РЕШЕНИЕ
№ 2205
гр. Бургас, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120101670 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: .................. със седалище и адрес на
управление: ................................, представлявано от Ю.Х.Ю., чрез пълномощник
юрисконсулт И.Н., срещу Д. С. С., ЕГН: ......................., с адрес: ............................................, с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер
на сумата от общо 7224,64 лв., от които 4094,88 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит ..............................., сключен на 16.09.2022 г. между длъжника и “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, вземанията по който са били прехвърлени
на ищеца с Приложение № 1 от 11.04.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.02.2022 г., сумата от 2556,50 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 15.11.2022 г. до 10.11.2023 г., сумата от 573,26 лв., представляваща обезщетение
за забава от 16.11.2022 г. до 26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7115 от
2023 г. по описа на Бургаски районен съд. В условията на евентуалност, в случай, че
установителните искове не бъдат уважени се предявяват осъдителни искове за същите суми.
В исковата молба се твърди, че съгласно сключения договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
............................... от 16.09.2022 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” и длъжника е предоставен кредит в размер на 4000 лв. и застрахователна премия
1
в размер на 1138,56 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 48 броя
равни месечни вноски в срок до 15.10.2026г., при първа погасителна вноска на 15.11.2022г.
съгласно посочения в договора погасителен план. Уговорената между страните договорна
лихва била в размер на 2696 лева, а общата стойност на плащанията по договора е в размер
на 7834,56 лв. Излага се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение
на длъжника - просрочие на две или повече от вноските, като на 10.11.2023г. до ответника е
изпратено уведомително писмо, с което същият е уведомен за настъпването на предсрочната
изискуемост. Твърди се, че съгласно приложение № 1 от 11.04.2023 г. към рамков договор за
цесия от 15.02.2022 г. вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е
прехвърлено на новия кредитор - ищеца по делото, за което на длъжника е било изпратено
писмено уведомление, получено на 10.11.2023г. Представят се писмени доказателства. Моли
се за присъждане на направените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с
който претенциите се оспорват по основание. Твърди се, че ответникът има качеството
потребител и за проверката за валидност на сключения с него договор за кредит важат
правилата на ЗПК. Излага се, че в инкорпорирания в договора за кредит погасителен план не
се посочва каква част от задълженията се погасяват с всяка отделна месечна вноска. Оспорва
се като нищожна клаузата от договора, която предвижда заплащането на „такса ангажимент“
и се твърди, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и размерът на шрифта е по
- малък от 12. На следващо място се излага, че в ГПР не са посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи, както и че липсва разписана методика на формиране на ГПР
договора, поради което договорът е недействителен. Претендират се разноски. Направени са
доказателствени искания.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 99,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а предявените в условията на евентуалност осъдителни искове
са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 7115 / 2023 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед № 3587 от 28.11.2023 год. за сумите по договора, предмет на настоящото
производство. В указания от съда срок заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си, който съдът намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен сключен между ответника - кредитополучател и кредитора
"БНП Париба пърсънъл файненс" С.А., клон България договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ............................ от 16.09.2022г., по силата на който кредиторът е отпуснал на
ответника револвиращ кредит с размер от 4000 лв. и застрахователна премия в размер на
1138,56 лв. От Приложение № 2 за предоставяне на информация за потребителски кредит се
установява, че размерът на лихвения процент по кредита е 26.74 %, а годишния процент на
2
разходите е в размер на 32.16%. От представения към договора погасителен план е видно, че
ответникът се е задължил да погасява предоставената сума на 48 равни месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 163,22 лв., с включена възнаградителна лихва и застрахователна
премия, като първата погасителна вноска е на 15.11.2022г., а последната – на 15.10.2026г.
По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД от 15.02.2022г. и приложение 1/11.04.2023 г., с които вземането на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А" спрямо Д. С. С. е прехвърлено на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. По силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите от
01.03.2022г., "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощена да уведоми всички
длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" за
извършената цесия. В уведомително писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки
като пълномощник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", е направил
изявление, че въз основа на Приложение № 1/11.04.2023 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД са
прехвърлени всички вземания по договор за потребителски паричен кредит .........................
от 16.09.2022г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" и Д.
