№ 77
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Недялка Н.а
Членове:Анелия М. Игнатова
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600043 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 13/03.07.2024 г., постановена по НОХД № 635/22 г. по
описа на РС Б., състав на този съд е признал подсъдимия Д. И. Т. за виновен в
това, че на 12.07.2022 г. в гр. Б., по ул. „Рила“ с посока на движение към ул.
„Цар Иван Шишман“ е управлявал МПС – товарен автомобил марка „Форд“
модел „Транзит“ с рег. № ****** след употреба на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол, амфетамин и метамфетамин, установено със
заключение на съдебна токсикологична експертиза № И-8577/17.10.2022 г. на
ВМА – София, като деянието е извършено повторно – след като е осъждан за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК със споразумение по НОХД № 881/2021
г. по описа на РС В., в сила от 20.09.2021 г., поради което и на основание чл.
343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален общ режим, и глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от
1
НК с присъдата съдът наложил на подсъдимия наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК с присъдата е приведено в изпълнение
наложеното със споразумение по НОХД № 881/2021 г. по описа на РС В., в
сила от 20.09.2021 г. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Подсъдимият Д. Т. е осъден да заплати осъществените разноски по
делото - в размер на 255.60 лв., платими в полза на ОДМВР София и сумата от
600 лв. от съдебното производство.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна
жалба от а. В., защитник на подсъдимия Д. Т., с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за постановяването й в
нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, като се излагат и доводи за явна несправедливост на
наказанието. Иска се присъдата да бъде отменена или изменена.
В допълнението към въззивната жалба се твърди извършено принципно
погрешно тълкуване на закона от първостепенния съд. Съдебният акт се счита
за немотивиран, тъй като не е даден отговор на доводите на защитата за
допуснати множество нарушения на установените в закона и подзаконовите
нормативни актове правила, за налични по делото документи с различно
съдържание и еднакви входящи номера, за извършвани корекции и поправки в
официални документи, както и за противоречията в показанията на
свидетелите полицейски служители.
С посочените аргументи защитникът счита, че обвинението срещу
подсъдимия Т. не е доказано по несъмнен начин, което е основание за отмЯ. на
атакуваната присъда и неговото оправдаване по обвинението, като
алтернативно прави искане за изменение на присъдата и налагане на по-леко
наказание.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от
защитника адв. В. на изложените в нея основания. Счита се, че
2
първоинстанционният съд е ценил избирателно доказателствата в подкрепа на
обвинителната теза и изцяло е игнорирал въведените от защитата доводи.
Изразява се несъгласие със застъпената от съда теза, че проверяващите не са
длъжни да установят по надлежния ред употребата на алкохол или наркотици
от водача на МПС и се твърди, че именно този ред не е бил спазен в
конкретния случай. По отношение на АУАН серия GA 687244/12.07.2022 г. –
основен според защитника се счита, че предвид нанесените в него поправки не
е установено действителното му съдържание, а и всички съставени във връзка
с направената проверка на подсъдимия документи са с объркани часове – така
талонът за медицинско изследване е издаден в 19 часа, а се твърди, че
управлението на МПС е извършено в 19.50 часа. Неспазена се счита и
процедурата за извършения на подсъдимия медицински преглед и вземането
на кръвна проба, тъй като липсват съпътстващи документи за отвеждането му
във филиала за спешна медицинска помощ. Подчертава се, че в досъдебното
производство не е изпълнено искането на подсъдимия за изследване на
контролната проба. С тези аргументи се иска оправдаване на подсъдимия,
алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа и от защитника адв. Тодор Т.,
като се излагат аргументи за липса на фактическо основание за извършената
проверка, а оттам се прави извод за незаконосъобразността на същата, тъй
като законът предвижда такава само в случаите на проявени външни признаци
от водачите. Изтъква се разликата във времето, посочено в различните
документи и се твърди, че по този начин подсъдимият не може да разбере в
колко часа е извършено нарушението и не може да развие защитната си теза.
