л. и 25 лв. по
отхвърлената молба за защита на А. Л. С..
В тежест на А. Л. С. следва да се възложат и направените от В. А. Л. ЕГН:
********** разноски в размер на сумата от 1200 лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение, от която 600 лв. по уважената молба за защита на В. А. Л.
ЕГН: ********** и 600 лв. по отхвърлената молба за защита, предявена от А.
Л. С. ЕГН: ********** /по съединеното гр.дело №1772/2024 г., по описа на РС
Елин Пелин/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие в полза на В. А.
Л. ЕГН: ********** срещу А. Л. С. ЕГН: **********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА А. Л. С. ЕГН: **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В. А. Л. ЕГН: **********
ЗАБРАНЯВА на А. Л. С. ЕГН: **********, да приближава В. А. Л.
ЕГН: **********, както и жилището, в което живее с адрес: гр.Елин Пелин,
ул. "Н. П." №***, както и местоработата на молителката в гр. София, бул. „О.
п“ №***, във фирма "А. С. к.", и местата за социални контакти и отдих, които
молителката посещава, на разстояние по-малко от 200 метра , за срок от 12
/дванадесет/ месеца, като ПРИСПАДА срока на действие на мерките по
издадена Заповед за незабавна защита № 14 от 06.12.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Л. С. ЕГН: **********, срещу В. А. Л. ЕГН:
**********, за защита от домашно насилие за актове осъществен на
01.12.2024 г. в гр. Елин Пелин, като ОТКАЗВА да издаде заповед за защита в
полза на А. Л. С. ЕГН: **********, чрез налагане на мерки по ЗЗДН.
8
ОСЪЖДА А. Л. С. ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС-Елин
Пелин сумата от 50 лв. представляваща дължима държавна такса по делото,
от която 25 лв. по уважената молба за защита на В. А. Л. и 25 лв. по
отхвърлената молба за защита на А. Л. С..
ОСЪЖДА А. Л. С. ЕГН: ********** да заплати В. А. Л. ЕГН:
********** сумата 1200 лв., представляваща разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, от която 600 лв. по уважената молба за защита на
В. А. Л. ЕГН: ********** и 600 лв. по отхвърлената молба за защита,
предявена от А. Л. С. ЕГН: ********** /по съединеното гр.дело №1772/2024
г., по описа на РС Елин Пелин/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на В. А. Л. ЕГН:
********** срещу А. Л. С. ЕГН: **********, с наложените с решението
мерки за защита.
В заповедта да се посочи изрично предупреждението за последиците от
неизпълнението на същата по чл.21, ал.2 от Закона за защита от домашното
насилие.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и обжалване пред
Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от 17.07.2025 г., когато съдът е
посочил, че ще обяви решението на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, като
обжалването не спира изпълнението.
Решението и заповедта да се връчат на страните и началника на РУ Елин
Пелин за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9