Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
гр. Велико Търново, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря п.и.и участието на
прокурора В.К., разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД №
10219/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 302 от 09.06.2023г. по НАХД №
1544/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменено наказателно постановление № 22-1275-001697 от 24.11.2022
г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Велико Търново
при ОДМВР Велико Търново,
с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
Закона за движение по пътищата на К.Г. *** са наложени
административни наказания
– "глоба" в размер на 3000
(три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца; на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 100лв.; на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗдвП глоба в размер на 100лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 4 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП – глоба в размер на 10лв.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от Началник
сектор Пътна полиция Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, с което
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че изводите
на въззивната инстанция са направени при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства. Счита за доказани констатираните нарушения. В решението
липсвали мотиви защо съдът кредитира свидетелските показания на майката на жалбоподателя
и водените от него свидетели, а е отхвърлил тези на полицейските служители. Патрулният
автомобил не се е намирал фронтално срещу управлявания от жалбоподателя
автомобил, поради което картината от видеозаписа не можело да бъде пълна. На
записа не се вижда преминаващ пешеходец. Неправилно ВТРС е приел, че звуковият
и светлинен сигнал от движещ се полицейски автомобил е за обозначаване на
специалния режим на движение, а не съставлява сигнал за спиране по смисъла на
чл. 103 от ЗДвП и не вменява задължение на водача да спре. За необоснован
намира извода, че не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за
спиране, съгласно изискванията на чл. 170 от ЗДвП. Същият е бил подаден на
осветен пътен участък, при ясно време и ненатоварено движение. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди.
Ответникът
по касация, „К.Г. *** лично и чрез *** Х.К. заема становище за неоснователност
на жалбата. За правилен намира извода на съда, че не са налице достатъчно
доказателства в подкрепа на обжалваното НП за реализиране на
административнонаказателната отговорност на Г.. Моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че ВТРС правилно е изяснил
фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на
доказателствата, и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на
съда за отмяна на НП, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието
на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 09.11.2022г., около 22.20 ч. полицейските служители
забелязали, че по ул. "Никола Габровски" в посока от центъра към гр.
София се движи л. а., който при преминаване през кръговото кръстовище поднесъл
и продължил в посока гр. София. Полицейските служители разпознали, че това е
автомобила "Ауди СЗ", който проверявали по-рано същата вечер. Същите
веднага се качили в патрулния автомобил, включили светлинен и звуков сигнал и
потеглили, като на кръговото кръстовище завили в обратна посока и последвали
автомобила "Ауди", но тъй като същия се движил с висока скорост не
могли да го настигнат и на Западния пътен възел се отказали да го следват.Тъй
като при проверката по-рано същата вечер контролните органи установили, че
автомобила се управлява от К.Г. и знаели, че той живее в с. Ресен, се отправили
към селото, като пристигнали пред дома му. По това време Г. не бил в дома си, а
излязла майка му. Малко след това Г. дошъл пред дома си, но с друг автомобил –
"Фолксваген", собственост на баща му. След извършена проверка
съставил на последния АУАН серия GA № ***, затова, че на 09.11.2022 г. в 22.20
ч. в гр. В. Търново, на кръстовището на ул. "Никола Габровски" и ул.
"Краков", в посока на движение към град София управлява лек автомобил
марка "Ауди", модел "СЗ", като използва пътищата отворени
за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, а именно преминава от своята в
съседна пътна лента създавайки реална предпоставка за ПТП с останалите
участници в движението, като това е съпроводено с форсиране на двигателя и
свистене на гуми. Водача не пропуска пресичащите пътното платно от ляво на
дясно по посоката му на движение пешеходци върху пешеходна пътека тип Зебра
обозначена с хоризонтална пътна маркировка тип М8. 1 и вертикална пътна
сигнализация пътен знак Д17. При последване от маркиран, служебен Полицейски
автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация водача не спира плавно
най-вдясно по посоката си на движение и рязко ускорява скоростта си по улица
"Магистрална" отправяйки се в посока към град София. При извършената проверка
водача не носи контролен талон към СУМПС или друг заместващ го документ.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като въззиваемата
страна не сочи достатъчно доказателства в подкрепа на издаденото постановление.
Не са събрани категорични такива и в хода на съдебното следствие след
извършените разпити на свидетелите и оглед на вещественото доказателство –
цифров носител, съдържащ видеозаписи. От прегледа на видеозаписите не се
установява автомобил, който да преминава през кръговото кръстовище пред магазин
"Билла", който да "преминава от своята в съседна пътна лента
създавайки реална предпоставка за ПТП с останалите участници в
движението", както е описано в АУАН и процесното наказателно постановление.
Никъде на въпросния видеозапис не се вижда автомобил да използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. При така установеното съдебният
състав е намерил за недоказани описаните и твърдени за извършени от К.Г.
нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 119, ал.
1 от ЗДвП. По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, съдът също намира, че не е извършено от жалбоподателя. От
анализа на доказателствената съвкупност по делото, не се установи да е подаден
своевременно ясен сигнал за спиране, съгласно изискванията на чл. 170 от Закона
за движение по пътищата. Видно от показанията на полицейските служители, от
движещия се полицейски автомобил не е подаван нито сигнал със стоп палка, нито
такъв за спиране чрез светещ или мигащ надпис "Полиция – спри!". По
отношение на последното нарушение – това по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, също намира, че Г. незаконосъобразно е санкциониран
за същото. В процесните АУАН и НП е описано, че на 09.11.2022 г. около 22. 20
ч. в гр. В. Търново, при извършената проверка водача не носи контролен талон
към СУМПС или друг заместващ го документ. От доказателствата по делото се
установява безспорно, че на посочената дата и час в гр. В. Търново на Г. не е
била извършвана проверка, при която да е установено, че същия не носи контролен
талон към СУМПС. Действителна такава проверка е била извършена, но вече в ранните
часове на дата 10.11.2022 г. и то в с. Ресен, а не в гр. В. Търново. При
съставяне на АУАН и при издаване на процесното НП е допуснато съществено
процесуално нарушение съответно на разпоредбите на чл. 42, ал.
1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя и което е самостоятелно основание за отмяна
на процесното НП в тази му част.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна. Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При
постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон.
Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно оплакването, че въззивният съд не е установил
правилно фактическата обстановка е извел необосновани изводи. В обжалваното
решение е направен цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства
и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. за твърдените нарушения.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране,
проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства,
за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е
установена фактическата обстановка. Прието е, че не е доказано, както
авторството на нарушението, така и, че е имало подаден сигнал за спиране
съгласно закона. Настоящият съдебен състав споделя с изложените мотиви, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.
ВТРС правилно не е кредитирал показанията на полицейските служители, тъй като същите не се потвърждават от видеозаписите от монтираните в патрулния автомобил ВОДПК. В касационната жалба се признава, че на записа не се вижда преминаващ пешеходец. АНО е следвало да докаже нарушенията по безспорен начин, а за уличеното лице е достатъчно да ангажира доказателства опровергаващи извършването на нарушенията. Административно-наказващият орган не е изпълнил в пълна степен задълженията си по чл. 53 от ЗАНН – да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение и самоличността на лицето, което го е извършило, като разпореди проверка за случая, и едва след това да издаде НП.
За
да бъде водачът на пътно превозно средство задължен да спре, съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, сигналът следва да е подаден от полицейския
служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез които може да бъде
подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в нормите на чл. 170, ал.
3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП. Съгласно посочените разпоредби,
движещия се патрулен автомобил следва да е разполагал със светкащ или мигащ
надпис "Полиция-СПРИ". Именно това би трябвало да представлява
специален звуков и/или светлинен сигнал от движещо се превозно средство по
смисъла на чл. 61, ал. 5 от Инструкция № 8121з-749/2014г., тъй като последната
не може да противоречи на ЗДвП и ППЗДвП. Поради това, при хипотезата на
използвана светлина "синя лампа" при опит за спиране на друго МПС, не
е спазена разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП. Подаването на светлинен и звуков
сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на
движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за
това.
По отношение на твърдяното нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, ВТРС правилно е констатирал нарушение на чл. 57, ал.
1 т. 5 от НПК – не е посочено времето и мястото на извършването му.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора
разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като пред ВТРС такива не са
претендирани, а в настоящото производство не се твърди и доказва такива да са
били направени. В пълномощното на *** К. няма отбелязване за дължима и платена
сума за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302 от
09.06.2023г. по НАХД № 1544/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.