Иска се присъдата да бъде отменена и делото евентуално да бъде върнато за
ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Подсъдимият Д. Т. пред въззивния съд поддържа становището на
защитниците си, а в последната си дума пред съда моли за отмЯ. на присъдата.
По депозираната въззивна жалба срещу присъдата не е постъпило
писмено възражение от РП Б..
Пред въззивния съд представителят на СОП – прокурор Е. С., заема
становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че в хода на
3
производството пред първата инстанция не са допуснати процесуални
нарушения, а в мотивите към първоинстанционната присъда е направен
задълбочен и подробен анализ на доказателствата, на базата на който съдът е
достигнал до законосъобразни и обосновани изводи. Считат се за спазени
изискванията на Наредба № 1/2017 г. и се твърди, че съдът се е спрял на
всички изложени от защитата на подсъдимия доводи за допуснати нарушения
на същата, като аргументирано ги е отхвърлил. Наложеното наказание се
счита за справедливо.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Д. И. Т. с внесения за разглеждане от РП Б.
обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 12.07.2022 г. в гр. Б., по
ул. „Рила“ с посока на движение към ул. „Цар Иван Шишман“ е управлявал
МПС – товарен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № ******
след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол, амфетамин и
метамфетамин, установено със заключение на съдебна токсикологична
експертиза № И-8577/17.10.2022 г. на ВМА – София, като деянието е
извършено повторно – след като е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК със споразумение по НОХД № 881/2021 г. по описа на РС В., в сила от
20.09.2021 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на производството
доказателства, въззивният съд възприе следната фактическа обстановка:
На 12.07.2022 г. привечер подсъдимият Д. Т. управлявал товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № 432М995 по бул. „Цар
Освободител“ в гр. Б.. На предната дясна седалка до него се возел свидетелят
Радко Асенов.
По същото време свидетелите А.И. (началник група „Охранителна
полиция“ в РУ Б.) и М.П. (младши експерт в РУ Б.) се движели по същия
булевард в посока към ул. „Рила“ със служебен автомобил марка „Грейт уол“,
модел „Хувър Х6“ с рег. № СВ **** МР, обозначен с надписи „Полиция“ и с
4
поставена полицейска лампа, като И. управлявал автомобила. Свидетелите
забелязали товарния автомобил и им направило впечатление, че когато
водачът ги видял, променил бързо посоката си на движение и завил по ул.
„Рила“. Те го последвали и в 19.50 часа му подали звуков и светлинен сигнал
за спиране, при което подсъдимият спрял автомобила, който вече се движел по
ул. „Рила“ в посока към ул. „Цар Иван Шишман“.
При извършената проверка подсъдимият представил на полицаите само
документи за регистрация на управлявания от него товарен автомобил. Той
заявил, че се казва Д. И. Т. и е с ЕГН **********, както и че живее в гр. Б. на
ул. „С.п.“ № 64 и свидетелството му за управление на МПС е отнето заради
извършено престъпление. Извършената проверка на документите на
автомобила установила, че срокът на временната транзитна регистрация на
същия е изтекла на 01.07.2022 г. Поради това свидетелят И. повикал за
съдействие свидетеля Ц.Х. – младши автоконтрольор при РУ Б., който
пристигнал на мястото заедно с младши инспектора при РУ Б. М.Н.. Докато
бил в дежурната стая на районното управление, свидетелят В. И. – оперативен
работник в криминална полиция, разбрал за случая и решил също да отиде на
мястото, като използвал за това служебен автомобил.
Около 20.09 часа свидетелят Х. изпробвал подсъдимия за наличие на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Drager Drug
Test 5000“ с фабричен номер ARPK-002, поредна проба 19, което отчело
положителен резултат за употреба на метамфетамин в слюнката на
подсъдимия Д. Т.. Последният изразил учудване от резултата и заявил, че
последно е употребявал наркотици на 09.07.2022 г. Свидетелят Х. изпробвал
подсъдимия Т. и за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA 0163, което отчело отрицателен
резултат.
След това подсъдимият Т. бил отведен в районното управление.
Свидетелят Х. съставил на подсъдимия АУАН серия GA с бланков номер
607242 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, АУАН серия GA с
бланков номер 607243 за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и АУАН серия
GA с бланков номер 607244 за нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които
подсъдимият Т. подписал без възражения. Свидетелят Х. издал на подсъдимия
талон за изследване с бланков номер 135919 и седем броя стикери към него, и
5
съставил протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Подсъдимият Т. подписал документите без
възражения.
Свидетелите И. и Н. отвели подсъдимия до ФСМП – Б., където той дал
проби кръв и урина за изследване. След това подсъдимият бил задържан за
срок до 24 часа по ЗМВР.
Тази фактическа обстановка въззивният съд установи от събраните в
хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства, които са
последователни и безпротиворечиви по фактите от значение за установяване
на обективната истина, във връзка с управлението от подсъдимия Д. Т. на
процесната дата и в посоченото време на товарния автомобил, извършената
проверка от полицейските служители и данните от нея, отвеждането на
подсъдимия в медицински център и предоставянето от него на проби кръв и
урина за изследване. Видно от заключението на допуснатата в досъдебното
производство съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, в
предоставените проби е установено присъствие на специфичен метаболит,
доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, и на
наркотични вещества от групата на стимулантите (амфетамин и
метамфетамин), всички включени в Списък I на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП
(Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина). Според заключението, установеното наличие на
специфичен за ТНС и посочен в експертизата метаболит в биологичните
проби е биомаркер за доказване за доказване на употреба на наркотично
вещество тетрахидроканабинол (ТНС), съдържащо се в марихуана, канабис и
т. н. При употребата на марихуана наблюдаваните ефекти могат да варират
между отделните индивиди, като се наблюдават промени в настроението,
предизвиква лека еуфория, променя себеоценката и усещанията за
пространство и време. Възможно е да се наблюдават слаби халюцинации.
Употребата на ТНС повлиява концентрацията и фината координация на
движенията и употребилите не следва да управляват МПС и работят с
машини.
В хода на съдебното следствие е допусната съдебна
6
химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на съхраняваната
контролна кръвна проба (епруветка с обем около 7 мл) и остатъкът от пробата
урина на подсъдимия Д. Т.. Видно от заключението, от извършените
изследвания на предоставените проби се установява присъствие на
специфичен метаболит, доказващ употреба на наркотично вещество
тетрахидроканабинол, и на наркотични вещества от групата на стимулантите
(амфетамин и метамфетамин), и не се установява наличие на алкохол. На
въпроса за срока на въздействие върху човешкия организъм на наркотичните
вещества след приемането им е даден отговор, че въздействието продължава
различно, в зависимост от дозата и начина на постъпване, които в настоящия
случай са неизвестни. Концентрация на амфетамин/метамфетамин в кръв,
попадаща в интервала 20-100 ng/mL, за лице с инцидентна употреба, респ.
лице без наркотична зависимост към това наркотично вещество предполага
употреба в период средно до 24 ч. преди вземане на кръвната проба. Този
концентрационен интервал предполага изява на фармакологичен ефект – факт,
който е без значение при експертизата, установяваща употреба при водачи на
МПС у нас. По този причина при медицинския преглед на лицето не се
събират данни, нито се извършват тестове, които да позволяват преценка на
повлияването (въздействието). Дори при извършен медицински преглед по
реда на Наредба № 1/2017 г., взети и изследвани биологични проби от лицето,
вкл. с установена концентрация на наркотично вещество и/или негов
метаболит, при възприятия протокол на изследване у нас – не може да се
отговори на въпроса за повлияване/въздействие. Посочено е, че при
извършените изследвания на пробата кръв е използвана контролната
епруветка (вакуумна епруветка с лилава капачка, с обем около 7 мл и стикер
серия А050601 № 135919 (.) 5 (.)), като за нуждите на експертизата са
изразходени около 3 мл от пробата, а от пробата урина е изразходвано цялото
количество (около 5мл).
