Решение по дело №1406/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №  886

 

                                         10.07.2019г, гр.Пловдив

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                              Членове: Фаня Рабчева

                                                              Светослав Узунов

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 1406/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.437, ал.1 и сл.ГПК.

                        Постъпила е жалба вх.№ 19511/25.06.2019г. от „Брейди инвестмънтс“ ООД – с.Първенец, обл.Пловдив чрез адв.Б.Д. с посочен съдебен адрес:*** против Постановление за разноски от 28.03.2019г. по изп.д.№ 20188250400850 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив. По изложени доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт.

                        Постъпило е възражение от взискателя Д.М.Г. ***, чрез адв.Ю.Р., с което се оспорва като неоснователна жалбата като се иска нейното отхвърляне.

                        Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.1 ГПК от ЧСИ Ст.Горчев, с които излага становище за частична недопустимост, а разгледана по същество изцяло неоснователност на жалбата, поради което се иска да се отхвърли.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:

                        Обжалваният в настоящото производство акт на съдебния изпълнител е Постановление за разноски от 28.03.2019г., за който акт настоящия жалбоподател в качеството на длъжник е получил уведомление на 01.04.2019г. / л.112-113/. Следователно на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК жалбоподателят е легитимиран да обжалва акта на съдебния изпълнител във връзка разноските по изпълнението, а жалбата подадена чрез ЧСИ на 08.04.2019г. се явява подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл.436, ал.1 ГПК.

                        Изпълнителното производство е образувано от Д.М.Г. *** чрез адв.Ю.Р. против длъжника  „Брейди инвестмънтс“ ООД за събиране на вземане по изп.л. от 11.06.2013г. , издадено по т.д.№ 229/ 2013г. по описа на АС-Пловдив и т.д.№ 54/2010г. по описа на ОС-Пловдив, като към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено Пълномощно за процесуалния представител на взискателя, обективиращ и  ДПЗС с уговорен размер на възнаграждението 1 500 лева, заплатено изцяло и в брой от страната.

                        С Постановление за разноски от 05.03.2019г. са приети разноските на взискателя за адв.възнаграждение, както и определени дължимите от длъжника разноски за такси по ТТРЗЧСИ в детайлиризани размери и основания. Не се констатират данни по изпълнителното дело за уведомяване на длъжника относно така издаденото Постановление за разноски от 05.03.2019г., като в общите им размери относно – 3000 лева за изпълнителното производство и 20 064,02 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, същите са посочени в изпратената до длъжника ПДИ изх.№ 3913/ 05.03.2019г.

                        С възражение  вх.№ 07291/ 26.03.2019г. длъжникът  „Брейди инвестмънтс“ ООД е възразил по приетите за събиране разноски, вкл. като е направено възражение за прекомерност на приетите от ЧСИ за събиране на суми за АВ по изп.дело. С обжалваното Постановление за разноски от 28.03.2019г. съдебният изпълнител е уважил възражението за прекомерност на адв.възнаграждение, като е намалил адвокатския хонорар за образуване, процес.представителство и защита по изп.дело в размер на 1 500 лева до сумата 1 210 лева.

                        С първата си част на депозираната жалба жалбоподателят изразява недоволство от обжалвания акт на съдебния изпълнител  с мотива за липса на яснота относно извършеното плащане на адв.възнаграждение, както и възражението, че страната трябва да е доказала реалното му заплащане, като в зависимост от уговорения в ДПЗС начин на плащане – брой или по банков път, заплащането се доказва или чрез разписка или с представяне на доказателства за извършен банков превод.

                        Доводите на жалбоподателя в горната насока не се намират за основателни.  От една страна съдебният изпълнител е уважил искането по първоначалното, формулирано единствено като възражение за прекомерност на адв.хонорар, като е намалил същия от 1 500 лева на 1 210 лева. От друга страна по същество възражението за липса на доказателства за реално плащане на договорения адв.хонорар е неоснователно, тъй като видно от представеното Пълномощно от 06.12.2018г. по изп.дело / л.3/ е налице изявления на упълномощителя и упълномощения адвокат за това, че адв.възнаграждение за водене на производството е заплатен изцяло и в брой. В тази част Пълномощното има характер на разписка, удостоверяваща както размера на договорения адвокатски хонорар за процесуално представителство за водене на изпълнителното дело, така и заплащането на договорената сума за това представителство. С оглед на това доводът в тази част на жалбата се намира за неоснователен.

                        В останалата част на жалбата се правят оплаквания относно останалите приети разноски за събиране в изпълнителното производство  с доводите за липсва на законово основание тези разноски да бъдат възлагани в тежест на длъжника и становището, че същите са за сметка на взискателя, поради което се иска отмяна на постановлението в тази му част.

                        Действително с депозираното възражение вх.№ 07291/ 26.03.2019г. на длъжника същият е възразил като цяло относно приетите разноски по изпълнението, вкл. с възражението за намаляване на адв.възнаграждение. В обжалвания акт обаче е налице произнасяне само относно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение, като не е налице произнасяне в останалата част на възражението относно останалите приети разноски по изпълнителното дело. С оглед на това не е налице предмет на произнасяне в тази част на жалбата от съда в настоящото контролно-отменително производство, поради което в тази част на жалбата производството по делото следва да се прекрати, като делото се върне на съдебния изпълнител за произнасяне по възражението на длъжника   вх.№ 07291/ 26.03.2019г. относно останалата част от приетите разноски в изпълнителното производство извън тези за адв.възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.

                        Водим от горното и на основание чл.437, ал.3, и ал.4 ГПК, съдът

 

                                                         Р     Е     Ш     И  :

 

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 19511/25.06.2019г. от „Брейди инвестмънтс“ ООД – с.Първенец, обл.Пловдив чрез адв.Б.Д. с посочен съдебен адрес:*** против Постановление за разноски от 28.03.2019г. по изп.д.№ 20188250400850 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което е намален размера на адвокатския хонорар на адв.Ю.Р. за образуване и процесуално представителство на взискателя Д.М.Г. *** и защита по изпълнителното дело в размер на 1 500 лева до сумата 1 210 лева, като неоснователна.

                        Оставя без разглеждане жалбата вх.№ 19511/25.06.2019г. от „Брейди инвестмънтс“ ООД – с.Първенец, обл.Пловдив чрез адв.Б.Д. с посочен съдебен адрес:*** в частта относно останалите приети разноски по ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20188250400850 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив и прекратява  производството в тази част на жалбата.

                        ВРЪЩА делото на ЧСИ Ст.Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив за произнасяне по възражението на длъжника  „Брейди инвестмънтс“ ООД с вх.№ 07291/ 26.03.2019г. в частта относно останалите приети разноски по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело.

                        Решението в частта, в която е прекратено производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд - Пловдив, а в останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

 

                 Председател:                                 Членове: