№ 3575
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110108628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът „УБ“ АД е предявил положителни установителни искове по реда
на чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът Хорхе Роман В. П. дължи на ищеца сумата от 11
902,58 лв., представляваща главница по договор № CCIR-237-00263-2016 за
кредитна карта на физически лица от 07.09.2016 г., вземанията по който са
обявени за предсрочно изискуеми, считано от 23.01.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.09.2018 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 2 076,06 лв. –
договорна лихва за периода от 16.11.2017 г. до 25.09.2018 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от
30.10.2018 г. по ч.гр.д. № 62461/2018 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че в качеството си на кредитодател е сключил на
07.09.2016 г. с ответника, в качеството му на кредитополучател, договор №
CCIR-237-00263-2016 за кредитна карта на физически лица. Уговореният
кредитен лимит бил в размер на 12 000 лв., лихвеният процент върху
усвоената сума от кредита на месец бил в размер на 1,60%, както и бил
1
уговорен минимален размер на месечна погасителна вноска от 360,00 лева,
платима между 1-во и 15-то число на текущия месец за срока на договора,
който бил уговорен на 30.09.2018 г. Ответникът усвоил кредитни суми, но
поради неплащане от 16.11.2017 г. на договорените месечни вноски за
главница и лихва в период от повече от 61 дни, съобразно чл.8.12 от
договора, на 23.01.2018 г. е обявена предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита. За изискуемостта на вземанията длъжникът бил
уведомен чрез залепване на уведомление на 15.08.2018 г. на посочения в
договора адрес за кореспонденция, като в определения двуседмичен срок не
се е явил да получи книжата в кантората на ЧСИ Милен Бъзински. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител – адв. Д., е депозирал
отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който предявените
искове се оспорват по основание и размер. Оспорва се ответникът да е
получил претендираната от ищеца сума, както и да му е предоставена
кредитна карта по договора, като при евентуалност се възразява, че
предоставеният заем бил в различен размер от заявения. Оспорва се
ответникът да е редовно уведомен за претендираните задължения. Изтъква се
довод, че поради неоснователността на главното вземане, неоснователен е и
акцесорният иск за лихва за забава. Релевира се евентуално възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 62461/2018г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че въз основа на заявление от 26.09.2018 по чл.410 ГПК на
30.10.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която
е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 11902,58 лв.,
главница по договор за кредитна карта за физически лица № ССIR-237-00263-
2016г., сключен на 07.09.2016г., ведно със законна лихва от 26.9.2018 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2076,06 лв. за периода
2
от 16.11.2017 г. до 25.9.2018 г. и 1094,93 лв. разноски по делото, а именно:
279,57 лв. държавна такса и 815,36 лв. възнаграждение на адвокат.
Ответникът е бил призован по реда на чл.47, ал.5 ГПК вр. чл.53 ГПК, поради
което съдът с разпореждане от 06.01.2022г. е дал указания до заявителя по
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият
иск.
От приетия и неоспорен по делото рамков Договор № CCIR-237-00263-
2016 за кредитна карта на физически лица от 07.09.2016г., се установява, че
между ищеца и ответника е сключен договор, по силата на който банката
издава кредитна карта на името на ответника, за използване на кредитен
лимит с размер 12000лв., като за ползваната част от кредитния лимит е
договорен годишен лихвен процент от 19,2%, който се начислява върху
усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния месец. Съгласно
чл.3 от договора е посочен минимален размер на месечната погасителна
вноска от 360лв., като е определен период на издължаване на задълженията, а
именно 1-во и 15-то число на месеца. В чл.3.4 е договорен краен падеж на
договора, а именно 30.09.2018г. В чл.8.12. е договорено право на банката за
предсрочна изискуемост на кредита при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя по осигуряване на средства за покриване на дължимите
суми в рамките на 62-дни.
Приета по делото е покана-уведомление за предсрочна изискуемост,
връчена чрез ЧСИ рег. № 838 на КЧСИ, по реда на чл.47 ГПК чрез залепване
на уведомление на 30.08.2018г., като в поканата е описано, че към
22.07.2018г. задължението по договора е главница в размер на 11902.58лв.,
лихва 1485.69лв., като банката уведомява кредитополучателя, че поради
неизпълнение на задълженията по договора, същият е обявен за предсрочно
изискуем.
По делото е прието и неоспорено заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, от което се установява, че усвоените от ответника суми по
сключения договор за кредитна карта са в размер на 11902.58лв. главница,
възнаградителна лихва в размер на 2076.06лв. за периода от 16.11.2017г. до
25.09.2018г. вкл., включваща лихва за редовна главница и лихва за
просрочена главница.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По така предявените искове съдът е разпределил в тежест на ищеца да
докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
издаване на кредитна карта, усвояването на претендираната главница,
договорения размер на възнаградителната лихва за исковия период, както и
настъпването на изискуемостта на вземането. В тежест на ответника е
разпределено, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума.
От представените писмени доказателствени средства се установява, че е
сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил за
ползване кредит под формата на овъдрафт, а ответникът се е задължил да
връща размера до размера на разрешения лимит на овъдрафт, ведно с
договорен изрично лихвен процент. Усвояването на сумите и размерът на
вземането се установява от приетото и неоспорено по делото заключение на
вещото лице по допуснатата ССчЕ. По делото е прието писмо за предсрочна
изискуемост на кредита, връчено редовно при условията на чл.43 ЗЧСИ вр.
чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ Якимов (в който смисъл е и Решение № 148 от
02.12.2016 г. по т. д. № 2072 / 2015 г. ВКС), от което се установява
настъпилата изискуемост на вземанията на кредитора. Отделно от това, в т. 9
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал.
1, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
4
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В мотивите на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват –
например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за
основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното
положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ установителния иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като
моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът
на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който
е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са
налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за
загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост
на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на
заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението
5
следва да отразява материалноправното положение между страните по
делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство
предсрочна изискуемост на кредита. Следователно, когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на
препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми (в който смисъл е изрично Решение № 10 от 25.02.2020
г. по т. д. № 16 / 2019 г. на ВКС, 2-ро тър. отделение).
Въз основа на което съдът приема, че ищецът е доказал наличие на
валидно облигационно отношение, както и на изискуемост на вземанията по
същото за главница и лихва. Не са налице доказателства за заплащане на
дължимите суми от страна на ответника, вкл. от заключението по ССчЕ се
установява размера на непогасена и дължима главница (11902,58 лв.) и
дължимата лихва (2076,06 лв.), следователно искът е изцяло основателен.
По възражението за давност:
Същото е неоснователно, доколкото вземането за главница по договор за
кредит се погасява с общата 5г. давност, вземането за лихва с кратката 3г.
давност, но и двете не са изтекли към датата на заявлението (26.09.2018г.),
релевантна с оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК.
По разноските:
При този изход на делото право на такива има само ищецът, който е
доказал сторени разноски по представен списък по чл.80 ГПК в размер на
2668,8лв. за исковото, както и 1094.93лв. за заповедното, или общо в размер
на 3763,73лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Х. В. П. (VILANOVA PARDO JORGE RAMON),
роден на 28.11.1960г. в гр.Мадрид, гражданство Испания, дължи на УБ АД,
ЕИК: ****, гр.София, пл. Св.Неделя № 7, сумата от 11902,58 лв.,
представляваща главница по Договор за кредитна карта за физически лица №
ССIR-237-00263-2016г., сключен на 07.09.2016г., ведно със законна лихва от
26.9.2018 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2076,06
лв. за периода от 16.11.2017 г. до 25.9.2018 г., за които суми има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 30.10.2018г. по ч.гр.д. № 62461/2018г. по описа на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Х. В. П. (VILANOVA PARDO
JORGE RAMON), роден на 28.11.1960г. в гр.Мадрид, гражданство Испания,
да заплати на УБ АД, ЕИК: ****, гр.София, пл. Св.Неделя № 7, разноски в
общ размер на 3763,73лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7