Решение по дело №538/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

 гр. София, 26.04.2021 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VII въззивен състав в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                                                                            СИМОНА УГЛЯРОВА

 

 

 

при секретаря Светослава Матеева и прокурор Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНАХД № 538 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

С решение от 14.07.2020 г., постановено по НОХ дело № 19869/17., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 98 състав, подсъдимият Х.Д.Х. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.317 от НК, за това, че на 15.05.2014г. в гр. София, пред служител на деловодството на СРС, чрез пълномощника си адв. М.М.А., противозаконно се ползвал от документ - договор от 01.11.201 Зг. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег.№ *****, сключен между „К.к.“ ООД с представител и управител Х.Д.Х. от една страна като продавач и В.И.Д., от друга страна, като купувач, като знаел, че Д.го е подписала без намерение да се задължи по него - приложил го към заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ТПК и от документ - договор от 04.11.2013г.за покупко-продажба на мотоциклет марка „Пиаджо“, модел „М68“ с per. № *****, сключен между „К.к.“ ООД с представител и управител Х.Д.Х. от една страна като продавач и В.И.Д., от друга страна, като купувач, като знаел, че Д.го е подписала без намерение да се задължи по него - приложил го към заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и деянието е извършено в условията на посредствено извършителство - документите са подадени чрез пълномощник — адв. М.М.А., който не знаел съставомерните обстоятелства за липса на намерение за задължение от издателя - престъпление по чл. 317 от НК и на основание чл.304 от НПК е бил изцяло оправдан.

Срещу решението е постъпил въззивeн протест от Софийска районна прокуратура, в който се твърди, че постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно, а обвиняемият Х.Д.Х. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.317  от НК, за което да му бъде наложено и съответно наказание, като прокурорът счита за съответно такова административно наказание около средният размер. В протеста си прокурорът сочи, че са налице две основни групи свидетели, като отговарящи на обективната истина по делото, според него, са показанията на свидетелите Ф., Й.и Д.. Изтъква, че последните кореспондират и със заключението от съдебно-оценителната експертиза.  

С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е било допуснато събирането на нови доказателства.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание, представителят на Софийска градска прокуратура  не поддържа протеста, като заявява, че протестираното решение е правилно и законосъобразно.

Защитникът на подсъдимия, адвокат Б.,  моли протеста на представителя на Софийска районна прокуратура да бъде оставен без уважение и съответно да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Излага твърдение, че подаденият протест е срещу основание, което се намира в пледоариите, а не в мотивите на първоинстанционния съд.

Съдът, като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства: обясненията на обв. Х., показанията на св. А., Д., Д., С., Г., С.и Д., Ф., Й.и Д., СОЕ, писмени документи представени от страна на защитата на обвиняемия, които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че Обвиняемият Х.Д.Х. е роден на ***г. в гр. Севлиево, българин, с българско гражданство, с адрес за призоваване: гр. София, ул. “******, неосъждан, трудово ангажиран.

Към лятото на 2013г. свидетелите Ф. и Д.живеели в условията на фактическо съжителство. Те се познавали с обв. Х.. Св. Д.имала мнение за него ,че е сериозен и отговорен бизнесмен. Тогава те решили да закупят лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, който впоследствие да продадат на свой познат, търсещ такъв. Св. Ф. имал търговски и бизнес отношения с обв. Х. и управляваното и представлявано от него към онзи момент дружество „К.к.“ ООД, като ползвал и заеми от дружеството. В тази връзка знаел, че дружеството притежава автомобил с посочените марка и модел. Св. Ф., св. Д.и обвиняемия постигнали договорка относно детайлите на бъдещата покупко-продажба, като постигнали съгласие за покупко-продажбата освен на лекия автомобил, и на мотопед марка „Пиаджо“. Обвиняемият бил категоричен, че покупко-продажбата следва да стане с нотариална заверка на договора и на реални цени, тъй като се касае за активи на представляваното от него дружество.

Св. Ф. се уговорил с обвиняемия на 01.11.2013г. да финализират сделката. Св. Д.и св. Ф. се уговорили помежду си в договора за покупко-продажба на вещите като купувач да бъде вписана св. Д., тъй като спрямо него имало много висящи изпълнителни производства.Д.се съгласила ,за да помогне на Ф..

На 01.11.2013г. в кантората на нотариус Д.Г. в гр. София, бул. „******св. Д.и св. Ф. се срещнали с обв. Х., който отново им обяснил, че с оглед спазване на счетоводната отчетност в дружеството, в договора за покупко-продажба автомобила следва да се впише реалната му цена, а именно цена от 70 000лв. без ДДС и 14 000лв. ДДС или обща цена 84 000лв. Св. Д.се запознала със съдържанието на договора и го подписала без възражения, както и издадената фактура за това от дружеството, като платила и нотариалните такси по сделката.

На същата дата - 01.11.201 Зг. обв. Х. предал владението на автомобила на св. Д., което било удостоверено посредством приемо- предавателен протокол и фактура, издадена от дружеството.

Тъй като не бил заплатен данък за мотоциклета, сделката за него се извършила няколко дни по-късно, а именно на 04.11.201З г., като договорът за покупко-продажба отново бил нотариално заверен. В договора за покупко-продажба на мотоциклета уговорената цена била 10 000 лв. Св.

Д.подписала договора отново без възражения, както и приемо- предавателния протокол и фактурата, издадена от дружеството и отново заплатила нотариалните такси, като получила фактическа власт върху мотопеда на същия ден.

Уговорката постигната между страните и в двата договора за покупко-продажба била заплащането на автомобила и мотоциклета да стане по банковата сметка на дружеството, най-късно до 22.11.2013г.

На    05.11.201 Зг.  св. Д.закупила от дружеството,

представлявано от обвиняемия и 4 бр. автомобилни гуми за сумата от 2 400лв. с ДДС, за което била издадена и подписана от нея фактура номер 324 от 05.11.201 Зг. Бил съставен и приемо-предавателен протокол за предаването на гумите.

Около две седмици след изповядването на сделката за лекия автомобил св. Д.посетила кантората на нотариус Г. и поискала разваляне на сделката за покупко-продажбата на автомобила, като като мотив за това посочила единствено сериозен технически проблем на автомобила. Такова разваляне не последвало.

Тъй като до 22.11.2013г./вкл./ плащане по сключените договори не постъпило, на 09.12.201 Зг. обвиняемият изпратил в качеството си на управител и представляващ дружеството „К.к.“ ООД нотариална покана до св. Д.за изпълнение на описаните задължения в договорите. Поканата била надлежно получена от св. Д., но плащане по нея не настъпило. В тази връзка обвиняемият се свързал със свидетеля М.А. - адвокат, комуто предоставил документите с искане за откриване на производство в СРС по чл. 417 от ГПК, относно удовлетворяването му по вземанията като представляващ дружеството- продавач и кредитор и когото упълномощил за това. След това адв. А. подал заявление в СРС и приложил към него договорите за покупко-продажба, сключени между обв. Х. и св. Д.. В изпълнение на служебните си задължения св. А. представил пред служител на деловодството на СРС - свидетелката Г.С.Ц.договор от 01.11.201 Зг. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег.№ *****, сключен между „К.к.“ ООД с представител и управител Х.Д.Х. от една страна като продавач и В.И.Д., от друга страна, като купувач и го приложил към заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и договор от 04.11.2013г.за покупко- продажба на мотоциклет марка „Пиаджо“, модел „М68“ с рег.№ *****, сключен между „К.к.“ ООД с представител и управител Х.Д.Х. от една страна като продавач и В.И.Д., от друга страна, като купувач, и го приложил към заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Били образувани изпълнителни производства срещу св. Д.. Същата разбрала и подала тъжба в СРС, но това не спряло същите. Производството пред СРС завършило с осъждането на св. Д.и издаването на изпълнителни листове срещу нея и в полза на представляваното от обвиняемия дружество, по които и до момента текат регулярни плащания.

В хода на ДП била изготвена съдебно оценителна експертиза от в.л. Н. Иванов, който към момента на провеждане на съдебното следствие е починал, поради което вещото лице бе заменено от съда с в.л. Младен Х., който преповтори заключението на вече изготвената експертиза. От него се установява, че стойността на лекия автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с рег.№ ***** към м.11.2013г. е била 46 278лв., а на мотоциклет марка „Пиаджо“, модел „М68“ с рег.№ ***** - 4 950лв. Съдебният състав се довери на оценката на вещото лице, като намира, че същата е компетентно и обективно изготвена.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си обв. Х.Д.Х. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.317 от НК. За да достигне до така направения извод, първоинстанционният съд е приел, че св. Д.е подписала и двата договора за покупко-продажба на автомобила и на мотопеда с реално намерение да се задължи по тях, а също така, че договорената цена за придобиване на вещите е била отразената в договорите за покупко-продажбата им.

 Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи.

СГС намира направения от първоинстанционния съд анализ на ангажираните по делото доказателствени материали за правилен. Освен, че анализът на доказателства е точен и логичен, въз основа на него се установява по един категоричен начин приетата от първоинстанционния съд и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка. Контролираният съд прецизно и в съответствие със изискванията на НПК е анализирал доказателствената съвкупност, събрана по делото, като е обосновал съображенията си. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, вторият съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372 от 01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени в протеста, че обв. Х.Д.Х. е виновен по повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно, а обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.317 от НК, като  бъде наложено съответно наказание.

В протеста си прокурорът твърди, че не е правилно приетото от първия съд във връзка със св. Й.и възможността му да види фактическото предаване на парите. Настоящият съдебен състав не споделя този извод направен от представителя на държавното обвинение, тъй като по делото са били събрани достатъчно доказателства, че свидетелят обективно е нямало как да види това предаване на паричната сума между св. Ф. и обв. Х., тъй като вратите на офиса пред който твърди, че се е намирал свидетелят са били брандирани. Това обстоятелство се доказва както от показанията на свидетелите С., С., така и от показанията на свидетелят Д.. В своите показания свидетели посочват, че отвън навътре е нямало видимост в офиса. Твърдението на прокурора, че „понякога“ вратата на офиса е била отворена, поради високите температури през лятото не може да бъде доказателство за това, че в конкретната ситуация вратата е била отворена, имайки предвид, че това обстоятелство не се твърди от св. Й.. Именно поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да сподели извода на първоинстанционния съд относно кредитирането на показанията на св. Й.в тази им част.

Правилно и СРС е дал вяра на обясненията на обв. Х.. Както СГС, така и първата инстанция са наясно, че обясненията на подсъдим, респ. обвиняем имат двойствена природа – от една страна, те представляват средство за защита, а от друга доказателствено средство. Ето защо, същите следва да бъдат прецизно анализиран и съпоставени с цялата доказателствена съвкупност. Това изискване е било изпълнено от първоинстанционния състав разглеждал делото. Поради изложеното и СГС счита, че обясненията, депозирани от Х. са логични и непротиворечиви, като намира довода на прокуратурата в тази насока за несъстоятелен.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не се установява от обективна страна, деянието да е извършено от обвиняемия Х.Д.Х..

Предвид обстоятелството, че повдигнатото обвинение се явява недоказано от обективна страна, настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда елементите от субективната страна на това престъпление.

Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.

Предвид недоказаността на обективната и субективна страна на престъпният състав по повдигнатото обвинение за обвиняемия Х.Д.Х., следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК.

При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на решението. С оглед на изложеното  и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното решение от 14.07.2017 г., постановено по НОХД № 19869 / 2017 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 98 състав следва да бъде потвърдено.

 

 

По изложените съображения и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII въззивен състав,

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.07.2020 г., постановено по НОХД № 19869 / 2017 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 98 състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

   

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             2.