№ 15548
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря А. В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110169330 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „Т.С.“ ЕАД срещу М. Г. Ш. с правно основание чл. 200, ал.1
ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 703.51 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. и за сумата от 36.08 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 104.47
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 31.08.2022 г. и за сумата от 7.32 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.09.2019 г. до 31.08.2022 г., както
и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба-21.12.2022 г. до
окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ответникът М. Г. Ш. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, чрез адвокат С. К.-пълномощник. Оспорва да е собственик/носител
на вещното право на ползване/ на процесния недвижим имот, респ. да е потребител на
топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 21452/23.05.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца
по делото е конституирано „Д“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 19.07.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
1
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор № 312/11.09.2002 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-69/03.06.2020 г. между
ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложените по делото Протокол от 04.06.1993 г. за одобряване на съдебна
спогодба се установява, че процесния имот- апартамент №20, находящ се в гр. София, ж.к.
“Младост 3“ бл.368, вх.Г, ет.7 е собственост на ответника през процесния период.
Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с
„Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол
№7/23.10.2014 г. на СД на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 480.86 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 674.66 лева; за дялово разпределение от 20.02 лева и
сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 546.90 лева /изчислена от ССЕ/. От
получената сума общо 1175.54 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо
водоснабдяване и за дялово разпределение се извади сумата от 546.90 лева, представляваща
сума за дялово раззпределение/за възстановяване/ се получава 628.64 лева, както и лихва от
128.45 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до
31.08.2022 г.
Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде
разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът твърди, че към процесния
2
договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия,
приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на Дорите на „Т.С.“ ЕАД и са
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от
10.07.2016 г. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на
топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и
в тази връзка се прилага тригодишната давност. Исковата молба е подадена на 21.12.2022 г.,
поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1
от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент
назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три
години и повече (т.е. до 20.12.2019 г.). Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза размера на главницата за периода от 01.05.2019 г. до 20.12.2019 г. е 110.46 лева. В
тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 593.05 лева и за периода от
21.12.2019 г. до 30.04.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 703.51 лева и
за периода от 01.05.2019 г. до 20.12.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са
изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите
условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat
pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху
главницата от 110.46 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г. е 31.47 лева. В тази
връзка и предвид чл.119 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че предявения иск за
мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от
73 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., като за разликата до пълния предявен
размер от 104.47 лева следва да бъде отхвърлен.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 36.08
лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата
от 7.32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата(от 36.08 лева) за дялово
разпределение за периода от 30.09.2019 г. до 31.08.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
3
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
от 782.32 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 78.23 лева, възнаграждения
за вещи лица от 625.85 лева и юрисконсултско възнаграждение от 78.24 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На адвокат С. К., като процесуален представител на ответника Д.Т., следва на
основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА да се определи
сумата от 300 лева, представляваща дължимото на основание чл.9, във връзка с чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
в тази връзка следва да се присъди сумата от 65.30 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Младост 3“бл.368, вх.Г,
ет.7, ап.20, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 593.05 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия и за периода от 21.12.2019 г. до 30.04.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 703.51
лева и за периода от 01.05.2019 г. до 20.12.2019 г.
ОСЪЖДА М. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Младост 3“бл.368, вх.Г,
ет.7, ап.20, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 73 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за периода от 15.09.2020 г. до
31.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 104.47 лева, съобразно чл.119 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к.“Младост 3“бл.368, вх.Г, ет.7, ап.20, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, за сумата от 36.08 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к.“Младост 3“бл.368, вх.Г, ет.7, ап.20, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 7.32
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 30.09.2019 г. до 31.08.2022 г.
ОСЪЖДА М. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Младост 3“бл.368,
вх.Г, ет.7, ап.20, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от
782.32 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на адвокат С. К.-САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул.“Владайска“ №35, ет.3, офис 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във
връзка с ал.1, т.2 ЗА, сумата от 65.30 лева, представляваща разноски за дължимо адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на страната на ищеца на трето лице-помагач
„Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“ Николай
Коперник“ №21.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5