С.. Отправена е покана за заплащане на сумата определена от кредитора към 11.04.2023г. в
размер на 6757,90 лв., в 5- дневен срок от получаването на поканата на посочена сметка,
като видно от приложеното известие за доставяне, писмото е получено на 26.04.2023г. от
Н.Д. – ............... на ответника С.. Представено е още едно уведомително писмо, което е било
изпратено на ответника на адрес в гр. К., но от приложеното известие за доставяне се
установява, че адресата се е преместил.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че
размерът на предоставения кредит е равен на договорената сума. По договора е начислена
такса ангажимент в размер на 100 лева, която съгласно уговорките в договора се заплаща от
кредитополучателя при усвояването на кредита, като кредиторът я удържа от общия размер
на кредита. Установява се още, че ответникът е платил една вноска на 28.11.2022г. с падеж
на 15.11.2022г., с която са погасени лихви в размер на 139,52 лв. и застрахователна премия в
размер на 23,72 лв. На следващо място се установява, че на 19.09.2022г. чрез банков превод
ответникът е усвоил кредит в размер на 3 900 лв., като от сумата е удържана такса
ангажимент в размер на 100 лв. След извършено плащане на 15.11.2022г. в размер на 163,22
лв. дължимата главница по договора за кредит е в размер на 4 000 лв., дължимите
застрахователни премии са в размер на 94,88 лв., дължимата възнаградителна лихва за
процесния период е в размер на 1023,95 лв., а обезщетението за забава възлиза на 227,03 лв.
От заключението е видно, че ГПР по кредита е в размер на 32,16 %, като при изчисляването
му не е приложена дължимата застрахователна премия в размер на 1138,56 лв. по
сключената с ответника застраховка „Защита на плащанията“. Вещото лице изрично е
посочило, че ако към изчисляването на ГПР по процесния договор за кредит се прибавят и
месечните погасителни вноски по договора за застраховка, то процентът на разходите ще
3
нарасне до 46,03%.
По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза, за изготвянето на която
ищецът е предоставил на електронен носител процесния договор за кредит, ведно с
приложимите Общи условия. Използваната в заключението система за определяне размера
на шрифта е системата Пайк, при която 12 пункта = 4,23 мм. Взимайки предвид допустимия
процент грешка, вещото лице е установило, че размерът на шрифта, използван в договора за
кредит е 11.00 пункта, което отговаря на 3,88 мм и е по – малък от 12 pt.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
кредитополучател и "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", в качеството на
кредитор, по сключен между тях договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
............................... от 16.09.2022г. Видно от заключението на съдебно - икономическата
експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвено от
лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, кредиторът е изпълнил
основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на кредитополучателя
уговорения кредит, като същият е усвоен чрез банков превод на 19.09.2022г. С усвояване на
сумата по кредита за ответника е възникнало задължението да върне главницата,
застрахователната премия, съгласно сключения между страните договор за застраховка
„Защита на плащанията“, както и да заплати дължимата възнаградителна лихва при
уговорения лихвен процент. С оглед изложеното съдът намира, че в настоящото
производство е доказано съществуването на облигационно правоотношение, по което
ищецът е изпълнил задължението си да предостави уговорената сума, а за ответника е
възникнало задължението да върне в срок предоставения му заем.
По отношение наведените от страна на процесуалния представител на ответника
възражения, съдът намира следното:
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. В императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено съдържанието на
договора, като съгласно т. 10 следва да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
настоящия договор е посочена единствено абсолютната стойност на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсват данни за това кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 32.16 %, поради което не може да се установят
конкретните разходи, включени в него и съответствието с приложение № 1.
4
В чл. 2 от условията по договора е посочено, че размерът на кредита за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователя "Кардиф
Животозастраховане, клон България" ЕАД. В същия член е посочено още, че сумата в поле
"Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващ на посочения
брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска". Това записване в изнесените
условия по договора не отговаря на отразеното в него, тъй като срещу полето размер на
застраховка „Защита на плащанията“ не е отразена сума, а е записано : „0.00 лв“, докато
срещу графата "Застрахователна премия" е посочена сумата от 1138,56 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая от представения договор за кредит и
приложения стандартен европейски формуляр не може да бъде извършена преценка за
компонентите, от които е формиран ГПР. Размерът на вноската от по 163,22 лв. съгласно от
представения погасителен план към договора за кредит е сбор от падежирала ежемесечно
главница и договорена лихва, но и още 23,72 лв. - ежемесечно дължима главница по
застраховка. Следователно при предварителното оповестяване на задълженията, кредиторът
явно е предвидил и това допълнително плащане като част от месечна вноска, но не го е
оповестил като разход в тежест на кредитополучателя. Така е осуетил и възможността
потребителят да се запознае с действителната икономическа тежест, която поема.
Допълнителното плащане на премията не е отразено като разход при формиране на ГПР,
въпреки включването му в общия дълг, което е в противоречие с изискванията на чл. 19 ал.1
ЗПК, доколкото не е имало основание за потребителя да предполага, че вноските му
включват и премии, които не са отразени като разход в ГПР. При това положение не става
ясно по какъв начин и от какви компоненти се състои ГПР в процесния договор за кредит,
като се създава основателно съмнение относно посочване в договора за кредит на ГПР по-
нисък от действителния такъв. Безспорно се установи и в заключението по допуснатата
съдебно – икономическа експертиза, че ГПР по кредита е в размер на 32,16 %, като при
изчисляването му не е приложена дължимата застрахователна премия в размер на 1138,56
лв. по сключената с ответника застраховка „Защита на плащанията“. Вещото лице изрично е
посочило, че ако към изчисляването на ГПР по процесния договор за кредит се прибавят и
месечните погасителни вноски по договора за застраховка, процентът на разходите ще
нарасне до 46,03%. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. /В този смисъл Определение №
50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/.
Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
5
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От приетото
заключение на вещото лице по изготвената съдебно – техническа експертиза, което съдът
изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални
познания и като неоспорено от страните се установява, че размерът на шрифта на текста на
Договора е изготвен с размер 11 пункта. Предвид изложеното е видно, че договорът не
съответства на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и не отговаря на изискването за размер на
шрифта. На основание чл. 22 ЗПК, това обстоятелство само по себе си води до заключение за
недействителност на процесния договор за заем. Нормата на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК е
императивна и след като елементи от договора за кредит не отговарят на формалното
изискване да са съставени в шрифт не по- малък от 12, то това винаги ще води до извод за
неговата недействителност. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установена изцяло в интерес на
потребителя и законодателят е преценил, че неспазването й всякога ще води до
недействителност на сключения договор.
Ето защо по изложените съображения съдът приема, че Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ..........................., сключен на 16.09.2022 г. между длъжника и “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, която
правна норма предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не
дължи лихва или други разходи по него.
От материалите по делото, както и от назначената и приета от съда съдебно –
икономическа експертиза, безспорно се установи, че чистата стойност на усвоения от
длъжника финансов ресурс възлиза на 3 900 лв. От заключението е видно, че за процесния
период длъжникът е извършил едно плащане по недействителния договор за кредит в
размер на 163,24 лв., с което са погасени лихви в размер на 139,52 лв. и застрахователна
премия в размер на 23,72 лв. Плащането на тези суми следва да бъде отнесено към
дължимата главница, при което непогасената сума от кредита възлиза на 3 736,76 лв.
Ето защо, предвид гореизложеното, съдът следва да присъди на ищеца само чистата
непогасена сума по кредита, която е в размер на 3 736,76 лв., а претенцията за заплащане на
възнаградителна лихва и лихва за забава съдът приема за неоснователна, като в полза на
кредитора следва да се присъди единствено претендирания размер на главницата за
процесния период.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената
и отхвърлената част от иска. Претендираните разноски от ищеца в настоящото производство
са в размер на 719,77лв., включващи държавна такса в размер на 169,77 лв., юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и депозит
6
за допуснатата експертиза в размер на 400 лв., както и сумата от 194,49 лв. - разноски по
ч.гр.д. 7115/2023 г. по описа на Бургаски районен съд, включваща 144,49 лв. държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Претендираните от ответника
разноски, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1000
лв., включващи депозит за допуснатата експертиза в размер на 300 лв. и 700 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Предвид изхода от делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
1 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в
размер на 472,88 лв., съобразно уважената част от иска, а в тежест на ищеца следва да се
присъдят направените от ответника разноски в размер на 482,78 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес:
..................................., че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
.................. със седалище и адрес на управление: ................................, представлявано от
Ю.Х.Ю., чрез пълномощник юрисконсулт И.Н., съществува вземане в размер на сумата от
3 736,76 лева /три хиляди седемстотин тридесет и шест лева и 76 стотинки/, представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......................... сключен на
16.09.2022 г. между длъжника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”,
вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 11.04.2023 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на 27.11.2023 година до окончателното й плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7115/2023г. на
БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главница за горницата над 3 736,76 лв. /три
хиляди седемстотин тридесет и шест лева и 76 стотинки/ до пълния претендиран размер от
4 094,88 лева /четири хиляди деветдесет и четири лева и 88 стотинки/, както и иска за
сумата от 2 556,50 лева /две хиляди петстотин петдесет и шест лева и 50 стотинки/,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.11.2022 година до 10.11.2023
година и иска за сумата от 573,26 лева /петстотин седемдесет и три лева и 26 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 16.11.2022 година до
26.11.2023 година.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: ..................................., да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: .................. със седалище и адрес на
управление: ................................, представлявано от Ю.Х.Ю., чрез пълномощник
юрисконсулт И.Н. сумата от 372,28 лв. /триста седемдесет и два лева и 28 стотинки/ -
съдебно-деловодни разноски направени в настоящия процес, както и сумата от 100,60 лв.
7
/сто лева и 60 стотинки/ – разноски по ч.гр.д. 7115/2023г. на Бургаски районен съд,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: .................. със седалище и
адрес на управление: ................................, представлявано от Ю.Х.Ю., чрез пълномощник
юрисконсулт И.Н. да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: ...................................
сумата от 482,78 лв. /четиристотин осемдесет и два лева и 78 стотинки/ - съдебно-деловодни
разноски направени в настоящия процес, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8