Р Е Ш Е Н И Е
№107 19.07.2017г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети юли две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова
гражданско дело № 560 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.318 от ГПК във връзка с чл.49, ал.1 от СК. Висящо е пред
настоящата инстанция, след като с Определение № 1105 от 25.05.2017г.,
постановено по гр.д. № 1633/2017г. по описа на РС-Сливен по повод направено от
ответника възражение за неподсъдност, е прекратено производството по делото и
същото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр.Несебър.
Делото
е образувано по повод исковата молбата на А.Ю.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***-Г-7,
със съдебен адрес:*** офис 9 /чрез
адв.К.К. ***/ против В.Х.Я. с ЕГН **********,
с адрес: ***. Сочи се, че страните са сключили граждански брак на 17.05.2012г.,
който е първи и за двамата. От брака си имат родено едно дете – Д.В.Я., родена
на ***г. Ищцата твърди, че в края на 2012г. отношенията със съпруга й се
влошили и от месец септември 2014г. били във фактическа раздяла. Сочи, че през
периода 2012г. – 2014г. живели в Кралство Белгия, при нейните родители. С
пристигането им там, ответникът изпаднал в депресия, бил безработен,
семейството им било подпомагано от родителите на съпругата. Ищцата твърди, че
всички средства, които изкарвал ответника отивали за еврофутбол. Сочи, че същият
не се интересувал от нея и от детето им, дори и когато било болно. През месец
декември 2014г. ищцата заявила на ответника, че трябва да се разведат, при
което същият се съгласил и се прибрал в България. През месец юни 2016г., ищцата
сочи, че се прибрала с детето в България. Ответникът след като разбрал започнал
да отправя закани и заплахи спрямо нея и детето, поради което ищцата завела
дело в РС-Сливен за защита от домашно насилие срещу ответника. С решение № 794
от 28.10.2016г., постановено по гр.д. № 3844/2016г. на РС-Сливен, била издадена
Заповед за защита на ищцата от извършеното спрямо нея домашно насилие от
ответника. Ищцата заявява, че от месец януари 2017г. се върнала отново с детето
при родителите си в Белгия. Сочи, че детето посещава там детска градина.
Пренебрежителното
отношение на ответника към ищцата и детето им е мотивирало ищцата да поиска от
съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Наред с това моли съда да
представи на нея упражняването на родителските права върху детето, като
определи режим на лични контакти на бащата с детето – всяка първа и трета
събота или неделя от 09.00 часа до 17.00 часа, в нейно присъствие. Моли съда да
осъди ответника да заплаща на детето им месечна издръжка в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева за минало време, считано от месец април 2016г. до месец април
2017г., както и месечна издръжка за в бъдеще в размер на 150 /сто и петдесет/
лева, считано от месец април 2017г. до навършване на пълнолетие от детето,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпването на
законна причина за нейното изменяване или прекратяване. Наред с това, ищцата
моли съда да предостави ползването на жилището, находящо се в Кралство Белгия,
гр.Брюксел, Община Скарбек 1030, ******, на нея и на детето, като сочи, че при
пребиваването им в България ще ползват жилището, находящо се в гр.Сливен******,
собственост на родителите й. Заявява, че желая да запази брачното си име след
развода. Заявява съгласие при желание на ответната страна, производството по
делото да се реши със споразумение по чл.51 от СК. Представя писмени
доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание
чл.49, ал.1, чл.53, чл.59, ал.2, чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за допустимост на
предявения иск. Заявява, че не се противопоставя съда да прекрати сключения
между страните граждански брак, както и да предостави на ищцата упражняването
на родителските права върху детето им и ползването на семейното жилище, описано
в исковата молба. Заявява съгласие да заплаща месечна издръжка на детето в посочения
размер, като за минало време сочи, че не би могъл да я плати наведнъж, а на
вноски по 50 лева към текущата издръжка. Противопоставя се ищцата да носи
брачното фамилно име Я., тъй като не е заявила обстоятелства, които налагат
запазването му, но при сключване на споразумение за прекратяване на брака по
взаимно съгласие не се противопоставя ищцата да носи брачното фамилно име Я..
Изразява несъгласие с посочения в исковата молба режим на лични контакти с
детето, като счита същия за ограничен. В тази връзка желае съда да му определи свободен режим на лични контакти
с дъщеря му, като за задължителен да се счита всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден,
както и един месец през годината, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката. Сочи, че към настоящият момент буквално е лишен от лични контакти с
детето, поради което счита, че съществува опасност то да го забрави или да се
отчужди от него. Относно твърденията в исковата молба, ответникът не оспорва
обстоятелството, че с ищцата са във фактическа раздяла, но твърди, че това не е
по негова вина. Отрича твърдението, че не е проявявал загриженост към детето и
към ищцата. Заявява, че винаги е заставал на страната на ищцата и заради нея тръгнал
през 2012г. за Белгия, въпреки, че имал бизнес в с.Равда и гр.Несебър, от който
реализирал прилични приходи. Сочи, че първоначално не могъл да започне работа
там, поради езиковата бариера, но след като започнал, давал всичките си
средства за издръжка на семейството си и детето. Отрича твърдението на ищцата,
че е бил на финансова издръжка на родителите й, тъй като отишъл в Белгия с
доста средства и не се налагало някой да го издържа. Отрича и твърденията за
брачна изневяра, употреба на наркотици и съжителство с друга жена. В същото
време сочи, че след пристигането им в Белгия, чул ищцата да казва на баща си,
че иска да се отърве от него, била постоянно изнервена, викала, крещяла и в
много от случаите си изкарвала гнева върху детето. Твърди, че споровете му с
ищцата започнали във връзка с това, че тя не му давала да вижда детето. Отрича
твърденията, че се е заканвал на ищцата и детето, както и че не се интересува
от детето и не пита за него. Заявява, че много обича детето и иска да го вижда,
както и че последната му среща с него била през месец юли 2015г. Твърди, че
производството по ЗЗДН е било образувано целенасочено от ищцата, за да отдалечи
детето баща си, въпреки, че издадената по него заповед не касаела личните
контакти на бащата с детето. Прави искане за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане. Претендира присъждане на заплатените по
делото разноски. Изразява готовност за решаване на делото със споразумение по
чл.51 от СК.
В съдебно заседание ищцата А.Я.
се явява лично и с процесуалния си представител и поддържа предявените от нея
брачни и небрачни искове. Заявява, че не желае с решението за допускане на
развода, съдът да се произнася по въпроса относно вината за
разстройството на брака. Заявява съгласие разноските по
делото да останат така, както са направени от всяка една от страните. Ангажира
гласни доказателства.
Ответникът В.Я. не се явява в
съдебно заседание. Вместо него се явява процесуалния му представител, който
поддържа подадения отговор на исковата молба. Изразява съгласие с поискания от
ищцата размер на месечна издръжка за малолетното им дете, но моли съда да му
определи по-разширен режим на лични контакти с дъщеря си Дея, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до
18.00 часа на неделния ден, както и един месец през годината, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката. Не възразява разноските по делото да се
поемат от всяка една от страните така, както са ги направили.
За ДСП – гр.Поморие, в съдебно
заседание представител не се явява. Не представят социален доклад по делото,
поради невъзможност да извършат проучване, предвид обстоятелството, че и
двамата родители живеят в Кралство Белгия.
Въпреки изявеното желание от всяка
една от страните за решаване на делото със споразумение, до приключване на
съдебното производство с такова не се стигна.
Несебърският районен съд, като
взе предвид исканията на страните, събраният по делото доказателствен материал
и като съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните по делото са съпрузи,
чийто брак е сключен с Акт № 109 от 17.05.2012г. на Община Сливен. Бракът е
първи и за двамата, като от него имат едно дете – Д.В.Я. с ЕГН **********,
родена на ***г.
От показанията на водената от
ищцата свидетелка Я.Т., без родство със страните по делото, се установява, че
съпрузите са във фактическа раздяла от края на 2014г., когато ищцата научила за
връзка на съпруга й с друга жена. Според свид.Т., няма възможност брака на
страните да просъществува. От разговори с ищцата, свид.Т. научила, че
ответникът не дава никакви пари за дъщеря си, не й е пращал подаръци, и до
скоро дори не я е търсил да я види. Пак от ищцата знаела, че ответникът
заявявал желание да се види с детето си, но не отивал да го види. Сочи, че
срещу ответника е издадена заповед за защита на ищцата от извършено спрямо нея
домашно насилие от съпруга й, съгласно която същият има забрана да доближава съпругата
си, но заявява, че заповедта е от няколко месеца, а страните били фактически
разделени от 2014г. Въпреки издадената заповед, ищцата Я. заявява пред съда, че
няма да препятства съпруга си да се среща с дъщеря си.
Предвид събраните по делото доказателства
настоящата инстанция намира, че са налице данни за настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между страните. В резултат на фактическата
раздяла, връзката помежду им се е изпразнила от съдържание на обич, взаимно
уважение и доверие. Бракът е останал да съществува само формално, без да
осъществява социалното си предназначение. Ето защо, настоящият състав намира,
че са налице основания за прекратяване на брака между страните, без да се
произнася относно вина за неговото разстройство.
При обсъждане въпроса за
предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака
малолетно дете Дея, съдът като взе предвид и изразеното от ответника Я.
съгласие за това, счита че същите следва да бъдат предоставени на майката.
Предвид обстоятелството, че ответникът не се е виждал с детето от 2014г.,
когато то е било на две години и половина, съдът счита, че на детето ще е нужно
време, за да свикне с баща си. Поради това, съдът намира за основателно
искането на ищцата срещите на бащата с детето, до навършването му на седем
годишна възраст, да се провеждат в присъствието на майката, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа. След
навършване на седем годишна възраст от детето, режима на лични контакти на
бащата с детето следва да бъде: всяка първа и трета събота и неделя с
преспиване, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, като бащата ще взема
детето в събота и ще го връща в неделя, един месец през лятото, когато майката
не ползва годишния си платен отпуск, както и по всяко време, след предварително
уведомяване на майката и съгласие от страна на детето.
