№ 2151
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. П. Д., ЕГН: **********, против
Разпореждане № 25639 от 14.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 13641 по
описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е постановено да се издаде
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 7546 от 01.09.2021 г., издадена по същото дело.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди се, че в законоустановения срок жалбоподателката е
подала възражение против издадената по делото заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като с разпореждане от 06.10.2021 г. съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Посочва се още, че заявителят не е предявил иск в този срок, поради което
съдът е следвало да обезсили издадената заповед за изпълнение, но вместо
това той незаконосъобразно е издал разпореждане за издаване на
изпълнителен лист. По изложените съображения се отправя искане до
въззивния съд за отмяна на обжалваното разпореждане.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от
„УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК: *********.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателката доводи и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява
основателна, като съображенията за това са следните:
1
Въз основа на подадено от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД заявление е
издадена Заповед № 7546 от 01.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13641 по описа на РС – Пловдив за
2021 г. против длъжника А. П. Д.. Заповедта е връчена на последната на
29.09.2021 г., като в закоустановения едномесечен срок (на 04.10.2021 г.) тя е
подала възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 06.10.2021 г. съдът е
указал на заявителя, че тъй като по делото е постъпило възражение от
длъжника, може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе държавната такса и представи доказателства
за предявяването на иска, както и че при непредставяне на доказателства за
предявяването на иска в едномесечен срок издадената заповед ще бъде
обезсилена. Съобщението с горните указания е връчено на заявителя на
27.10.2021 г. По делото липсват данни заявителят да е представил
доказателства за предявяване на иска в указания му едномесечен срок. След
изтичането му първоинстанционният съд е постановил обжалваното
Разпореждане № 25639 от 14.12.2021 г., с което е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист въз основа на издадената по делото заповед за изпълнение,
като е приел, че доколкото същата е връчена редовно на длъжника и той не е
подал възражение, то тя е влязла в сила.
Настоящият състав на съда намира разпореждането за издаване на
изпълнителен лист за неправилно. Изпълнителен лист се издава едва при
влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение влиза в сила, когато възражението не е подадено в срок или е
оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на
вземането. В настоящия случай не може да се приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, тъй като възражението на длъжника е подадено в
срок и същото не е било оттеглено. Така подаденото възражение е
препятствало влизането в сила на заповедта. В допълнение, следва да се
отбележи, че доколкото по делото липсват доказателства за предявяване от
страна на заявителя на иск за установяване на вземането по заповедта за
изпълнение в законоустановения едномесечен срок, то заповедният съд
следва да прецени дали същата не подлежи на обезсилване по реда на чл. 415,
ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира обжалваното
разпореждане на издаване на изпълнителен лист за неправилно, поради което
и същото следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист –
обезсилен.
При този изход на спора в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направените в производството пред настоящата инстанция
разноски за заплатена държавна такса в размер на 15 лв. Представеният към
частната жалба договор за правна защита и съдействие е за процесуално
представителство, защита и съдействие за производството по ч. гр. д. № 13641
по описа на РС – Пловдив за 2021 г., включително и за подаване на
2
възражение против издадената заповед, но не съдържа уговорка за
осъществяване на правна защита по настоящото въззивно дело, поради което
на жалбоподателката не следва да се присъждат разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 25639 от 14.12.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 13641 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е постановено да се
издаде изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 7546 от 01.09.2021 г., издадена по същото дело.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 13641 по описа на РС – Пловдив за 2021 г. изпълнителен лист №
6885/15.12.2021 г.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати
на А. П. Д., ЕГН: **********, сумата от 15 лв. – разноски в настоящото
производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3