Според талона за изследване, съставен от свидетеля Х., проверката на
подсъдимия е с начало 19.00 часа и предварителната проба с техническо
средство е направена в 20.09 часа, като талонът е връчен на подсъдимия в
20.40 часа. При тези данни, не може да бъде споделено възражението на
защитата на подсъдимия, че талонът за медицинско изследване е издаден от
свидетеля Х. в 19.00 часа, т. е. преди проверката в 19.50 часа. Тъй като
свидетелят Х. е бил повикан от колегите си в по-късен момент от спирането на
7
подсъдимия, несъмнено е допусната неточност от него в изписването на
началния час на спирането на подсъдимия за проверка – която неточност е без
правно значение, тъй като от доказателствата по делото несъмнено е
установено, че предварителната проба с техническо средство е извършена в
20.09 часа – т. е. по времето, когато подсъдимият вече е бил спрян от
свидетелите И. и Първанов, те са били извършили проверка в масивите на
МВР по съобщените от подсъдимия данни, повикали са автопатрул и
свидетелите Х. и Н. вече са били на мястото. Всичко описано дотук е станало
преди издаването и връчването на талона за медицинско изследване на
подсъдимия, което е същественото в случая за достигане до извод за липса на
противоречие в съставените документи, още по-малко то да е такова водещо
до неяснота в повдигнатото на подсъдимия обвинение. В подкрепа на това е и
извършената от свидетеля Х. поправка в часа за началото на проверката в
съставения от него протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – на 19.50 часа, при посочен край на
проверката 21.00 часа и час на издаване на талона за медицинско изследване
20.40 часа.
Съгласно заповед за задържане на лице, издадена от свидетеля Х. в 20.10
часа и връчена на подсъдимия Т. в 22.30 часа, Т. е задържан за срок от 24 часа
в районното управление. В 20.30 часа подсъдимият е подписал декларация, че
е бил запознат с посочените в нея права при задържане.
Според протокола за медицинско изследване, подсъдимият е отведен във
ФСМП Б. в 20.55 часа, като е подписал протокола за медицинско изследване.
За посещението в медицинско заведение е съставен и фиш за спешна
медицинска помощ, според съдържанието на който подсъдимият е доведен
там от органите на МВР в 20.50 часа и са взети проби от кръв и урина на
подсъдимия Т..
В книгата за задържани лица подсъдимият е вписан като настанен в
помещението за настаняване на задържани лица в 21.40 часа.
При така изложеното, проследими са в хронологичен ред по съставените
от полицейския служител и от медицинското лице документи всички
извършени действия по отношение на подсъдимия Д. Т., от момента на
спирането на управлявания от него автомобил от свидетелите И. и Първанов
до настаняването му в помещението за задържани лица в полицейското
8
управление. Действително, часът за извършване на нарушението по чл. 140,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП в АУАН серия GA с бланков номер 607244 (за управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред) е поправен саморъчно на
19.50, но този акт няма отношение към настоящото наказателно производство,
тъй като не касае констатираното нарушение за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества – за което е бил съставен АУАН серия GA с
бланков номер 607242 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, който е
първият по ред от трите акта от свидетеля Х..
Обстоятелството, че и служителят на полицията В. И. физически е
присъствал на извършената на улицата проверка на подсъдимия Т. с
техническо средство за алкохол и наркотични вещества няма придаденото му
от защитата значение за целенасоченост на проверката, тъй като от
доказателствата по делото несъмнено е видно, че проверката е извършена от
компетентните за това служители – младши автоконтрольори, които са били
повикани от колегите си И. и Първанов след установяване на просрочената
временна регистрация на автомобила.
Извършването на проверка на водачите на превозни средства е изцяло в
правомощията на полицейските служители, натоварени с дейности по охрана
безопасността на движението и съставляват част от нормативно вменените им
задължения във връзка с предотвратяване и пресичане на престъпления и
други правонарушения. Поради това и предвид възприетата от свидетелите И.
и Първанов рязка промЯ. на посоката на движение на управляваното от
подсъдимия моторно превозно средство след появата на полицейския
автомобил, не може да бъде споделено възражението на защитата на
подсъдимия, че проверката на подсъдимия Т. е извършена без основание.
Няма каквито и да било данни по делото полицейските служители, взели
участие в проверката на подсъдимия и автомобила му, да се намират в някакви
предхождащи и/или последващи проверката взаимоотношения с подсъдимия
Д. Т., които да провокират даването на показания в негов ущърб, поради което
доказателствено неподкрепено е изявлението на защитника за проявена
пристрастност и целенасоченост при извършване на действията спрямо
подсъдимия.
Видно от данните от справката за съдимост, подсъдимият Д. Т. е осъден
по НОХД № 881/2021 г. по описа на РС В., в сила от 20.09.2021 г. за
9
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на лишаване от свобода за срок от шест
месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от три години.
Въз основа на така изложените фактически положения, подкрепящи се
от доказателствата по делото и почти изцяло възприети от въззивната
инстанция (с изключение на присъствието на проверката на младши
инспектор П. И.а, за която няма данни да се е намирала на
местопроизшествието, докато в мотивите към присъдата е посочено, че е
отишла там заедно с Х. и Н.), се налага правният извод, че подсъдимият Д. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод
на първия съд. Изводите на този съд относно механизма на извършването на
престъплението, авторството на деянието в лицето на подсъдимия,
квалификацията на деянието и приложението на материалния закон са
напълно обосновани и почиват на правилна и вярна интерпретация на
събраните по делото доказателства.
Настоящата инстанция не споделя становището на защитата, че за
съставомерността на посоченото деяние е необходимо не само да бъде
установено, че при управлението на МПС подсъдимият е приел наркотични
вещества, но и че е бил повлиян от тях. Напротив - за обективната
съставомерност на това престъпление е достатъчно да бъде установено
управление на МПС след употреба на наркотично вещество – какъвто е
настоящият случай. По делото е безспорно установено, че подсъдимият Т. е
управлявал процесното МПС на посочените в обвинителния акт време и
място, а според данните от съдебна токсикологична експертиза № И-
8577/17.10.2022 г. на ВМА – София в предоставените от него биологични
проби се установява присъствие на специфичен метаболит, доказващ употреба
на наркотично вещество тетрахидроканабинол, и на наркотични вещества от
групата на стимулантите (амфетамин и метамфетамин). В принципен план
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност
подсъдимия Д. Т. е формално, на просто извършване и за съставомерността му
не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат. ПромЯ.та в
съзнанието/поведението на подсъдимия, водещи до опасност при шофиране в
резултат на употреба на наркотични вещества, не е признак от обективната
страна на престъплението - при което неоснователна е аргументацията на
10
защитата за несъставомерност на деянието, поради липса на външно
проявление на въздействието на наркотичните вещества.
Първоинстанционният съд е направил фактическите си изводи в рамките
на доказателствената съкупност. Настоящият съдебен състав застъпва
позицията, изразена в редица актове на ВКС, че и преди изменението на
разпоредбата н чл. 343б, ал. 3 от НПК с ДВ, бр. 67/2023 г. редът за
установяване на употребата на наркотични вещества винаги е бил допустим и
възможен, макар и не единствен (както е понастоящем) способ за осигуряване
на доказателства за такова обвинение. В този смисъл – спазването на
регламента по Наредба № 1/2017 г. за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е било
правно релевантно и при действието на старата редакция.
Във връзка с възражението на защитника, че по досъдебното
производство не е изпълнено искането на подсъдимия за изследване на
контролната проба следва да се отбележи, че поначало предоставеното право
за нарушителя е допълнителна гаранция за лична и независима от
административнонаказващия орган проверка на основателността на
наказателното постановление, и представлява законова възможност за
санкционирания нарушител самостоятелно и отделно от държавния орган да
инициира събирането на допълнителни доказателства по
административнонаказателното производство с правно значение. В
наказателния процес същото право не задължава прокурора, разследващия
орган или съда непременно да го удовлетвори, а искането подлежи на
преценка, с оглед разкриване на обективната истина, а когато лабораторното
изследване е правилно проведено и резултатът е установен, липсата на
повторно изследване по искане на водача-нарушител не заличава правното
значение на събраното по делото доказателство. В конкретния случай не е
била нарушена процедурата по изземване и изследване на пробите на
подсъдимия, и по делото не възниква съмнение в правилността на резултата от
проведеното химическо изследване и установената употреба на наркотично
вещество от подсъдимия. Освен това, в хода на съдебното следствие
първоинстанционният съд е допуснал по искане на защитата изследването и
на контролната проба, резултатите от което са обсъдени по-горе в настоящото
решение. Изслушани са вещите лица и по двете приобщени експертизи, не е
11
установено нарушение при химическото изследване, проследен е пътят на
взетите биологични проби, а изследването е проведено съобразно
нормативните правила и е спазен надлежния ред. Следователно, по
отношение изследването на взетите биологични проби правата на подсъдимия
са били обезпечени в необходимата степен, поради което възражението на
защитника в тази връзка е неоснователно. Липсата на съпътстващи документи
за отвеждането на подсъдимия във филиала за спешна медицинска помощ, на
която се позовава защитата, не се отразява на изводите на съда за
съставомерността на деянието.
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при
определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия Д.
Т. районният съд, при приложение на материалния закон, е наложил
наказанието, като е приел наличие единствено на отегчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство, каквото е съдебното му минало, от което съдът
установил тенденция към управление на МПС след употреба на наркотични
вещества. Това становище не може да бъде споделено, тъй като
квалификацията на настоящото деяние (повторност) е обусловена именно от
постановената преди това присъда по НОХД № 881/2021 г. по описа на РС В.,
поради което предходната присъда не може да бъде ценена във вложения от
съда смисъл. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
въззивният съд преценява управлението на МПС от подсъдимия след употреба
на три вида наркотични вещества. Смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства са изрядното му процесуално поведение по време на
наказателното производство и изтеклият значителен период от време (почти
три години) от извършване на престъплението до приключване на
производството в двете му фази, доколкото настоящият случай не разкрива
каквато и да било фактическа и правна сложност.
При тези изводи на въззивния съд, прекомерно се явява определянето на
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца и глоба
в размер на 1000 лв. Не са налице основания за приложение на разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК в конкретния случай, тъй като смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни и нито едно
от тях не е изключително.
Настоящата инстанция приема, че адекватно на извършеното от
12
подсъдимия Д. Т. деяние се явява наказанието лишаване от свобода в
минималния визиран от закона размер за това престъпление срок от една
година, като в минимално посочения в разпоредбата на чл. 343б, ал. 4 от НК
размер следва да бъде определено и наказанието глоба – а именно 500 лв.
Наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим, какъвто е бил определен и с контролираната присъда.
Що се отнася до наказанието лишаване от право да управлявал МПС,
определеният от първоинстанционния съд размер от двадесет и четири месеца
е съобразен с конкретиката на случая и целите на чл. 36 от НК.
По този начин, счита съдът, подсъдимият Т. ще се поправи и превъзпита
към спазване на закона и добрите нрави, и ще се подейства предупредително и
възпитателно върху него и останалите членове на обществото.
Тъй като са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК, законосъобразно
и правилно районният съд е привел в изпълнение отложеното наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца по НОХД № 881/21 г. по описа на
РС В., а определеният първоначален общ режим за изтърпяване на това
наказание е съобразен с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Предвид постановената осъдителна присъда, законосъобразно разноските
по наказателното производство са възложени на подсъдимия.
Воден от изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК,
Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 13/03.07.2024 г., постановена по НОХД № 635/22
г. по описа на РС Б.,
като намалява размера на наложеното наказание лишаване от свобода
на една година и размера на наложеното наказание глоба на 500.00 лв.
(петстотин лева).
13
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14