Съобразно с решаването на въпроса
относно упражняването на родителските права, ответникът дължи издръжка на
детето Дея. Задължението за издръжка от родителите на
своите ненавършили пълнолетие деца е регламентирано в закона, като понастоящем,
минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. За да определи дължимите размери на издръжката, която ответникът следва да
заплаща, съдът съобрази възрастта на детето /5 год./, която обуславя нуждите му. При така установените материални
възможности на страните съдът определя месечна издръжка на детето Дея общо в
размер на 250 лева, от които бащата В.Я. следва да заплаща 150 лева месечно, а
майката А.Я. – останалите 100 лева, с оглед обстоятелството, че същата полага и
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Този размер на издръжката,
съдът намира за съобразен с материалните възможности на страните, възрастта на
детето и пределите на издръжката, дадени с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК.
Съобразно искането на ищцата, ответникът дължи издръжка за дъщеря си, считано от
датата на завеждане
на исковата молба – 12.04.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, до настъпването на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
По отношение иска с правно основание
чл.149 от СК за присъждане на издръжка на детето Дея за минало време, обхващащо
периода април 2016г. – 11.04.2017г. в размер на 150 лева месечно, или общо в
размер на 1800 лева, за да се произнесе, съдът съобрази следното: Въпреки
направените от съда усилия и от ДСП-гр.Поморие, по делото не се събраха никакви
данни за бащата на детето – ответник по делото. Единствено по данни на ищцата и
от показанията на свид.Т. се установява, че от раздялата му с ищцата,
ответникът до момента не е давал никакви средства за издръжката на дъщеря си.
Предвид на това, съдът намира така предявения иск за основателен, поради което
следва да бъде изцяло уважен в предявения размер.
Ползването на семейното жилище, ползвано
от ищцата и нейните родители, находящо се в Кралство Белгия, гр.Брюксел, Община Скарбек 1030, ******, съобразно съвпадащата воля на
страните, след прекратяване на брака, следва да бъде предоставено на ищцата Я..
На последно място, съдът се
занима с искането на ищцата за запазване на фамилно й име – Я. след
прекратяване на брака и като намери същото за основателно, счита че следва да
бъде уважено. Съдът намира за нужно да отбележи, че след изменение на СК,
съгласие от страна на съпруга, за запазване на брачното фамилното име след
развода, не се изисква.
С оглед на този резултат и на
основание Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, съдът определя окончателна държавна такса по делото в размер на 40
/четиридесет/ лева, от които 25 лева, внесени при завеждане на исковата молба,
а остатъка от 15 лева следва да бъде заплатен по равно от страните по делото,
предвид постигнатото между тях съгласие за това. Отделно от това, ответникът Я.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър държавна
такса върху размера на присъдената издръжка за детето Дея в размер на 216 /двеста
и шестнадесет/ лева, както и държавна такса за присъдената издръжка за минало
време в размер на 72 /седемдесет и два/ лева.
Разноските по делото, съобразно
искането на страните, остават за тях така, както са направени.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключеният с Акт № 109 от
17.05.2012г. на Община Сливен граждански брак между А.Ю.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***-Г-7, със съдебен адрес:*** офис 9 /чрез адв.К.К.
***/ и В.Х.Я. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.Т.от
АК-Сливен/.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху малолетното дете – Д.В.Я. с ЕГН **********, родена на ***г., на МАЙКАТА
А.Ю.Я..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на БАЩАТА
В.Х.Я. с детето Дея, както следва:
- До навършване на 7 /седем/
годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа до 17.00 часа, в присъствието на майката.
- След навършване на 7 /седем/
годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя с преспиване,
от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, като бащата ще взема детето в
събота и ще го връща в неделя, един месец през лятото, когато майката не ползва
годишния си платен отпуск, както и по всяко време, след предварително
уведомяване на майката и съгласие от страна на детето.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в Кралство Белгия, гр.Брюксел,
Община Скарбек 1030, ******, на МАЙКАТА А.Ю.Я..
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака, ищцата да запази брачното си фамилно име – Я..
ОСЪЖДА В.Х.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.Т.от АК-Сливен/ да заплаща на А.Ю.Я., в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Д.В.Я., месечна издръжка в размер на 150 /сто
и петдесет/ лева, считано от
датата на завеждане
на исковата молба – 12.04.2017г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане, до настъпването на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА В.Х.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.Т.от АК-Сливен/ да заплати на А.Ю.Я., в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Д.В.Я., сумата в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева,
представляваща издръжка за детето за периода от април 2016г. до 11.04.2017г.
ОСЪЖДА В.Х.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.Т.от АК-Сливен/ да заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър сумата в размер на 7,50
лева /седем лева и петдесет стотинки/, представляваща допълнителна държавна
такса за разглеждане на делото, както и сумата общо в размер на 288 /двеста
осемдесет и осем/ лева, представляваща държавна такса за присъдената на
детето издръжка за минало и бъдеще време.
ОСЪЖДА А.Ю.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***-Г-7, със съдебен адрес:*** офис 9 /чрез адв.К.К.
***/ да заплати по сметка на Районен
съд-гр.Несебър сумата в размер на 7,50 лева /седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща допълнителна държавна такса за лазглеждане на делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: