№
гр. София, 22.05.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Анета
Илчева в. гр. д. № 8258 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 284121 от 03.12.2017 г., постановено
по гр. д. № 55727/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, З. „Л.И.“ АД е осъдено да
заплати на З. „А.Б.“ на основание чл. 213а, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 2222,99
лева, представляваща общо регресно вземане за застрахователно обезщетение в
размер на 2207,99 лева, изплатено от З. „А.Б.“ в качеството му на застраховател
по договор за застраховка „Каско“ за щети на автомобил „Форд Фокус“, причинени
при ПТП от 05.06.2016 г. в гр. София от застрахования при З. „Л.И.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Алфа Ромео 147“ и
15 лева ликвидационни разходи. Предявеният от З. „А.Б.“ против З. „Л.И.“ АД иск
за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане е отхвърлен.
Подадена е въззивна жалба от ищеца З. „А.Б.“ срещу
решението в частта, в която е отхвърлена
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на крайния съдебен акт в обжалваната част. Сочи се,
че неправилно е прието, че ищецът няма право на законна лихва за забава за
периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата, тъй като ответникът не бил дал повод за образуване на делото. Излага
се, че в предвидения срок длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати
сумата, а е уведомил кредитора, че признава задължението и същото ще бъде
заплатено след потвърждаване. Сочи се, че и към настоящия момент не е налице
плащане. Претендира разноски.
В представен отговор на въззивната жалба в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът З. „Л.И.“ АД счита решението за правилно и
законосъобразно в обжалваната част Сочи, че длъжникът е бил изпаднал в забава,
но е освободен от последиците на същата, тъй като кредиторът не е оказал
съдействие. Излага, че няма подаден отговор на писмото от страна на З. „А.Б.“. Претендира
разноски.
Решение № 284121 от 03.12.2017 г., постановено по
гр. д. № 55727/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, в която З. „Л.И.“
АД е осъдено да заплати на З. „А.Б.“ на основание чл. 213а, ал. 1 КЗ (отм.)
сумата 2222,99 лева, представляваща общо регресно вземане за застрахователно
обезщетение в размер на 2207,99 лева, изплатено от З. „А.Б.“ в качеството му на
застраховател по договор за застраховка „Каско“ за щети на автомобил „Форд
Фокус“, причинени при ПТП от 05.06.2016 г. в гр. София от застрахования при З.
„Л.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Алфа
Ромео 147“ и 15 лева ликвидационни разходи, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт и възраженията на насрещната страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Предмет на въззивна проверка е решението в частта
му, в която съдът е отхвърлил искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
С искова
молба, подадена на 04.10.2016 г., З. „А.Б.“ е претендирало сумата 2222,99 лева
– незаплатена главница по щета № 0300/16/302/500771.
С писмо с № 7096 от 25.08.2016 г., получено от З.
„А.Б.“ на 29.08.2016 г., З. „Л.И.“ АД е посочило, че след потвърждение ще
преведе по сметката на З. „А.Б.“ сума в размер на 100 042,44 лева,
представляваща разлика между взаимно дължими суми по регресни щети между двете
дружества. Като последна щета в приложен списък за задължения на З. „Л.И.“ АД
към З. „А.Б.“ е посочена процесната.
Настоящият състав приема, че претендираното
вземане е било признато от ответното дружество с писмото от 25.08.2016 г. З. „Л.И.“
АД не оспорвало дължимостта на претендираната сума и е направило извънсъдебно
признание за нейната дължимост, като е поставило плащането под условие, а
именно потвърждаване от страна на З. „А.Б.“. Въпреки неизвършеното
потвърждение, плащане не е осъществено и към настоящия момент, което не се
оспорва от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая не е налице втората предпоставка, а именно признание на иска,
нещо повече, в съдебно заседание, проведено на 09.06.2017 г. в първата
инстанция, процесуалният представител на З. „Л.И.“ АД изрично е заявил, че
оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен. При това положение настоящият
състав счита, че правният спор е предизвикан от поведението на ответника, който
не е признал иска, а и до момента не е извършил плащане на претендираното
вземане. Поради това съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът не следва да бъде освобождаван от тежестта за разноски.
В действителност решението се обжалва единствено в
частта, в която не е присъдено обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Районният
съд е уважил предявената претенция с правно основание чл. 213а, ал. 1 КЗ (отм.)
и е осъдил ответника да заплати претендираната сума, в която част решението е
породило правните си последици. Доколкото присъждането на обезщетение в размер
на законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, е законна последица, логично следваща уважаването на предявения иск,
настоящият състав намира, че неправилно същата не е била присъдена, тъй като се
следва присъждането ѝ при условие, че претенцията бива уважена. В случая
не се касае за разноски за производството, а за последица от уважаване на
предявен иск, независимо дали ответникът е дал повод за завеждането му.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции решението в обжалваната част следва да се отмени и на ищеца
бъде присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
При този изход на правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК право
на разноски в производството има въззивникът, който е направила искане за
присъждането им, представил е списък по чл. 80 ГПК за сторени разноски в размер
на 25 лева държавна такса и 240 лева адвокатско възнаграждение, като са
представени и доказателства за заплащането му. Направено е възражение за
прекомерност, но съдът като съобрази минималния размер на възнаграждението
според чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ намира, че същото е неоснователно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК и съобразно цената
на иска настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 284121 от 03.12.2017 г., постановено по гр. д. № 55727/2016 г. по описа на
СРС, 63 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ против З.
„Л.И.“ АД иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК */*****, да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК ********, обезщетение за забава в
размер на законната лихва, върху сумата от 2222,99 лева, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Л.и.“ АД, ЕИК */*****, да заплати
на З. „А.Б.“, ЕИК ********, сумата от 265 лева - разноски, сторени във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.