НОХД 4170/2019 год. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия В.Д.Д. - роден на *** ***, ********, български
гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това , че на неустановена дата през лятото на 2016 г. в гр.Пловдив
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – 100 бр. метални платна с размери
50/250 см. на стойност 5700 лв.; 50 бр. метална платна с размери 50/250 см. на
стойност 2850 лв.; 400 бр. ковани щифтове на стойност 480 лв.; 400 бр. клинове
на стойност 80 лв.; 22 бр. малки телескопични подпори на стойност 474.54 лв.,
28 бр. телескопични подпори с размери 1,6/2.90 м. на стойност 603.96 лв. и 200
бр. телескопични подпори с размери 2,30/4.00 м.
на стойност 4860 лв., като общата стойност на присвоеното имущество е
15048.50 лв., собственост на търговско дружество „Алекс 2020“ ЕООД,
представлявано от ********** му – Е.Г.К.,
които вещи е владеел - престъпление по чл.206 ал.1 от НК
За съвместно разглеждане с наказателния процес е предявен граждански иск от пострадалото
дружество „Алекс 2020“ ЕООД, представлявано от ********** му Е.Г.К., чрез повереника му ***. Ш. срещу подсъдимия Д.
за сумата от 15048.50 лв., причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 206,ал.1 от НК ведно
със законната лихва върху тази сума , считана от 02.05.2019г.до окончателното
изплащане , както и сумата от 1000лв.направи разноски от същото дружество за
упълномощаване на повереник.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен
начин, предлага на Съда да признае подсъдимия Д. за виновен
в извършването на деянието, за което е даден на Съд, като му наложи наказание,ориентирано около средния размер, предвиден за
това престъпление, предвид сравнително високата стойност на обсебените вещи,
още повече , че настоящото деяние се явява такова , извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане спрямо подсъдимия. Прокурорът също така предлага така предявения граждански иск да бъде уважен
в пълния му размер, както и в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и
направените разноски за експертиза и вещо лице.
Подсъдимият В.Д. не се признава за виновен
/прави самопризнания в досъдебната фаза/ в извършването
на престъплението, за което е даден на съд, като същевременно дава обяснения, които във висока степен кореспондират с
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Чрез защитника си – ***.П.
моли Съда да постанови спрямо него една оправдателна присъда, а относно
предявения граждански иск – да бъде отхвърлен като недоказан. Алтернативно ***.
П. моли, ако нейният подзащитен бъде признат за виновен по това обвинение, при
определяне размера на наказанието му да се вземат предвид „неговите личностни
качества“.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:
Подсъдимият В.Д.Д. е роден
на *** ***, ********, български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********,
като до настоящия момент по отношение на него са налице
два осъдителна съдебни акта, като с вторият от тях му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от 3 години – НОХД № 3571/2015 г., в сила от
31.07.2015 г., за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Свидетелят Е.К. бил собственик и ********* на
„Алекс 2000“ ЕООД, което дружество стопанисвало съвместно с „Аситония“ ЕООД –
гр.Пловдив складови помещения, находящи се в гр.Пловдив.
По силата на договор за наем на инвентар от 13.05.2016 г. /л.10/,
дружеството на св.К. предоставило под наем на подс.Д. за временно и възмездно ползване свой
собствен строителен инвентар. Конкретните движими вещи – метални платна,
щифтове, клинове и подпори били подробни описани в съставените
приемо-предавателни протоколи от 13.05.2016 г., 14.05.2016 г. и 16.05.2016 г. /л.11-13/ и съставлявали
неразделна част от сключения договор за наем между дружеството на св.К. и подсъдимия. Фактическото
предаване на инкриминираните вещи се извършило от св.К.У., служител на
„Аситония“ ЕООД гр.Пловдив, с когото св.К. имал уговорка в случаите в които
отсъства вещите да бъдат предоставени от св.У.. В съдебно заседание този свидетел е категоричен , че на инкриминираната
дата лично е предал на Д. посочените по- горе движими вещи.
Видно от изготвената СОЕ /л.37/, стойността на инкриминираните вещи възлиза на обща стойност от 15048.50 лв., както следва: 100 бр.
метални платна с размери 250/50см. на стойност 5700 лв.; 50 бр. метална платна
с размери 250/50см. на стойност 2850 лв.; 400 бр. ковани щифтове на стойност
480 лв.; 400 бр. клинове на стойност 80 лв.; 22 бр. малки телескопични подпори
на стойност 474.54 лв., 28 бр. телескопични подпори с размери 1,6/2.90 м. на
стойност 603.96 лв. и 200 бр. телескопични подпори с размери 2,30/4.00 м. на стойност 4860 лв.
По делото категорично се доказва, че посочените инкриминирани вещи са били чужди по отношение
на подс.Д.,
като попаднали в неговото владение и съответно той ги е владеел на правно
основание – сключен между него и св.К. – като представител на „Алекс 2020“ ЕООД
договор за наем на инвентар от 13.05.2016 г.
Според сключения договор за наем на инвентар /чл.1/ наемодателя
предоставил за временно и възмездно ползване /под наем/ на наемателя свой
собствен инвентар, описан в приемо-предавателен протокол, който бил неразделна
част от договора, като отдадения под наем инвентар следвало да се използва на
обект: борса първенец /в обект на наемателя/. Съгласно чл.6 т.11 за наемателя
съществувала забрана да използва без писмено съгласие на наемодателя, инвентара
на други обекти, освен на посочения в чл.1 обект. Договорът влизал в сила от
датата на подписването му от страните и действал до окончателното връщане на
целия нает инвентар /чл.7 ал.1/, като съгласно чл.6 т.9 наемателят следвало да върне
почистен инвентар /съответстващ на състоянието, в което му е предаден/ не
по-късно от края на работното време в деня на изтичане на срока на договора.
При сключване на този договор подсъдимият заплатил дължимия от него наем за заявения наемен период, след
изтичането на който не се явил за плащане на наем, за следващ период. На
практика ползването на инкриминираните вещи продължило повече от месец, без
обаче да е заплащан наем за това. Съответно наетия инвентар не бил върнат в
деня на изтичане на срока на договора и по този начин Д. обективирал с поведението
си неговото противозаконно своене, извън възможното правно основание, на което
той владеел вещта. За него липсвало каквото и да е основание да откаже да изпълни задълженията
си по връщане на инкриминираните вещи, тъй като между него и наемодателя не били
налице други взаимоотношения, от типа на налични вземания, произтичащи от
договора за наем, т.е за подсъдимия не съществувало право на задържане на вещите /така както е
предвидено в чл.90 от ЗЗД/. Тези
обстоятелства не се отричат от негова страна , като същият потвърждава, че
причина за това са някакви неуредици, възникнали между него и неустановено в
хода на делото лице на име „П. “. Според подсъдимия същият този П. е бил инициатор за вземането на строителните
елементи, тъй като му били нужни за някакви строителни дейности, но тъй като
към онзи момент лицето“П. “ нямало лична карта, то Д. се съгласил да вземе на
свое име метални платна, щифтове, клинове и подпори, като за целта заплатил наемната цена със
средства отново предоставени от неустановеното лице.Съдът намира , че тези
обяснения на подсъдимия следва да се разглеждат единствено и само като защитна
версия, тъй като самият той по никакъв начин не може да посочи каквито и да
били данни за това лице /дори и фамилия/.
Горната обстановка се установява от свидетелските показания, писмени
документи, договор за наем на инвентар и приемо-предавателен протокол,
квитанции, стоковооценъчна експертиза, справка съдимост, характеристична
справка, както и от обясненията ,
дадени от самия подсъдим.
При така описаната фактическа
обстановка Съдът намира , че подсъдимият В.Д.Д. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на деянието инкриминирано в текста на чл.206
ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата през лятото на 2016 г. в гр.Пловдив
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – 100 бр. метални платна с размери
50/250 см. на стойност 5700 лв.; 50 бр. метална платна с размери 50/250 см. на
стойност 2850 лв.; 400 бр. ковани щифтове на стойност 480 лв.; 400 бр. клинове
на стойност 80 лв.; 22 бр. малки телескопични подпори на стойност 474.54 лв.,
28 бр. телескопични подпори с размери 1,6/2.90 м. на стойност 603.96 лв. и 200
бр. телескопични подпори с размери 2,30/4.00 м.
на стойност 4860 лв., като общата стойност на присвоеното имущество е
15048.50 лв., собственост на търговско дружество „Алекс 2020“ ЕООД,
представлявано от ********** му – Е.Г.К.,
които вещи е владеел.
Деянието
е извършено от Д. при наличието на пряк
умисъл с целени и настъпили вредни последици.
При определянето вида и размера на наказанието , което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции
за поправянето и превъзпитаването на дееца , както и за възпиращото и
предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото, Съдът
счита, че най-справедливо би било да му бъде наложено наказание при условията
на чл.54 от
НК,а именно една година лишаване от свобода. Налагането на едно по- тежко
наказание би се явило несправедливо и необосновано, предвид дадените от Д. обяснения, въпреки
отричането на собствената си вина, крайно влошеното му материално а и социално
битово положение. Не на последно место в тази насока
следва да се отбележи и отдалечеността във времето на осъщественото от
подсъдимия престъпление.
Настоящият Съд също така намира , че целите на посочените по- горе
две превенции биха се постигнали в най- пълна мяра с ефективното изтърпяване на
така наложеното наказание лишаване от свобода , което на основание чл.
57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“режим. На осн. чл. 59, ал. 1 от НК от така наложеното наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА «Лишаване от свобода» следва да се приспадне времето, през което подс.Д.
е бил с МНО «Задържане под стража» считано от 20.09.2019 г. до влизане в
законна сила на настоящата присъда.
Относно
предявения от пострадалото дружество граждански иск , настоящата съдебна
инстанция намира , че същият е доказан както по основание , така и по размер,
поради което подс. Д. следва да заплати на гражданския ищец „АЛЕКС –
2020“ – ЕООД, с ********* Е.Г.К., сумата от 15048,50 лева /петнадесет хиляди
четиридесет и осем лева и 50ст./ представляваща причинени имуществени вреди от
деянието по чл. 206, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считана от
13.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лева /хиляда
лева/ направени разноски от пострадалото дружество по упълномощаване на
повереник.
Тъй като с виновното си поведение подс.Д. е станал
причина за воденото срещу него наказателно преследване то на основание чл. 189 ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата
от общо 70
лева /седемдесет лева/ представляващи направени в хода на досъдебното
производство разноски за СОЕ, а по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 80
лева /осемдесет лева/ представляващи направени разноски за вещо лице.
Причини за извършване на престъплението – изключително
ниска правна култура, крайно затруднено материално- битово положение, занижен
интелектуален капацитет , както и не на последно место - стремеж към лично
облагодетелстване по престъпен начин.
По тези свои съображения, Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
/п/
Вярно с оригинала!
ВК