Определение по дело №67/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството пред Административен съд Ямбол е по реда на чл.229-236 от АПК във връзка с чл.63, ал.2 от ЗАНН и е образувано по частна жалба на ОДМВР-Ямбол против Определение №101/16.06.2023 г. по анд № 20232310200195/2023 г. на Районен съд-Елхово, в частта му, с която е осъдена ОД на МВР-гр.Ямбол, със седалище и адрес на управление-гр. Ямбол, ул.* да заплати на „Интер-травел-БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление-гр.Варна, бул.*, представлявано от управителя Х. В. И., направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева с вкл.ДДС.

В жалбата се твърди, че във всеки случай на съставен електронен фиш между страните няма развиващо се административно производство по реда на АПК, нито се развива производството по ЗАНН за издаване на НП, поради което съгласно чл.189, ал.6 от ЗДвП в 7-дневен срок от получаване на ЕФ може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на МВР и едва след такова направено възражение, директорът има възможност да разгледа същото и да прецени доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му, докато жалбоподателят е прескочил тази възможност и директно е подал жалба до съда, поради което касатора не следва да носи отговорност за разноските по делото. Претендира се за отмяна на определението в оспорената част или алтернативно да се измени определението в тази му част, като се намали размера на разноските до минималния размер по Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиден за изготвяне на жалба срещу НП без процесуално представителство.

Ответника по касация в писмен отговор мотивира становището се за неоснователност на частната жалба с искане за оставянето й без уважение.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, намира, че същата е допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Определение №101/16.06.2023 г. по анд № 20232310200195/2023 г. Районен съд-Елхово е оставил без разглеждане подадената от „Интер-травел-БГ“ ЕООД. със седалище и адрес на управление-гр.Варна, бул.*, представлявано от Управителя Х. В. И., действащ чрез пълномощника си-адв.Й.А. ***, с посочен съдебен адрес ***, чрез адв.А., жалба против ЕФ Серия Г, № *, издаден от ОДМВР Ямбол, поради липса на предмет на жалбата-служебното анулиране на този ЕФ от издателя му и прекратяване на АНП от АНО, като е прекратил производството по анд № 195/2023г. по описа на РС- Елхово.

Със същото определение съдът е осъдил ОД на МВР-гр.Ямбол, със седалище и адрес на управление-гр. Ямбол, ул.*да заплати на „Интер-травел-БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление-гр.Варна, бул.*, представлявано от управителя Х. В. И., направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева с вкл.ДДС.

За да постанови акта си в обжалваната му част районният съд е преценил за несъстоятелни доводите и извършеното от процесуалният представител на АНО в писменото му становище тълкуване на неприложимостта в случая на разпоредбата на чл.143 ал.2 от АПК, защото не се е развило административно производство, такова каквото е предвидено по реда на АПК, тъй като отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност и фактическият състав, при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските. Посочил е, че основанието на отговорността за разноски е неоснователно предизвиканият правен спор, а това в настоящия случай е станало по вина на АНО - ОД на МВР-Ямбол, доколкото жалбоподателят е депозирал жалбата пред АНО преди анулирането на фиша и следователно не е станал повод за водене на делото и при положение, че едва в същото са установени тези обстоятелства и са ангажирани надлежни писмени доказателства за сторени от дружеството-жалбоподател разноски, то същите следва да му бъдат присъдени.

Съдът е конкретизирал, че във връзка с обжалването на издаденият ЕФ - предмет на разглежданото АНД, дружеството-жалбоподател е ангажирал и упълномощил на 20.04.2023 г. адв.А. *** да го представлява по делото, за което му е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева с вкл. ДДС. Според съда макар и да е оставил жалбата без разглеждане, то искането за присъждане на разноски по делото следва да се уважи, т.к. жалбоподателят е направил разноски във връзка с обжалването на издадения против него ЕФ и входирането му чрез АНО пред PC-Елхово, независимо че преди образуването на настоящото анд №195/2023 г. на PC-Елхово, т.к. АНО сам е анулирал атакуваният ЕФ и е прекратил АНП, което е наложило прекратяването на съдебното производство, поради липса на предмет на жалбата към този момент.

Съдът е преценил за неоснователно направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и се е мотивирал, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022 г./, възлиза на 500 лв. или 600 лв.с вкл. ДДС или претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с вкл.ДДС не се явява прекомерно, а се равнява на минималния определен в цитираната Наредба размер на адвокатските възнаграждение, поради което не следва да бъде редуцирано, съгласно предвиденото в чл.63д, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА.

Обжалваното определение, е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с процесуалноправните норми и изводите на съда кореспондират изцяло с изяснената по делото фактическа обстановка и приложимия закон, поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция, без да е необходимо да се преповтарят.

В допълнение и с оглед доводите наведени в касационната жалба може да се посочи следното.

Единствената предвидена в закона процесуална възможност да се направи възражение против електронен фиш е залегналата чл.189, ал.6 ЗДвП, според който в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, като директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му и издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че: 1. моторното превозно средство е било обявено за издирване и 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение.

В случая тази възможност не е налице след като нито моторното превозно средство е било обявено за издирване, нито нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение, поради което и санкционираното лице не е можело да се възползва от нея. А дори и да беше сторило това, щеше адекватно да получи законосъобразен отказ поради липса на предвидените в закона предпоставки.

Паралелно с това никъде в електронния фиш не е посочена дори възможността за обжалването му, срока и пред кой орган, а още по-малко има информация, че може да се прави възражение против него, а доколкото се касае за процесуално-правни норми, то знанието им не се предполага.

Ето защо лицето нито е било уведомено, нито е имало законова възможност да направи възражение против електронния фиш, поради което не е нарушило свои задължения и процесуалното му поведение е изцяло съобразено с това.

Поради посоченото дружеството не следва да търпи санкции под формата на отказ да му се присъдят направените по делото разноски, като по отношение на размера им се касае до свобода на договарянето и същия от 600 лева не може да се приеме за прекомерен при наложена санкция от 2000 лева, още повече че извършените от адвоката действия под формата на писмени становища надвишават обичайната активност проявявана в съдебно заседание.

С оглед на това жалбата е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.235 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №101/16.06.2023 г. по анд № 20232310200195/2023 г. на Районен съд-Елхово, в частта му, с която е осъдена ОД на МВР-гр.Ямбол, със седалище и адрес на управление-гр. Ямбол, ул.* да заплати на „Интер-травел-БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление-гр.Варна, бул.*, представлявано от управителя Х. В. И., направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева с вкл.ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:	/п/не се чете
	Членове:	/п/не се чете