Р Е Ш Е Н И Е
№ 393 29.01.2020 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
четиринадесети януари две
хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в състав
Председател: Ивелина
Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3799 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на Г.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ
чрез пълномощника си адвокат П., против „С.“ АД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, хотел България, представлявано от *****, с
която се претендира установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1182/18.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2231/2019 г. по описа на Бургаския районен съд
а именно: сумата от 8 100 лева, представляваща възнаграждения на М. за работата
в съвета на директорите на дружеството - по 900 лева месечно за периода
01.06.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със сумата от 302. 50 лева - обезщетение
за забава върху главницата за периода 01.07.2018 г. до 14.03.2019 г., и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
15.03.2019 г., до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски. Основанията за дължимост на
търсените суми се основават на твърдения, че ищецът е бил член на съвета на
директорите на ответното дружество в горепосочения период, като в качеството си
на такъв е изпълнявал задълженията, произтичащи от това, при което има право да
получи търсеното от него възнаграждение, съгласно закона и решение на общото
събрание на акционерите от 16.09.2008 г. в този смисъл, с което е определено
месечно възнаграждение от 1 000 лв., а и съгласно устава на дружеството.
Предявените искове са с правно основание чл. 237, ал.
1 във връзка с чл. 221, т. 5 от ТЗ и чл. 286 от ЗЗД.
Ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба. Сочи за нередовности на исковата молба, които
не се споделят от съда, тъй като предмет на делото е установяването на
вземанията по процесната заповед, касаеща
възнаграждение за периода от 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г., както е посочено в
нея и в заявлението по чл. 410 от ГПК, като посоченото в исковата молба
очевидно съставлява техническа грешка. По същество се сочи, че в периода от юни
2016 г. до октомври 2018 г. ищецът, в качеството му на член на съвета на
директорите е получавал възнаграждение от 3 000 лв., съгласно решение на общото
събрание на акционерите от 04.06.2015 г. на „П.-Т.“ ЕАД, без обаче да отчита
средствата в ответното дружество. Съгласно задължителни предписания до „П.-Т.“
ЕАД, съгласно които възнагражденията са грешно изплатени на ищеца вместо на
ответното дружество, последното отправило нотариална покана до ищеца, с което е
направило прихващане с дължимото на ищеца възнаграждение, като го е поканил и
да върне горницата от 65 710. 75 лв., но същият не е сторил това. Поради
това и се моли за отхвърлянето на исковете. Също търси присъждане на разноските
по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата
молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна
по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор относно
обстоятелство, че ищецът е бил член на съвета на директорите на ответното
дружество в периода от 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г., както и че на 16.09.2008
г. е взето решение от общото събрание на дружеството на членовете на съвета на
директорите да се изплаща месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Всъщност с това решение ищецът е избран за член на съвета на директорите на
ответното дружество и е определеното размер на месечно възнаграждение от
1 000 лева /нетен размер от 900 лева, след приспадане на съответния
данък/. Не се спори също така, че в процесния период от 01.06.2018 г. до 28.02.2019
г. ищецът е изпълнявал вменените му задължения в качеството му на член на съвета
на директорите на ответното дружество. В крайна сметка ответникът не твърди и
да е заплатил уговореното за това възнаграждение в размер на 8 100 лв. за
процесния период.
Излага обаче, че е направил извънсъдебно прихващане с
дължимите от ищеца суми, получени от него в качеството му на представител на „С.“
ЕАД в съвета на директорите на „П.-Т.“ ЕАД. В тази връзка по делото е
представен протокола от заседанието на съвета на директорите на ответното
дружество от 07.12.2014 г., съгласно който е взето решение „С.“ ЕАД да участва
и да бъде избран в съвета на директорите на „П.-Т.“ ЕАД, като за представител
на „С.“ ЕАД е избран Г.М.. Така и от протоколно решение на едноличния
собственик на капитала на „П.-Т.“ ЕООД, преобразувано в „П.-Т.“ ЕАД, от
23.12.2014 г. е видно, че един от членовете на съвета на директорите на
дружеството „П.-Т.“ ЕАД е „С.“ ЕАД, като с решение от 04.06.2015 г. е
определено на членовете на съвета на директорите да се изплаща месечно възнаграждение
от 3 000 лева.
От заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-счетоводна експертиза, допълнена с изявленията на експерта в съдебно
заседание, която съдът изцяло кредитира
като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални знания и
като неоспорена от страните, се установява, че на ищеца, в качеството му на
член на съвета на директорите на ответното дружество за периода от 01.03.2016
г. до 31.05.2018 г. е начислено нетно възнаграждение от 24 300 лева, а за
периода от 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г. нетно такова от 8 100 лева. За
същите е налице счетоводно отразяване от 04.04.2019
г. за прихващане с дължимото и неизплатено възнаграждение на дружеството, в
качеството му на член на съвета на директорите на „П.-Т.“ ЕАД, което е било
изплащано по банкова сметка, *** Г.М., и в брой отново на това лице, като по
делото са представени и преводни нареждания в тази връзка, както и разходни
касови ордери. Видно от същите в тях като основание за плащане е посочен даден
месец и отбелязване дог. цесия.
Въз основа на така установените факти, релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът, в качеството му на член на съвета на
директорите, е изпълнявал вменените му в тази връзка задължения, и съответно има
право на възнаграждение за процесния период в нетен размер на 900 лева месечно
или общо 8 100 лева, за което не се спори, че не му е изплатено. При това
следва да се изследва дали са налице предпоставките за извършване на твърдяното
от ответника извънсъдебно прихващане. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1
от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. В тази връзка следва да се отбележи, че
ответното дружество безспорно има задължение към ищеца за заплащане на
дължимото му възнаграждение като член на съвета на директорите на дружеството.
Ищецът обаче няма задължение да заплаща възнаграждение на ответното дружество,
в качеството му на член на съвета на директорите на „П.-Т.“ ЕАД. Действително
ответникът има вземане за това, но задълженото лице е „П.-Т.“ ЕАД. Т.е. съдът
намира, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за прихващане, тъй
като липсват две насрещни вземания. Това, че „П.-Т.“ ЕАД е изплащало
възнаграждение на ищеца, не го освобождава от задължението му да изплати дължимото
такова на ответното дружество, като член на съвета на директорите му. „П.-Т.“
ЕАД пък има право да го търси от ищеца, като платено без основание. Но така или
иначе липсва задължение за ищеца да плаща възнаграждение на ответното
дружество, в качеството му на член на съвета на директорите на „П.-Т.“ ЕАД, за да се извърши прихващане на
някакви насрещни вземания. Ответното дружество има вземане към „П.-Т.“ ЕАД, а последното към ищеца, но не и
ищецът към ответното дружество. Всъщност би могло да се разсъждава върху
възможността за извършване на соченото от ответника прихващане при наличието на
съгласие от страна на ответника, а и от страна на „П.-Т.“ ЕАД, което е носител
на вземане срещу ищеца, но подобни твърдения и съответно подкрепящи ги доказателства
по делото не са налице. Следва също така да се обърне внимание на посоченото в
платежните документи основание за плащане от страна на „П.-Т.“ ЕАД в полза на
ищеца „дог. цесия“, че не е ясно за каква цесия и какви вземания всъщност се
касае, като някакви уточнения по делото не се навеждат в тази връзка. Това само
потвърждава извода за невъзможността да се извърши твърдяното от ответника
прихващане, тъй като дори може да има спор по въпроса какви точно задължения
към ищеца „П.-Т.“ ЕАД е погасявало с извършените от него плащания.
С горните мотиви съдът намира, че искът за главница,
като основателен
следва
да се уважи до заявения размер от 8 100 лева. Основателна е и претенция за
мораторна лихва в установения от вещото лице размер от 302. 50 лева, тъй като при
уговорено плащане на месечно възнаграждение, което има характера на периодично
плащане, при липсата на уговорен срок за това, следва да се приеме, че същото е
дължимо на последното число от съответния месец, при което длъжникът изпада в
забава от 1-во число на следващия такъв.
Основателна съответно е и акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата от 8 100 лева от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 15.03.2019 г.
При този изход на спора и с оглед претенциите на
страните за присъждане на направените по делото разноски, следва да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 305. 95 лв. за направените по делото разноски за заплатена държавна
такса от 205. 95 лв. и депозит за експертизата в размер на 100 лв. Съответно неоснователна
е претенцията на ответно дружество за присъждане на разноски по делото.
Съответно основателна е претенцията на ищеца за
присъждане на направените разноски по заповедното производство в размер на 168.
05 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Или общата дължима сума на разноските в полза на ищеца възлиза на 474 лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че „С.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, хотел България, представлявано от *****, дължи на Г.С.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1182/18.03.2019 г. по
ч.гр.д. № 2231/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 8 100 лева-главница,
представляваща възнаграждения на М. за работата в съвета на директорите на
дружеството от по 900 лева месечно за периода 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г.,
ведно със сумата от 302. 50 лева -
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2018 г. до
14.03.2019 г., и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.03.2019 г.,
до изплащане на вземането.
Осъжда „С.“
АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, хотел България,
представлявано от *****, да заплати на Г.С.М.
с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
474 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева/ за направените по делото разноски, от които 168. 05 лв. по
ч.гр.д. № 2231/2019 г. и 305. 95 лв. за гр.д. № 3799/2019 г., двете по описа на
Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.