Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр.В., 04.09.2019 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - В., първи граждански състав, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 972 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и иск по чл. 149 СК за присъждане на издръжка на малолетно дете за в бъдеще и за една година назад.

Производството е образувано по постъпила искова молба от К.Ц.Й. като майка и законен представител на Д.Д.К.срещу Д.К.К. за присъждане на издръжка за детето в размер на 150 лева месечно, считано от 15.03.2018г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издържката.

В исковата молба се навеждат твърдения, че от съвмеството съжителство между страните е родено детето Д.. След фактическата раздяла между родителите, настъпила през м. май 2015г. детето се отглежда от майката, като бащата не е проявявал интерес към него, не е помагал в отглеждането и издръжката му. Изложено е, че ищцата работи, но трудовото й възнаграждение не е достатъчно да задоволи напълно нуждите на малолетното дете. Счита, че всеки родител е длъжен да полага грижи за детето си, поради което моли ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лева месечно, като се претендира и издръжка за изминал период – една година преди предявяване на исковата молба.  Моли да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника. Същият оспорва предявения иск за присъждане на издръжка за минал период, като сочи, че не са представени доказателства, че такава се дължи. Счита, че не е доказано наличието на възможност на ответника да заплаща издръжка в размер по-висок от минимално определения за страната от 140 лева и моли искът да бъде отхвърлен за горницата до претендирата сума от 150 лева месечно. Излага, че не са представени доказателства, че детето има нужди надхвърлящи обичайните за дете на неговата възраст, като от представените доказателства не се установява то да има хронични заболявания или други такива, които да водят до допълнителни разходи за издръжката му. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районен съд - В., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № 1549/26.06.2016 г. като безспорни между страните са отделени фактите, че ответникът Д.К.К. е баща на детето Д.Д.К.. Този факт се установява и от представеното удостоверение за раждане №**********, издадено въз основа на Акт за раждане № 0548/25.11.2013 г. на Община В..

Представени са по делото два броя епикризи за детето. Епикриза от „МБАЛ Проф. д-р Александър Герчев“ Е.ЕООД, от която се установява, че детето е било в лечебното заведение от 15.09.2015г. до 23.09.2015г. с диагноза „друга пневмония с неуточнен причинител“, като е посочено, че детето няма придружаваща заболявания. Представена е и епикриза от Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ – С., от която се установява, че детето и било в лечебното заведение от 10.12.2017г. до 13.12.2017г. с диагноза „вирусна чревна инфекция, неуточнена“ и е отбелязано, че няма придружаващи заболявания.

По делото е постъпило писмо от Дирекция „Социално подпомагане”, гр.В., в което е отразено, че не е възможно да бъде изготвен социален доклад, тъй като е установено, че ищцата не живее на адреса си в гр. В., а ответникът пребивава в Република Г., поради което не могат да бъдат оценени възможностите им за полагане на грижи за детето Д..

След подадена от ищцата молба, в която е посочено, че живее в гр. С., ж.к. Факултета, и че доклад следва да се изготви от местно компетентната ДСП, такива указания са дадени на Дирекция „Социално подпомагане“, район „Възраждане“, филиал Красна поляна. От там е постъпило становище, че не могат да изготвят доклад, тъй като адресът на ищцата е непълен и не отговаря на посочения от нея телефонен номер.

Указания за изготвяне на доклад са дадени и на Дирекция „Социално подпомагане“ Е., където е постоянния адрес на ищцата. Постъпило е становище от нея, в което е посочено, че на регистрирания адрес е намерена бабата на ищцата, която е посочила, че К.Й. от една година живее в гр. С. заедно с детето, но не е посочила конкретен адрес, на който пребивава.

Съдът е изчерпал всички възможности за събиране на социален доклад по делото, поради което намира, че разглеждането на делото следва да продължи без такъв.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени е иск за присъждане на издръжка на малолетно дете, с правна квалификация чл.143, ал.2 СК и по чл.149 СК, като се иска присъждането на издръжката за една година преди подаване на исковата молба.

По делото е установено, че страните се намират в родствена връзка дъщеря – баща, т.е. те са материалноправно легитимирани да търсят издръжка, респективно да отговарят по иска за издръжка.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица. /Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о., ГК, съгласно което нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето./

За да определи размер на издръжката, съдът съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете /1/4 от минималната работна заплата за страната – понастоящем 140 лв./, нуждите на лицето търсещо издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Детето е на петгодишна възраст и за неговото възпитание, храна, облекло, обувки са необходими значителни парични средства. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на неговите връстници, не се установи детето да има някакви специални нужди. От представените епикризи се установи, че детето няма хронични заболявания, като след болничния престой то е изписвано в добро общо състояние, а диагнозите, с които е приемано са обичайни вирусни заболявания. В тази връзка, съдът намира, че за задоволяване на потребностите на детето, без луксозните такива, ще са необходими около 250,00 лева месечно.

По отношение възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер, по делото не се събраха никакви доказателства за реализирани от него доходи или налично имущество, което да ангажира отговорността му за заплащане на издръжка над законоустановения минимум. Oтветникът е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които биха били пречка за упражняване на трудова дейност, респ. за получаване на доходи от труд, поради което базата, на която следва да се преценяват възможностите му да заплаща поисканата издръжка е в размер на минималната работна заплата за страната, или 560,00 лв. /в този смисъл Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК; Решение от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 346/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.В./. По делото не са събрани доказателства същия да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер - за медикаменти, квартирни, парични задължения с периодична изискуемост. Съдът приема, че при доход от 560,00  лв. на месец и при ограничаване на средствата за собствената му издръжка, ответникът няма  възможност  да плаща издръжка в по-висок размер от 140 лева месечно. Останалата част до посочената по-горе сума от 250,00 лева следва да се осигурява от майката, при която детето живее. Съдът намира, че така определената издръжка за детето Д.е съобразена с нуждите на детето и възможностите на  родителите му.

Следва да се има предвид, че при изменение на обстоятелствата или при данни за реализирани доходи в по-висок размер от ответника, въпросът за възможностите му може да бъде преразгледан по инициатива на страните.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че иска за присъждане на издръжка на непълнолетно дете се явява частично основателен в размер от 140 лева, като в останалата му част до пълния предявен размер от 150,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на искането за присъждане на издръжка за минал период – една година преди подаване на исковата молба, съдът намира същото за основателно. Съгласно Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, По иск за издръжка за минало време в тежест на ищеца е да докаже съответната степен на родство и нуждата си от издръжка, а ответникът - предоставянето на издръжка в натура или в пари, ако основава възражението си на факта, че е предоставял необходимата издръжка. Доказателствената тежест се разпределя по този начин, тъй като ищецът основава правото си на издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а ответникът основава възражението си за погасяване на задължението чрез изпълнение.Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков

Установи се, че детето Д.е дъщеря на ответника. Не се събраха доказателства в този период ответникът да е осигурявал средства за издръжка на своето дете в какъвто и да е размер, нито по друг начин да е подпомагал неговото отглеждане, поради което съдът намира, че искът е основателен за целия претендиран период от една година преди подаване на исковата молба. В нея е изложено, че фактическата раздяла между родителите е настъпила през м. май 2015г. Този факт не е оспорен от ответника, поради което съдът намира, че след като не е установено след фактическата раздяла бащата да е осигурявал средства за издръжка на детето или по друг начин да е подпомагал неговото отглеждане, същият дължи издръжка и за претендирания изминал период от една година.

С оглед предходното, съдът преценява, че исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 127,50 лева месечно за периода от 15.03.2018 г. до 31.12.2018 г. и за сумата от 140 лева месечно за периода от 01.01.2019 г. до 15.03.2019 г. За да определи размера на издръжката за минало време съдът приема, че по делото няма доказателства през този период детето да е имало потребности по-големи от обикновените, липсата на данни за реализираните от ответника доходи и размера на минималната работна заплата за страна -510,00 лева за първата част на исковия период и 560 лева за остатъка.

Предвид гореизложеното, исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от общо 1 555,00 лева, като в останалата част до пълния претендиран размер от общо 1800,00 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

Направено е искане за присъждане на разноски от ищцата за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Съдът го намира за неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства същото да е реално заплатено. Не е представен договор за правна помощ, в който е уговорено възнаграждението в този размер, нито разписка за предаване на сумата на процесуалния представител. Не е представен и списък по чл. 80 ГПК. Съгласно т.1 и т.2 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС се присъждат само разноски, за които са представени доказателства, че са реално заплатени, като дори да има само един разход, страната следва да представи списък по чл.80 ГПК. С оглед становището на съда по това искане, не следва да бъда разглеждано по същество изричното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от особения представител на ответника.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН **********, на основание чл.143, ал.2 СК да заплаща на детето Д.Д.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Ц.Й., ЕГН **********, издръжка в размер на 140,00 лева/сто и четиридесет лева/ месечно, считано от подадване на исковата молба - 15.03.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекатяване, ведно със законната лихва  върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 140,00 лева до пълния предявен размер от 150,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.149 СК бащата Д.К.К., ЕГН ********** да заплати на непълнолетното дете Д.Д.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Ц.Й., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на сумата от общо 1 555,00 лева /хиляда петстотин петдесет и пет лева/, за периода от 15.03.2018 г. до 15.03.2019 г. /по 127,50 лева месечно за периода от 15.03.2018 г. до 31.12.2018г. и сумата от по 140 лева месечно за периода от 01.01.2019 г. до 15.03.2019 г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.03.2019г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1 555,00 лева до пълния претендиран размер от 1800,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Д.К.К., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –В. общо сумата от 413,60 лева /четиристотин и тринадесет лева и 60 ст./,  представляваща сбор от държавна такса в размер на 201,60 лева /върху сбора от тригодишните платежи на определената издръжка/; държавна такса в размер на 62 лева /върху определената издръжка за минало време/, определени на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и сумата от 150 лева, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 КТ започва да тече от 04.09.2019г., която дата съдът е обявил в съдебно заседание.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: