№ 158
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ем. М. Р.
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600228 по описа за 2022 година
Производството е по гл.33 от НПК.
Образувано е по искане на осъдената К. В. С. за възобновяване на наказателното дело
по НОХД№ 184/2019г. на РС - Дупница и ВНОХД №473/2020г. на КОС.
В съдебно заседание пред САС осъдената моли делото да бъде възобновено.
Нейният защитник пледира за възобновяване на делото на посочените в искането
основания.
Представителят на САП пледира атакуваната присъда да бъде оставена в сила, като
правилна и законосъобразна.
САС като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С искането се атакува влязлата в сила присъда на РС – Дупница на основания по чл.422
ал.1 т.5 вр.с чл. 348 ал. т.1,2 и 3 от НПК.
В настоящото производство, което по съществото си не е редовно инстанционно, а
съставлява извънреден способ за контрол и евентуална отмяна на инстанционните актове
САС не дължи пълната им служебна проверка, а отговор на конкретните доводи в искането,
които поставят и правната рамка на настоящото квазикасационно производство. При тази
проверка не се извършва и контрол за обоснованост на фактическите изводи на
1
инстанционните съдилища, а само за спазване на процесуаните правила при извършване на
доказателствения анализ.
В тази рамка на проверката настоящия състав приема следното:
С присъда № 49 от 22.06.2020 год. постановена от Районен съд Дупница по НОХД №
184/2019 год. състав на Районен съд гр. Дупница е признал подсъдимата К. В. С. ЗА
ВИНОВНА в това, че на 15.04.2018 година преди обяд, в гр. ***, на ул. *** пред дом № 48
се е заканила с убийство на ближни на Г. И. С. (на детето й), като е заявила на Г. И. С..:
„Както баща ти отрови кучето ми, така аз ще отровя детето ви и ще го гледате на некролог“,
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК й
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца. На основание чл. 66, ал.
1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три)
години.
Със същата присъда ДРС ОСЪДИЛ подсъдимата К. В. С. да заплати направените по ДП
разноски за изготвяне на експертизи в размер на 477.86 лв. (четиристотин седемдесет и
седем лева и осемдесет ишест стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, по сметка
на Районен съд-Дупница разноски в размер на 40.00 (четиридесет) лева, както и да заплати
деловодни разноски на Г. С. в размер на 300.00 (триста) лева.
Присъдата е обжалвана и от защитата и от частното обвинение и със свое решение № 34 от
08.10.2021 год. по ВНОХД № 473/2020 год. КОС и на основание чл. 337 ал.2 т.1 ,т 1 във вр. с
чл. 334 т.З от НПК е изменил постановената присъда на ДРС, като е УВЕЛИЧИЛ
наложеното наказание л.с. от 3 МЕСЕЦА НА 6 МЕСЕЦА и е увеличил размера на
присъдените на Г. И. С. разноски от 300 на 1100 лв., като е ПОТВЪРДИЛ присъдата в
останалата и част. Със същото решение КОС е ОСЪДИЛ К.С. да заплати на Г. С. сторени
разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 лв.
Присъдата не е проверена по касационен ред.
Упълномощеният защитник на подсъдимата адвокат Р. подава пред САС настоящото
искане за възобновяване на наказателното дело, което съдържа доводи със следното
съдържание:
Считам, че са налице предпоставките по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, тъй като при
постановяване на присъдата и въззивното решение са допуснати нарушения на закона;
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на
подсъдимия и наложеното наказание е явно несправедливо.
На първо място считаме, че е налице нарушение на закона, тъй като същия е приложен
неправилно и подсъдимата К.С. е призната за виновна по повдигнатото и обвинение, без да
има надлежно събрани категорични доказателства за това.
Присъдата и решението на КнОС са неправилни, тъй като и двете съдилища са
извършили неправилна оценка на събраните доказателства, които според нас убедително
сочат на това, че К.С. не е извършила престъплението, за което и е повдигнато и
2
поддържано от прокуратурата обвинение. Неправилно КнОС дава вяра на показанията на
свидетелите, близки роднини и живеещи с частната обвинителка, като отново неправилно
приема, че те са добросъвестни и нямали интерес от изопачаване на истината, за разлика от
свидетелите на подсъдимата, което всъщност не е така — безспорно са установени по
делото дългогодишните влошени взаимоотношения между двете съседски семейства и
именно това е мотивът за инсценировката и подаването на сигнал на тел. 112, първо от т.нар.
пострадала Г. С., а после и от Ц. И. - мъжът с който живее на съпружески начала.
Необосновано КнОС приема, че обвинението се доказвало и от показанията на св. Г. и К..
Св. Г. е полицейски служител, който е посетил скоро след подаването на сигнала на тел. 112
семейството на Г. С. и семейството на К.С.. Следва да се отбележи, че той не е свидетел на
така твърдяната закана с убийство, а е присъствал на последваща свада между частната
обвинителка и подсъдимата, която отново е била провокирана от частната обвинителка.
Пред него и двете жени са подържали собствените си тези за това, какво се е случило, и не
може да се приеме, че едва ли не подсъдимата си е била признала, че се е заканила на
частната обвинителка, а от мотивите на КнОС може да се остане с такова впечатление, макар
и да не е изрично записано така.
Свидетелката К., чиито показания са обсъдени макар и лаконично от КнОС, също не дава
категорични сведения, че демонстрираното от частната обвинителка нервно напрежение при
посещението и при К. се дължи именно на така заявения от нея инцидент. Очевидно е, че Г.
С. е позната на свидетелката д-р К. в качеството и на специалист-психиатър, т.е. ясно е, че
вероятно е имала подобни проблеми и преди това, които съвсем закономерно не бяха
обсъждани от страна на д-р К. поради наличието на лекарска тайна. Но е факт, че
поставената и набързо диагноза „посттравматично разстройство „ не е налице. Тази диагноза
беше оборена и опровергана съвсем ясно и категорично чрез приетата и неоспорена
съдебно-психиатрична експертиза на частната обвинителка , изготвена от д-р П. и Е. В..
Просто на този етап, ден след някакъв инцидент, какъвто и да е бил той, не може да се
постави такава диагноза, тъй като се изисква да минат поне един до шест месеца за такова
диагностициране. Това обстоятелство , в съвкупност с обстоятелството, че очевидно Г. С. е
била стара пациентка на д-р К. ни дават основание да поставим под съмнение свидетелските
и показания по случая, считайки, че тя е предубедена и съпричастна към тезата на частния
обвинител и преекспонира собствените си впечатления от срещата с Г. С.. По скоро
показанията и наподобяваха даването на заключение на вещо лице по с.м. експертиза,
каквато роля в случая тя не изпълняваше.
И Районен съд Дупница и по-късно Окръжен съд Кюстендил приемат за установена една
спорна фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Както сме заявявали в жалбата си пред КнОС съдът се позовава едва ли не на интуицията си
и на житейската логика. Наистина съдът е длъжен да постъпва в унисон с вътрешното си
убеждение, но то трябва да се подкрепя и от събраните доказателства.
Както отбелязах по-горе, налице са две групи, противоречащи помежду си
гласни доказателства.
3
Единственото, което е установено безспорно е обстоятелството, че между частния
обвинител Г. С. и нейното семейство от една страна, и подсъдимата К.С. от друга, тлее
дългогодишна вражда. Всъщност враждебните отношения са присъщи на семейството на
частната обвинителка, доколкото в недалечното минало от страна на покойния съпруг на
подсъдимата им е било попречено да извършат незаконен строеж. С течение на времето
напрежението е ескалирало многократно, като потърпевша от това напрежение е била
самата подсъдима, която е останала да живее сама в къщата след смъртта на съпруга и.
Многократно е била подлагана на заплахи, ругатни и обиди от самата Г. С. и лицето Ц. И. с
когото живее на съпружески начала, както и от останалите близки на Г.. Винаги сплетните
срещу подсъдимата са били извършвани насаме, за да няма свидетели. Но те въпреки това са
ставали достояние на най- близките хора на подсъдимата - нейните дъщери, внуците и, било
като случайни свидетели понякога, било посредством разказите и. Така се случва и на
15.04.2018 год., когато след поредната намеса в живота на подсъдимата /сигнал за убито от
нея куче/, съседите и са решили да преминат към по агресивни действия. В същия ден, явно
подразнени от това, че не са постигнали успех чрез жалбата си до полицията за убитото куче
на К.С., както и от това, че в двора на подсъдимата са се събрали нейни роднини, са решили
и са инсценирали т.нар. закана за убийство. Това става по възможно най-долния и вулгарен
начин — като замесват в случая малолетното дете на Г. и Ц., разчитайки на съпричастността
на правоохранителните органи именно поради това, че заплахата касае живота на невръстно
дете. Не може да се отрече - до момента постигат впечатляващ успех. Както винаги схемата
е идентична - твърди се, че е станало на улицата, където К.С. е отправила конкретната
заплаха към Г. С., стискайки я силно за ръката. Виждате ли , в този момент удобно за
обвинението, наблизо били нейната майка и мъжът, с когото живее на съпружески начала.
Вследствие постъпката на подсъдимата по ръката на Г. останали следи, а от изготвената
експертиза се установило, че и е причинена психотравма.
В тази насока е редно да се отбележи, че Районен съд Дупница неоснователно кредитира
показанията на свидетелите, посочени от обвинението, а тези, посочени от защитата не
кредитира. Неоснователно съдът приема, че тъй като са били в дъното на двора, близките на
подсъдимата не са имали постоянен визуален контакт със същата и било възможно в
някакъв момент тя да е излязла на улицата и точно тогава да се е случило това, което се
твърди в обвинителния акт. Ясно е обаче, че съдът си е изградил неправилна представа за
местоположението на двора, денивелацията и възможността да се вижда какво се случва на
улицата, иначе нямаше да твърди подобни неща. Има абсолютна видимост от дъното на
двора до улицата и е невъзможно да не направи впечатление на някой , ако подсъдимата
излезе от двора. От друга страна, Районен съд Дупница не обсъжда изобщо записите от
обаждането до тел. 112 , а ако се задълбочеше, би стигнал до малко по-различен извод. От
този запис се установява, че е налице градация в информацията, която се поднася от Г. С. до
оператора на спешния телефон. Не може да не направи впечатление, че частната
обвинителка първоначално казванещо от рода на „ тука една ме дразниследва фонов шум /
най-вероятно указания към нея от Ц. И. или майка и, за съжаление неразбираеми/ , след
което вече Г. С. се „корегира“ и заявява, че е заплашена с убийство. Това ясно говори ,че се
4
касае за предварително подготвен или инцидентен заговор срещу подсъдимата, който е
извършен не само от частната обвинителка, но и от близките и. За съжаление КнОС също не
обсъжда доводите ни, а ги подминава лаконично, възприемайки изцяло установената от
ДнРС фактическа обстановка.
Макар и отбелязано от нас малко по-нагоре, позволявам си още веднъж да обърна
внимание на обстоятелството ,че и двете съдилища неоснователно не обсъждат и
пренебрегват противоречията между диагнозата, поставена от д-р И. И. К., която по неясни
причини не е изписала никакви лекарства на пострадалата, но пък за сметка на това смело е
поставила диагноза „посттравматично стресово разстройство“ . От разпита на в.л. П. се
установи, че такава диагноза не може да бъде поставена веднага след преживяна
психотравма, а едва след 1 до 6 месеца по-късно. Острата стресова реакция - преходно
нарушение след стресогенно събитие пък е твърде съмнителна - липсват обективни
критерии за установяването на такова състояние, като всичко се свежда до анамнестични
данни от самото лице, което заявява наличието на стресогенен инцидент. Дали го е имало
или не - никой не знае, важно е да може що-годе правилно да възпроизведе пред лекаря
някаква близка симптоматика. Самата синина на ръката на пострадалата може да бъде
причинена по начина, описан от нея, но и по няколко други начина, включително -
самонараняване или пък целенасочено стискане от близък , с оглед по-голяма достоверност
на подадената жалба.
Твърде много противоречиви доказателства, от които не може да се направи еднозначен
извод изобщо за наличие на деяние, което да се квалифицира като такова по чл. 144 ал.З от
НК, да не говорим пък за авторство и вина в случая.
Цитираните дословно дотук доводи в искането са процесуално недопустими и не следва
да бъдат разгледани от САС, защото по съществото си са доводи за необоснованост на
инстанционните съдебни актове. Освен, че изрично се пледира необоснованост, такова е по
същество и цялостното съдържание на изложението. Не се твърди, че доказателственият
анализ липсва или че е проведен в противоречие с процесуалния закон, а че е по същество
неправилен, което е недопустимо в настоящото производство
Като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване правото на защита на К.С., се изтъква това че не е изготвена по делото очевидно
необходима техническа експертиза, или оглед на място, чрез които съдът би се убедил във
възможността случващото се на улицата да бъде наблюдавано от роднините на подсъдимата,
т.е. нарушен е принципа за изясняване на обективната истина и принципа за служебното
начало при събиране на доказателствата.
По този довод САС намира, че дори с оглед пълнота и въпреки липсата на изрично
искане КОС да е могъл служебно да извърши въззивно следствие и в частност оглед на
двора на подсъдимата, за да се убеди във възможността случващото се на улицата да бъде
наблюдавано от роднините на подсъдимата и дори да бе установил такава възможност, това
не би довело до друг извод относно фактите. В основата на извода си за вина
5
инстанционните съдилища са поставили убедителността на обвинителните доказателства, а
не липсата или неубедителността на оправдателни такива, което е и в съответствие с
презумпцията за невиновност.
Пледира се и несправедливост на наложеното наказание. Игнорирайки изобщо
неправилността на присъдата, КнОС не бил положил необходимите усилия да събере
доказателства относно личността и семейното положение на подсъдимата, както и други
характеристични данни за нея, а смело е заключил, че макар и на преклонна възраст тя е
лице със завишен интензитет на обществена опасност и се налага двойно увеличаване на
размера на наложеното наказание. Отгоре на всичко, КнОС е решил да накаже
допълнително възрастната жена, като е осъдил К.С. да заплати на частната обвинителка
разноски за двете инстанции в силно завишени размери с оглед естеството и правната
сложност на делото, които разноски отгоре на всичко не са и сторени - липсват категорични
доказателства посочените суми да са заплатени от Г. С. по посочения в договорите начин.
САС намира, че КОС мотивирано , а по същество справедливо е увеличил наказанието.
Вярно е че не е събирал характеристични данни по местоживеене или месторабота на
подсъдимата. За сметка на това убедително се позовал на начина, по който тя се
характеризира с деянието си, в частност това, че е заплашила живота на невръстно дете в
негово присъствие, в присъствието на майка му и на публично място. Що се отнася до
възражението за разноските
те са присъдени съобразно представените доказателства за техния размер, а НПК не
предвижда ред за редуцирането им поради прекомерност.
От изложеното дотук става ясно, че така както се депозира и обосновава, искането за
възобновавяне на наказателното дело е неоснователно и следва да се остави без уважение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената К. В. С. за възобновяване на
наказателното дело по НОХД№ 184/2019г. на РС - Дупница и ВНОХД №473/2020г. на
КОС.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6