РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20255300501955 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано е по въззивна жалба от К. В. Й. с ЕГН: **********, от гр.
***, чрез адв. Д. Б., против Решение № 1465/31.03.2025 год., постановено по гр.д. №
1471/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII–ти граждански състав, което се
обжалва в частта, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, че К. В. Й. дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК: *********, сумата от 2137,50 лв., представляваща чиста
стойност (главница) по недействителен договор за паричен заем № 5624371 от
22.07.2020 г., сключен между К. В. Й. и „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са
цедирани от последното на Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и
приложение № 1 към него от 02.07.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2023 г., до окончателното
плащане на вземането. Жалбоподателката поддържа, че в тази му част
първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като е
постановено по недопустим иск. Сочи, че срещу Заповед за изпълнение на паричното
задължение № 9162/21.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 17664/2023 г. на ПРС, в частта, с която на
жалбоподателката е било разпоредено да заплати горепосочените суми в за главница и
законови лихви, не е било e подадено възражение по чл.414 от ГПК, а такова е
подадено само по отношение на вземанията за договорни и мораторни лихви. Поради
изложеното счита, че в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила, а
предявеният установителен иск за съществуване на вземането за главницата е
недопустим. Ето защо моли първоинстанционното решение следва да се обезсили в
1
обжалваната част, а производството по делото да се прекрати. Претендира разноски,
включително държавна такса за въззивно обжалване и адвокатско възнаграждение в
размер на 513 лв. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Моли първоинсатнционното решение в обжалваната част
да се потвърди. Претендира разноски във въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Постъпила е и частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД, ЕИК: *********, против Определение № 6898/27.05.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1471/2024 год. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение
искането му за изменение на решение № 1465/31.03.2025 г. по гр. дело № 1471/2024 г.
по описа на РС – гр. Пловдив, XIII гр. състав, в частта за разноските. Моли се същото
да бъде отменено, като неправилно и да бъде постановено друго такова по същество, с
което му се присъдят разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК,
досежно уважената част на иска, а разноските на насрещната страна за адвокатско
възнаграждение да се намалят като прекомерни.
Ответникът по частната жалба К. В. Й. чрез адв. К. оспорва същата като
неоснователна.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Съдът намира депозираната въззивна жалба за процесуално допустима,
доколкото същата изхожда от надлежна страна в спора, подадена в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК регламентираща правомощията на въззивната
инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от
първата инстанция решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Правомощията на
въззивния съд за проверка на правилността на решението са ограничени до заявените в
жалбите доводи.
Пред Районен съд – Пловдив е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД има вземания срещу К. В. Й. по
сключен Договор за паричен заем между Заемателя К. В. Й. и „Вива Кредит“ ООД
като Заемодател, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. При сключен Рамков договор за цесия между „Вива Кредит“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, вземането е било прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
Видно от приложеното частно гр. дело № 17664/2023 г. на ПРС, по същото е
била издадена Заповед № 9162 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. В. Й. да заплати на кредитора „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД следните суми: сума в размер на 2137,50 лв. –
главница, дължима по договор за паричен заем № 5624371 от 22.07.2020 г., сключен
между К. В. Й. и „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са цедирани от последното
на Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и приложение № 1 към
него от 02.07.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2023 г., до окончателното плащане на
вземането; сумата от 533,98 лв. – договорна лихва за периода 05.08.2020 г. – 15.09.2021
2
г., 682,40 лв. – законна лихва за периода 16.09.2021 г. – 24.11.2023 г. От длъжника К. Й.
е подадено възражение по чл.414 от ГПК, с което същата е заявила, че частично не
дължи сумите по издадената по – горе Заповед за изпълнение на парично задължение,
както следва: договорна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 15.09.2021 г. в размер на
533,98 лв., както и законна лихва за периода от 16.09.2021 г. до 24.09.2023 г. в размер
на 682,40 лв. Не е подадено възражение против заповедта в частта за дължимост на
главницата от 2137,50 лв.
Предвид горната констатация съдът намира предявения установителен иск по
чл.422 ГПК по отношение на главницата от 2137,50 лв. за процесуално недопустим.
Чл. 415 , ал.1, т.1 ГПК предвижда, че съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, когато възражението е подадено в срок.
Съгласно чл. 416, ал.1 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е
оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Ал.2 на същата разпоредба
предвижда, че при предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение
влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на
вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото.
Предвид горната регламентация, процесуална предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК е наличието на подадено в срок
възражение на длъжника по чл.414 от ГПК, единствено обосноваващо наличието на
правен интерес от иска. В заповедното производство законодателят е допуснал
частичното оспорване на заповедта за изпълнение, като е дал възможност на длъжника
да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение, или срещу част от нея – чл.414
ал.1 изр.1 от ГПК. Частичното възражение лимитира и предмета на допустимия
установителен иск само до спорната част от вземането /вземанията/, като в останалата
част заповедта влиза в сила и за нея еветуално предявен установителен иск би бил
недопустим. Това е така, защото с иска по чл.422 ал.1 от ГПК кредиторът цели
последицата по чл.416 от ГПК, а именно - влизане в сила на заповедта за изпълнение и
снабдяване с изпълнителен лист с оглед удовлетворяване на субективното си
материално право, което е и правният интерес от предприетата защита.
Удовлетворяването на този интерес с влизане в сила на заповедта за изпълнение при
липса на възражение, прави безпредметно воденето на исково производство.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството по
предявения установителен иск, за която съдът следи служебно по всяко време на
процеса. При констатирана липса на правен интерес, производството по предявения
иск следва да се прекрати поради недопустимост на иска.
Предвид изложеното, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав
намира, че така постановеното решение на първоинстанционния съд, в частта в която е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че К. В.
Й. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сума в размер на
2137,50 лв., представляваща чиста стойност (главница) по недействителен договор за
паричен заем, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 01.12.2023 г., до окончателното плащане на вземането, е
недопустимо. Ето защо в тази му част обжалваното решение следва да се обезсили, а
производството по делото да се прекрати.
По частната жалба:
С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните, че К. Й. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ сумата от 2137,50 лв.,
3
представляваща чиста стойност (главница) по недействителен договор за паричен заем
№ 5624371 от 22.07.2020 г., сключен между К. В. Й. и „Вива Кредит“ ООД, вземанията
по който са цедирани на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД , ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.12.2023 г. до окончателното плащане на вземането. Отхвърлени са
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против К. Й.
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на дружеството сумата от 48,31 лв. – остатък от главницата, договорна лихва –
533,98 лв. за периода от 05.08.2020 г. до 15.09.2021 г. и мораторна лихва върху
непогасената главница – 682,40 лв. за периода от 16.09.2021 г. до 24.09.2023 г., за които
суми е издадена за които суми е издадена заповед № 9162 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 21.12.2023 г. по ч. гр. дело № 17664/2023 г. по описа
на РС – гр. Пловдив, II бр. състав. С решението „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД е осъдена да заплати на адв. К. К. сумата от 600 лв. - възнаграждение
за безплатно адвокатско съдействие и представителство в заповедното производство и
в производството пред първата инстанция.
С молба от 23.04.2023 г. ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД е поискал от съда да допълни в решението си в частта за разноските,
като му присъди разноски за заповедното и исковото производство съгласно
представения списък по чл.80 ГПК. Отправил е и искане присъдените в полза на
ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по чл.38, ал.2 от ЗАдв. да бъдат намалени поради тяхната
прекомерност.
С определението си, постановено по чл.248 от ГПК, първоинстанционния съд е
оставил молбата без уважение.
Настоящия съдебен състав намира така постановеното определение за
правилно.
Предвид изхода по спора – отхвърляне на исковете за установяване на
дължимостта на договорните и мораторните лихви, като и поради недопустимостта на
иска за установяване на главницата, разноски на ищеца не се дължат.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна,
първоинстанционният съд е взел предвид фактическата и правна сложност на делото
(аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). В конкретния случай
фактическата сложност е ниска: събрани са преимуществено писмени доказателства,
делото е разгледано и приключено в две открити заседания, а правната сложност също
не е висока: съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са разрешени
спорните правни въпроси. Въпреки това, процесуалният представител на ищеца е
осъществил успешно неговата защита чрез изготвяне на искова молба и
представителство в откритите заседания, поради което определеният размер на
хонорара – 600 лева за представителство в заповедното и исковото производство, се
явява съответен на фактическата и правна сложност на делото и на цената на исковете.
Ето защо обжалваното определение ще бъде потвърдено.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна ще бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на жалпододателката адв. Д. Б. възнаграждение за
безплатно адвокатско съдействие и представителство в размер на 300 лв. на осн. чл.38,
ал.2 ЗА, а на жалпододателката – сумата от 36,35 лв. – разноски за заплатена
държавна такса за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1465/31.03.2025 год. постановено по гр.д. №
1471/2024 год., по описа на Районен съд – Пловдив, XIII– ти граждански състав, в
частта му, с е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, че К. В. Й. с ЕГН: ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК: ********* парична сума в размер на 2137,50 лв.,
представляваща чиста стойност (главница) по недействителен договор за паричен заем
№ 5624371 от 22.07.2020 г., сключен между К. В. Й. и „Вива Кредит“ ООД, вземанията
по който са цедирани от последното на Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. и приложение № 1 към него от 02.07.2021 г., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2023 г., до
окончателното плащане на вземането и
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 1955/2025 г. по
описа на ОС – Пвловдив, Х гр. състав и по гр.д. № 1471/2024 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XIII - ти граждански състав в тази му част като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6898/27.05.2025 год., постановено по гр.д.№
1471/2024 год. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII– ти граждански състав, с което
е оставена без уважение молбата на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД, ЕИК: ********* за изменение на решение № 1465/31.03.2025 год. постановено по
гр.д. № 1471/2024 год., по описа на Районен съд – Пловдив, XIII–ти граждански състав
в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:
*********, да заплати на адв. Д. Г. Б., с личен № ***, с адрес на кантората: ***, сумата
от 300 лв. /триста лева/ - разноски във въззивното производство, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К. В. Й. на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:
*********, да заплати на К. В. Й. с ЕГН: ********** сумата от 36,35 лв. /тридесет и
шест лева и тридесет и пет стотинки/ - разноски за заплатена държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5