№ 15570
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20241110116054 по описа за 2024 година
Ищецът М. К. Г. е предявил срещу ответника „Е..“ ООД кумулативно
обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на
уволнението му, извършено със Заповед № 96/24.01.2024 г. и неговата отмяна
– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; и 2) за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „технически ръководител в строителството“ при
ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на посочената по-горе
длъжност, като с посочената по-горе заповед трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ.
Поддържа, че гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно
изложените в исковата молба съображения, а именно:
не бил налице фактическият състав на прекратителното основание, а
промяна на изискванията от страна на работодателя за заемането на
длъжността „технически ръководител в строителството“;
било допуснато нарушение на чл. 329 от КТ, тъй като не бил извършен
законосъобразен подбор;
уволнението му било извършено преди влизане в сила на новото щатно
разписание от 2024 г.
Ответникът „Е..“ ООД, в законоустановения едномесечен срок, е
1
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага
подробни аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е
спазена законовата процедура и уволнението на ищеца е законосъобразно.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото Трудов
договор №130/17.10.2022 г. се установява, че между тях е съществувало
трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищeцът е
заемала длъжността „технически ръководител строителство” при ответното
дружество.
Това трудово правоотношение е било прекратено при неспазен срок на
предизвестие, считано от 25.01.2024 г., като Заповед № 96/24.01.2024 г. на
управителя на „Е..“ ООД е връчена на ищеца на 24.10.2024 г. при отказ, което е
удостоверено с полагането на подписи от двама свидетели.
По делото е представен протокол от Общо събрание на „Е..“ ООД
проведено на 22.01.2024 г., видно от което е взето решение за съкращаване на
1 бройка за длъжността „технически ръководител в строителството“ и „от 4
щата се преминава на 3.“.
По делото са представени 2 бр. щатни разписания на длъжностите в „Е..“
ООД, действащи съответно към 15.01.2024 г. и към 22.01.2024 г., от които се
установява и, че преди процесното уволнение в ответното дружество са били
предвидени 4 бр. за длъжността „технически ръководител в строителството“,
каквато е и длъжността, заемана от ищеца, а след процесното уволнение – 3
бр.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Твърденията за
незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в
чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, свързани с
незаконосъобразното извършване на подбор, съдът намира за основателни.
2
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава
премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни бройки
от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието,
поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Поради
отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е
невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на
посоченото безвиновно основание.
Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността
на уволнението носи ответникът по настоящото дело. А законността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от
проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада
или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо
съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред
решение за съкращаване на щата и, 4. работодателят да е извършил подбор по
реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или
служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.
От събраните по делото доказателства се установи, че компетентен
орган на работодателя е утвърдил промяната в длъжностното щатно
разписание на „Е..“ ООД, а от представените щатни разписания на „Е..“ ООД,
действащи към 15.01.2024 г. и към 22.01.2024 г., се изясни
правнорелевантният факт, че една щатната бройка за заеманата от ищеца
длъжност е премахната преди процесното уволнение. Следователно,
съкращаването в щата е реално.
Въпреки осъществяването на този юридически факт, процесното
уволнение е незаконно, тъй като ответникът не установи по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК – чрез пълно и главно доказване, че е извършил
законосъобразен подбор, съгласно императивните изисквания на чл. 329, ал. 1
КТ - в интерес на производството и службата да бъдат уволнени служители, за
да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-
добре.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ „при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на
3
работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по добре”. Разпоредбата носи
заглавието „право на подбор”. Въпреки това обаче трайната съдебна практика
и правната теория приемат, че извършването на подбор е не право, а
задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една или
няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква или сходна длъжност
работници или служители. Тъй като от представеното по делото щатно
разписание в сила към 15.01.2024 г. се установи, че за сходна на ищеца
длъжност са били определени 4 щатни бройки, то настоящият състав на съда
намира, че за ответника е възникнало задължение да извърши подбор. В
случая ответника - работодател не установи, а и не твърди, че е извършван
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ измежду работещите на сходните длъжности.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно задължителните за
правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 5/26.10.2021 г.
на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГК – „Правото на подбор по смисъла на чл.
329 от Кодекса на труда е субективно право на работодателя,което съпровожда
неговото право на уволнение. То може да се прилага само когато уволнението
на работника или служителя се извършва на следните три основания: при
закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и намаляване
обема на работата. Същността на субективното право на подбор означава,че
работодателят може да го упражнява, ако и когато сметне за необходимо, при
уволнение на някое от посочените основания. Но има случаи,при които
упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително. Те се
отнасят до някои хипотези на основанието „съкращаване в щата“, когато то
засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови
функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду
всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на
работа. При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на
трудовия договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от
подбор по преценка на работодателя. В тази насока са дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
на ВКС.“.
При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде
4
обсега на същия - между работниците и служителите, чиито длъжности се
съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в
по–широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи
близки или сходни длъжности. Съдебният контрол при преценка на
законосъобразното извършване на подбора е сведена до спазването на нормата
на чл. 329 КТ - дали подбора е извършен съобразно критериите
"професионална квалификация" и "ниво на изпълнение на възложената
работа". В случая от страна на ответника не са направени твърдения и не са
ангажирани доказателства да е извършен подбор.
Не могат да бъдат споделени наведените от ответника твърдения, че
ищецът е бил назначен на длъжността „технически ръководител
строителство”, за да отговаря конкретно за обект „СТП бул. „Ботевградско
шосе“, гр. София“, доколкото от представяния по делото сключен между
страните Трудов договор №130/17.10.2022 г. не се установява подобно
обстоятелство. Недоказани останаха и твърденията на ответника, че още при
сключване на трудовия договор ищецът е бил уведомен, че заетостта е
временна и след приключване на обекта ще бъде освободен. Напротив видно
от представения по делото Трудов договор №130/17.10.2022 г. същият е
сключен за неопределено време.
При така установените факти настоящият съдебен състав приема, че
работодателят не установи в процеса на доказване чрез пълно и главно
доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, законността
на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение, поради което
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и уволнението
на ищеца следва да бъде отменено.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и
обстоятелството, че атакуваното уволнение е незаконно, както и, че трудовото
правоотношение между страните е за неопределено време, искът се явява
основателен.
Относно разноските по производството
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в
размер на 1 000.00 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение.
5
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следа да бъде осъден да
заплати в полза на СРС държавна такса за уважените искове в размер на по 80
лв. за неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ уволнението на М. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, .. – адв. П. Д., от длъжността „технически ръководител в
строителството“ при „Е..“ ООД, извършено със Заповед № 96/24.01.2024 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от М. К. Г., ЕГН
**********, на длъжността „технически ръководител в строителството“ при
„Е..“ ООД.
ОСЪЖДА „Е..“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ...., да заплати на М. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, .. – адв. П. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 000.00 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е..“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ...., да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 160.00 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от 14.08.2024 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1
от ГПК).
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7,
ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6