Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 03.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03202 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на ответника И.Б.П., че
последният дължи на ищцовото дружество сума в размер на 650,84 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. “***, за периода от 01.05.2014 г.
до 31.07.2017 г., както и сумата от 152 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Прави се възражение за липсата на договорни отношения между страните по делото. Изразяват се доводи, че общите условия не са публикувани в един местен и централен ежедневник. Счита, че стойности за дялово разпределение не следва да се присъждат, тъй като не са поискани в заповедното производство. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.Б.П. за вземанията, които са предмет на
настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01812 по описа за 2017 г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от И.Б.П..
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Представен
е нотариален акт от 28.03.2001 г., от който се установява, че И.Б.П. и Л.К.П.
са собственици на процесния имот с адрес гр. П., кв. “***.
По делото
е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски
измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол,
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва за редовно
извършен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е
констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от
брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Разходът
за топлинна енергия за БГВ през процесния период е начисляван прогнозно на базата на предходен период на
потребление. Експертът посочва, че не осигуряван достъп до имота за отчет на
уредите за месец май 2014 г. и 2015 г., за което било отразено в двустранно
подписани протоколи. Затова през сезон 2015 – 2016 г. е начислен разход на база брой обитатели
както следва – 150 литра дневно за едно лице. Реалното потребление на
количеството топла вода е установено при годишния отчет на водомера през 2017
г., което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки, при което е
направено приспадане на прогнозно начислените суми.
Посочва
се, че са демонтирани отоплителните тела в жилището. Топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация е разпределяна по изчислителен път. Не е
начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и
свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна
енергия е в размер на 650,84 лева.
Съдът
напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите
вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на
потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК.
Установителните искове са предявени за
установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и
законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена посочената
по – горе заповед за изпълнение на парично задължение, по която е депозирано
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй
като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, след като се установи съществуването на вземанията по съдебен ред в
исковото производство.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това
число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя
и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот. Предвид изложеното, за да докаже наличието на облигационна връзка между
страните по делото, ищцовото дружество следва да докаже, че ответната страна
притежава правото
на собственост или вещното право на ползване върху процесния топлофициран
имот.
По делото се установи, че ответникът И.Б.П. и Л.К.П. са собственици на процесния имот с
адрес гр. П., кв. “***. Това
налага извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Освен наличието на
облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. В тази връзка съдът е изслушал заключение на съдебно –
техническа експертиза, от което става ясно, че за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г. е
доставяна топлинна енергия на обща стойност 650,84 лева.
По
акцесорния иск:
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 152 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на вземането за топлинна енергия за месец януари 2015 г. от процесния период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.03.2015 г., а тригодишния давностен срок изтича на 01.03.2015 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 19.03.2018 г., което е след изтичане на давностния срок за вземането за месец януари 2015 г. и предходните месеци, т. е. погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.01.2015 г., които са в общ размер на 202,39 лева. Съдът намира за погасени по давност и вземането за мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 31.01.2015 г., което е в размер на 65,37 лева. В този смисъл общият размер на непогасените вземания са както следва: 448,45 лева – стойността на топлинна енергия за периода от 01.02.2015 г. до 31.07.2017 г. и 86,63 лева - мораторна лихва, считано от 01.02.2015 г. до 26.02.2018 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Това означава, че ответникът следва
да отговаря за задължението за заплащане на топлинна енергия съобразно
притежавания обем от правото на собственост, който е 1/2 идеална част. Следва
да се отбележи, че липсват доказателства двамата собственици на имота да са
съпрузи, за да се ангажира солидарната отговорност. В този смисъл И.Б.П. дължи и следва да се уважат като основателни исковите претенции за сумата
от 224,22 лева - стойността на топлинна енергия за периода от 01.02.2015 г. до
31.07.2017 г. и 43,31 лева - мораторна лихва, считано от 01.02.2015 г. до
26.02.2018 г., като исковите претенциите за разликите от тези суми до
предявените размери са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 75 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 15лева – такса за 3 бр. съдебни удостоверения и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. направените разноски са в общ размер на 325 лева. Това води до извод, че ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 108 лева – разноски в исковото производство, съответстващи на уважената част на исковете.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 01812 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е в общ размер на 75 лева. Това води до извод, че ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 25 лева – разноски в заповедното производство, съответстващи на уважената част на исковете.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на
разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от списъка по чл. 80 ГПК ответникът претендира разноски както следва: 800 лева – адвокатски хонорар
за исковото производство и 350 лева - адвокатски
хонорар за заповедното производство.
Процесуалният
представител на ответната страна е направила своевременно възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съда намира за основателно до сумата
от 600 лева за исково производство и 150 лева за заповедното производство. Съдът намира, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно - чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът съобразявайки посочената
разпоредба, правната и фактическа сложност на делото, както и чл. 7, ал. 2, т.
1 и ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., достига до извод, че дължимото възнаграждение за адвокат следва да бъде
намалено до 600 лева за исково производство и 150 лева за заповедното
производство. Това води до извод, че ищецът следва да заплати на ответника сума
в размер на 400,06 лева – разноски в исковото производство и 100,02 лева –
разноски в заповедното производство, , които съответстват на отхвърлената част
на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Б.П., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 224,22 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. “***, за
периода от 01.02.2015 г.
до 31.07.2017 г., както и сумата от 43,31 лева - мораторна лихва,
считано от 01.02.2015 г. до 26.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 01812 по описа за 2018 г. на Пернишки районен и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 224,22 лева до
предявения размер от 650,84 лева - стойността на доставена топлинна енергия до
горепосочения имот за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г. (за периода от 01.05.2014 г. до 31.01.2015 г. – вземането е погасено по давност, а за
останалия период от 01.02.2015 г. до 31.07.2017 г. ответникът отговоря съобразно
притежавания обем от права), както и за разликата от 43,31 лева до предявения размер от 152 лева -
мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г. (за
периода от 08.07.2014 г. до 31.01.2015 г. – вземането е погасено по давност, а за
останалия период от 01.02.2015 г. до 26.02.2018 г. ответникът
отговоря съобразно притежавания обем от права).
ОСЪЖДА И.Б.П., ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата от 108,30 лева – разноски в настоящото производство и
сумата от 25 лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 01812 по описа за 2018
г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400,06 лева - разноски в
настоящото производство и сумата от 100,02 лева - направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 01812 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01812 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.