Р Е Ш Е Н И Е
№ 1073
гр. Варна, 15.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XII – ти състав, в публично заседание проведено
на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14230 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по искова молба от П.Л.М., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му
адв. Й.А. *** срещу З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление ***, с която е предявен за осъждане ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 393.40 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо и неизплатено от ответника за настъпили
имуществени вреди за ищцата изразяващи се в увреждане на: предна броня
облицовка, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
застрахователен договор № *** от ***г. по застраховка „Каско“
на лек автомобил *** с ДКН ***, установено на ***г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
ищцата на 25.05.2018г. сключила с ответното дружество застраховка „Каско“ на МПС, Клауза – 1 всички рискове за личния си автомобил *** с ДКН ***. Застраховката била със срок на действие от 26.05.2018г. до 25.05.2019г.
Застрахователната премия била в размер на 846.74 лева, като била разсрочена на четири вноски. Първата вноска в размер на 213.32 лева била заплатена от ищцата при сключване на застраховката.
Автомобилът бил паркиран пред дома на ищцата на ул. „***“. На 21.06.2018г. около 16:30 часа ищцата, отивайки до автомобила установила, че предната броня е увредена от неизвестно за нея МПС.
Ищцата веднага уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Представител на ответното дружество извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис – заключение № ***. В описа, като увредени детайли били описани: броня предна облицовка.
Ищцата твърди, че не е получила застрахователно обезщетение към датата на предявяване на иска – 21.09.2018г. След справки в няколко сервиза ищцата установила, че сумата необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на 284.60 лева.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие и твърди, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка, механизма на ПТП, както и причините за настъпването му.
Моли за отхвърлян е на иска и присъждане на направените в производството разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа предявения иск и моли за поддържане на направените по делото разноски. Ответното дружество не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 18.02.2019г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка на лек автомобил марка ***, модел ***,
с ДКН ***, обективиран в застрахователна полица №***г., със срок на действие от
26.05.2018г. до 25.05.2019г., както и че на 21.06.2018г. ответното дружество е
уведомено от ищцата и представител на застрахователя е извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение № ***г.
За
изясняване на фактическата обстановка по спора са ангажирани специални знания и
умения посредством назначена съдебно авто-техническа
експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че установеното увреждане по предната част
на автомобила е възможно да бъде получено по степен и вид при процесното
застрахователно събитие, при което ищеца отивайки до паркирания пред дома му
автомобил установил, че има увреждания по предната броня на автомобила. При
изслушването му вещото лице отново потвърждава становището си, че е възможно
бронята на автомобила на ищеца да е била ударена в паркирано състояние.Стойността
на уврежданията по автомобила по средни пазарни цени за труд към датата на
събитието, вещото лице определя на 393.04 лева.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л.37-40/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане на остатък от дължимо застрахователно обезщетение, като основен спорен момент между страните по
делото е каква е действителната стойност за отстраняване на вредите настъпили
следствие само на застрахователното събитие.
Съобразно
изложените от страните фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест и в тежест на ищеца е възложено да установи в
условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдяното
застрахователно събитие по описаният в исковата молба начин; наличието на
причинно-следствена връзка между констатираните на 21.06.2018г. щети по
автомобила и настъпилото застрахователно събитие, както и размера на разходите
за отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на
настъпилото застрахователно събитие. В тежест на ответника не бе възлагана
доказателствена тежест предвид направените с отговора на исковата молба
възражения..
Сключването
на договор за застраховка и действието на същия към момента на произшествието
от 21.06.2018г. не е спорно между страните, а и се установява от приетите по
делото писмени доказателства.
Уврежданията
по застрахования автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка
между описаното в исковата молба застрахователно събитие и размера на разходите
за отстраняване на щетите съдът намира за доказани от приетото по делото
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза. От
заключението на вещото се установява, че щетите по автомобила на ищеца
установени при извършения оглед в присъствието на представител на
застрахователя е възможно да бъдат причинени по степен и вид при описания в
исковата молба механизъм.
По изложените съображения исковата претенция се
явява изцяло доказана по своите основание и размер и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 610 лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.М., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 393.40 лв. /триста деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо и неизплатено от ответника за настъпили имуществени вреди за ищцата изразяващи се в увреждане на: предна броня облицовка, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор № *** от ***г. по застраховка „Каско“ на лек автомобил *** с ДКН ***, установено на 21.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.М., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: