ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 673
гр. Петрич, 14.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100744 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. АЛ. К., ЕГН:
********** от гр. С., ж.к. М. *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Н.Г., със съдебен адрес гр.
С., бул. В. № *, ет. *, офис *, против Д. ИВ. К., ЕГН: **********, с адрес с. Б., ул. Б. № *, и
е с посочено правно основание чл.127, ал.1 и ал.2, вр. с чл.123, ал.2 от СК, вр. с чл.143, ал.2
от СК и вр. с чл.126, ал.2 от СК.
Сочи се в исковата молба, че вследствие на интимна близост между страните, се
родило детето – А. С. К., роден на *** г., което ищецът припознал за свое. Посочено е, че
родителските права по отношение на детето се упражняват от неговата майка - ответницата
К., която първоначално отглеждала детето в дома на родителите си на адрес с. Б., ул. Б. № *,
а в последствие заминала заедно с детето в Швейцария, където се намират и към настоящия
момент (към датата на депозиране на исковата молба). Ищецът твърди, че след проведен
телефонен разговор с ответницата, последната го уведомила, че си е намерила работа в
Швейцария и възнамерява да се установи там, като е записала детето на училище в посочен
град в Швейцария. Изразява несъгласие с едноличното решение на майката на детето,
последното да живее и учи в чужбина, което лишава бащата от възможността да
осъществява режим на контакти с детето - два пъти месечно.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето на страните на неговата
майка и законен представител – ответницата, а на бащата – ищеца, да бъде определен режим
на лични контакти с детето (подробно описан в молбата), да се определи местоживеенето на
детето на постоянния адрес на майката (в с.Б.), да се постанови връщане на детето от
Швейцария в Р България, както и бащата да заплаща месечна издръжка на детето си в
посочен размер.
При условията на алтернативност, се иска от съда да постанови решение, с което да
предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на страните на
неговия баща и законен представител – ищеца, а на майката – ответницата, да бъде
определен режим на лични контакти с детето (подробно описан в молбата), да се определи
местоживеенето на детето на адреса на бащата, както и майката да заплаща месечна
издръжка на детето си в посочен размер.
Като е приел, че така депозираната искова молба отговаря на изискванията за
редовност визирани в чл.127 и чл.128 ГПК, съдът е разпоредил връчването й на ответната
страна по реда на чл.131 ГПК.
В законоустановения срок за отговор, такъв е постъпил от процесуалния
представител на ответницата, с който се изразява становище за недопустимост на
предявения иск. Излагат се подробни съображения, че РС – П. не е компетентен да разгледа
1
и реши въпросите свързани с упражняване на родителските права, местоживеенето на
детето, издръжката му и режима на лични отношения с другия родител, тъй като съгласно
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца,
обичайното местопребиваване на детето е на територията на Швейцарската конфедерация и
нейните органи са компетентни да се произнесат по повдигнатия спор.
По възражението на пасивно легитимираната страна относно
компетентността на настоящия съд да разглежда спора, се излагат следните
аргументи:
Настоящото производство е инициирано за разрешаване на възникнал спор, касаещ
определяне на мерки по отношение на детето на страните, което е с местопребиваване в
страна, различна от Р България. В случая е налице спор с международен елемент, а за
международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда
от Регламент на Европейския съюз /ЕО/, от двустранен договор със страна, която не е член
на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.
От изложените твърдения в исковата молба и представените с отговора по нея
писмени доказателства се установява, че местопребиваването на ответницата Д.К. и детето
А., по отношение на което се претендира определяне на конкретно посочени мерки, от
месец октомври 2021 г. до настоящия момент, е в страна, която не е членка на ЕС, а
именно – Швейцарска конфедерация.
Съгласно разпоредбата на чл.127 СК - когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея втора на същата новела предвижда, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му.
В конкретния случай, видно от представените доказателства /надлежно преведени/ -
настоящият адрес на детето е този, на който то обичайно пребивава и това е в
с.Б., Конфедерация Швейцария. Това е е мястото, в което се наблюдава интеграция на
детето А. в социална и семейна среда /там живее с майка си, която има право да упражнява
родителските права над него/, там е записано на детска градина „Ш. *“, там е домът му.
Тъй като Швейцария не е член на Европейския съюз, неприложимо се явява
Европейското право и по специално Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември
2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент
/ЕО/ № 1347/2000.
Република България и Конфедерация Швейцария обаче са страни по Конвенция за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. Този международен акт
има предимство пред българското законодателство и по специално пред КМЧП – аргумент
от чл.3 от КМЧП.
Съгласно чл.1, т.1, б.”а” от посочената Конвенция една от целите е да определи
държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила
личността или имуществото на детето. Тези мерки могат да се отнасят до правото на
упражняване на родителските права, включително права, отнасящи се до грижата за
личността на детето и по-специално правото на определяне на неговото местопребиваване,
както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за
определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване – чл.3, б.”б” от
Конвенцията.
Следователно приложимото право в случая е тази Конвенция.
Съгласно чл.5, т.1 от същата - съдебните или административните органи на
договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност
да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Следователно
компетентен да се произнесе по искането с правно основание чл.127 СК е орган в
2
Конфедерация Швейцария. Релевантен за този извод е не фактът, че родителите са
български граждани, а този, че детето трайно пребивава в Швейцария, където пребивава и
майката.
Според настоящия съдебен състав, детето А. е напуснало предходното си обичайно
местопребиваване в България /с.Б., общ.П./ законно, придружено от своята майка, която от
самото раждане на детето сама се е грижила за него, както и е разполагала с нотариално
подписана от бащата декларация /от 2020г./ за съгласие за това пътуване в Конфедерация
Швейцария.
В тази връзка, изключението, предвидено в чл.7, т.1 от Конвенцията, според което
органите на договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди прехвърлянето /т.е. България/, запазват своята компетентност, не е
налице, защото детето вече „е придобило обичайно местопребиваване” в Конфедерация
Швейцария.
За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това
дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-
нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП,
който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.
Базирайки се на изложеното, П. районен съд не е международно компетентен да се
произнесе по настоящите претенции, поради което делото в неговата цялост следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК Районен съд - П.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 744/2022г. по описа на Райнен съд-гр.П.,
образувано по искова молба, депозирана от С. АЛ. К., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. М. *,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Н.Г., със съдебен адрес гр. С., бул. В. № *, ет. *, офис *,
против Д. ИВ. К., ЕГН: **********, с адрес с. Б., ул. Б. № *, с правно основание чл.127, ал.1
и ал.2, вр. с чл.123, ал.2 от СК, вр. с чл.143, ал.2 от СК и вр. с чл.126, ал.2 от СК, поради
липса на международна компетентност за разглеждане на спора от настоящия съд.
УКАЗВА на ищеца С. АЛ. К., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. М. *, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. *, чрез адв. Н.Г., със съдебен адрес гр. С., бул. В. № *, ет. *, офис * , да се обърне и
сезира съответния съд на международно компетентната да разгледа спора държава –
Конфедерация Швейцария, съгласно правилата на Конвенция за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
получаване на препис от него пред Окръжен съд – Б..
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
3